Протокол № 300 от 09.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 300 гр. Пазарджик, 08.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Красимир Г. Ненчев

Албена Г. Палова при участието на секретаря Константина Д. Рядкова

Сложи за разглеждане докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско дело № 20235200500306 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:45 часа се явиха:

За жалбоподателя Община Б. се явява адв. Ц. Х., редовно упълномощена. Страната е нередовно призована при неспазване на преклузивния срок по чл. 56, ал. 3 от ГПК като не е изтекъл срокът за призоваване на страната.

Ответникът С. В. Я., редовно призован, не се явява. За него се явява адв.

Н. Б., редовно упълномощен.

Адв. Х.: Не възразявам против нередовното ми призоваване. Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

С Решение № 1297/29.11.2022 г., постановено по гр. д. № 2597/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, е осъдена общ. Б., Булстат ***, с адрес гр. Б., *** представлявана от кмет К.В. ДА ЗАПЛАТИ С. В. Я., ЕГН **********, с адрес: с. А., общ. Б., сумата от 7721,04 лева, представляваща 1 дължимите трудови възнаграждения за м. 04 - 07.2022 г., ведно със законната лихва върху тях от завеждане на исковата молба в съда – 11.08.2022 г. до окончателното заплащане.

Осъдена е общ. Б., Булстат ***, с адрес гр. Б., *** представлявана от кмет К.В. ДА ЗАПЛАТИ С. В. Я., ЕГН **********, с адрес: с. А., общ. Б., сумата от 850 лева, сторени разноски в производството.

Осъдена е на основание чл.78, ал.6 ГПК, във вр. с чл.83, ал.1, т.1 ГПК общ. Б., Булстат ***, с адрес гр. Б., *** представлявана от кмет К.В. да заплати по сметка на РС Пазарджик сумата от 308,84 лева, представляваща дължимата държавна такса за производството, както и сумата от 150 лева, представляваща изплатено възнаграждение на вещото лице по съдебноикономическата експертиза На основание чл.242, ал.1 ГПК.

Постановено е предварително изпълнение на решението в частта, с която се присъжда трудово възнаграждение.

С Определение № 293/06.02.2023 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, е оставено без уважение искането на адв. Х. за изменение на решението в частта за разноските по делото.

Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Община Б., с която същото се обжалва като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост. Прави се искане да се постанови решение, с което да бъде отменено първоинстанционното такова и да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.

На първо място в жалбата се твърди, че в решаващите мотиви на оспореното Решение, първоинстанционният съд въобще не бил обсъдил становището на ответника, изразено в писмения отговор на исковата молба и подържано в съдебно заседание, а именно, че исковата молба, по която е образувано делото, е изготвена, подписана и подадена от адв. Б. без да е редовно упълномощен от Я. да извърши тези процесуални действия, които нито били посочени в представения Договор за правна защита и съдействие, ведно с Пълномощно от 10.08.2022 г., нито били потвърдени в съдебно заседание от Я., т. е. се твърди, че исковата молба е нередовна, а предявените с нея искове са недопустими и е следвало да бъдат оставени без разглеждане, а производството по делото – да бъде прекратено. Твърди се, че като е 2 допуснал образуване на делото по нередовна искова молба и се е произнесъл по недопустими искове, първоинстанционният съд е нарушил съдопроизводствените правила и е постановил недопустимо съдебно решение.

На второ място се твърди, че в решаващите мотиви на оспореното решение, първоинстанционният съд неправилно бил приел, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения. За да достигне до този неправилен извод, съдът се бил позовал на показанията на посочените от ищеца свидетели, а именно Л.И. /на която Я. бил свидетел по образувано от нея срещу Общината гр. д. № 2646/2022 г., по описа на същия съд/ и В.М., като изцяло бил игнорирал показанията на свидетелката Н.Т., както и приетата по делото и неоспорена Разпечатка от сайта на ОбС - Б. за прието последно Решение от последно проведена сесия на 24.06.2022 г., която дори не била обсъдена и съдът бил счел, че не следва да я обсъжда, тъй като била неотносима към предмета на делото. Сочи се, че последното проведено заседание на ОбС – Б. било на 24.06.2022 г., като след това не били провеждани заседания през процесния период, поради което следвал въпросът как ищецът е изпълнявал служебните си задължения, като не е свиквал сесии и не е провеждал заседания на ОбС, а кабинета на Председателя - в случая ищеца е бил заключен и запечатан.

На следващо място се твърди, че в решаващите мотиви на оспореното Решение, първоинстанционният съд неправилно бил приел, че е налице признание на ответника, че дължи процесиите трудови възнаграждения.

Поддържа се, че както в писмения отговор на исковата молба, така и в съдебно заседание, ответникът оспорва претендираното възнаграждение както по основание, така и по размер и никога не бил признавал, че дължи същото.

Поддържа се, че първоинстанционният съд неправилно бил приел, че процесиите възнаграждения са трудови. Сочи се, че трудовото правоотношение е регламентирано в КТ като такова между работодател и работник, възникнало по някой от посочените в Кодекса на труда начини.

Правоотношението на общинския съветник, респективно на Председателя на ОбС възниквало въз основа на избор от момента на полагането на клетва и избирането му за Председател. В този смисъл Общината не се явявала 3 работодател на общинския съветник и на Председателя на ОбС по смисъла на на чл. 1, т. I от ДР на К Г. Такъв не бил и Общинският съвет, който нямал самостоятелен щат, поради което се стигало до извода, че правоотношението между Общината и Председателя на Общинския съвет не било трудово, макар и за целите на социалното осигуряване да е приравнено на такова. Сочи се, че председателят на Общинския съвет полага труд, за което получава възнаграждение, което обаче няма характеристиките и белезите на трудово възнаграждение по смисъла на КТ. Предвид липсата на трудово правоотношение между Общината и ищеца, се поддържа, че не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда по отношение на дължимостта и изплащането на трудовото възнаграждение – например чл. 245 от КТ, въвеждащ гарантиран размер на трудовото възнаграждение, който следва да се заплаща при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения.

