Решение № 135 от 07.06.2023, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Нова Загора, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Гражданско дело № 20222220100741 по описа за 2022 година

В Районен съд – Сливен е постъпила искова молба от С. В. С. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ****** против С. Г. Г. с ЕГН ********** и постоянен адрес: г******, с която е предявен иск за разваляне на договор за покупко-продажба на недвижим имот, находящ се в гр.Нова Загора.

С Определение № 1208 от 05.05.2022 г. Районен съд - Сливен е прекратил производството и изпратил образуваното по своя опис за 2022 г. гр.д.№ 20222230101676 за разглеждане от компетентния с оглед правилата на местната подсъдност Районен съд - Нова Загора.

В нея ищецът е посочил, че като собственици на недвижим имот в ******, представляващ дворно място с площ от 190 кв.м, ведно с находящата се в него двуетажна жилищна сграда с площ 49.80 кв.м, съставляващо УПИ XXII-2813 в квартал 150 по ПУП на гр.Нова Загора, при граници: изток - УПИ 11-2815, запад - ул.„Стара планина“, север - улица „Хр.Ботев“, юг - УПИ 1-2814, той и покойната му съпруга В.В.С. прехвърлили на нейния син С. Г. Г. собствеността на имота, чрез покупко-продажба за сумата от 6000 лева. Сочи се, че покупко-продажбата била изповядана пред нотариус Я. В. П. с рег.№ 183 на Нотариалната камара и оформена в нотариален акт № 61, том XI, рег.5346, дело № 734 от 27.10.2004 г.

Ищецът твърди, че той не бил продавал на С. този имот и никога не бил искал да му го продава. Смята, че съпругата му В.В.С. го е упоила, с измама го е закарала при нотариуса и той и да бил подписал нотариалния акт, го бил направил, без да съзнава какво върши и без да разбира, че продават имота. Това и да било станало, било станало против неговата воля и без неговото съгласие. Смята, че е бил измамен да подпише, без да разбира смисъла и последиците на това подписване. Смята, че към времето на подписване на нотариалния акт, макар и да е бил дееспособен, не е могъл да разбира и да ръководи действията си.

Излага се още, че се оплакал в Районна прокуратура - Сливен за извършената срещу него измама, но не получил съдействие. Прокурорът отказал да образува наказателно производство, тъй като В.В.С. била починала и била изтекла погасителната давност за такова престъпление.

Това обосновавало правния му интерес да иска от съда да обяви нищожността на договора за покупко-продажба на посочения имот, обективирана в нотариален акт № 61, поради липса на съгласие или да унищожи договора поради това, че умишлено е бил 1 въведен в заблуждение от В.В.С. и С. Г. Г. да подпише нотариалния акт, или съдът да унищожи договора поради това, че към времето на подписване на нотариалния акт, макар и да е бил дееспособен, не е могъл да разбира и да ръководи действията си.

С оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което:

Да обяви за нищожен поради липсата на съгласие, на договора за покупко-продажба на описаният недвижим имот;

Или ако не уважи този му иск, да унищожи договора за покупко-продажба на описаният недвижим имот поради това, че умишлено е бил въведен в заблуждение от В.В.С. и С. Г. Г. да подпише нотариалния акт;

Или ако не уважи този му иск, да унищожи договора за покупко-продажба на описаният недвижим имот поради това, че към времето на подписване на нотариалния акт, макар и да е бил дееспособен, не е могъл да разбира и да ръководи действията си.

Прилага писмени доказателства по опис и моли съда да му издаде удостоверение, по силата на което да се снабди от СГКК-Сливен със скица на процесния имот, тъй като в Кадастъра имота се водел на името на С. Г. Г..

Моли съда да допусне изслушването на гласни доказателства за твърдяното от него, както и да назначи експертиза, която да даде заключение, дали е могъл да разбира свойството и значението на извършваните от мен действия към времето на извършване на нотариалния акт.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът С. Г. Г., чрез процесуалния си представител адв.Г. М. Г. от АК – Сливен представя писмен отговор по предявения срещу него иск. Счита предявения иск за неоснователен и излага подробни съображения.

