Решение № 78 от 10.04.2023, Окръжен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Силистра, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора В. Василева

Членове:

Анелия Д. Великова

Ана Аврамова при участието на секретаря Данаила Т. Г.а в присъствието на прокурора С. Г. Т. като разгледа докладваното от Анелия Д. Великова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20223400600271 по описа за 2022 година и взе предвид данните по делото прие за установено следното:

С присъда № 260002 от 01.07.2022 г. постановена по НОХД № 1/20 г. Тутракански районен съд е признал подсъдимия И. А. М. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, при условията на чл. 55 от НК.

На осн. чл. 66 от НК съдът е отложил изпълнението на наказанието за изпитателен срок от три години.

Подсъдимият е бил осъден да заплати на гр. ищец Пеню М. сумата от 692.60лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението, ведно с законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от сумата от 500лв., представляваща направени от М. разходи в хода на наказателния процес.

ТРС е отхвърлил предявения гр. иск до размера на 1 659лв като неоснователен и недоказан.

Подсъдимият е осъден да заплати ДТ върху уважения размер на гр. иск, както и направените разноски по делото в досъдебната и съдебна фаза на процеса.

Въззивното производство е инициирано по жалба на подс. М., който счита присъдата за неправилна, незаконосъобразна, а наложеното с нея наказание за явно несправедливо. В изложените мотиви се твърди, че процесният казус касае гражданско 1 правни, че дори и търговски отношения на плоскостта на договор за залог и М. не следва да носи наказателна отговорност по тези причини. Счита да са събрани достатъчно доказателства за липса на извършено престъпно деяние и прави искане присъдата да бъде отменена и постановена нова, с която да бъде признат за невинен с произтичащите от това правни последици. Доводите, изнеси в жалбата, са били развивани и в хода на съдебните прения пред Първоинстанционния съд.

Депозирана е и въззивна жалба от ч. обвинител и гр. ищец П. М., който обжалва присъдата в гражданско осъдителната част, като недоволен от размера на уважения гр. иск, тъй като тази сума не покрива в цялост причинената му щета.

В съдебно заседание редовно призовани :

- подсъдимият – не се явява, не сочи уважителна причина. Явява се редовно преупълномощен защитник, който изцяло поддържа жалбата във вида, в който е подадена, не прави доказателствени искания. Оспорва жалбата на гр. ищец като неоснователна;

- гр. ищец – явява се лично, поддържа жалбата без да сочи нови доказателства.

Представителят на държавното обвинение счита двете жалби за неоснователни. Излага кратки съображения за правилността на ревизираната присъда с искане същата да бъде потвърдена.

Силистренски Окръжен съд след като взе предвид изнесеното в жалбите и становищата на страните, счита жалбите за допустими, разгледани по същество – за неоснователни.

С депозираната жалба от страна на подс. М. като цяло не се оспорват фактите по делото, а само изведения правен извод за довършено престъпление, като се набляга на това, отношенията между двете страни да са гражданско правни, недоказана активност от страна на гр. ищец за връщане на процесната вещ и уреждане на тия правоотношения, свързани с договор за залог.

Нови доказателства не са представени, липсват и искания за събиране на такива, които биха довели до установяване на нови фактически положения, поради което се приема фактическата обстановка, установено в хода на съдебното дирене и възпроизведена от ТРС в мотивите към присъдата.

Безспорно по делото е било установено, че през 2011-2012 год. пострадалият П. М. самоделно изработил сонда за копаене на кладенци за подпочвени води.

Съоръжението било изградено от отделни елементи, придобити от М. в голямата си част чрез закупуване от пунктове за изкупуване на вторични суровини. С така конструираното съоръжение постр. М. извършвал неофициално услуги на различни граждани, като изкопавал в различни имоти кладенци.

