Решение № 154 от 07.11.2022, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Велико Търново, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИЯНА ПОПОВА

Членове:

ГАЛЯ М.

МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. С. като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20224000500208 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 69 от 23.02.2022 г. по гр.д. № 918/2020 г. Окръжен съд Велико Търново е осъдил „Дженерали Застраховане" АД да заплати на В. С.

М. сумата от 50000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесени телесни увреждания, при пътно – транспортно произшествие, настъпило на 10.07.2019 г., която сума представлява уважена част от частичен иск от 100000 лв. от претенция за 150000 лв., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 07.08.2019 г. /дата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице/ до окончателното изплащане, като за разликата до 100000 лв. за главницата като част от претенция за 150000 лв. и за периода от 17.07.2019 г. до 06.08.2019 г. за законната лихва отхвърля претенциите като неоснователни и недоказани.

Със същото решение е осъдено „Дженерали Застраховане" АД да заплати на В. С. М. сумата от 269,20 лв., представляваща застрахователно 1 обезщетение за претърпени имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба 23.04.2020 г., като претенциите за обезщетение за имуществени вреди за разликата до 619,45 лв. и за периода от 17.07.2019 г. до 22.04.2020 г. за законната лихва са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Присъдени са разноски.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от В. С. М., като то се обжалва в частта, с която е отхвърлен искът й над размера от 50000 лв. до претендираните 100000 лв. частичен иск от 150000 лв. и в частта, в която е приет принос от страна на пострадалата в обем от 50 %, както и в частта, в която е отхвърлена претенцията за присъждане на лихви върху обезщетението за имуществени вреди. Изложени са доводи за занижен размер на обезщетението за неимуществени вреди, несъответен на търпяните от нея болки и страдания. Съдът не е взел предвид претърпяното от пострадалата мозъчно сътресение, което е установено от вещото лице по съдебно медицинската експертиза, със срок на лечение около 25 дни. Не са обсъдени задълбочено тежестта и дълготрайността на понесените увреждания, и причинените от тях болки, страдания, обездвижване и ограничения, като решаващият състав е омаловажил същите и е присъдил занижен размер на обезщетението. Не е съобразено продължителното обездвижване, поради едновременното счупване на кости на таза, три ребра, костта на китката на дясната ръка, която е водеща и много тежките болки, които М. е изпитвала.

Според вещото лице пострадалата не е възстановена, установено е ограничено движение в областта на долните крайници – накуцваща походка и невъзможен клек, което също е основание за присъждане на по-висок размер на обезщетението. Не е съобразено, че произшествието е причинило драстични, всеобхватни и много негативни изменения в живота на М. във всички аспекти – физически, емоционални и психически. Не са съобразени конкретните икономически условия като ориентир за размерите на обезщетенията, както и съдебната практика по аналогични случаи. Оспорва се извода на първостепенния съд за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, изразяващо се в това, че същата се е возила без поставен предпазен колан. Излагат се съображения, че този факт не е категорично установен, а от уточненията на вещото лице лекар в съдебно заседание е видно, че получените травми биха могли да се получат и при поставен колан.

2

Не са съобразени причините за непоставяне на предпазен колан, а именно придружаване на болен човек, на когото да е на разположение при нужда. С оглед на това е счетен за неправилен извода на съда за наличие на принос, поради което и няма основание за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Евентуално, в случай, че се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, се сочи, че степента на принос следва да се определи на 5 – 10 %. Застрахователното дружество не е възразило по допустимостта на предявения иск за имуществени вреди, от където следва, че претенция за тях е предявена преди подаване на исковата молба и е изпълнена процедурата по чл. 380 КЗ и по отношение на този иск. С оглед на това се изразява несъгласие с извода на съда, че претенция не е била предявявана доброволно и не следва да се присъждат лихви върху обезщетението за имуществени вреди преди датата на исковата молба.

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваните части, като се присъди допълнително сумата от 50000 лв., ведно със законна лихва от 17.07.2019 г. до окончателното изплащане, с което искът в размер на 100000 лв. като частичен иск от 150000 лв. бъде изцяло уважен, както и бъде присъдена законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди от 17.07.2019 г. до окончателното изплащане. Евентуално, в случай, че се приеме наличие на съпричиняване, същото се определи в размер не повече от 5 – 10 % и се присъди цялата претендирана сума.

В срока за отговор по тази жалба насрещната страна не е депозирала отговор.

