Решение № 291 от 18.10.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. Карлово, 18.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320100786 по описа за 2023 година

Предявени са искове за връщане на дадено без основание, с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. второ от ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД; чл. 19, ал. 4 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП.

Ищицът - С. К. М. твърди, че на 24.03.2023г. сключил договор за кредит „Б.К.” с представител на дружеството „А.Ф.” ООД. Предмет на договора бил отпускане на револвиращ кредит с максимален размер от 300.00 лева, който се усвоявал чрез международна кредитна карта. Валидността на картата била две години, след което се подновява. „А.Ф.” ООД е финансова институция по чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, поради което може да предоставя кредити и се явява кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Съобразно чл. 4, ал.1 от договора срокът на кредита бил 6 години, при фиксиран годишен лихвен процент от 43.20%, като върху усвоения размер се дължал и дневен лихвен процент от 0.12; общата сума включвала главницата, догоговорна лихва; такси за ползване на картата, посочени в тарифа и ГПР на заема – 46.18%. Нямало погасителен план и размер на възнаградителната лихва, както и разпределение на вноските по задължения. В чл. 12, ал. 2 била упомената поредност при погасяването. Договорът за потребителски кредит бил 1 недействителен, тъй като не били спазени редица разпоредби от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, въз основа на договор за кредит, кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК уреждали формата и съдържанието на договора. В случая не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Така не били упоменати - условията за прилагането на лихвения процент; индекс или референтен лихвен процент; не бил регламентиран и размерът на „печалбата на кредитора” (възнаградителна лихва), като не било посочено каква част от погасителната вноска представлява главница и каква - лихва, такси и пр.

Нарушена била и т.10 на ал. 1. В договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвало обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият от 46.18%. В този порядък твърди, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Тоест, в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В случая, в договора за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвал. Посочен бил лихвен процент по заема (който е фиксиран), отделен дневен лихвен процент, както и годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят към ГПР. Твърди, че ГПР е величина, чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и 2 приемането на методика, налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия, е недопустимо (в материалноправен смисъл).

Тези съставни елементи обаче, както било посочено оставали неизвестни, при което се създавали предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не ставало ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема, освен лихвения процент били предвидени и такси за теглене на пари в брой от банкомати в страната и чужбина, както и за неоснователно оспорена транзакция. Не можело да се направи еднозначен извод, че тези разходи били включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Ето защо, не бил ясно по какъв начин е формиран, неясни били както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задавал допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следвало по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях. Според чл. 22 от ЗПК, когато не били спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания водило до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване. В случая не били спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 9, т.10 от ЗПК, поради което договорът за кредит е недействителен.

МОЛИ съда, на основание чл. 124, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК, да признае за установено по отношение на „А.Ф.” ООД, че договор за кредит „Б.К.”, сключен на 24.03.2023г. е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл.

11, ал.1, т. 9, т.10 от ЗПК. Претендира за направените по делото разноски.

Ответното дружество – „А.Ф.” ООД изцяло оспорва предявения иск.

Твърди, че финансовият продукт „Б.К.“ е револвиращ кредит, който се предоставя под формата на разрешен кредитен лимит, който лимит от своя страна се усвоява чрез платежен инструмент - платежна карта. Веднъж сключили договор за кредит по продукта „Б.К.“ кредитополучателите сами взимат решение как и кога да усвояват суми по предоставения заем. „Б.К.“ като финансов продукт НЕ е вносков продукт, по който задължението от Кредитополучателя се изплаща на равни месечни/седмични вноски, както 3 били масово продуктите, предлагани на пазара на финансови услуги.

Кредитополучателите на „Б.К.“ сами решавали как да усвоят сумата - в брой на ATM-устройство и/или онлайн, както и сами решавали кога да усвоят сумата - в случай че кредитополучател реши през даден месец да не усвоява суми, то той не дължи нищо за това, но ако усвои суми от кредитния лимит дължи уговорената договорна лихва, която се начислява на ден върху усвоената сума.

Твърди, че на 24.03.2023 г. С. К. М. е сключил с „А.Ф.” АД - Договор за кредит „Б.К.“, по силата на който „А.Ф.” АД е кредитодател, а С. К. М. кредитополучател. По силата на Договора дружеството е предоставило на С.

К. М. револвиращ кредит в максимален размер от 300 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез платежен инструмент платежна карта, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. Към дата на изготвяне на настоящия отговор на искова молба, ищецът не изпълнявал редовно задълженията си по сключения от него договор за кредит, като към настоящия момент е налице неплащане на значителен размер на задълженията.

