Определение № 1950 от 10.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1950 гр. София, 10.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николй Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20248002900739 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на И. Д. Г., Д. А. Г., И. А. Г. и Н. И. Г.

(малолетно лице, осъществяващо процесуални действия по делото чрез своя баща и законен представител И. А. Г.), чрез пълномощника им адв. Д. Р. от БАК, с надлежно учредена по делото представителна власт, и на „Дженерали Застраховане” АД, чрез процесуалния му представител юрк. Вл. Т., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 184/18.12.2023 г., постановено по в. гр. д. № 393/2023 г. по описа на Бургаския апелативен съд, в частта, в която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 903/01.08.2023 г., постановено по гр. д. № 2065/2022 г. по описа на Окръжен Бургас, са отхвърлени предявените от ищците И. Д. Г., Д. А. Г., И. А.

Г. и Н. И. Г. активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди след смъртта на техния родственик А. И. Г., настъпила при ПТП на 30.10.2020 г., както следва: 1) за И. Д. Г. – над присъдената сума от 48000 лв. до пълния предявен размер от 130000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 1

180000 лв. над присъдената сума от 17033,34 лв. до пълния предявен размер от 22250 лв., изтекла за периода от 30.10.2020 г. до 17.01.2022 г.; 2) за Д. А. Г. над присъдената сума от 34000 лв. до пълния предявен размер от 130000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 180000 лв. над присъдената сума от 14600 лв. до пълния предявен размер от 22250 лв., изтекла за периода от 30.10.2020 г. до 17.01.2022 г.; 3) И. А. Г. - над присъдената сума от 34000 лв. до пълния предявен размер от 130000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 180000 лв. над присъдената сума от 14600 лв. до пълния предявен размер от 22250 лв., изтекла за периода от 30.10.2020 г. до 17.01.2022 г. и 4) за малолетния Н. И. Г. – за сумата от 70000 лв. (този иск изцяло е отхвърлен), а от „Дженерали Застраховане” АД в частта, в която предявените активно субективно съединени осъдителни искове са уважени. Като необжалвано въззивното решение е влязло в сила в частта, в която първоинстанционното решение е обезсилено в частта, с която ответникът „Дженерали Застраховане” АД е осъдено да заплати на И. Д. Г., Д.

А. Г. и И. А. Г. законни лихви, изтекли за периода от 18.01.2022 до 29.11.2022 г., възлизащи съответно на 4447,01 лв., 2984,44 лв. и 2984,44 лв.

Касаторите И. Д. Г., Д. А. Г. и И. А. Г. поддържат, че въззивното решение – в обжалваната от тях част, е необосновано, тъй като при определяне на размера на заместващото обезщетение за причинените им неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие (смъртта на техния съпруг и баща) - съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл. 52 ЗЗД, решаващият въззивен съд не е съобразил в достатъчна степен факта, че след внезапната загуба на техния родственик ищците ще бъдат лишени до края на живота им както от неговата морална подкрепа, така и от и емоционалното общуване, като тази скръб не може да се преживее и преодолее с времето. Считат за неправилен и фактическия извод на въззивния съд, че причина за настъпване на кончината на техния наследодател е неговото противоправно поведение - пътник в лекия автомобил без правилно поставен предпазен колан, като поддържат, че в процеса на доказване е останало неизяснено правнорелевантното обстоятелство, че по този начин той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – не било установено по несъмнен, безспорен начин, че неизпълнението на неговото правно задължение да постави предпазен колан е в причинно-следствена връзка с настъпване на кончината му. От друга страна, твърдят, че с оглед на 2 установения по делото казуален принос на пострадалия необоснован се явява и фактическият извод на апелативния съд за приетия висок процент на съпричиняване на вредоносния резултат – 30%. Касаторът-малолетно лице поддържа, че в частта, в която изцяло е отхвърлен предявеният от него иск за заплащане на заместващо обезщетение за причинените му неимуществени вреди след смъртта на неговия дядо, въззивното решение е необосновано, тъй като в конкретния случай той е измежду кръга на лицата, които имат право да бъдат обезщетени при доказана трайна и дълбока емоционална връзка съгласно ТР № 1/2016г. на ОСГТНК на ВКС - от събраните по делото доказателства се установявал правнорелевантният факт на изключителна духовна близост между него и починалия дядо при настъпване на процесното застрахователно събитие, като това духовно състояние е било трайно и дълбоко (надвишаващо общоприетата близост и привързаност между дядо, от една страна, и внуче, от друга)

Тези касатори обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както със специалната предпоставка, регламентирана в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, така и със самостоятелното селективно основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1. „Кои са предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл. 432, ал. 1 КЗ обезщетение за вреди и по какъв начин се определя конкретната степен на приноса на увредения?” (по този материалноправен въпрос се твърди противоречие както със задължителната практика – тълкувателните разяснения по т. 7 от ППВС № 18/18.11.1963 г., така и с казуалната практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК с решение № 60129/28.01.2022 г. по т. д. № 1992/2020 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/12.