Към края на 2015 год. подсъдимият М. и пострадалият М. сключили неформален устен договор, според който М. трябвало да изработи кладенец в имот, който бил във владение на подсъдимия и неговата майка – св. Еленка П.а. За тази цел 2 съоръжението било придвижено до мястото, където следвало да се извърши работата стопански двор на бивше ТКЗС в землището на с. Царев дол, обл. Силистра.

Пострадалият М. помолил св. Емил П. да му помага при изкопаването на кладенеца. В процеса на работа възникнали трудности, с извеждането на вода и това наложило преместването на съоръжението в друга точка за нов сондаж, където се стигнало до срутвания, неуспешното полагане на тръбите във кладенеца и тяхното натрошаване.

Между подсъдимия и пострадалия възникнали разногласия във връзка с технологичния процес. Подс. М. не бил доволен от случващото се и заявил,че трябва да му бъдат възстановени разходите за натрошените тръби. От друга страна, постр. М. смятал да не е виновен за това, че подсъдимият е искал по-дълбок кладенец и се е стигнало до неуспешно полагане на тръбите. Във връзка с противоречията и поради настъпването на зимния сезон работата била прекратена, а сондата останала във фактическата власт на подсъдимия М., без всъщност да е изяснен въпросът „Кой на кого, какво дължи ?“.

Последвали неустановен брой неуспешни опити св.М. да се свърже с подсъдимия М., който работел в Кралство Испания и по тази причина често отсъствал от България. Това допълнително поставяло в невъзможност св.М. да поиска от подсъдимия връщането на съоръжението или да довърши започнатия кладенец. От своя страна подсъдимият също не е проявил никаква активност за решаване на спора.

Със съдействието на св.Станчо Хвърчилов между подсъдимия и пострадалия била осъществена среща, на неустановена дата. При проведения разговор, подс. М. заявил пред св.М. и св. Хвърчилов, че задържа сондата, заради неуредени финансови отношения.

Той поискал св.М. да му възстанови направените разходи,след което щял да му върне машината.

На 11.04.2017 год. М. подал сигнал до Началника на РУ- Тутракан. Била образувана полицейска проверка по прокурорска преписка № 251/2017 год. по описа на РПТутракан, завършила с постановление с отказ за образуване на досъдебно производство.

Последвала нова жалба от М. до началника на РУ-Тутракан от 25.08.2017 год., по която била образувана полицейска проверка по прокурорска преписка № 609/2017 год. по описа на РПТутракан, впоследствие обединена с преписка № 251/2017 год. Срещу постановлението с отказ за образуване на ДП М. подал сигнал пред ОП-Силистра от 11.10.2017 год., вследствие на което постановлението на РП-Тутракан било отменено.

На 08.09.2017г. с писмен договор св.Еленка П.а е продала на подсъдимия М. багажно ремарке за лек автомобил с регистрационен № СС 2427 ЕВ и номер на рама 26 700 синьо на цвят.

На 11.09.2017г. е била прекратена регистрацията на въпросното ремарке в сектор „Пътна полиция“ на ОД МВР -Силистра.

На същата дата подсъдимият М. подал заявление пред Областна дирекция „Земеделие“ гр. Силистра за първоначална регистрация „на ремарке сондажно“ и“ сонда за вода“. В заявлението като собственик на съоръжението той вписал своето име; номер на 3 рама 26 700, а като цвят - червен. Към заявлението си подсъдимия е приложил договора за покупко-продажба на ремарке с регистрационен № СС 2427 ЕВ и копие от част I от свидетелство за регистрация на ремарке СС 2427 ЕВ с поставени печати и подпис за прекратена регистрация в сектор ПП.

На 12.09.2017г. исканата регистрация е била извършена. Било е издадено свидетелство за регистрация на ремарке сондажно за вода с № СС 0014720А, като за собственик е бил вписан подсъдимия М., рама на ремаркето 26 700 и регистрационен № СС 06550. На 15.09.2017г. подсъдимия получил свидетелството за регистрация.