Възразява срещу искането на ищеца целият договор да бъде обявен за недействителен, както и срещу исканията отделни негови клаузи да се обявяват за нищожни. Счита, че претенциите на ищеца са напълно неоснователни и следва да бъдат изцяло отхвърлени. Допълнително, доколкото се твърди нищожност на отделни договорни клаузи, то дори да бъдат уважени аргументите на ищеца, тяхната недействителност не следва да влече нищожност на целия договор, доколкото неговото изпълнение би било възможно и без тяхното съдържание. Съображенията за неоснователността на исковете са следните:

1. По отношение на твърдението за нарушаване на изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, поради неупоменаване на условия за прилагане на лихвен процент, индекс или референтен лихвен процент, не е регламентиран размерът на „печалбата на кредитора“, като не е посочено каква част от погасителната вноска представлява главница и каква- лихва, такса и пр. намира за напълно неоснователни твърденията на ищеца, че не били упоменати условията за прилагане на лихвен процент, индекс или референтен лихвен процент, не е регламентиран размерът на „печалбата на кредитора“ 4

(възнаградителна лихва), като не е посочено каква част от погасителната вноска предсталява главница и каква- лихва, такса и пр. В чл. 4, ал. 1, т.2 от Договора ясно е уговорен между страните Фиксиран годишен лихвен процент по заема: 43.2%, но неправилно ищецът посочвал в исковата молба, че освен фиксирания годишен лихвен процент се дължал и дневен лихвен процент. В посочената т.2 било уточнено, че върху усвоения размер на кредита кредитополучателят дължал дневен лихвен процент в размер на 0.12%, като лихвата се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница, като за изчислението й се приемал, че календарният месец е с продължителност от 30 дни, т.е. посоченият годишен лихвен процент (43.2%) се формирала от броя календарни дни в месеца (30 дни) умножени по месеците в календарната година (12 месеца), които били умножени по посочения дневен лихвен процент (0.12%). Така се получавал като размер на фиксираният годишен процент, посоченият в Договора, а именно 43.2%. Неотносимо към процесния договор било твърдението на ищеца, че не били упоменати условията за прилагане на лихвен процент. Съдебната практика била константна и приемала, че при посочен фиксиран за целия период на договора лихвен процент по заема, какъвто е определен и в договора, предмет на спора по настоящото дело, не е необходимо да се посочват условия за прилагането му.

В случай че съдът не вземе предвид посочената константна практика, моли, да вземе под внимание, че в договора е уточнена базата, върху основа на която се начислява лихвеният процент, а именно: дневен лихвен процент в размер на 0.12%, който се изчислява всеки ден върху усвоената и непогасена главница от кредитния лимит. Съдебната практика приемала, че няма уговорка за прилагане на лихвен процент при липса на конкретизация върху каква основа се начислява лихвеният процент - дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница, т.е. следва да става ясно как е разпределен лихвеният процент във времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване, както и дали фиксираната лихва е уговорена за целия срок на договора, или само за определен период от него. В договора ясно била посочена основата, върху която се начислява лихвата - върху усвоената и непогасена главница от кредитния лимит и фиксираната лихва е уговорена за целия период на договора. Счита, че така посочените условията за прилагане на лихвен процент не влизат в противоречие с целта на изискването в чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, а дори 5 напротив, дават ясна представа за условията за прилагане на лихвения процент. Ищецът би могъл да направи проверка как е образувана дължимата лихва и дали същата отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер или не. С оглед изложеното искането на ищеца следва да бъде отхвърлено като напълно неоснователно.

Кредитодателят е информирал предварително ищеца за всички условия по кредита, включително за размера на възнаградителната лихва, още с предоставянето на Стандартен европейски формуляр (СЕФ), съгласно изискванията на чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Ищецът е получил допълнителната защита, която му е гарантирана от закона, като кредиторът му я е предоставил в степента, в която й е дължима съобразно императивните правни норми на ЗПК. Ищецът вече информиран, е имал свободата да реши дали предложените му условия го устройват и дали да се обвърже с тях. В случай, че ги е счел за неблагоприятни или нарушаващи усещането й за равноправие и справедливост, то той е можело изобщо да не встъпва в договорни отношения с дружеството, но въпреки това го е направил. Дори, да е счел, след подписване на договора, че условията не го устройват, то той е имал и срок за отказ от договора. В конкретния случай, същият е бил доволен от предложените му условия, предвид факта, че нито е отказал да подпише договора, нито е направил отказ, дори напротив - веднага е усвоил предоставения му кредитен лимит.