Определение № 1365 от 17.09.2026, Окръжен съд - Бургас

Мотиви на определение № 1365/17.09.2026 г. по ЧНД № 1038/2026г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.

Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл. 70 от НК и е образувано по молба от осъдения Б. Р. Г., ЕГН: ********** за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 4 година и 6 месеца.

Представителят на началника на Затвора – Бургас изразява становище, че молбата на осъдения Г. за условно предсрочно освобождаване е неоснователна и предлага същата да не бъде уважавана.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване и пледира същата да не бъде уважена.

Защитникът - адв.Хубеков, сочи, че молбата е основателна, доколкото на първо място, необходимият срок бил изтекъл. На следващо място, със своето примерно поведение и честно отношение към труда Г. бил дал доказателства, че се е поправил. Осъденият не бил наказван по време на изтърпяване на наказанието си, но в същото време бил награждаван.

Демонстрирал негативно отношение към криминално поведение и правонарушение, като нямал зависимости към алкохол и наркотици. Намира, че поправянето на Г. се установявало и от обстоятелството, че същият работел докато се намирал в пенитенциарните заведения, а и заявявал нагласа да полага труд след излизането си от там. Намира, че оставащото време до изтърпяване на наказанието било малко, за да се изпълнят целите на наказанието.

Осъденият Г. заявява, че желае да бъда условно предсрочно освободен, тъй като било необходимо да упражнява родителски грижи спрямо четирите си деца, които към настоящия момент се отглеждали само от жената, с която живеел на съпружески начала. Изтъква и че следвало да се грижи и за възрастните си родители, тъй като същите имали здравословни проблеми, за което ангажира доказателства. В своята последна дума моли да бъде освободен.

Съдът, след като изслуша становищата на страните и като прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие следното:

Осъденият Б. Р. Г. е роден на ****** г., в гр. ***** и с постоянен и настоящ адрес: с. *****, ул. „*****“ № **** Той е *****, **** гражданин, ******, ******, с ЕГН: **********, понастоящем в Затвора – ЗО „Дебелт-1“.

С влязло в сила на 04.10.2025г. определение по ЧНД №337/2025 г. по описа на Районен съд-Провадия е било определено и наложено едно общо най-тежко наказание на Г. измежду тези по НОХД № 530/2023 г. по описа на 1

Районен съд - Нова Загора, по НОХД № 274/2023 г. по описа на Районен съд Карнобат и по НОХД № 39/2024 г. по описа на Районен съд - Провадия, а именно „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години, което на основание чл.24 от НК било увеличено до общ размер от 4 години и 6 месеца.

Осъденият Г. бил за четвърти път в пенитенциарни заведения. През 2022 г. бил освободен от ЗООТ „Строител“. За начало на изтърпяване на настоящото наказанието се считало 25.05.2023 г., като при постъпването си в Затвор-Бургас, той е бил с първоначален строг режим. Със заповед на началника на Затвор-Бургас режимът му бил заменен от строг на общ и бил прекатегоризиран в общежитие от открит тип, поради което на 30.12.2025 г. постъпил в ЗООТ „Дебелт-1“. Бил добре адаптиран в условията на живот в затворена среда, като заемал ниска позиция в затворническата общност.

Проявявал импулсивност във вземането на решения, които касаели предимно него самия и били свързани с непостоянство в трудовата дейност. Г. заявявал стремеж към постоянна трудова заетост, но предявявал претенции относно предлаганата му работа. По време на престоя му в Затвор-Бургас бил трудово ангажиран в бригада „Хамути“. От 21.01.2026 г. бил назначен на работа на ВРО „Промет стил“. През месец март по настояване на работодателя преустановил трудовата си дейност там и от месец април бил пренасочен на ВРО „Камено“. След заявено от негова страна желание да бъде устроен на платен труд от началото на месец май бил преместен на ВРО „Лозово“, като още в края на същия месец пожелал да бъде върнат на ВРО „Камено“ и от началото на месец юни бил преместен отново на ВРО „Камено“, където работел и към момента.

По време на изтърпяване на наказанието си Г. не е бил дисциплинарно наказван, но е бил награждаван два пъти. Участвал е в организирано тържество по случай коледните празници и не се е включвал в специализирани програми.

Първоначалната оценка на риска от рецидив била в средни стойности 70 точки. Проблемни зони с отчетени повишени стойности били отношение към правонарушението, обучение и образование, начин на живот и обкръжение и умения за мислене.

Втората изготвена оценка на риска от рецидив отчела понижаване на стойностите от 70 точки на 61 точки, т.е. среден риск. Промяна била настъпила в зоните отношение към правонарушението и умения за мислене.

При третото атестиране се отчитал среден риск от рецидив, с понижаване на стойностите от 61 на 57 точки. Рискът от вреди се запазвал в средни нива по отношение на обществото.

По повод молбата за условно предсрочно освобождаване на Г. била изготвена нова оценка на риска от рецидив и вреди, при която рискът от рецидив се запазвал в средни граници, но стойностите били завишени от 57 точки на 59 точки, поради вземането на прибързани решения свързани с честа смяна на работните обекти. Риск от вреди за обществото бил определен на 2

СРЕДЕН - имало вероятност в условията на свобода да извърши насилствено користни деяние. По отношение на самия него, служители и лишените от свобода, рискът оставал НИСЪК. При последната оценка проблемни зони оставали:

- отношение към правонарушението - Г. не признавал напълно отговорността за извършеното деяние и не разбирал в достатъчна степен мотивите си за криминалното поведение. Не се наблюдавала самокритичност. Налични били нагласи спрямо размера на присъдата. Мотивацията за промяна на криминалното поведение била формално заявена, липсвала самокритичност.

