Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 208 от 08.06.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 661/2026
Вид
Решение № 208
Подписан
08.06.2026
В сила
24.07.2026
Състав
Елисавета Радина

Цитирани разпоредби

  • чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • § 1, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 102, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 167а, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 2, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 187а, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189ж, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 1 · Закон за измерванията
  • чл. 10, ал. 2 · Закон за пътищата
  • чл.80 ал.1, т.5 · Наказателен кодекс
  • чл. 10, ал. 1 · Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. Пазарджик, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20265220200661 по описа за 2026 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „К И ТЕХ - К. ИНЖЕКШЪН ТЕХ" ООД, ЕИК 115817548, против Електронен фиш № 8506101656 за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерство на регионалното развитие и благоустройството, с който на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 300/триста/ лева за извършено нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.

187а, ал. 2, т. 3 във вр. с ал. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП.

С жалбата детайлно се заявява материална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска. и процесуална

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез редовно упълномощения процесуален представител развива съображения за процесуална и материална незаконосъобразност на обжалвания ЕФ. Ангажира доказателства.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна, чрез упълномощен юрисконсулт, оспорва жалбата и заявява, че ЕФ е правилен и законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

1

ППС с peг. АВТОМОБИЛ АУДИ А 6, с регистрационен номер ****** е собственост на дружеството- жалбоподател. То е с технически допустима максимална маса 2420.

На 08,02.2023г., 01,08 ч , било управлявано в общ. Пазарджик, по път I8 км 196+643, в посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал.

1, т. 2 от ЗП. .

Нарушението било установено с устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 , км 196+643.

Дружеството-жалбоподателят като собственик на процесното ППС е санкционирано с атакувания ЕФ за това нарушение на чл. 102, ал.2 от ЗДвП, като му е наложена имуществена санкция на основание чл. 187а, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП в размер 300 лева.

ЕФ е връчен на дружеството - жалбоподател – виж на л. 31 и предвид датата на това действие, жалбата, е процесуално допустима, доколкото е подадена и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност.

Електронният фиш се атакува с общи и конкретни процесуални възражения, представени с жалбата, писменото и устно становище на процесуалния представител на дружеството.

На първо място, основателно се възразява изтекла преследвателна погасителна давност. Според препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за обстоятелствата изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, обективирана в Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС.

В разпоредбата на чл.80 ал.1, т.5 от НК императивно е предвидено, че за наказанията, извън случаите на предвиждано наказание лишаване от свобода повече от една година, наказателното преследване се изключва по давност, когато не е възбудено в продължение на три години. Следователно, с изтичане на 3 години от извършване на административното нарушение изтича и давността за административно-наказателно преследване. В процесния случай, доколкото ЕФ е приравнен едновременно на акт и НП, дата на заснемане/ установяване на нарушението е и датата на издаване на фиша като електронен документ (понятие с легалната дефиниция - § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и §6, т. 63 от ЗДвП), която не съставлява и негов реквизит. Така от датата на нарушението/съставяне на акта за санкционирането му - 08,02,23г. е започнал да тече срока по обикновената давност за наказателно преследване (чл.80 ал.1, т.5 от НК), който изтича на 08,02,26г. , до която дата не са извършени никакви спиращи или прекъсващи давността действия. Едва на 2

30,04,26г. ( разписка на л. 31) е извършено връчването на ЕФ, но до тази дата е изтекла посочената давност, която обосновава незаконосъобразността му .

Последната обаче не произтича от оспореното с жалбата ( л.2 ) съдържание на ЕФ , основание и ред за издаването му.

Легалната дефиниция за ЕФ се съдържа в две правни разпоредби: § 1, т.

1 от ДР на ЗАНН и §6, т. 63 от ЗДвП. Предвид съдържанието им, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

С чл. 189ж от ЗДвП е предвидена възможност при нарушение по чл.

179, ал. 3, което е установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, да се издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. Вярно е, че чл. 189ж от ЗДвП изрично препраща само към ал. 3 на чл. 179 от ЗДвП, което дава основание на част от съдилищата в страната да приемат, че ЕФ може да се издава само за нарушение по тази норма . Това становище, подкрепено с мотива за невъзможност за разширително тълкуване, е погрешно. Буквалното и систематично тълкуване на седмата алинея на спорния чл. 189ж съдържа ясен и изричен текст относно легално установена възможност ЕФ да бъде издаден за нарушения по чл. 179, ал. 3—3б от ЗДвП, т.е. законодателят изрично е уредил възможността за издаване на ЕФ и за трите нарушения по ал. 3, ал. 3а и 3б. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 167а, ал. 4 от ЗДвП, уреждаща създаване на ел. система за „електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 —3в“. Допълнителен аргумент в полза на поддържаното от този състав становище е разпоредбата на чл. 187а, ал. 5 от ЗДвП, която се отнася до оборимостта на въведената с алинея първа на същата норма презумпция , според която „при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му“ ( чл. 187а, ал.1 ЗДвП). Възможността вписаният собственик /ползвател да се освободи от административнонаказателна отговорност по ал. 1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б,е чрез представяне в 7- дн.срок от връчването на АУАН или ЕФ на декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от СУПМС за него – чл. 187а, ал.4.

