Решение № 260180 от 16.10.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н И Е

№ …

Гр. София, 16.10.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и двадесета година в състав:

СЪДИЯ: Венета Цветкова при секретаря Р.А., като разгледа т.д. № 553 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът К.т.б. АД /н/ е предявил искове, както следва: иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ срещу С.М.к. АД /н/, Т.

ЕООД и Б.а.и. ЕАД и осъдителен иск по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 34 ЗЗД /макар съдът погрешно да е квалифицирал претенцията по чл. 108 ЗС при липса на твърдения ищецът да е собственик на вещите към момента на подаване на исковата молба, доколкото всички релевантни факти за обусловения иск са докладвани и за тях е разпределена тежест на доказване, не се налага отмяна на хода по същество на делото/ за попълване на масата на несъстоятелността чрез връщане на получените вещи по недействителните сделки срещу ответника Българска автомобилна компания ЕАД, както и евентуален иск срещу С.М.к. АД /н/, Т. ЕООД и Б.а.и. ЕАД по чл. 647, ал. 1, т. 2 ТЗ – за прогласяване относителната недействителност на сключените договори за продажба на движими вещи от м.07.2015 година, впоследствие уточнен като договор от 10.07.2015 година между С.М.к.

АД /н/ и Т. ЕООД и от 21.07.2015 година между Т. ЕООД и Българска автомобилна индестрия ЕАД, като поредица от увреждащи кредиторите на несъстоятелността на първия ответник сделки и за предаване на владението на вещите – предмет на двата договора.

Ищецът твърди, че спрямо ответника С.М.К.АД /н./ е открито производство по несъстоятелност по молба от 01.03.2017 година и с решение от 26.03.2018 година, при определена начална дата на неплатежоспособност – 31.12.2015 година. Твърди, че е кредитор с прието вземане в производството по несъстоятелност. Излага, че несъстоятелният длъжник е продал през м.07.2015 година на първия ответник – Т. ЕООД вещите, описани в исковата и уточняващата молба, а приобретателят от своя страна ги е прехвърлил /по договор за покупко-продажба от 21.07.2015 година/ на вторият ответник Б.а.и. ЕАД. Счита, че продажната цена по нито една от двете сделки не е постъпила по сметка на продавачите и е налице увреждане на кредиторите на несъстоятелността. Счита, че са налице предпоставките на чл.

647, ал. 1, т. 6 ТЗ за обявяване на поредицата от увреждащи сделки за недействителни – извършени възмездни сделки в период от две години преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ, свързаност между първите двама ответника и наличието на свързаност между първия и третия ответник, съответно- наличието на знание за увреждащия характер на сделките, както у длъжника, така и у третите лица. Тоест, твърди и че е налице презумпцията за недобросъвестност по чл. 647, ал. 3 ТЗ. Във връзка с евентуалните искове твърди, че сделките са безвъзмездни, тъй като уговорената цена не е заплатена реално на продавачите.

Синдикът излага твърдения за допустимост и основателност на исковите претенции.

Ответниците оспорват исковете с идентични съображения за неоснователност. Заявяват, че не са налице договори между несъстоятелния длъжник и първия ответник и между последния и последващия приобретател. Твърдят липсата на идентичност в предмета на двата договора, оспорват твърденията, че сделките имат увреждащ характер, твърденията за свързаност, липсата на извършено реално плащане на цената и несъответствието между уговорената цена и реалната стойност на вещите. Оспорват и твърденията, че третият ответник упражнява фактическа власт върху вещите. Претендират разноски.

Ответникът Б.а.и. ЕАД твърди и че е трето добросъвестно лице, поради което исковете срещу него не могат да бъдат уважени.

По иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже сделка, сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност, увреждане на кредиторите на несъстоятелността, качеството на страните по сделките като свързани лица по смисъла на § 1, ал. 1, вр. ал. 2 ДР на ТЗ, като по иска по чл. 649, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 34 ЗЗД носи тежест да докаже, че ответникът Б.а.и. ЕАД към даване ход на устните състезания упражнява фактическа власт върху движимите вещи, които към датата на първата от атакуваните сделки са били собствени на несъстоятелния длъжник. По евентуалния иск по чл. 647, ал. 1, т. 2 ЗЗД, ищецът следва да докаже действителна безвъзмездна сделка, както и същата да е осъществена в 2-годишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Ответникът Б.а.и. ЕАД носи тежест да установи, че е придобил правата възмездно и добросъвестно преди предявяване на исковата молба в съда.

С решение от 26.03.2018 година по молба по чл. 625 ТЗ от 01.03.2017 година е открито производство по несъстоятелност срещу С.м.к. АД /н/, като е определена и дата на неплатежоспособността – 31.12.2015 година.

Видно от представените писмени доказателства и обявените в търговския регистър по партидата на несъстоятелния длъжник общоизвестни актове, ищецът не се легитимира като кредитор с прието по смисъла на чл. 693, вр. чл. 694, ал. 1 ТЗ, но се легитимира като кредитор на несъстоятелността, предвид наличието на определение на съда за одобряване на изготвения от синдика списък на приетите вземания, включващ и вземанията на ищеца. Нормата на чл. 649, ал. 1 ЗЗД не визира кредитор с прието по смисъла на чл. 693 ТЗ вземане /тъй като няма изрично уточнение, както напр. чл. 673, ал. 2 ТЗ и др./, а всеки кредитор на несъстоятелността, в случая – ищецът се легитимира като такъв с оспорено по реда на чл. 694, ал. 1 ТЗ вземане.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 21.07.2015 година вторият и третият ответник са встъпили в облигационни правоотношения по силата на договор за продажба на движими вещи, описани в опис- приложения, неразделна част от договора.

Уговорената продажна цена възлиза на общо 25 520 310 лева без ДДС. Съдът кредитира представения по делото препис от документа, с оглед характера на предявения иск и обективната невъзможност за ищеца да представи оригинал от документа. Предвид липсата на конкретно оспорване на съдържанието или датата на документа, съдът приема наличието на сключен договор за продажба на движими вещи именно със съдържанието по представения с исковата молба. Това се установява и предвид заключението на вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, което съдът кредитира като обосновано и изготвено в обхвата на специални знания на вещото лице. От същото е видно, че договорът е осчетоводен при вторият и третият ответник, както и е налице извършено плащане /чрез банков превод/ на посочената в договора цена.

Предвид заключението на вещото лице, както и с оглед показанията на свидетеля Л. /чиито показания не са за факти, попадащи в обхвата на забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК/, които съдът кредитира като непротиворечиви и дадени под страх от наказателна отговорност /и от които е видно, че от архива на несъстоятелния длъжник при обективни обстоятелства са унищожени документите от 2015 година и 2016 година/, се установява и наличието на договор с предмет покупко-продажба на движими вещи, сключен между първия ответник и Т. ЕООД. Доколкото за действителността на договора за продажба на движими вещи не е предвидена специална форма за действителност, няма пречка съдържанието му да бъде установено посредством доказателствени средства извън представените писмени доказателства, както е в случая. В този смисъл, от заключението на вещото лице се установява, че посочените двама ответници са сключили договор за продажба на движими вещи на 10.07.2015 година, във връзка с който е издадена и описаната в заключението фактура, която обективира възникналото облигационно правоотношение. Вещото лице, също така, е констатирало, че във връзка с фактура № 1697/10.07.2015 година и отразената в нея като дължима от ответника Т. ЕООД цена са извършени поредица плащания, с които тя е изцяло погасена и за които плащания не се установи да е имало друга причина. Предвид отразените в счетоводствата на ответниците абсолютно идентични основания за издаване на фактури № 4/22.07.2015 година /във връзка с договора от същата дата/ и № 1697/10.07.2015 година, сходните погасявания на задълженията по същите, хронологичната им последователност, както и стойността на продажната цена по всяка от тях налагат извод и за наличието на идентичност в предмета на продажба - вещите - по всяка от тях. Или, събраните преки и косвени доказателства в тяхната съвкупност сочат еднозначно, че вещите, обект на договор от 10.07.2015 година са именно същите, предмет и на последващия договор от 21.07.2015 година. В тази връзка следва да намери приложение и нормата на чл. 161 ГПК, доколкото ответникът С.м.к.

