Определение № 261 от 09.06.2026, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Бургас, 09.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно частно гражданско дело № 20262000500187 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.130 ГПК.

Постъпила е частна жалба от Б. П. Д. лично и в качеството му на ЕТ “П.и комерс –Б. П.“, с ЕИК 102038730 и Т. Х. П. против определение № 1099/16.04.2026г., постановено по гр.д. № 563/2026г. на ОС-Бургас, с което е прекратено производството по иска на жалбоподателите против Държавата, чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството за приемане за установено, че Държавата не е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.Н., представляващ съгласно скица от СГКК – гр.Б. сграда със застроена площ от 90 кв.м., брой етажи един с предназначение за обществено хранене, ведно с право на строеж в ПИ *** по КККР на гр.Н.. Обжалваното определение е връчено на жалбоподателите на 23.04.2026г., а жалбата е входирана в съда на 29.04.2026г., т.е. е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК; от лица с правен интерес да обжалват и пред надлежната съдебна инстанция. Поради това съдът я преценява като допустима. Обжалваното определение е оспорено като неправилно - твърди се, че в исковата молба са изложени факти, които не се изчерпват с осъществено давностно владение, както е посочено в обжалваното определение, а именно, че Държавата не е собственик, процесният имот не е изграден от нея, не е владян и не е ползван никога от нея, не им е предоставен за ползване и отговорно пазене, нито е претендиран преди актуването му за държавен; процесната постройка не е включена в имуществото на ТС „Романтика“ към датата на заличаването му и 1 не може да стане държавна собственост по силата на чл.148, ал.1 ЗЛС; не може да бъде собственост на държавата, тъй като е построена върху терен, собственост на трети лица без валидно и законно учредено право на строеж от страна на собствениците; не е предавана на АДВ през 2000г. и 2001г. и не е била предоставена на ищците за отговорно пазене. Освен това съдът не е дал възможност да бъдат изложени допълнителни твърдения относно правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, с оглед възраженията на ответника и твърденията му за наличие на сила на пресъдено нещо. В този смисъл се твърди, че с исковата молба, по която е образувано гр.д. № 2168/2022г. на ОС-Бургас са предявени два иска – положителен установителен за собственост и отрицателен установителен за собственост. С определение № 177/16.07.2023г. съдът е приел, че е недопустимо съединяване на тези два иска. От своя страна в мотивите на АС –Бургас, изложени в решение № 8/23.01.2024г. по гр.д. № 383/2023г. е посочено, че тъй като предявеният иск не е за установяване, че Държавата не е собственик, съдът не коментира твърденията на ищците, че пристройката не би могла да стане собственост на държавата. Поради това, считат, че имат интерес да предявят отрицателен установителен иск, след като е отхвърлен с влязло в сила решение предявеният от тях положителен установителен иск за собственост на процесната постройка и тази възможност не е преклудирана. В жалбата са изложени твърдения, че жалбоподателите са построили сградата, упражняват фактическа власт върху нея откакто е построена, а правният интерес е обоснован с възможността, ако бъде отречено правото на собственост на държавата, да бъдат преустановени опитите да им бъде отнета фактическата власт чрез адм.производство и да се установи по отношение на трети лица, чиято собственост е земята, правото си на собственост върху изградената сграда, ако те го оспорват. Ако бъде установено, че държавата не е собственик, ще продължат да осъществяват владение върху нея необезпокоявано и да противопоставят владението си на трети лица, които са собственици на парцела. Молят да се отмени обжалваното определение и делото да се върне на ОС–Бургас за разглеждане на предявения отрицателен установителен иск, евентуално, да се върне с указания за даване на възможност да обосноват правния си интерес от предявяването на иска.

По делото е постъпил отговор от Р. К.И., процесуален представител на Областния управител на Област Бургас, представител по пълномощие на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в който жалбата е оспорена като неоснователна. Допустимостта на отрицателния установителен иск е обусловена от наличието на правен интерес, като преценката е конкретна по всяко дело. В случая нито в рамките на първоинстанционното производство, нито в частната жалба се установява наличието на защитимо 2 право или състояние, нито се установяват новонастъпили факти и/или друго придобивно основание, което не е отречено със силата пресъдено нещо.

Оспорени са възраженията за допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в непредоставяне на възможност за излагане на допълнителни твърдения относно правния интерес от предявяване на иска.Моли да се потвърди обжалваното определение.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

С исковата молба против Държавата частните жалбоподатели са предявили отрицателен установителен иск за собственост, като са заявили петитум: да се приеме за установено, че Държавата не е собственик на недвижим имот с идентификатор *** по КККР на гр.Н., представляващ съгласно скица от СГКК – гр.Б. сграда със застроена площ от 90 кв.м., брой етажи един, с предназначение за обществено хранене, ведно с право на строеж в ПИ *** по КККР на гр.Н.. В обстоятелствената част се сочи, че през пролетта на 1999 година, чрез ЕТ, са построили сграда, представляваща кафе-бар, като тя е била изградена с цел допълнително обслужване на хотел „Кипарис“ в к.к.Слънчев бряг, принадлежащ на ТС „Романтика“, впоследствие заличено. Строежът е извършен във връзка и по повод подписан договор от 15.09.1997г. и анекс към него от 26.05.1998г. с ТС „Романтика“, имащ характер на договор за гражданско дружество, прекратен поради заличаването на туристическото сдружение. По силата на този договор ЕТ „П.и комерс – Б. П.“ е поел задължение да осигури и заплати строителни книжа и да изгради въпросната сграда, което станало през 1999г.

