Решение № 2566 от 25.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2566 гр. София, 25.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.

Членове:

Димитър Ковачев

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100503343 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение №14819/19.12.2022 г., постановено по гр.д. №60064/2021 г. по описа на СРС, съдът е осъдил М. Г. Ф. и К. Г. Ф. да заплатят всеки следните суми: на „Хидрострой Инвест“ АД сумата в размер на 624,45 лева, представляващи заплатени от ищеца суми по договор за изработка на топлоизолация, съгласно решение на общото събрА.е на собствениците от 17.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 20.10.2021 г. до изплащане на вземането; на П. С. С. – сумата в размер на 594,16 лева, представляващи заплатени от ищеца суми по договор за изработка на топлоизолация, съгласно решение на общото събрА.е на собствениците от 17.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 20.10.2021 г. до изплащане на вземането; на П. С. С., в качеството му на ЕТ „Ф.-П. С.“ сумата в размер на 1075,53 лева, представляващи заплатени от ищеца суми по договор за изработка на топлоизолация, съгласно решение на общото събрА.е на собствениците от 17.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 20.10.2021 г. до изплащане на вземането; на П. С. З. – сумата в размер на 688,65 лева, представляващи заплатени от ищеца суми по договор за изработка на топлоизолация, съгласно решение на общото събрА.е на собствениците от 17.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 20.10.2021 г. до изплащане на вземането; на К. Г. Я. сумата от 551,24 лева, представляващи заплатени от ищеца суми 1 по договор за изработка на топлоизолация, съгласно решение на общото събрА.е на собствениците от 17.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 20.10.2021 г. до изплащане на вземането.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответниците М. Ф. и К. Ф., в която се излагат аргументи за неправилност на решението, тъй като било постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Решението противоречало на законите, уреждащи нормите и изисквА.ята при изграждането, изпълнението и приемането на СМР. Към отговора на исковата молба били представени писмени доказателства, които съдът не разгледал, тъй като ги приел за неотносими. Представените доказателства установявали наличието на фонд за довършване на СМР на сградата до акт 16 и получаване на разрешение за ползване. Съдът не бил взел предвид обстоятелството, че не било проведено Общо събрА.е на етажната собственост в недостроената жилищна сграда и нямало законно взето решение за полагане на топлоизолация на фасадата, които са ограждащи стени и обща собственост на всички собственици – чл. 38, ал. 1 ЗС. Сочи, че сградата не била въведена в експлоатация и по закон била необитаема. Излагат се съображения за незаконосъобразно провеждане на общото събрА.е на етажната собственост от 17.09.2016 г. Сочи се, че съдът неколкократно отказал да призове лицето В.П. за снемане на обяснения във връзка с взетите решение на събрА.ето на вх.

А, проведено на 17.09.2016 г. Изключително важно за делото било как бил избран изолационният материал, при положение че вече били положени-изпълнени топлоизолации на ап., собственост на Е. С., и на ап. 4 – собственост на П. С.. Излагат се съображения относно избрА.я топлоизолационен материал. Сочи, че документът, на който се е позовал съда, за да приеме, че сградата е изградена на етап „груб строеж“ – посочения констативен протокол, имал отношение само за прехвърлителните сделки пред нотариус и за вписване в кадастъра. Не бил представен акт-образец 14 и не било доказано, че сградата може да понесе последващи довършителни работи. Обектът не се нуждаел от необходим ремонт, а от довършване на СМР по първоначалното строителство, отговарящо на инвестиционния проект. За изпълнението му било създадено гражданско дружество „ЕТ Валозите“ с цел довършване на обекта. Съдът изцяло се бил позовал на свидетелските показА.я на св. З. (роден през 1996 г.) за съществуващите мазилки на фасадата. Свидетелят бил разказал, че сградата е строена през 1997-1998 г., когато съгласно въззивниците същият бил на 2 години. Съдът се бил произнесъл, че с оглед изложеното по делото, несъмнено се установявало, че направените от ищците разходи били необходим ремонт, без който съществено би се повредила фасадата на сградата. От представеното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установявало, че извършените в полза на изпълнителя плащА.я за ап. 2 собственост на Е. С. и за ап. 23 собственост на ЕТ „Ф.-П.

С.“ били платени от юридическо лице „Ф.“ ЕООД, което не било собственик на обект в 2 сградата. За довършване на сградата имало фонд, с който еднолично П. С. разполагал, което се доказало с представени към отговора на исковата молба документи.

Свидетелските показА.я на св. З. противоречали на декларираното от управителя на фирмата изпълнител в договора от 22.10.2016 г. за изпълнение на изолацията, доколкото в договора и в представената оферта, в която било декларирано, че е извършен оглед на място и не се налага сваляне на мазилка. По изложените съображения моли съда да отмени първоинстанционното решение в обжалвА.те части и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е представен отговор на въззивната жалба от ищците, в която се излагат съображения за неоснователност на подадената жалба.

Сочи се, че въззивниците навеждат възражения, които не са свързА. с предмета на делото, а именно – възраженията за незаконосъобразност на общото събрА.е и за степента на завършеност на сградата. Правилно съдът бил приел, че сградата е построена на етап „груб строеж“. Неотносими към предмета на делото били и възраженията за некачествен ремонт, извършен от изпълнителя по договора. По изложените съображения моли съда да потвърди първоинстанционото решение.

