Решение № 1430 от 29.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1430 гр. Варна, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. А.

Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. П.а като разгледа докладваното от Пламен Ат. А. Въззивно гражданско дело № 20253100502173 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. В. М., с ЕГН **********, с адрес: *****, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис 1, чрез адв.Й. А., против Решение №3014/11.08.2025г. постановено по гр.д.№657/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е отхвърлен иск с правно основание чл.432 от КЗ предявен от жалбоподателката, против “ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД, с ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Дианабад, бул.“Г.М.Димитров“ №1, представлявано от К.М.К. и Г.Й.В., за присъждане на сумата от 2165.22лв., представляваща частичен иск от общ размер от 5731.55лв., съставляващи застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, задна дясна врата, лайсна на задна дясна врата, задна дясна вежда, стикер протектор врата задна дясна, лайсна праг десен ПВЦ и панел заден десен, на собствения на ищеца лек автомобил “Субару Трибека“, с рег.№******, причинени в резултат от ПТП реализирано на 25.09.2023г. в гр.Варна по вина на водача на лек автомобил “БМВ“, с рег.№******, който към този момент е бил застрахован при ответника по договор “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-21.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата.

С подадената въззивна жалба се поддържа, че атакуваното решение е неправилно и необосновано, и постановено в нарушение на процесуалния и материалният закон. Оспорва се правилността на извършения от съда анализ на събраните по делото доказателства, като 1 се поддържа, че в резултата от превратното възприемане на доказателствата се е достигнало до постановяване на неправилно решение за отхвърляне на иска. Твърди се, че е ирелевантно за спора по делото, е дали водачът на увреденият л.а.“Субару Трибека“ е бил правоспособен или не, към момента на инцидента. Поддържа се, че механизма на процесното ПТП е еднозначно установен, като оспорването му от ответника е бланкетно и общо. Сочи се, че установеният от вещите лица по САТЕ механизъм на ПТП не е оспорен от ответника, който е имал единствено възражения за вида и степента на уврежданията, съответно за размера на щетата. Сочи се още, че спор за механизма на ПТП не е имало и в хода на проведеното обезпечително производство, както и че доброволното извънсъдебно плащане от застрахователя е признание, че са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му. Поддържа се, че оплакванията на насрещната страна, касаещи липса на доказателствената стойност на двустранния протокол за ПТП, поради това че водача на увреденият автомобил, е бил неправоспособен към този момент, са развити за първи път в писмените бележки, поради което същите са били преклудирани и не е следвало да се вземат под внимание от съда. На следващо място се поддържа, че съдът е допуснал процесуално нарушение, тъй като не е разпределил коректно доказателствената тежест по правния спор.

Твърди се, че щом е приел, че е налице спор относно механизма на пътния инцидент, то е следвало да укаже на страните, за кои факти следва да представят доказателства, като това не е сторено. Поддържа се, че посоченото процесуалното нарушение, е препятствало възможността ищецът да организира защитата си, съответно решението да бъде постановено при изяснена фактическа обстановка.

Във въззивната жалба са развити и съображения за реда, и условията, при който следва да се определи размерът на дължимото застрахователно обезщетение при частична увреда на имущество, като се твърди, че за постигане на пълна обезвреда е нужна сумата от 2165.22лв. Моли се за отмяна на обжалваното решение и произнасянето на ново, с което претенцията да се уважи в цялост.

С подадения отговор на въззивна жалба, се поддържа, че същата е допустима, но изцяло неоснователна. Излага се, че обжалваният съдебен акт е правилен и обоснован, и постановен при липса на допуснати процесуални нарушения. Излага се още, че в определението по чл.146 от ГПК коректно е разпределена доказателствената тежест, включително съдът е указал на ищеца, че дължи установяване на обстоятелствата, при които е настъпило процесното застрахователно събитие. Оспорват се оплакванията на жалбоподателката, че застрахователят не е оспорил надлежно механизма на пътния инцидент, като се поддържа, че това е сторено още с отговора на исковата молба, където са формулирани въпроси към вещото лице по САТЕ. Излага се, че именно оспорванията по повод обезпечителното производство, са обусловили необхоД.стта от назначаване на тройна експертиза в исковия процес. Поддържа се, че механизмът на произшествието не е установен по делото, което обстоятелство се подкрепя от факта, че пострадалият не е представил автомобила за оглед на вещите лица. Също така и от факта, че само въз основа на снимките по делото, е установено несъвпадение между височината на увреждащия и 2 увредения елемент. Оспорват се и твърденията на жалбоподателката, че извършеното извънсъдебно плащане от застрахователя, е признание на неизгодни за ответника факти.

Твърди се, че застрахователното дружество, се стреми да удовлетвори всяка една предявена претенция, с цел избягване на съдебни дела, като за целта извършва плащания дори при съмнения за механизма на произшествието. Поддържа се, че в настоящият случай такова колебание е било налице, като освен това застрахователят не е имал възможност за контакт с виновното лице. Ето защо се твърди, че реализираното плащане е израз на добронамереността на застрахователя. По отношение на представения по делото двустранен протокол за ПТП се твърди, че е оспорена неговата вярност, в това число е оспорен описания в него механизъм на инцидента. Твърди се, че липсата на валидно свидетелство за правоспособност на водача на увреден автомобил, води до липса на законно основание настъпилото ПТП да бъде удостоверено, чрез съставяне на двустранен констативен протокол между участниците. Твърди се, че въпросното обстоятелство е такова, за което съдът следва да следи служебно, тъй като е относимо за годността на доказателственото средство. На следващо място са развити доводи в противовес на твърденията на жалбоподателката, че претърпените имуществените вреди са в размер от 2165.22лв. Сочи се, че застрахователят дължи възстановяване на вещта в състоянието й преди настъпването на произшествието, а според двете заключения на САТЕ автомобила е имал увредени детайли, преди ПТП.