Съдържанието на следващата алинея в същата норма само потвърждава застъпването в това решение становище, а именно ,че ЕФ се издава за нарушения по чл. 179, ал. 3—3в ЗДвП, респ. и за процесното. И е така, тъй като алинея пета на чл. 187а предвижда, че при подадена декларация от собственика, че други лице е управлявало МПС към времето на нарушението по издадения АУАН/ ЕФ, производството по акта против собственика се прекратява, а ЕФ – се отменя.

3

Решаващ аргумент в полза на поддържаната теза е, че всички изменения и допълнения в ЗДвП, обективирани чрез коментираните горе норми са резултат на една обща законодателна инициатива, решена с ДВ бр.

105 /2018 г., в сила от 1.01.2019.

Горното обсъждане сочи категорично и еднозначно възможността за ангажиране на административно-наказателна отговорност по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП чрез издаване на ЕФ.

Съдът не споделя (както коментира и по-горе) и възражението, че ЕФ противоречи на материалния закон, тъй като не съдържа императивно предвидените от закона реквизити. В чл. 189ж от ЗДвП са посочени задължителните реквизити на ЕФ, който се издава при нарушение на чл. 179, ал. 3, (а както вече се посочи и при нарушение по ал. 3а и 3б), което е установено и заснето от електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, а именно: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, собственика или вписания ползвател, описание на нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.

Процесният ЕФ съдържа всички горепосочени реквизити и е издаден съгласно утвърдения от АПИ образец. В него са отразени всички обстоятелства, при които е извършено нарушението, като те са представени с яснота и в пълнота, така че да се гарантира правото на защита, което се реализира по фактите (което прави възраженията с обратни твърдения неоснователни, вкл. и касаещото липса във фиша на конкретната пътна такса).

Ясно се сочи, че нарушението се изразява в това, че "не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП за ползване на описания пътен участък от посоченото ППС, с категория попада до 3.5 тона.

От описанието на нарушението става ясно в какво се изразява неправомерното поведение на дружеството – собственик на ППС, а фактите, които са установени, съответстват на посочените нарушени разпоредби в ЕФ, вкл. на тези, с които се регламентира видът и размерът на наложеното наказание. Когато се касае до собственик – юридическо лице нормативно следва имуществена санкция на осн. чл. 187а, ал. 2, т.1 от ЗДвП във вр. с чл.

179, ал. 3 от ЗДвП, съгласно които: ако собственикът на пътното превозно средство е ЮЛ или ЕТ, за допускане движението на ППС, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, на собственика се налага имуществена санкция по чл. 179, ал. 3 – в размер на 300 лв.

ЕФ е издаден от компетентен орган. Разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси, както и по управлението на смесената система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и 4 на база изминато разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При изпълнение на своите правомощия и при нарушение по чл.

179, ал. 3–3б от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл.

167а, ал. 3 от ЗДвП, може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, съгласно чл. 189ж, ал.

1 от ЗДвП.

Не се установи нарушението да е генерирано във връзка с техническа неизправност на посоченото в ЕФ устройство, с което е установено и заснето нарушението. / виж също и Решение № 11 от 11.01.2023 г. на АдмС Пазарджик по к. а. н. д. № 1022/2022 г., Решение № 929 от 16.12.2022 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 1023/2022 г./. В посочените решения е прието, че електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, (част от която е процесното устройство), не подлежи на метрологичен контрол. Легално определение на електронната система за събиране на тол такси се съдържа в разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории ППС на база време и на база изминато разстояние. Съгласно посочената разпоредба, това е съвкупност от централни и периферни софтуерни продукти, интегрирани компютърни системи и технически средства, чрез които се осъществява събиране, пренос, обмен и обработване на данни относно геопозиционирането и изминатото разстояние от пътните превозни средства в рамките на платената пътна мрежа, масата им, декларираните за пътното превозно средство тол данни, изчисляване на дължимите такси за изминато разстояние, установяване на размера им и тяхното събиране. Следователно чрез електронната система за събиране на пътни такси се извършва събиране, пренос, обмен и обработване на данни, чрез нея не се измерват стойности, поради което тази система не попада в обхвата на чл. 1 от Закона за измерванията.