АД /н/ с оглед процесуалното поведение и неоказване съдействие на вещото лице /непредоставяне необходимите за отговор на поставените задачи документи/, е препятствал установяване на неизгодния за него факт, а именно - сключен договор за продажба на вещите, предмет на договора от 21.07.2015 година в предходен в същия месец момент.

Преди изследване предпоставките за уважаване на иск по чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ, следва да се направи следното уточнение. Видно от формулировката по чл. 647, ал. 1 ТЗ, специалните отменителни искове по чл. 647 ТЗ, свързани с производството по несъстоятелност на търговец, не са предвидени от законодателя като изключение, а като допълнителна процесуална възможност за защита на кредиторите на несъстоятелността, наред с общия граждански иск за установяване относителна недействителност на сделки по чл. 135 ЗЗД. Характерната особеност при същите е, че законът предвижда облекчен ред за обявяване относителната недействителност на действия и сделки по т. 1- 6 спрямо кредиторите на несъстоятелния длъжник, без необходимост от преценка на допълнителните елементи от фактическия състав по чл. 135 ЗЗД. Достатъчна предпоставка за уважаване на иск по чл. 647 ТЗ е установяване осъществяването на посочените в хипотезите на ал. 1 сделки или действия, в посочените в закона срокове.

По главния иск с правна квалификация чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ:

Разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ урежда фактическия състав, чието осъществяване е основание за обявяване на сключената от несъстоятелния длъжник разпоредителна сделка за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността, а именно: 1./ сделката трябва да е извършена в двугодишен срок преди подаване на молбата по чл. 625 ТЗ;

2./ да уврежда кредиторите и 3./ страна по нея да е свързано с длъжника лице.

Разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ не съдържа презумпция, че сделката уврежда кредиторите, щом като е сключена със свързано с длъжника лице, което означава, че увреждането също подлежи на доказване от страна на ищеца.

От друга страна, нормите на чл. 647, ал. 3 ТЗ и чл. 135, ал. 1, изр. трето ЗЗД съдържат идентична уредба за неприложимост на недействителността по отношение на третите добросъвестни лица, придобили преди вписване на исковата молба/предявяване на иска на възмездно основание. С ТР по тълк. дело №

2/2017 г. на ВКС – ОСГТК именно в тази връзка е прието, че е допустимо предявяване на отменителен иск не само срещу действието, извършено пряко от длъжника, но и срещу цялата поредица от сделки, с които длъжникът и последващи приобретатели са се разпоредили с предмета на първоначалната сделка на длъжника, ако цялата поредица сделки уврежда кредитора и са извършени преди вписване на исковата молба или преди предявяване на иска /ако исковата молба не подлежи на вписване/.

Възприетата възможност, вкл. и по предварително изложените от съда съображения/ следва да намери приложение в хипотезите на чл. 647, ал. 1 ТЗ при поредица от сделки, които увреждат кредиторите на несъстоятелността, в който случай искът се уважава при условията на чл. 647, ал. 3 ТЗ – ако сделката е безвъзмездна или последният приобретател е недобросъвестен. В противен случай – ако бъде отречено правото на кредиторите да защитят правата си чрез предявяване на иска и срещу третите недобросъвестни лица – приобретатели по сделка със съконтрагент на длъжника, кредиторите ще бъдат лишени въобще от възможността, която им е предоставена от нормата на чл. 647, ал. 1 ТЗ – да атакуват увреждащите сделки и действия и от постигане на целта по чл. 649 ТЗ – връщане на даденото по недествителната сделка в масата на несъстоятелността за общото им удовлетворяване. Поради това и кредиторът в несъстоятелността е легитимиран да предяви искове не само срещу първата сделка /по която прехвърлител е неговият длъжник/, но и срещу последващите такива сделки с предмет длъжниковото имущество, когато те са свързани.