Твърди се също, че сградата се владее повече от двадесет години от ищеца в разширеното му качество на ЕТ и неговата съпруга, също ищец, явно и необезпокоявано, в това число и от Общината, за която се твърди, че е собственик на терена. Изложени са и твърдения, че Държавата не е собственик на процесната сграда, за която е издаден АЧДС № 10703/27.05.2022г. С разпореждане № 2798/17.09.2025г., РС-Несебър, пред когото първоначално е бил предявен искът, е оставил исковата молба без движение, с указание да се обоснове правният интерес от предявяване на отрицателния установителен иск, като ищците заявят изрично дали той произтича от обстоятелството, че владеят процесната сграда или от факта, че тя е построена от ищеца Б. П., в качеството му на едноличен търговец, като във втория случай да изложат съображения защо считат, че ищеца Т. П. е страна по спорното правоотношение. В отговор на това, с молба вх. № 9195/24.09.2025г. ищците са посочили, че правният интерес произтича от факта на владение на процесната сграда от тях, като от страна на Българската държава са налице претенции и постъпки същата да бъде отнета по адм.ред и предадена на 3 ответника, който не е собственик. На база твърденията в обстоятелствената част на исковата молба (както и в частната жалба, в която е изрично посочено, че имотът се владее от построяването му- т.е. от пролетта на 1999г.) може да се направи обоснован извод, че ищците, за да обосноват правния си интерес от предявяването на иска, се позовават на придобивно основание – придобивна давност за период от изграждането на сградата през 1999г. до предявяването на настоящия иск през 2025г.– повече от двадесет години. Няма спор, че ищците са предявили положителен установителен иск за собственост на същия имот против същия ответник - Държавата, по който е било образувано гр.д. № 2168/2022г. на ОС-Бургас. Видно от мотивите на представеното решение № 927/08.08.2023г. по това дело, фактите на които се позовават ищците са идентични с тези изложени в настоящата искова молба.

Твърденията са били за осъществено владение върху процесната сграда за периода от 2000г. до 2022 година и основанието, на което се твърди придобиване на собствеността е придобивна давност. В решението по предявения положителен установителен иск за собственост, е прието, че ищците нямат качество на владелци, а на държатели с оглед на подписаните от тях приемо-предавателни протоколи от 01.12.2000г., като пазачи на имуществото на прекратеното сдружение с идеална цел ТС „Романтика“ и молбата до областния управител на Бургаска област от 14.10.2022г., съдържаща извънсъдебно признание на ищеца Б. Д., че от Държавата му е възложено единствено отговорно пазене и държане на процесния недвижим имот. Съдът е приел, че не е доказана промяна на държането във владение и положителният установителен иск за собственост е отхвърлен поради това, че не е доказано заявеното придобивно основание /давност/, на което се позовават ищците (аналогични са мотивите в решението на АС-Бургас по в.гр.д. № 383/2023г). Решението влязло в сила на 20.08.2025г., когато е постановено определение № 4000 по гр.д. № 1990/2024г. на ВКС, с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 8/23.01.2024г. по гр.д. № 383/2023г. на АС-Бургас, с което е потвърдено решението на ОС-Бургас по гр.д. № 2168/2022г. Исковата молба, по която е образувано настоящото дело е входирана на 03.09.2025г. и в нея се твърди същото придобивно основание – придобивна давност за период от повече от 20 години, което е отречено с влязлото в сила съдебно решение. В самата частна жалба, обосновавайки възраженията си за наличие на правен интерес, ищците твърдят, че упражняват фактическа власт върху процесната постройка от нейното построяване, поради което (макар и да не посочен конкретен период) съдът приема, че твърдението е за упражнено владение за периода от 1999-2025г., т.е. включващо изцяло периода на осъществяване на фактическа власт, твърдян и по положителния установителен иск за собственост против Държавата, отхвърлен с влязло в сила решение, в което е прието, че те нямат качеството 4 владелци (т.е искът е отхвърлен не по причина на продължителност на осъществявано владение, а поради липса на качеството владелец на ищците).

Ищците не могат да обосноват правния си интерес с владение през същия период, за който е отречено това им качество с влязло в сила решение. В обстоятелствената част на исковата молба не се твърдят никакви нови правнорелевантни факти, които не са обхванати от силата на пресъдено нещо по приключилия между страните правен спор. При наличие на влязло в сила решение, с което е отхвърлен вече предявен от ищеца иск за собственост, завеждането на отрицателен установителен иск ще бъде допустимо, единствено ако същият се позова на различно придобивно основание от това, въз основа на което се е легитимирал по предявения положителен установителен иск (например придобивна сделка, след приключване на производството по отхвърления иск) или съответно обоснова правния си интерес с необхванати от силата на пресъдено нещо юридически факти (например придобивна давност, изтекла в периода след формиране на силата на пресъдено нещо по предходното дело). Идентичност на спора не би имало, само ако ищците се позовават на изцяло нов давностен срок, започнал след приключване на хода на устните състезания в инстанцията по същество – в случая Апелативен съд –Бургас, което е станало на 22.11.2023г. Това ще е новонастъпил факт, който няма да е обхванат от силата на пресъдено нещо във вече приключилото производство – този смисъл мотивите в определение № 1985/23.04.2024г. по ч.гр.д. № 5439/2023г. на ВКС; определение № 3869/30.07.2025г. по ч.гр.д. № 1511/2025г. на ВКС и др. Отсъствието в настоящото производство на нови наведени юридически факти, води до извод, че съдът няма задължение да разгледа спора по същество.