Решение № 230 от 03.11.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. гр. Добрич, 03.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20253200500668 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. от ГПК. Образувано е по жалба вх.№384070/08.08.2025г./по регистър на ЧСИ Л.Т. рег.№***/, от СД „Мет-АлАлбена Райков и Сие“ с ЕИК 124047917 и Р. П. И. с ЕГН **********, длъжници по изп.д.№20157370400259 по описа на ЧСИ Л.Т. с рег.№***, с район на действие Окръжен съд-Добрич, срещу постановление от 17.07.2025г. по същото изп.дело, с което е отказано прекратяване на производството при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, и срещу действията на съдебния изпълнител по налагането на „възбрана“ върху апартамент №12, находящ се в гр.В., ул.***, който е несеквестируем.

Незаконосъобразността на отказа за прекратяване на производството се обосновава с доводи, свеждащи се до наличието на предпоставките на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради липсата на поискани и извършени изпълнителни действия от м.юли 2015г. до настоящия момент, и от последно частично плащане от длъжника-събирателно дружество на 31.10.2018г. са изтекли две години, а незаконосъобразността на наложената „възбрана“ с доводи, че възбраненият апартамент е единствено жилище на длъжника Р. П. И. и семейството и.

Взискателят ЕТ „Л. Н.“ изразява становище за неоснователност на жалбата срещу отказа за прекратяване на производството.

В мотивите си по чл.436, ал.3 ГПК съдебния изпълнител излага 1 съображения за допустимост и неоснователност на жалбата по причина, че към датата на постановяване на отказа са липсвали предпоставките, визирани в чл.433 от ГПК за прекратяване на изпълнението тъй като са налице приложени изпълнителни способи, изпълнението по които не е приключило.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело №20157370400259 по описа на ЧСИ Л.Т. с рег.

№***, с район на действие Окръжен съд-Добрич, е образувано по молба вх.

№8156/18.03.2015г. на „ЕТ“Л. Н.“гр.Д., за събиране на парично вземане срещу СД „Мет-Ал-Албена Райков и Сие“ к.к.Албена, общ.Балчик и П. Р. И. с ЕГН ********** от гр.В. по изп.лист от 06.12.2013г., издаден по ч.гр.д.

№5117/2013г.на РС-Добрич за сумата от 13 390лева, 272.80лева държавна такса и 840лева адвокатско възнаграждение, и за събиране на парично вземане срещу СД „Мет-Ал-Албена Райков и Сие“ к.к.Албена, общ.Балчик, П.

Р. И. с ЕГН ********** от гр.В. и Р. П. И. с ЕГН ********** от гр.В., по изп.лист от 12.03.2015г., издаден по ч.гр.д.№106/2015г.на РС-Балчик, за сумата от 6 694лева главница ведно със законната лихва от 11.03.2015г. до окончателното плащане, 976.85лева лихви за периода 30.08.2013г.04.02.2015г., 863.18лева лихви за периода 30.10.2013г-04.02.2015г., 749.40лева лихви за периода 30.12.2013г.-04.02.2015г., 186лева разноски и 744адвокатско възнаграждение.

В молба по чл.426 от ГПК за образуване на изпълнителното производство като способ за изпълнение взискателят е посочил- запори върху вземания от банки, възбрана върху недвижими имоти, като е налице и изрично волеизявление на взискателя за възлагане по смисъла на чл.18 от ЗЧСИ - за проучва имущественото състояние на длъжниците.

Предприети са действия за проучване на имотното състояние на длъжниците . С молба вх.№9963/06.04.2015г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкови сметки/конкретно посочени/ , възбрана върху, имот находящ се в гр.В., ул.***, запори върху МПС/конкретно посочени/, възбрана върху имот, находящ се в гл.В., ул.***, запор върху трудово възнаграждение.

На датата 30.06.2015г. /датата на получаване на запорното съобщение от третото лице/ е наложен запор върху три МПС, собственост на длъжника СД „Мет-Ал-Албена Райков и Сие“. Няма предприети действия по осребряване.

На 03.07.2015г./датата на получаване на запорното съобщение от третото лице/ е наложен запор върху банкова сметка на длъжника СД „МетАл-Албена Райков и Сие“ в „Юробанк България“АД, по което на 09.07.2015г.банката е изпратила уведомление по чл.508 от ГПК за липса на авоар и наличие на предишни запори. На същата дата 03.07.2015г. е връчено запорно съобщение на „Си Банк“ЕАД, като няма данни за отговор от банката 2 по чл.508 от ГПК. На 02.07.2015г. е изпратено запорно съобщение и до „Сосиете Женерал Експресбанк“АД, за което няма данни за връчване. Към този момент банката все още извършва дейност самостоятелно, като отделно юридическо лице. Налице е отговор по чл.508 от ГПК от „Банка ДСК“ на запорно съобщение изх.№15264/21.05.2015г./от която дата са и останалите запорни съобщения/,с вх.№18981/14.07.2015г. по регистър на ЧСИ, ако и запорно съобщение с такъв номер по делото да няма приложено, при което следва да се приеме, че най- късно на датата 14.07.2015г. такова е било връчено на банката.

На датата 03.07.2015г. е вписана възбрана върху собствения на длъжника Р. П. И. недвижим имот-ап.12 , находящ се в гр.В., ул.***, и върху собствените на длъжника П. Р. И. 2/9ид.части от имот, находящ се вгр.В., ул.***-дворно място и къща.

Междувременно след връчване на покани за доброволно изпълнение на длъжниците през м.юли 2015г. в изпълнение на солидарните задължения по двата изпълнителни листа периодично са постъпвали суми, по данни от отбелязванията на обратната страна на двата листа.

