Решение № 86 от 23.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Ловеч, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА

Членове:

И. И.

В. АНАСТАСОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА В.А в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от В. АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20264300600190 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 9/25.03.2026 г., постановена по НОХД № 250/2025 г.

Луковитският районен съд е признал подсъдимия В. С. Х., с ЕГН ********** от с. ****, за виновен в извършване на престъпление по по чл. 131, ал. 1, т. 12, във вр. с чл. 129, ал. 1 НК, вр. чл. 54 от НК, като като го е осъдил на 2 /две/ години лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3 /три/ години.

Осъдил е подсъдимия В. С. Х., да заплати на гражданския ищец Е. Н.

Д., ЕГН ********** от с. ****, сумата от 766,94 евро /седемстотин шестдесет и шест евро и 94 цента/, с левова равностойност 1500 лева/ хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинените й от престъплението по чл. 131, ал. 1. т. 12, предл. 1-во, във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието - 13.04.2025г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил предявения 1 граждански иск за разликата до пълния претендиран размер от 1533,88 евро /хиляда петстотин тридесет и три евро и 88 цента/, с левова равностойност 3 000 лева /три хиляди лева/.

Осъдил е на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия В. С. Х., да заплати по сметка на ОД МВР Ловеч, сумата от 192,76 евро /сто деветдесет и две евро и 76 цента/, с левова равностойност 377,00 лева /триста седемдесет и седем лева/, представляваща направени разноски в хода на досъдебното производство.

С цитираната присъда съдът се е произнесъл и по отношение на веществените доказателства и разноските по делото.

Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от В. С. Х. чрез служебния му защитник адв. Н. Л. от ЛАК.

В жалбата се развиват доводи за това, че присъдата се явява неправилна, незаконосъобразна и явно несправедлива. Счита, че присъдата е постановена в нарушение на закона, тъй като същият не е бил приложен правилно - чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Твърди, че присъдата е и явно несправедлива, тъй като не отговаря на обществената опасност на деянието чл.348, ал.1, т.3 от НПК.

В заключение моли съда да отмени присъдата, като неправилна, недоказана и необоснована и да постанови нова, с която да го оправдае по повдигнатите с обвинителния акт обвинения или да му наложи по-леко наказание.

В подкрепа на въззивната жалба е депозирано допълнително изложение от процесуалния представител на въззивника Х..

Твърди, че присъдата е постановена в нарушение на закона, тъй като подзащитният й е бил признат за виновен за извършено престъпление по хулигански подбуди. Сочи, че безспорно по делото са се събрали доказателства за наличието на дългогодишен спор и проблеми между пострадалата и цялото семейство на подсъдимия, като от разпитите на свидетелите става ясно, че където се срещнат между тях възниква спор, караници, размяна на обидни думи и агресивно поведение и от двете страни, като пострадалата е публикувала в интернет обиди по отношение семейството 2 на подсъдимия.

Излага, че по делото се навеждат данни, че подсъдимия е бил в пияно състояние, но такива данни са събрани и по отношение на пострадалата, макар и бегло при разпитите на свидетелите от досъдебното производство и пред съда.

Твърди, че свада е имало първо в центъра на селото и след това пред дома на пострадалата, като голяма част от свидетелите са роднини и съседи на пострадалата Е.. Сочи, че освен това последните не са присъствали от началото на скандала и започване на побоя, но въпреки това съдът им е дал пълна вяра.

Сочи, че освен съпругът на пострадалата има и свидетели, които също са съседи на Е. и са възприели началото на побоя, но те са само двама - Д.П. и Н.М.. Твърди, че те са видели, че подсъдимият Х. е говорел със съпруга на Е. и всъщност между тях двамата е започнала караницата. Видели са също, че когато е отишъл пред дома на пострадалата подсъдимият не е носел в ръцете си нищо друго освен бутилка с бира. Твърди, че преките очевидци на началото на боя са възприели и, че пострадалата Е. е излязла от двора на къщата с лопата в ръка и е започнала да нанася удари с нея по подсъдимия, като едва тогава подсъдимият е отишъл да вземе лопата от дома на свидетелката Д.П., за да е равностоен с нападателите си и пак се е върнал пред дома на пострадалата. Сочи, че тези свидетели не отричат и обстоятелството, че Х. е ударил пострадалата с вече взетата лопата, но въпреки всичко съдът дава вяра само на показанията им, в частта за нанесения удар по ръката на пострадалата.