В хода на досъдебното производство, с приемо-предавателен протокол от 09.08.2019 год., в присъствието на разследващия полицай и свидетели, подсъдимия М. предал на св.М. процесната сонда за копаене на кладенци за вода, като е било описано и нейното техническо състояние.

Според заключението на вещото лице по назначената в досъдебното производство СТЕ, пазарната стойност на сондата е била 5 151лв., като експертът се е съобразил с цените по магазините за втора употреба.

При проведеното съдебно следствие, обаче, е било установено, че процесното самоделно съоръжение е било изградено предимно с части, закупени от вторични суровини, което е наложило назначаването на допълнителни СТЕ. Вещото лице е установило, че всъщност реалната стойност на процесната вещ възлиза на 2802 лв., а липсващите при предаването части са оценени на 692.60 лв. Тази огромна разлика в стойността на вещта и липсващите части е обяснена именно с различната цена на отделните елементи като закупени от втора употреба и като вторични суровини.

При тази фактическа обстановка въз основа на подробен анализ на събрания по делото доказателствен материал, са изведени и правилни правни изводи., че е налице довършено престъпление, от обективна и субективна страна, по чл. 206, ал.1 от НК.

Изложените обширни мотиви се споделят от настоящата инстанция .

От обективна страна: подсъдимият е осъществил и двете форми на ИД на престъплението.

Предметът на престъпление, сондажно съоръжение за изкопаване на кладенци, се е намирало във владението на подс. М. на правно основание – сключения между двете страни устен договор за изработване на кладенец. Безспорно процесната вещ е била транспортирана до имот, до който достъп е имал само подсъдимия и неговата майка. Вещта е престоявала в стопанския двор през цялото време, което е било необходимо за изкопаването на поръчания кладенец. На неустановена дата в края на 2015 г. сондажното съоръжение останало във владението на подс. М. под претекст, че пострадалият има да му възстановява щети. В нито един момент, обаче, не се е стигнало до представяне на документи, които да установят по безспорен начин дали и колко дължи пострадалия, съответно подсъдимия.

Отказвайки връщането на вещта, включително и поставяйки в невъзможност 4 пострадалия да се свърже с него, подсъдимият е започнал да свои вещта като своя. Отказът да бъде върната е продължил във времето под различни предлози. Колко пъти и колко активен е бил пострадалият е без значение. Доказано е, че М. е правил опити да се свърже с подсъдимия, било чрез неговата майка, било лично. Тези опити не са преставали до момента, в който св. Хвърчилов е присъствал лично на срещата между двамата.

Присвоената по този начин процесна вещ е останала в трайната фактическа власт на подс. М., който през ноември 2017 г дори се е разпоредил с нея като я е регистрирал в Областна дирекция „Земеделие“ гр. Силистра на свое име. По този начин изграденото собственическо отношение на подсъдимия към вещта е получило и своята официална проява.

В тази връзка възражението на защита, че се касае до търговски залог, сключен между подсъдимия и пострадали е обширно обосновано като неоснователно в мотивите към присъдата. В конкретния казус не може да се приеме подобно твърдение, за да се обоснове правно основание, което да обуслови право на собственост за подсъдимия.

Нещо повече, както бе посочено и по-горе, голословното твърдение на подсъдимия, че М. му дължи пари не е доказано в нито един момент – както преди, така и след образуване на наказателното производство срещу него. /имал документи; те били при майка му, която си водела бележки, направил разходи за нафта – все твърдения, които не могат да докажат законово право на задържане, а още по-малко да наведат съмнение относно виновното му поведение/. Т.е. не е налице доказано изискуемо за подсъдимия вземане срещу пострадалия.

От субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл. Подс. М. е съзнавал обществената опасност на деянието, желаел е настъпването на вредоносните последици и е извършил всичко зависещо от него за да настъпят те.

Той е съзнавал, че сондажното съоръжение е изградено от св.М. и е негова собственост , но е отказвал да върне същото на действителния собственик.