На датата 29.03.2017г. е извършена „справка за банкови сметки на физическо и юридическо лице“ от регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ, която дава информация за разкрити и налични банкови сметки на името на длъжника СД „Мет-Ал-Албена Райков и Сие“ в три банки „БАНК“ЕАД, „СИБАНК“АД и „Юробанк България“АД.

На датата 11.05.2017г. е връчено на „Юробанк България“АД съобщение за налагане на запор върху сметка на длъжника СД „Мет-Ал-Албена Райков и Сие“, по което на 25.05.2017г.банката е изпратила уведомление по чл.508 от ГПК за липса на авоар и наличие на предишни запори. На датата 12.05.2017г. е връчено съобщение на „СИБАНК“АД за налагане на запор върху сметка на длъжника СД „Мет-Ал-Албена Райков и Сие“, по което на 26.05.2017г.банката е изпратила уведомление по чл.508 от ГПК за липса на авоар и наличие на предишни запори. На 17.05.2017г. е връчено съобщение на „Банка ДСК“ЕАД за налагане на запор върху сметка на длъжника СД „Мет-Ал-Албена Райков и Сие“, по което банката е изпратила уведомление по чл.508 от ГПК на 26.05.2017г. за наличие на наложен запор от публичен изпълнител.

С молба вх.№341816/17.07.2025г. длъжникът СД „Мет-Ал-Албена Райков и Сие“, чрез упълномощения адвокат, е поискал прекратяване на делото при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, тъй като взискателят не е искал извършването на изпълнителни действия в продължение на пет години, а от името на длъжника Р. П. И. е поискано заличаване на вписаната възбрана, тъй като жилището е единствено за нея и семейството и и представлява несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК.

3

С Постановление от 17.07.2025г. , обективирано върху самата молба на длъжника, ЧСИ е отказал да прекрати производството, което постановление е предмет на обжалване. Съобщение за постановения отказ е връчено с писмо с обратна разписка на 01.08.2025г.. При това положение жалбата срещу отказа за прекратяване на изпълнителното производство е подадена в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, насочена е срещу акт на ЧСИ от категорията по чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, подлежащ на обжалване от длъжника, поради което и в тази част е допустима. Жалбата е допустима и в частта на обжалване насочване на изпълнението срещу собствения на длъжника Р. П. И. имот на основание несеквестируемостта му., тъй като правото на закрила поради несеквестируемост на вещ може да бъде упражнено в едноседмичен срок от връчване на съобщение за насрочване на публична продан/така ТР №2/2013г. от 26 юни 2015 год. по т.д.№2/2013г.на ОСГТК на ВКС/, а в случая такава понастоящем не е насрочена, при което жалба е в рамките на срока по чл.436, ал.1 ГПК. Следователно, предвид горното жалбата е изцяло процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна и в двете и части.

Отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство при условията на чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е законосъобразен.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК. В мотивите по т.10 от тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 год. по тълкувателно дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС е посочено,че както в доктрината ,така и в съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по право (ex lege) без да е необходим изричен акт на съдебния изпълнител, който може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

В случая в периода след образуване на делото са предприемани изпълнителни действия по отношения на имуществените права на солидарния длъжник СД „Мет-Ал-Албена Райков и Сие“-наложени са три запора върху различни негови вземания /от три банки/. Касае се за изпълнителен способ с продължително действие, по който по правило изпълнението може да се осъществява периодично, като способът по естеството си включва множество изпълнителни действия, свързани с многократни плащания от третото задължено лице. Запорът има действие от деня, в който е връчено изпратеното от съдебния изпълнител запорно съобщение до банката дори и да няма наличност, тъй като той има действие и по отношение на последващите постъпления по банковата сметка. Продължителността на това действие 4 зависи от развитието на самия изпълнителен процес. Действието му може да е прекратено и по някаква причина, стояща извън самото изпълнение. Данните по настоящото дело обаче не дават основание да се приеме, че е настъпило каквото и да е обстоятелство, довело до прекратяване на действието и на трите запора, при което, макар да става ясно от уведомленията на банките по чл.508 от ГПК, че по запорираните сметки в трите банки липсват средства към момента на налагането на запорите, като се има предвид действието на запора и върху последващи постъпления в банковата сметка, следва да се приеме, че понастоящем има действащ изпълнителен способ-запор. Без значение за перемцията е обстоятелството, че действащия изпълнителен способ е запор върху банковите сметки на длъжника СД „Мет-Ал-Албена Райков и Сие“, солидарно отговорен за вземанията и по двата изпълнителни листа, т.е. и с жалбоподателката Р. П. И., тъй като извършеното изпълнително действие спрямо един солидарен длъжник прекъсва срока на перемцията и по отношение на останалите длъжници. В случай на множество солидарни длъжници в изпълнителното производство, образувано срещу тях въз основа на един изпълнителен лист, изпълнителното производство не може да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК само по отношение на тези от тях, срещу които не е поискано извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, когато в същия период изпълнителни действия са предприемани срещу останалите длъжници. За настъпване на перемпцията трябва да е налице бездействие на взискателя по отношение на всеки от солидарните длъжници в производството/така ТР №2/ 2023 г. от 04.07.2024 г по т.д.№2/2023г.на ОСГТК на ВКС/.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато жалбоподателят е изложил твърдения за незаконосъобразност на насоченото изпълнение спрямо имот, който смята за несеквестируем, съдът разглежда жалбата именно срещу насочването на изпълнението, дори когато с жалбата се иска отмяна на действие по изпълнение, което не подлежи на самостоятелно обжалване, какъвто е настоящия случай – иска се отмяна на възбраната на имота.