Претендират разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събрА.те по делото доказателства и взе предвид навеД.те във въззивната жалба пороци на атакувА.я съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е огрА.чен от посоченото в жалбата.

В исковата молба ищците твърдят, че ответниците притежават самостоятелни обект във вх. „А“, на сграда, находяща се на адрес в гр. София, кв. „Горна баня“, ул.

„*********. Поддържат, че по силата на решение от 22.10.2016 г. на собствениците на самостоятелни обекти във вх. А, в тежест на ответниците са възникнали задължения всеки от ответниците да заплати сумите от по 4010,27 лева за извършване ремонт от дружеството „КатА. инженеринг“ ООД, изразяващ се в полагане на топлоизолация на сградата. Твърди се, че ищците, съразмерно площта на притежавА.те от ищците самостоятелни обекти, са изпълнили задълженията на ответниците към фирмата изпълнител, тъй като ответниците не се явили на събрА.ето и не са изпълнили решението на общото събрА.е.

На основА.е чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е обвързан от предмета и обема на търсената защита, посочени в исковата молба. Определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърД.я, които формират основА.ето на предявения иск, и от заявения петитум /в този смисъл и Решение № 121 от 17.11.2021 г. на ВКС по гр. д.

3

№ 4630/2019 г., IV г. о., ГК/. Ищецът не е длъжен да квалифицира спорното право, чиято защита в исковото производство търси. Дори в исковата молба такава квалификация да е дадена, тя не обвързва съда. Правораздавателният орган е обвързан от изложените в исковата молба основА.я на претенцията, но не и от сочените от ищеца правни норми.

Въпреки липсата на навеД. доводи във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения по отношение на дадената от съда правна квалификация на предявените искове, настоящият съдебен състав намира, че следва да се произнесе по подадената въззивна жалба при съобразяване действителната правна квалификация на предявените искове. В конкретния случай всички навеД. фактически твърД.я в исковата молба сочат за извършено плащане от ищците на дължими от М. Г. Ф. и К. Г.

Ф. сума по сключен договор между етажните собственици на сграда, находяща се в гр.

София, кв. „Горна баня“, ул. „*********, вход „А“, и „КатА. инженеринг“ ООД, както и че плащането е извършено поради това, че ищците притежават самостоятелни обект на правото на собственост в същата сграда, а ответниците не са заплатили своята част от задължението по сключения договор от етажните собственици за полагане на топлоизолация на сградата. Съобразно трайно установената практика на ВКС решение № 238 от 19.08.2013 г. по гр. д. № 1012 на ВКС, 4 Г. О., решение № 85 от 24.06.2014 г. по гр. д. № 1157/2014 г. на ВКС, 2 Г. О., решение № 228 от 13.12.2016 г. по гр. д. № 5571/2015 г. на ВКС, 3 Г. О. и др., отношенията между етажните собственици във връзка с поддържането, възстановяването и подобряването на общите части на сградата се уреждат от правилото на чл. 41 ЗС, според което всеки собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрА.е. Ролята на решението на общото събрА.е за необходимостта да се извършат полезни разноски, не засяга задължението на всеки собственик на обект в етажната собственост да поеме съответната на дела му част от задължението, но това решение на общото събрА.е има значение на правно основА.е на базата, на която следва да бъде определен размера на възникналото парично задължение. Доколкото по делото изрично се твърди, че ищците и ответниците са етажни собственици в сграда, находяща се в гр. София, кв.

„Горна баня“, ул. „*********, вход „А“, че е взето решение на етажните собственици за полагане на топлоизолация на сградата, както и че дължимите вноски от К. Ф. и М.

Ф. за ремонта са платени от ищците, то предявеният главен иск намира своето правно основА.е в чл. 41 ЗС. Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация /чл.

48, ал. 7, вр. ал. 3 ЗУЕС/ не почива на навеД.те твърД.я от ищците за уреждане на отношения между етажните собственици във връзка с поддържането на общи части на сградата.

Независимо от липсата на указА.я по разпределяне на доказателствената тежест 4 във връзка с действително предявения иск по чл. 41 ЗС, стрА.те са изложили своите твърД.я относно релевантните за иска обстоятелства и са посочили доводите си във връзка с тях. Същевременно неправилната правна квалификация на съда в случая няма за последица недопустимост на постановеното решение, доколкото съдът се е произнесъл по фактите, включени във фактическия състав на иска по чл.41 ЗС /в този смисъл и Решение № 25 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2389/2016 г., IV г. о./.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест и съобразно навеД.те от ищците твърД.я, при иска с правно основА.е чл. 41 ЗС следва да бъдат доказА. следните правопораждащи факти: взето решение на общото събрА.е на етажната собственост, сключване на договор въз основа на взетото решение, както и плащане на сумите от страна на ищците.

От представените по първоинстанционното производство нотариални актове, находящи се на л. 37 и сл. от делото, се установява, че ищците са собственици на самостоятелни обекти в процесната етажна собственост.

По делото не е спорно, че ответниците са собственици на ап. 3 и ап. 5 , находящи се в жилищна сграда с адрес: гр. София, ул. „*********, съответно К. Ф. – на ап. 3 и М. Ф. – на ап. 5.