Твърди, че същите показания дава и св. Н.М. на досъдебното производство, като той също е съсед на пострадалата и незнайно защо пред съда е променил показанията си, поради което се е наложило същите да бъдат прочетени и приобщени чрез прочитане към доказателствата.

Сочи, че всички останали свидетели са пристигнали на мястото на побоя след като той вече е бил започнал, а повечето от тях и след като вече е бил приключил.

Твърди, че описаният по-горе дългогодишен личен конфликт между подсъдимия и пострадалата изключва хулиганските подбуди от състава на престъплението, за което Х. е признат за виновен, още повече, че подсъдимият е бил предизвикван, обиждан и нападнат от пострадалата. Фактът, че е отишъл 3 пред тях с голи ръце изключва предварителния умисъл за нанасяне на побой и още по-малко на телесни повреди.

Счита, че присъдата е и явно несправедлива, тъй като не отговаря на обществената опасност на деянието и най-вече на дееца, тъй като Х. е млад и до момента е неосъждан. Сочи, че последният няма регистрирани други противообществени прояви. В действителност е бил употребил алкохол и самият той не отрича това, но защитата счита, че въззивникът е бил и в състояние на афект, вследствие на нанесения му от Е. удар.

Твърди, че отделно от това, Х. признава вината си, като разказва точно какво се е случило, без да се старае да укрива уличаващите го факти и обстоятелства, за разлика от пострадалата и нейният съпруг и роднини, но въпреки това, първоинстанционния съд е приел обяснението му само като защитна теза и е постановил присъдата при липса на смекчаващи вината обстоятелства.

В заключение моли настоящата инстанция да отмени обжалваната присъда, като неправилна, недоказана и необоснована и да постанови нова, с която да оправдае подзащитния й по повдигнатото с обвинителния акт обвинение или да му наложи по-леко наказание.

В съдебно заседание въззивникът В. С. Х., редовно призован се явява лично и със служебния си защитник адв. Н. Л. от ЛАК. Заявява, че поддържа заявеното от своя защитник и желае да му бъде наложено по – леко наказание.

Защитникът адв. Л. заявява, че поддържа подадената въззивна жалба.

Счита, че наложеното наказание е прекалено тежко, с оглед на обществената опасност на деянието и най вече на съдебното минало на дееца, тъй като той не е осъждан до момента. Твърди, че подзащитният й не отрича, че е извършил деянието, дори разказва подробно това, което е извършил. Сочи, че Х. е бил в пияно състояние. Твърди, че по делото са събрани доказателства, че срещу него също е било извършено нападение, макар и да е било прекъснато, като това не го оправдава, но счита, че така наложеното наказание е прекалено тежко за него, предвид което моли съда да го намали.

В съдебно заседание въззиваемата Е. Н. Д., редовно призована, не се явява като се представляваот повереника си адв. П. Р. от АК-Ловеч.

Последният счита, че постановеният съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли настоящата инстанция да го потвърди изцяло, както в 4 гражданската, така и в наказателната му част.

Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор П. дава становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива.

Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС – Луковит и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:

Подсъдимият В. С. Х., ЕГН **********, живее в с. ************** Пострадалата Е. Н. Д. живее със съпруга си Д.Й.Д. в с.

**************.

Преди време съпругът на пострадалата имал отношения със сестрата на подсъдимият. Това довело до конфликт между подсъдимия и семейство Д., вследствие на който последвали закани от страна на подсъдимия спрямо тях и най – вече спрямо св. Д..