Посочва се, че в исковата си молба ищецът твърдял, че не бил продавал посочения в нея недвижим имот, находящ се в ******, съгласно нотариалния акт съставляващ УПИ ХХII-2813 в кв.150 по ПУП на гр.Нова Загора, ведно с находящите се в него сгради и никога не бил искал да го продава. Смятал че е бил упоен и с измама заведен при нотариус.

Твърдял, че това и да е станало било станало против неговата воля. Твърдял, че е бил измамен, като не е разбирал смисъла и последиците на това подписване, както и че във времето на подписване на нотариалния акт, макар и да е бил дееспособен, не е могъл да разбира и ръководи действията си. Молел съдът да постанови решение, с което да обяви за нищожен поради липса на съгласие договора за покупко-продажба. Като акцесорни и желаещ съда да унищожи договора за продажба, подал иск за измама по чл.29 от ЗЗД и иск в който твърди и че по време на сключването на договора, макар и дееспособен, не е могъл да разбира и ръководи постъпките си - чл.31 от ЗЗД.

Ответникът заявява, че оспорва предявените искове и моли всички те да бъдат отхвърлени от съда, като неоснователни.

От приложеното към атакувания договор Решение на PC - Нова Загора, за извършване на съдебна делба, вписано с вх. рeг.№ 4084, акт 152, том IX/21.10.2001 г., което ответника представя, ставало ясно, че С. В. С. придобивал притежаваната от ответника идеална част от имота - сина си от първия брак В. С. В., като го уравнява с паричната сума от 5166.66 лв.

Тази парична сума била платена през време на брака на С. С. с втората му съпруга В.В.С., с която имал сключен граждански брак от 08.11.1996 г., което било видно от удостоверение за брак, издадено от Община Нова Загора, което също прилага. Посочва се, че бракът бил прекратен със смъртта на С.а на 01.06.2021 г., видно от приложеното от ищеца удостоверение за наследници. При тези обстоятелства дори и да докажел предявените искове, ищеца не можел да поиска изцяло да се прогласи от съда нищожност на извършената сделка или да я унищожи изцяло, тъй като той не е бил единствен собственик на имота към момента на нейното сключване.

Нищожност на соченото основание била налице при съзнавана липса на съгласие.

Волеизявлението било извършено, но страната съзнавала несъгласието си да бъде обвързана с извършената сделка. Според установената съдебна практика, такива били случаите, когато волеизявлението е изтръгнато на сила или направено на шега без намерение за обвързване или друга такава причина, при която е налице пълна липса на валидно съгласие (Решение 923 от 17.12.2009 г. на ВКС по гр.дело № 1682/2008 г., IV гр.отделение на ГК). В исковата си претенция С. не твърдял, че е бил заплашван или да е действал без желание подписът му да породи правните последици на атакуваната сделка. Договорът за покупко-продажба бил в изискуемата от закона нотариална форма съгласно чл.18 от ЗЗД. В частта на нотариалната 2 заверка на подписите се ползвал с официална удостоверителна сила. Вписан бил в службата по вписванията по правилото на чл.112 от ЗС. Нотариусът изповядващ сделката бил длъжен да следи дали лицата, явяващи се пред него и подписващи нотариалния акт са във видимо адекватно състояние. Той бил длъжен да изчете на глас нотариалния акт и да попита, в случая купувача дали е съгласен да продаде своя имот и дали е получил продажната цена, описана в нотариалния акт. Според чл.25. (1) ЗННД нотариусът е длъжен да опазва правата и интересите на страните, да ги упътва, да изяснява тяхната воля и фактическото положение, да ги запознае ясно и недвусмислено с правните последици и да не допуска пропуски или бавност в работата, които биха довели до накърняване на техните права. Освен нотариалния акт, лицето явило се пред него в качеството си на продавач, полагало подписа си и под декларации по ДПК и ЗННД, без които декларации не можела да бъде извършена сделката.