Поддържа се, че в резултат от замяна или ремонт на вече увредените детайли по автомобила, стойността на веща значително ще се повиши. Поддържа се, че тъй като не възможно да се установи степента на отговорността на всяка от страните, то разходите следва да се понесат по равно между тях и обезщетението да бъде редуцирано с 50 %.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат, съответно оспорват въззивната жалба и молят за присъждане на разноски. С подадени писмени бележки от страна на ответника по жалбата, се доразвиват доводи в подкрепа на становището за неоснователност на иска.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като след допуснато изменение на иска, се претендира осъждане на “ЗАД “ДаллБогг: Живот и Здраве““ АД, да заплати на К. В. М. сумата от 2165.22лв., представляваща частичен иск от общ размер от 5731.55лв., съставляващи застрахователно обезщетение за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна дясна врата, задна дясна врата, лайсна на задна дясна врата, задна дясна вежда, стикер протектор врата задна дясна, лайсна праг десен ПВЦ и панел заден десен, на собствения на ищцата лек автомобил “Субару Трибека“, с рег.№******, причинени в резултат от ПТП реализирано на 25.09.2023г. в гр.Варна по вина на водача на лек автомобил “БМВ“, с рег.№******, който към този момент е бил застрахован при ответника по договор “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-21.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата В исковата и уточняващите молби се твърди, че на 25.09.2023г. около 12:50 часа, в гр.Варна, по ул.“Явор“, до бл.3, след вх.“Ж“ водача на собственият на ищцата л.а. “Субару Трибека“, с рег.№****** предприел маневра десен завой покрай блока, като в този момент 3 от паркирано положение потегля л.а.“БМВ“, с рег.№******, в резултат от което настъпило ПТП. Сочи се, че водачите на двата автомобила попълнили Двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен за настъпване на произшествието е посочен водача на л.а.“БМВ“, с рег.№******. Твърди се, че към този момент автомобила на виновният водач бил застрахован при ответното дружество по застраховка “Гражданска отговорност“, със срок на действие 27.10.2022г.-26.10.2023г. Сочи се, че на 06.11.2023г. ищцата уведомила ответния застраховател за настъпилото ПТП, като представител на същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис-заключение по щета на МПС №*****. Сочи се, че в описа като увредени детайли са посочени: предна дясна врата, задна дясна врата, лайсна на задна дясна врата, задна дясна вежда, стикер протектор врата задна дясна и лайсна праг десен ПВЦ. Поддържа се, че след проведено проучване ищцата установила, че увредената задна дясна врата не може да се възстанови и следва да бъде подменена с нова. Сочи се, че на 11.12.2023г. ищцата подала молба до застрахователя да извърши корекция по описа на щетите като посочи задна дясна врата за подмяна, но получила отказал. Твърди се, че на 26.02.2024г. ищцата подала молба за обезпечаване на доказателства, по която е образувано ч.гр.д.№2322/2024г. по описа на Районен съд Варна.

Сочи се, че с изготвеното по посочено дело заключение на САТЕ, са установени механизма на ПТП и уврежданията на л.а.“Субару Трибека“, с рег.№******, а имено: предна дясна врата, задна дясна врата, лайсна на задна дясна врата, задна дясна вежда, стикер протектор врата задна дясна, лайсна праг десен ПВЦ и панел заден десен, както и че задна дясна врата, следва де се подмени. Установило се още, че ремонтът на процесният автомобил по средни пазарни цени към датата на произшествието е на стойност от 5731.55лв., а пазарната цена на автомобила възлиза на 14981.48лв. В хода на производство е уточнено, че увреденият автомобил не е възстановен.

С постъпилия от ответника отговор на исковата молба се поддържа становище за неоснователност на предявеният иск. Не се оспорва наличието на застрахователен договор, с посочения от ищцата предмет, но се поддържа, твърдените вреди не биха могли да настъпят в резултат от описания в исковата молба механизъм на ПТП. Също така се оспорва, че вината за инцидента е на водача на л.а.“БМВ“, с рег.№ ******, като с прави възражение за съпричиняване. Твърди се, че описаните от ищцата повреди не съответстват по вид и височина, спрямо увреждащия и увредения автомобили. Поддържа се, че действителните вреди са в значително по-ниска степен, а част от тях изобщо не са резултат от процесното ПТП, затова не са и претендирани при първоначално извършения оглед от застрахователя.

Сочи се, че застрахованият не е твърдял, че увредата на заден десен панел, стикер на врата и лайсна са резултат от процесното събитие, поради което същите не са посочени в двустранния протокол за ПТП и в първоначалния опис на щети. Поддържа се, че застрахователят е изпълнил коректно задълженията по застрахователния договор, като е заплатил на пострадалата сумата от 606.34лв., на база определен от експерти на ответното дружество размер на дължимо застрахователно обезщетение, съгласно нормативните изисквания, чиято стойност е равна на причинените на процесното превозно средство вреди към момента на реализиране на произшествието. Оспорва се доказателствената стойност на 4 процесният двустранен протокол за ПТП, като са развити обстойни съображения. Поддържа, че претендираното обезщетение е изключително завишено по размер и не кореспондира с действително претърпените вреди в резултат от процесното ПТП и със средствата нужни за отстраняването им, като е изложен подробен анализ на обстоятелствата, при които са установени щетите, съответно на условията за извършване на ремонта. В заключение се поддържа, че не са налице основания за ангажиране отговорността на ответника и се моли за отхвърляне на предявения иск. Поддържа се още, че доколкото искът за лихви е акцесорен, то неоснователността на главния иск води до неоснователност на претенцията за лихви.