Определение № 1039 от 06.12.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1039 гр. Ловеч, 06.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500796 по описа за 2024 година Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.

Подадена е частна жалба вх. № 6084/18.11.2024 година (подадена на 15.11.2024 г.) от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П.Д." № **, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4, представлявано от Д.Б.Б., чрез юриск. Иван Недков, срещу Разпореждане № 563/ 11.11.2024 г, постановено от Районен съд - Т. по ч.гр. д № 884/ 2024 г., с което е отхвърлено изцяло подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-С., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. Р. Ц..

Посочва, че атакуваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че в производството по чл. 410 от ГПК съдът е ограничен при преценката си дали подаденото заявление следва да се уважи, до това да провери налице ли са положителните предпоставки на чл. 411 от ГПК. Счита, че законът не изисква да бъдат представени други доказателства освен посочените в чл. 410, ал.3 от ГПК, а договорът за цесия е неформален, т.е. следователно не е задължително този договор да е непременно в писмена форма.

По отношение на допълнителните услуги развива съображения, че не са задължителна предпоставка за сключването на договора за заем и/или получаване на заема и не са действия, свързани с управлението и удвояване на кредита. Целта на тези допълнителни услуги е по-лесно и удобно за клиента 1 администриране и обслужване на кредита.

Изтъква, че съгласно чл. 26, ал.4 от ЗЗД във връзка с чл. 146, ал.5 от ЗЗП, наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи.

Счита, че в процесният случай заповедният съд е следва да отхвърли претенцията, основаваща се на неравноправните клаузи и да уважи останалите заявени суми.

В този смисъл моли да бъде отменено атакуваното разпореждане, с което е отхвърлено подаденото заявление от „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-С., за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника В. Р. Ц., като неправилно и незаконосъобразно, като въззивният съд се произнесе по съществото на въпроса.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД - С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника В. Р. Ц., ЕГН **********, с настоящ адрес: село О., Община Т., Л. област, ул. *******, за вземане в размер на 859.70 лева - представляващи главница по договор за заем MicroCedit № 9042-0015****/ 16.08.2 0 2 3 година и Договор за допълнителни услуги от същата дата; 165.72 лева - договорна лихва за периода от 28.11.2023 година (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 28.08.2024 година (падеж на последна погасителна вноска), 884.50 лева – сума за допълнителни услуги за периода от 28.11.2023 година (падеж на първа неплатена погасителна вноска по договор за допълнителни услуги) до 28.08.2024 година (падеж на последна погасителна вноска по договор за допълнителни услуги); 85.05 лева лихва за забава по договор за заем в периода от 29.11.2023 година до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането.

2

Посочено е, че вземането произтича от Договор за заем MicroCedit № 9042-0015****/ 16.08.2023 година с „Микро Кредит“ АД, ЕИК *******, за сумата от 1000 лева и по Договор за допълнителни услуги 1 061.40 лева, цедирано с подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 30.03.2023 година от кредитора на заявителя. Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията с писмо с изх. № УПЦ-П-МКР/ 9042-0015**** от 26.03.2024 година от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД - С., като пълномощник на цедента. Посочва, че съгласно договора, длъжникът се е задължил за заплати договорна лихва в размер на 232.52 лева, като общата стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1 232.52 лева, платима на 12 броя равни месечни вноски по 102.71 лева при първа погасителна вноска на 28.09.2023 г. и последна - 28.08.2024г. Изтъква се още, че съгласно условията към договора, при забавяне на плащане на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит, която в случая е начислена за периода от 29.11.2023 година (датата на която е станала изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, в общ размер на 85.05 лева. Претендира обща сума в размер 1 994.97 лева, от които главница 859.70 лева; договорна лихва 165.72 лева, сума за пакет услуги по договор за допълнителни услуги – 884.50 лева, както и законова лихва за забава в размер на 85.05 лева. Претендират и законната лихва за забава от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното плащане, както и разноски в размер на 39.90 лева д.т. и юриск. възнаграждение в размер на 50 лева.

С Разпореждане № 1260/ 01.11.2024 година, постановено по ч.гр.д. № 884 по описа за 2024 година, Районен съд - Т. е оставил без движение заявлението, като е указано на заявителя да отстрани посочените в обстоятелствената част на разпореждането нередовности.

С молба вх. № 7919/ 07.11.2024 година, в която е посочено, че въпроса за извършените плащания са предмет на доказване в исковото производство и уточнения досежно извършени плащания и начина на усвояване на отпуснатите суми не намират място в настоящото производство, което е едностранно и формално.

3

С разпореждане № 563/ 11.11.2024 година заповедният съд е отхвърлил заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК: ********, за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника В. Р. Ц., за сумата от 859.70 лева - представляващи главница; 165.72 лева - договорна лихва за периода от 28.11.2023 година (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 28.08.2024 година (падеж на последна погасителна вноска), 884.50 лева – сума за допълнителни услуги за периода от 28.11.2023 година (падеж на първа неплатена погасителна вноска по договор за допълнителни услуги) до 28.08.2024 година (падеж на последна погасителна вноска по договор за допълнителни услуги); 85.05 лева лихва за забава по договор за заем в периода от 29.11.2023 година до датата на подаване на заявлението, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането. В мотивите е приел, че заявлението е нередовно и с подадената молба констатираните нередовности не са отстранени.

Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът - физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите.

При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.

127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията РБългария.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, по ясен и разбираем начин.

Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, 3 ал.2 от ГПК за издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от изложените в заявлението обстоятелства.

4

Конкретизацията на обстоятелствата в заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен, подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127 ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013 г. II т.о.

„заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване, съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането", така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на I т.о на ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на I т.о, ТК; Определение № 126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на II т.о. ТК, както и Определение № 241 от28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. II т.о ТК.

В конкретния случай не е ясно как е формирана претендираната сума като главница, включена ли е в нея цената на допълнителните услуги, които покриват характеристиката на неравноправни клаузи, с оглед задължението на съда служебно да следи за такива. Наличието на извършени плащания по кредита и допълнителния договор, обуславят приложението на чл. 23 от ЗПК, при наличието на неравноправни клаузи. Поради това при действието на чл.

411, ал.2, т.3 от ГПК пълното и точно изложение на обстоятелствата, които са от значение за възникване, съществуване и изискуемост на твърдяното вземане е необходимо за произнасянето по същество на заявлението. Освен това твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия, по изискуем потребителски кредит. При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват 5 вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е уведомен за цесията писмо с обратна разписка, изпратено до длъжника без в тази насока да е посочено кога и от кого е получено и без да е приложена самата разписка.

Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410, ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК - изложение на обстоятелствата, на които основава искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер, както и всички факти относно цедирането и настъпването на изискуемостта, обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповед за изпълнение.