Срещу подсъдимия са били подавани сигнали от съпруга на пострадалата до органите на МВР, съответно на 20.09.2025 г. и на 27.09.2025 г., като същите са били надлежно отработени от компетентните полицейски органи и изпратени по компетентност на прокуратурата.

На 13.04.2025 г., около 16:00 часа, следобед, пострадалата Е. Н. Д. напуснала жилището си, находящо се в с. **************, и се отправила към имота на свидетеля Л.Н. П., живущ в близост. В дома на св. П. бил подсъдимият, който се намирал във видимо нетрезво състояние. Последният започнал да отправя обидни изрази към Д., както и закани спрямо нея и нейния съпруг. Подсъдимият Х. направил опит да нанесе удар с крак (ритник) по пострадалата, като същият бил възпрепятстван от свидетеля Л. П..

Впоследствие пострадалата се прибрала пред дома си, като малко след това там се явил и подсъдимият. Същият започнал да се разправя както с нея, така и с нейния съпруг. В 16:33 часа пострадалата подала сигнал на телефон 112, с който уведомила за поведението на подсъдимия. След това подсъдимият напуснал мястото, но впоследствие отново се завърнал. В 16:50 часа съпругът на пострадалата също подал сигнал на телефон 112, като съобщил, че подсъдимият отправя закани и прави опити за физическа саморазправа спрямо 5 него и съпругата му.

На адреса на пострадалата Е. Д. били изпратени трима полицейски служители – свидетелите Х.К., И. и Ц.И.. При пристигането си на място същите не установили присъствието на подсъдимия Х., но впоследствие го локализирали на кръстовище за с. Карлуково, като констатирали, че се намира във видимо нетрезво състояние. С него била проведена профилактична беседа, като в 17:05 часа му бил съставен протокол за предупреждение по реда на чл.

65 от ЗМВР (л. 19 от ДП). И тримата полицейски служители възприели, че Х. е в състояние на алкохолно повлияване. Пред тях той заявил, че не е влизал в саморазправа с други лица, като подписал съставения протокол без възражения.

Въпреки отправеното му полицейско предупреждение, след 18:00 часа Х., без да е провокиран и в нарушение на даденото му разпореждане да не отправя закани и да не се саморазправя с пострадалата, се завърнал пред дома на семейство Д.. По това време пострадалата и съпругът се намирали на улицата пред имота си. На пейка пред дома си се намирал свидетелят Н.П.М., техен съсед. Подсъдимият се приближил до свидетеля Д., блъснал го с ръце, в резултат на което последният паднал на земята.

Пострадалата се намесила за да защити съпруга си и подсъдимият се оттеглил до съседния имот на свидетеля М.Н.В. – негов първи братовчед, известен с малкото име „Мариян“, като по това време в жилището се намирала и свидетелката Д.Н., с която В. съжителства на семейни начала. Оттам Х. взел права лопата и се завърнал пред дома на пострадалата.

На място той се насочил към пострадалата и замахнал да я удари с лопатата. С цел да се предпази, тя вдигнала дясната си ръка, при което ударът попаднал в областта на дясната китка, причинявайки разкъсно-контузна рана.

В резултат на удара дръжката на лопатата се счупила, а пострадалата паднала на земята.

В този момент на мястото се намесил свидетелят Л. П. – съсед на Д., който, привлечен от виковете на подсъдимия и писъците на пострадалата, се насочил към мястото на инцидента. От непосредствена близост той възприел как Х. нанася удар с лопатата по пострадалата, вследствие на което тя паднала на земята. С цел да предотврати нанасянето на последващи удари, свидетелят П. застанал между подсъдимия и пострадалата, отнел дръжката на лопатата от 6 ръцете му, хванал го през тялото и го отдалечил, като му разпоредил да се прибере в дома си. Междувременно на улицата се събрали множество хора, между които и деца /св. Г. посочва, че е уведомена за случката от сина си, който е на девет години/, но Х. не преустановил действията си, като се опитал отново да се саморазправя със св. Д., но св. П. му попречил.