Против постановеното решение е постъпила и въззивна жалба от „Дженерали Застраховане“ АД, като то се обжалва в частта, в която дружеството е осъдено да заплати сумата над 30000 лв. до присъдените 50000 лв. – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху тази сума до окончателното изплащане. Излагат се съображения, че при определяне справедливия размер на обезщетението, съдът не е взел предвид вида и характера на получените травми и относително краткия лечебен период. От заключението на вещото лице се установява, че е проведено само консервативно и медикаментозно лечение, без инвазивна намеса. Лечението и възстановяването на ищцата е протекло нормално, в сравнително кратки срокове на фона на множество съпътстващи заболявания, 3 датиращи отпреди процесното събитие. Не е съобразено, че след проведената рехабилитация оплакванията постепенно са отшумели, което е видно от приложената епикриза. Болковият синдром е бил с по-голям интензитет само през първите 1 – 2 месеца, след което е започнал да отшумява. Единствените констатирани от вещото лице последици от травмите са били накуцващата походка и невъзможния клек, а по отношение на останалите последици е настъпило пълно възстановяване. Не е съобразена социално-икономическата обстановка в страната и съдебната практика по подобни случаи. С оглед на това, в жалбата е посочено, че определения размер на обезщетението е значително завишен

Отправено е искане да се отмени решението в обжалваната част и вместо него се постанови друго, с което се отхвърли предявения иск в тази част.

В срока за отговор по тази жалба насрещната страна е депозирала отговор, в което заема становище за нейната неоснователност.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При извършване на проВ.та по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проВ. въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба В. М. твърди, че на 10.07.2019 г. на път ІІІ-514, км 47+950 е възникнало ПТП между три автомобила: лек автомобил Ауди А6, с рег. № ВТ 86****, управляван от П. С., специален автомобил – линейка Форд Транзит, в който се е возила ищцата, и автомобил Мерцедес Бенц, като причина за произшествието е движещият се в посока от гр. Горна Оряховица 4 към гр. Велико Търново лек автомобил Ауди А6, който в зоната на дясна крива влиза в лентата за насрещно движение и блъска последователно първо Мерцедес Бенц, а след това линейката Форд Транзит. За увреждащия автомобил има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със срок на действие 12.04.2019 г. – 11.04.2020 г. Пострадалата М. е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение пред „Дженерали Застраховане“, получена от застрахователя на 07.08.2019 г., като последният е отказал да изплати застрахователно обезщетение. От процесното ПТП В. М. е получила следните телесни увреждания: фрактура на ляв ацеталубум, фрактура на дясна гривнена става, фрактура на 8, 10 и 11 ребро вдясно, травматичен шок, мозъчно сътресение, оток на лява предмишница, хематом около лява гривнена става, охлузни рани по лице и долни крайници и други.

Първоначално е настанена в Отделение по анестезиология и интензивно лечение при МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“, впоследствие е преместена в Отделение по ортопедия и травматология на същата болница. Във връзка със счупването на ръката е наложена гипсова лонгета. На 17.07.2019 г. е извършена оперативна интервенция на левия ацетабулум, изразяваща се в репозиция, след което е изписана. Провела рехабилитация в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ Горна Оряховица. В резултат на уврежданията М. търпяла силни болки, било налице силно нарушение на походката, самообслужването и работоспособността й. Два месеца след катастрофата е била на постелен режим. Движи се единствено с инвалидна количка, патерици или бастун, като с последните две придвижването е на много къси разстояния с малки стъпки и задължително с придружител. За нея е невъзможно да направи клек, нито самостоятелно да стои в моно и биподален стоеж. Всичко това я съсипва психически, кара я да се чувства непълноценна. Преди това била дейна жена, грижела се за всички в семейството, а след инцидента била лишена от обичайния си начин на живот. От тогава се появяват още замаяност на главата и световъртежи, придружени с гадене. Има нужда от постоянен помощник, който да й помага при изпълнението на най-елементарните грижи за себе си.

Освен това претърпяла и имуществени вреди в размер на 619,45 лв. за закупуване на лекарствени средства, прегледи и транспорт.

С оглед на тези обстоятелства счита, че справедлив размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди би бил сумата от 100000 лв., представляваща част от сумата 150000 лв., за какъвто размер е 5 предявила иск, обективно съединен с иск за заплащане на имуществени вреди в размер на 619,45 лв., ведно със законна лихва върху двете суми, считано от 17.07.2019 г. до окончателното изплащане на обезщетенията.

С отговора на исковата молба исковете се оспорват с няколко основни възражения: оспорва се наличието на противоправно поведение на водача на МПС; оспорва се предявеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, като се излага, че той е силно завишен; навеждат се доводи за значителен принос на ищцата, която е пътувала без поставен обезопасителен колан; оспорват се имуществените вреди, тъй като същите не са сторени в причинно следствена връзка с травмите; оспорва се началния момент на претендираната лихва за забава.

С обжалваното решение съдът е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, приел е за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди сумата от 100000 лв., за доказани имуществени вреди в размер на 538,40 лв. и тъй като е прието за доказано възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат, поради непоставяне от ищцата на обезопасителен колан, определен е размера на съпричиняването на 50 %, тези суми са редуцирани, съответно на 50000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и на 269,20 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от уведомяването на застрахователя до окончателното изплащане на сумата. По отношение на обезщетението за имуществени вреди е прието, че не е доказано същото да е претендирано с писмената претенция, поради което законната лихва върху това обезщетение е присъдена, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане.