Решение № 458 от 26.10.2026, Районен съд - Търговище

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 458 гр. Търговище, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20263530100518 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 237 от ГПК. Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищецът твърди в молбата, че с договор за покупко-продажба от 24.03.1986 год. е придобил от П. С. недвижим имот, находящ се в м. „Чокя“, землището на гр. Търговище, като е влязъл във владение на същия, към момента на подписване на договора и от тогава и до момента упражнява владението явно и необезпокоявано. Твърди се в молбата, че имота винаги е бил частна собственост, като никога не е бил отчуждаван, не е включван в ТКЗС или други сродни организации и поради това не е бил предмет на реституционни процедури по ЗСПЗЗ. Ето защо ищецът, считайки, че е придобил собствеността върху имота по силата на давностно владение, установено през 1986 год. и продължило повече от 10 години, моли съда да постанови решение, с което да го признае за собственик по давност на процесния имот. В съдебно заседание подържа иска чрез процесуален представител, като моли съда да постанови решение при признание на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се изразява становище за допустимост и основателност на иска, доколкото имотът е извън строит. граници на града, липсва и процедура по §4 на ЗСПЗЗ за имота, както и съставен АЧОС, поради което ответникът иска 1 постановяване на решение при условията на признание на иска. Ответникът е признал и заявените в исковата молба факти, и обстоятелства. В съдебно заседание, чрез процесуален представител поддържа изложеното в отговора.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна: Видно от приложения по делото договор от 24.03.1986 год. ищецът е закупил от П. С. недвижим имот, представляващ лозе, в м. „Чокя“, гр.Търговище, като в договора е отразено, че владението се предава на купувача от датата на сключването. От представените служебни бележки от ПК гр. Търговище и ОСЗ гр. Търговище се установява, че ищецът не е подавал документи за възстановяване на собственост върху земеделски земи, в землището на гр. Търговище, по реда на ЗСПЗЗ. Ответникът не оспорва, че ищецът от 1986 год. и до момента, т. е . 40 години владее и ползва процесния имот, както и не оспорва, че описания в договора от 1986 г. имот е идентичен с ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. Търговище, с площ от 1018 кв.м. Ответникът признава, че ПИ с идентификатор *** е идентичен с имот, с пл. № 518 в м.“Чокя“, по предходен план, който в регистрите на община Търговище е отразен като имот, собственост на ищеца. Безспорно е, че целият имот на терен има трайно установени стари граници, и в тези граници ищецът е владял същия явно и необезпокоявано повече от 10 години, без някой да оспорва правата му.

Предвид представените доказателства, съдът приема за безспорно и обстоятелството, че процесния имот не е бил одържавяван, включван в ТКЗС, или друга сродна организация, не е бил предмет на отчуждителни процедури и тъй като винаги е бил частна собственост не е заявяван за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, или други реституционни закони, но в КК били отразени като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, собственост на ответника.

В отговорът на исковата молба ответникът призна, както фактите и обстоятелствата изложени от ищеца, така и основанието на предявения иск.

Признава, че ищеца е носител на правото на собственост върху процесния имот на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

Ищецът е направил искане да се постанови решение при признание на иска и съдът е прекратил съдебното дирене.

С оглед на горното съдът намира, че са на лице предпоставките за постановяване на решение при признание на иска по смисъла на чл. 237 от 2

ГПК и не следва да мотивира решението по същество. Предявеният иск, с оглед направеното признание и събраните по делото доказателства е основателен, поради което следва да бъде уважен.

Ищецът не е направил искане за присъждане на разноски, поради което същите следва да останат за него, така както ги е направил.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Търговище, представлявана от Кмета * Д. Д., че Й. Д. И., ЕГН ********** от гр.

Търговище, ул. *******, действащ чрез пълномощник адв. С. Т. от АК Търговище, със съдебен адрес : гр. Търговище, ул. “Лилия“ № 4, вх. А, ет. 1, кантора 2, е собственик по давност на Поземлен имот с идентификатор № ***, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.

Търговище одобрени със Заповед № РД-18-18 / 17.06.2005 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, находящ се в землището на гр.

Търговище, местност „Чокя“, с площ от 1018 кв.м., Трайно предназначение на територията : Земеделска, Категория на земята : 5, Начин на трайно ползване:

Лозе, при граници : Поземлени имоти с идентификатори : № ***, № ***, № ***, № ***, № *** и №

***, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от връчването му на страните, пред Окръжен съд-Търговище.

Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________ 3