Решение № 275 от 29.04.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. К., 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Казанлък., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20245510102011 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са при условията на евентуалност искове за нищожност на договор и за нищожност на клауза в договора с правно основание чл.26, ал.1 и ал.4 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.19, ал.4 от ЗПК.

Ищцата твърди, че сключила с ответника договор за предоставяне на потребителски кредит №*** от *** г., за който е приложим ЗПФУР.

Договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 1000 лева, който следвало да погаси в срок от 30 дни. Посоченият годишен процент на разходите бил в размер на 49.66%. В чл.5 от договора било уговорено, че кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от “***" в полза на Дружеството ответник. При сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието му какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата от 1000 лв., установила, че освен заемната сума oт 1000 лв. са и начислени такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на “Ф.“ ЕООД в размер на 500 лв. Счита процесния договор за недействителен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма, както и на евентуалния договор за допълнителна услуга, за недействителен като противоречащ на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като не съдържал начина на изчисляване па ГПР и липсвала яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него.

Ответникът не предоставял възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събирал допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покривали разходи във 1 връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговаряли на действителните такива. Посочените в договора за заем пониски стойности, представлявали невярна информация и следвало да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68г, ал.4 ЗЗП във вр. с чл.68д, ал.1 ЗЗП, която подвеждала потребителя относно спазването на забраната па чл.19, ал.4 ЗПК и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Сумата по договор за поръчителство следвало да бъде включена в ГПР, тъй като била разход във връзка с предоставяне па кредита но смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК.

Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство бил в размер над 70%. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Позовава се на т.26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне па потребителски кредит №*** за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.10а, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 от ЗПК. Моли съда да постанови решение, с което да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на договор за потребителско кредит №*** сключен между нея и “Ф.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК, евентуално на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22, вр. с чл.11, чл.19 от ЗПК, чиято недействителност да бъде прогласена. В условията на евентуалност, в случай, че съдът отхвърли първоначалния иск, моли да провъзгласи нищожността па клаузата на чл.5 в Договор за предоставяне па потребителски кредит №***, сключен между В. И. П. с ЕГН-*** и “Ф.“ ЕООД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне па обезпечение поръчителство от "***" в полза на ответника. Претендира съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът счита предявеният иск за неоснователен. Твърди, че кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Ф.“, потребителят сам избирал обезпечението и сключването на договор за гаранция не било задължително. Исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция били недопустими, тъй като не били насочени срещу правилната страна — М., а не “Ф.“ ЕООД. М. била самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в М., която предоставяла услуги на територията на Р. Б. по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и била вписана под №178 в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, по което Ф. не бил страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, 2 съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство нямало да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на М. и така нямало да настъпи промяна в патримониума на ищеца. Счита, че ищецът е завел исковете за прогласяването на нищожността, съответно унищожаването на договора за гаранция срещу ненадлежна страна по делото, поради което същите следвало да бъдат оставени без разглеждане като недопустими.

Ищецът сам избрал М. (М.) като поръчител в електронния формуляр и след като бил информиран за дължимите такси, подал заявление за кредит.

Получил преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочвала, че за сключването на договора за кредит “Ф.“ изисквал поръчителство. Ищецът получил и документи от М., включително Договор за гаранция. След като бил информиран, ищецът потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.

С оглед на това, не можело да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл.68е от ЗЗП. Твърди, че не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на М., ако изберял нея за поръчител. Претенциите на ищеца не били подкрепени с убедителни доказателства. Исковата молба съдържала общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представяла ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми. В СЕФ и договора за гаранция били подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към М., които ищецът приел доброволно. Относно твърдяното нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК договорът за гаранция бил възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включвал в ГПР, тъй като била незадължителна. “Ф.“ предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не упражнил това си право. “Ф.“ ЕООД и “М.“ ЕАД оперирали като отделни икономически субекти, имали отделни банкови сметки (видни от погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото). Българското законодателство не забранявало договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден.

Счита, че при определянето на ГПР нямало допуснати нарушения и ищецът имал цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор било подходящо за него. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

Претендира съдебни разноски.

От събраните по доказателства съдът приема за установено следното:

От представения договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №*** от *** г. /л.48 на делото/ е видно, че въз основа на сключения между “Ф.“ ЕООД като заемодател и В. И. П.- заемател договор, на заемателя е предоставен заем в размер на 1000 лева, за срок от 45 дни, с падежна дата-*** г., на която дата да върне общо сума в размер на 1051.20 лв. представляваща сбор от сумите: 1000 лв. отпуснат заем и 51.20 лв. лихва при лихвен процент по кредита 5.12 %. Съгласно чл.4 от договора годишния процент на разходите по заема /ГПР/ е 49.93 %. Съгласно чл.5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от *** в полза на дружеството като с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката, свързана с обезпечението, не може да се 3 отмени нито от заемателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на заема. В чл.8 на процесия договор се съдържат изявление на ищеца, че дава изрично съгласие във взаимоотношенията й с ответника да използват идентификационния номер, посочен от нея в молбата за заем като знак на нейното авторство на изпратени от този номер до дружеството съобщения, че е съгласна изходящите от идентификационния й номер съобщения да имат сила на електронни изявления, удостоверени с електронен подпис по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЕДЕП, да са еквивалентни на съответни саморъчни подписи от нея изявления и е съгласна идентификационния номер да има силата на саморъчен подпис.

Приети по делото са преддоговорна информация- СЕВ и справка за кредитна задлъжнялост от БНБ- Ц. /л.70 на делото/, от който е видно, че сключения от В. И. П. с идент.код:********** с “Ф.“ ЕООД, договор №***, потребителски кредит за сумата 1000 лв., разрешен на *** г. е издължен на *** г.

По делото е прието заключение по допусната ССЕ, неоспорено, което съдът възприема. Съгласно заключението начисленото възнаграждение за обезпечение, съгласно чл.5 от договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №*** от *** г. е в размер на 428.80 лева. Сумата представлява такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) от ***.

Размерът на ГПР по договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №*** от *** г. е 49.93 %. В стойността на ГПР са включени единствено разходите за редовни лихви. Годишният процент на разходите, изчислен по параметрите на процесния Договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №*** от *** г. - главница, лихвен процент, срок и с включени разходи за допълнителна такса за обезпечение в размер на 428.80лева, изплащана на краен падеж- еднократно, експертизата калкулира съгласно изискванията на чл.19 от ЗПК и Приложение №1 от същия закон е в размер на 2622.07 %.

Не е оспорено обстоятелството, че във връзка с чл.5 от сключения договор №***/*** г., последният е обезпечен с договор за гаранция /поръчителство/, сключен между ищеца и Ф./с актуално наименование “М.“, вписано в ТР на Р. М./-поръчител, по който клиентът дължи заплащане на възнаграждение на гаранта/поръчител, като тези обстоятелства съдът намира и за доказани на основание чл.190, ал.2 вр. с чл.161 от ГПК с оглед неизпълнените указания от ответника, дадени с определение №*** г.

При така установеното съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно евентуално съединяване са главен иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД вр. с с чл.22 от ЗПК вр. с чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за нищожност на договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние №*** от *** г. и в условията на евентуалност иск с правно основание чл.26, ал.4 вр. с ал.1 от ЗЗД вр. с чл.143, ал.1 и чл.146 от ЗЗП за нищожност на клаузата на чл.5 от договора за потребителски кредит.

Между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние по който ищецът е 4 усвоила сумата по кредита. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действала именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски заем/кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК, както и ЗЗП.