03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, II т.о.; решение № 98/24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о.; решение № 151/12. 11.2010 г. по т. д. № 1140/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о.; решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/2012 г. на ВКС, I т. о.; решение № 117/8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о.; решение № 118/27.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 3871/2013 г., I т. о.; решение № 84/30.06.2022 г. по т. д. №1125/2021 г. на ВКС, I т. о.; решение № 3

60097/13.09.2021 г. по т. д. № 1600/2020 г. на ВКС, II т. о.; решение № 27/22.06.2022 г. по т. д. № 239/2021 г. на ВКС, I т. о. и решение № 60168/10.01.2022 г. по т. д. № 2082/2020 г. на ВКС, II т. о.) и 2. „Следва ли съдът да обсъди в мотивите на решението си критериите за определяне на справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД обезщетение? Следва ли също така въззивната инстанция, при осъществяването на тази своя решаваща дейност, да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи да са обосновани?” (по този процесуалноправен въпрос се твърди противоречие с решение № 72/12.03.2010 г. на ВКС, II г. о.).

Ответникът по тази касационна жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Касаторът „Дженерали Застраховане” АД навежда правни доводи за неправилност на въззивното решение, тъй като при постановяване на въззивното решение – в обжалваната от застрахователя част, апелативният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснованост на решението (при определяне на заместващото обезщетение за причинените неимуществени вреди не са съобразени всички факти, релевантни за приложението на уредените в чл. 52 ЗЗД критерии за справедливост; при произнасяне по правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване на вредоносния резултат съдът не е съпоставил поведението на пострадалия с противоправното деяние на водача на МПС, чиято деликтна отговорност е била обезпечена през релевантния период от застрахователя по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите) и до неправилно приложение на материалния закон (чл. 51, ал. 1 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД).

Този касатор обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните материалноправни и процесуалноправни въпроса: 1. „При формиране на правните изводи при 4 решаване на спора задължен ли е съдът да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?”; 2.

„Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?” (по тези два процесуалноправни въпроси се твърди противоречие с решение № 331/04.07.2011 г. по гр. д. № 1649/2010 г. на ВКС, IV г. о.; решение № 36/24.03.2014 г. на ВКС по т. д. № 2366/2013, ТК, II т. о.; решение от 22.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1863/2010 г., IV г. о.; решение от 09.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 421/2009 г., IV г. о. и решение от 09.06.20211 г. на ВКС по гр. д. № 761/2010 г.); 3. „Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент” на търпените морални вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?”; 4. „Определянето на обезщетение, очевидно несъразмерно (завишено) с оглед реално търпените морални вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?” (по тези два правни въпроси се твърди противоречие с ППВС № 4/1968 г.; решение № 83/06.07.2009 г. по т. д.

№795/2008 г. на ВКС, II т. о.; решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, I т. о.; решение № 154/30.10.2012 г. по т. д. № 807/2011 г. на ВКС, II т.о. и решение № 142/15.10.2015 г. по т. д. № 2766/2014 г. на ВКС, I т. о.) и 5.

„Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при определяне на приноса на увреденото лице в съответствие ли е с постоянната практика на ВКС, изразена и в ППВС № 17/18.11.1963 г. и цитираните решения?”. Касаторът обосновава правното съждение, че отговорите на тези правни въпроси ще способстват за точното приложение на закона и развитието на правото – съгласно специалната процесуална предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответниците по тази касационна жалба са подали в законоустановения срок писмен отговор, в който развива подробни съображения за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

5

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, чрез пълномощници – с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, препращайки на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги е възприел като свои, е счел, че с влязла в сила присъда застрахованият делинквент Г. П. П. (по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с ответното застрахователно дружество) е признат за виновен, че при управление на МПС по автомагистрала „Тракия” е причинил на 30.10.2020 г. смъртта на родственика на ищците - А. И. Г., пътник на предната седалка на същия лек автомобил. Приел е за установена следната динамика (механизъм) на процесното ПТП - около 21,10 ч. пострадалият А. Г. и Б. Д. пътували л. а.