Криминалните нагласи били утвърдени. Не приемал напълно ограниченията на личната свобода;

- умения за мислене - налице била способност за разпознаване на проблемите, но липсвали умения за адекватно и законосъобразно разрешаване. Не осъзнавал последствията от собствените действия, като мислил за тях след настъпването им. Поставял си краткосрочни цели, но липсвало постоянство в постигането им.

На този фон прогнозата за поведение на личността в условията на свобода била по-скоро неблагоприятна, тъй като лишеният от свобода продължавал да не приема отговорността за криминалното си поведение и да не осъзнавал изцяло факторите допринесли за него. Продължавал и да среща трудности при разпознаване на проблемите, които има, съответно да търси ефективни решения за тях, както и да не осъзнава последствията от своите действия. Рискът от вреди бил среден за обществото и не търпял промяна от началото на изтърпяване на наказанието. По мнение на затворническата администрация - целите, заложени в плана на присъдата, към момента не са изпълнени в достатъчна степен, доколкото не била налице трайна положителна промяна. С оглед на това и затворническата администрация е дала отрицателно становище за условно предсрочно освобождаване на Г., заявявайки, че корекционната дейност спрямо него би следвало да продължи за изграждане на устойчиви във времето нагласи за водене на законосъобразен начин на живот и изграждане на способности за вземане на своевременни адекватни решения в житейски ситуации.

С оглед на така установените фактически положения, настоящият съдебен състав счита, че за осъдения Г. не са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.

Действително, в случая е налице първата предпоставка по чл. 70, ал. 1 от НК, тъй като към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 17.09.2026 г., от наложеното му наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 4 години и 6 месеца, остатъкът бил 5 месеца и 22 дни.

При извършване на преценката за наличието на втората предпоставка по смисъла на чл. 70, ал. 1 от НК - дали осъденото лице със своето поведение и отношение към труда е дало доказателства за своето поправяне, настоящият 3 съд намери, че от данните по делото не може да се направи извод за настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени в поведението на осъдения Георгиев, които да сочат, че той окончателно се е превъзпитал и поправил, поради което и продължаване на корекционната работа с него не се налага.

В разпоредбата на чл. 439а (ДВ, бр. 13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.) от НПК са регламентирани неизчерпателно обстоятелствата, които сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на наказанието и които следва да се отчитат като доказателства за поправяне на осъдения, сред които са - доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви. Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. И след влизането в сила на цитираната норма на чл. 439а от НПК продължава да бъде приложима и задължителната за съдилищата, установена с Постановление на Пленума на Върховния съд № 7/1975 г., изм. с ППВС № 8/1987 г., съдебна практика, която приема, че констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на рискове, което е в защита и на обществения интерес. Анализирайки в тази връзка всички обстоятелства, характеризиращи поведението на осъдения и резултатите от пенитенциарното въздействие спрямо него по време на изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“, настоящият съд приема, че набелязаните като план на присъдата цели, свързани с изграждане на трайни нагласи за законосъобразен начин на живот, все още не могат да се приемат за напълно постигнати. В тази връзка съдът взема предвид оценките на риска от рецидив и вреди на осъдения, които все още се запазват в средните граници (59 точки).

Посочените оценки макар да са в средни стойности, не могат да бъдат отчетени като трайна положителна промяна в поведението на осъдения, тъй като се наблюдава запазване на проблемните зони „Отношение към правонарушението“ и „Умения за мислене“, които са в основата на криминалното поведение на осъдения. Видно е, че Г. полага усилия за поправянето и превъзпитаването си, които вече дават резултат и се забелязват подобрения в част от проблемните зони, но набелязаните цели все още не са постигнати в цялост. Той е многократно осъждано лице, което е изградило устойчиви криминални нагласи в мисленето си и в начина си на живот. Това налага спрямо него да се осъществи по-продължителна и интензивна корекционна работа, за да може да се промени преодолеят констатираните дефицити. Предходните осъждания са показател за степента на 4 криминализация на личността на осъдения, която не може да бъде пренебрегната от гледна точка на преценката за убедителност на доказателствата в полза на извода за неговото поправяне в рамките на периода на изтърпяване на наложеното му наказание „Лишаване от свобода“. Това, в комбинация с омаловажаването на извършеното и наличието на повече от една проблемни зони, навеждат на извода, че корекционната работа с осъдения следва да продължи, за да може да се постигнат трайни и този път необратими резултати по поправяне и превъзпитаване.

Декларираното желание за продължаване на работа след излизане от затвора е похвално, но самостоятелно не разколебава горните изводи. Честата смяна на работните места докато изтърпява наказанието лишаване от свобода било по лично желание, било по молба на даден работодател, може да е индиция и че желанието за работа при излизането на Г. от местата за изтърпяване на наказанието, е формално. Не разколебава горните изводи и това, че по време на изтърпяване на наказанието осъденият е имал добро поведение. Не следва да се забравя и че като цяло - спазването на режимните изисквания е задължение на всеки лишен от свобода, несъобразяването с което, води до съответните санкции, а не е нещо надхвърлящо обичайно дължимото поведение, което да води до категоричен извод за превъзпитание и поправяне.