Т.е., за да се извърши сделката ищеца бил положил няколко пъти подписа си, като е бил адекватен да стори това. В този смисъл е било необходимо да е изразил съгласие за това, изразяващо се в устно утвърждаване пред нотариуса и в подписване на гореописаните документи. Ищецът не описвал по какъв точно начин, е било извършено това упояване, с което е била опорочена волята му. Той също така не описвал това упояване да е било доведено до знанието на ответника С. Г. Г.. Не бил поискал и експертиза на подписа си, която евентуално да докаже, че това не е неговия подпис.

В условията на алтернативност С. подавал и иск по чл.29 от ЗЗД, с който твърдял, че е бил измамен от покойната си съпруга В.В.С., с която заедно прехвърлили собствеността на процесния имот. Съставът на гражданскоправната измама представлявал такова или такива действия от страна на ответната страна или на трето лице, с които измаменото лице да придобие една неистинска представа за реалното състояние на нещата и въз основа на нея да сключи договор. С. никъде в исковата си молба не твърдял, че е бил умишлено въведен в заблуждение и че едно такова заблуждение е станало причината за сключване на оспорвания от него договор. Той твърдял единствено, че е бил упоен и дори, че не знаел дали е подписал нотариалния акт, използвайки думите „и аз и да съм подписал нотариалния акт съм го направил без да съзнавам какво върша.“. В такъв случай не би могла да възникне у него една невярна представа за сключения от него договор, тъй като той не знаел дали въобще го е сключил.

Посочва, че освен това за предявяване на иск за унищожаемост на сделката по чл.29 от ЗЗД, а именно измама, в закона бил предвиден три годишен давностен срок. Срокът започвал да тече от узнаването за измамата. Никъде в исковата молба ищеца не споменавал кога точно бил разбрал за нея, следователно би следвало да се приеме, че давността започвала да тече непосредствено след сключването на сделката. Поради тази причина счита, и че освен гореописаните предпоставки е изтекъл и предвидения в ЗЗД давностен срок за предявяване на този иск.

В условията на алтернативност С. подал и иск по чл.31 от ЗЗД, с който иск заявявал, че във времето на подписването на нотариалния акт, макар и дееспособен, не бил могъл да разбира и ръководи действията си. Той не привеждал други факти в подкрепа на това свое твърдение, освен това, че е бил упоен или „че са го напили“, както твърди в жалбата си - до Районна прокуратура Сливен, по която жалба РП отказала да образува досъдебно производство, поради изтекла погасителна давност. Това обаче било без значение, тъй като каквито и вещества да бил приел ищеца, важното било, че след това щяло да настъпи възстановяване на способностите за разбиране и щял да излезе от временното състояние, което било изключило интелектуалния или волевия момент при сключването. След излизането от временното състояние на невъзможност да разбира и ръководи постъпките си, ищецът бил могъл да разбере, че се е разпоредил с имота. Това той бил могъл да установи от пристигащите всяка година писма от отдел „МТД” при Община Нова Загора, свързани с данъчното облагане от общината на недвижимите имоти, или ако е имал някакви съмнения относно собствеността на имота е могъл да провери това в Службата по вписванията.

Законът за задълженията и договорите предвиждал за това основание за унищожаване на договора три годишен давностен срок от сключването на договора. Предвид сключването му през 2004 г. ответника счита, че и в тази хипотеза предвидения давностен срок също е изтекъл.

Твърди се, че освен извършената на 27.10.2004 г., продажба на описания недвижим имот, ищеца С. В. С. сключил с ответника С. Г. Г. и още един договор за покупко-продажба на 16.09.2019 г., на движимите вещи, находящи се в жилищната сграда, лятната кухня и гаража, находящи се в същия имот. Този договор бил подписан и под него собственоръчно били написани трите му имена и бил заверен с нотариална заверка на подписите от Д.П.