Безспорно било, че изплащането на процесното възнаграждение на ищеца следвало да се извърши със средства от бюджета на ответната Община.

Поради това се твърди, че съответните разпоредби на ЗПФ и ЗМСМА са специални и следва да намерят приложение при противоречие с общите разпоредби на ЗЗД относно неизпълнението на задължения – например чл. 81, ал. 2, според който обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност /обща разпоредба/. Твърди се също така, че първоинстанционният съд е игнорирал обстоятелството, че при противоречие с общите разпоредби – чл.

81, ал. 2 от ЗЗД, следва да намерят приложение съответните специални разпоредби - чл. 94, ал. 2 от ЗПФ и чл. 34, ал. 9 от ЗМСМА, които са и императивни. Като не бил приложил цитираните специални разпоредби на ЗПФ и ЗМСМА, съдът бил допуснал нарушение на материалния закон и е достигнал до неправилен извод, а именно: „Възражението на ответника, че нямало приет Бюджет за 2022 г. на общ. Б. и не можело да бъде изплатено възнаграждението на ищеца, съдът счита, че не следва да бъде споделено, тъй като обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност.“ - стр. 6. абзац 5-ти от съдебното Решение, т.е. при съществуващо противоречие неправилно бил приложил общата разпоредба на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД вместо императивните специални разпоредби - чл. 94, ал. 2 от ЗПФ и чл. 34, ал. 9 от ЗМСМА. Така допуснатото нарушение на материалния закон и неправилният 4 извод на първоинстанционният съд били довели до постановяване на неправилно съдебно решение. Поддържа се, че в решаващите мотиви на оспореното Решение, първоинстанционният съд, като бил игнорирал съответните специални разпоредби - чл. 94, ал. 2 от ЗПФ и чл. 34, ал. 9 от ЗМСМА, въобще не бил обсъдил обстоятелството, дали Общината има или няма приет бюджет за 2022 г., както и представените в тази насока доказателства, с което бил допуснал нарушение на процесуалните правила, на материалния закон, както и е постановил необосновано съдебно Решение.

За месеците от април 2022 г. до юли 2022 г. включително възнагражденията на ищеца били начислени, но не били изплатени, поради неспазване на срока по чл. 94, ал. 2 от ЗПФ /неприет бюджет за 2022 г./, като в тази насока подробно се сочат обстоятелства с твърдение, че доказващите ги писмени доказателства, приети и неоспорени по делото, въобще не били обсъдени от първоинстанционният съд в решаващите мотиви на съдебното решение. Твърди се, че липсата на приет бюджет на Общината за 2022 г. не позволявал изплащане на претендираните възнаграждения, съгласно изричната императивна разпоредба на чл. 34, ал. 9 от ЗМСМА: при неспазване на срока по чл. 94, ал. 2 от ЗПФ за приемане от общинския съвет на бюджета на общината на председателя на общинския съвет и на общинските съветници не се изплаща възнаграждение за периода след изтичането на съответния срок до приемането на бюджета на общината. Сочи се, че при постановяване на съдебното решение, първоинстанционният съд не се бил съобразил с изричната императивна разпоредба на чл. 34, ал. 9 от ЗМСМА и бил постановил същото в противоречие с нея.

На последно място се сочи, че в решаващите мотиви на оспореното Решение, първоинстанционният съд въобще не бил обсъдил и обстоятелството, че Председателят на ОбС - Б. е участвал в заседанието на Общинския съвет, проведено на 19.12.2019 г. и е взел участие в обсъждането и приемането на Решение № 19/19.12.2019 г. – прието и неоспорено по делото, с което е определено възнаграждението му и което Решение е изцяло в негов материален интерес. От приетото и неоспорено по делото Решение № 19/19.12.2019 г. на ОбС – Б. и приложения към него Списък за поименно гласуване, се било установило, че същото е прието със 7 гласа „За“ и 6 гласа „Въздържали се“ - от общо 13 общински съветници, като С. Я. е гласувал „За“ и със своя глас е осигурил необходимия кворум за вземане на решение, като в 5 тази насока се поддържа, че с тези си действия Я. е получил материална облага - месечно възнаграждение, считано от м. декември 2019 г., което се равнява на 90% от възнаграждението на Кмета, поради което евентуално бил налице конфликт на интереси, за който бил сезиран Председателя на КПКОНПИ със Сигнал вх. № ЦУ 01 - С - 753/23.09.2022 г. – приет и неоспорен по делото, в който е обективирано искане „на основание чл. 81, ал.

1 от ЗПКОНПИ да бъдат отнети в полза на Община Б. всички получени възнаграждения от С. В. Я. и да му бъде наложена глоба, на основание чл.

171, ал. 1 от ЗПКОНПИ“. До момента нямало произнасяне по подадения Сигнал.

Твърди се, че пред първоинстанционният съд, ответникът бил поискал спиране на производството по делото до произнасяне по подадения Сигнал, което искане не било обсъдено в мотивите на оспореното решение.

Прави се искане да се постанови решение, с което да се отмени Решение № 1297/29.11.2022 г., по гр.д. № 20225220102597/2022 г. по описа на P C – Пазарджик, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано, както и да се отхвърлят предявените искове като неоснователни.

Прави се и искане да се отмени допуснатото предварително изпълнение на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК за частта на решението, с което се присъжда, според първоинстанционният съд „трудово“ възнаграждение, тъй като присъденото възнаграждение не било трудово по смисъла на КТ.