Решение № 1870 от 28.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1870 гр. Бургас, 28.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20262120101405 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод на предявената от П. Г. Г. против К. Я. Б. искова молба, с която се моли да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 639,11 евро, представляваща част от сумата от 13 635,90 лв. /6,971.92 евро/, платена от ищеца и получена от ответника по изп.д. № ***/2014 г. по описа на ЧСИ И. Б., с която сума ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, както и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 28.01.2026 г. до окончателното й изплащане, които вземания са предмет на заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № **/2026 г. по описа на РС-П.. Претендира се и присъждане в полза на ищеца на направените разноски в хода на заповедното и на исковото производство. В исковата молба са изложени следните фактически твърдения: На 12.05.2012 г. ищецът виновно е причинил ПТП, при което е починал бащата на ответника. За претърпяните от ответника неимуществени вреди ищецът е бил осъден по НОХД № ***/2013 г. на ОС-Бургас да му заплати обезщетение в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, за което е бил издаден изпълнителен лист от 06.11.2013 г. Гражданската отговорност на ищеца към момента на ПТП-то е била застрахована при „ЗАД ВИКТОРИЯ“ АД (заличено, с правоприемник „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД), като ищецът не е уведомил дружеството за настъпилото ПТП. На 19.11.2013 г. ответникът е заявил застрахователна щета пред застрахователя и на 19.12.2013 г. между застрахователя и правоимащите лица, включително и ответника, е било сключено споразумение, по силата на което застрахователят е определил на ответника обезщетение в размер на 80 000 лв., като това обезщетение му е било изплатено на 10.01.2014 г. Въпреки това ответникът образувал изп.д. № ***/2014 г. по описа на ЧСИ И. Б. въз основа на издадения му изпълнителен лист, 1 по което претендирал от ищеца сумата от 13 635,90 лв. - законна лихва за забава върху вече изплатеното му обезщетение от 80 000 лв., дължима за периода от 12.05.2012 г. (датата на ПТП) до 10.01.2014 г. (датата, на която е получил застрахователното обезщетение), като тази сума била събрана от ЧСИ и платена на ответника. Ищецът счита, че ответникът не е имал основание да претендира каквито и да било допълнителни суми от ищеца над платеното му застрахователно обезщетение, включително лихви, тъй като в т. 9 от споразумението му със застрахователя той изрично е заявил, че е напълно удовлетворен от определеното обезщетение и няма други претенции – според ищеца в този смисъл е Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 30.01.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС. Твърди се също така, че с подписване на споразумението ответникът доброволно се е отказал и от дължимите му от застрахователя лихви за забава за периода от 19.11.2013 г. (датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие) до 10.01.2014 г.

(датата на изплащане на застрахователното обезщетение), които са в размер на 1 180,14 лв., поради което предявеният иск е основателен поне до този размер. Поради това ищецът счита, че ответникът се е обогатил неоснователно за негова сметка със събраната по изпълнителното дело сума, поради което дължи връщането й. В съдебно заседание не се явява представител на ищеца, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът е оспорен като неоснователен и недоказан. Признати са изложените от ищеца фактически твърдения, но се твърди, че при постигнато между увреденото лице и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ споразумение увреденото лице може да претендира от делинквента законна лихва върху обезщетението до момента на изплащането му. Сочи се, че съгласно Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 30.01.2017 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното му от застрахователя обезщетение, но това се отнася само до главната претенция за обезщетение, а не и за законната лихва, тъй като лихвата за забава касае отделна претенция, различна от главната. Според ответника с извършеното от застрахователя плащане след извънсъдебното споразумение се погасява само задължението на делинквента за главницата, но не и вземането за лихвите, което е установено със сила на пресъдено нещо. Поради това ответникът счита, че в случая не е налице свръхобезщетяване и търсенето на лихвата от делинквента не води до неговото обогатяване, а до пълното му обезщетяване. На следващо място е заявено, че изявлението на ответника, че няма да има претенции за лихви към застрахователя, не касае ищеца по делото, тъй като споразумението от 19.12.2013 г. в тази му част поражда действие само между страните по него, но не и спрямо делинквента. Посочено е, че при систематичното тълкуване на т. 9 и т. 10 от споразумението става ясно, че застрахователят е поел задължение да заплати обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, а за събиране на законната лихва върху сумите пострадалите са насочени към делинквента. Моли се искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Заявено е възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, като се твърди, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, не се изисква събиране на доказателства, а спорът е единствено по правото. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора. Не са ангажирани доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от електронната папка на ч.гр.д. № **/2026 г. по описа на РС-П., с издадената 2 по това дело Заповед № **/**.**.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът К. Я. Б. да заплати на кредитора П. Г. Г. сумата от 639,11 евро – главница, представляваща част от сумата 13 635,90 лв., платена/събрана от заявителя и получена от длъжника по изп.д. № ***/2014 г. по описа на ЧСИ И. Б., с която сума длъжникът се е обогатил без основание за сметка на заявителя, ведно със законната лихва за периода от 28.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 310,86 евро –разноски по делото, от които 10,86 евро - платена държавна такса и 300 евро адвокатско възнаграждение. В законоустановения срок длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което е оспорил дължимостта на вземането по издадената заповед за изпълнение. Поради това заповедният съд е указал на заявителя правото да предяви установителен иск за вземането си, което е сторено с предявяването на настоящия иск.

По делото е представено копие на изпълнителен лист от 06.11.2013 г., издаден по НОХД № ***/2013 г. по описа на БОС, от който е видно, че с постановената по това дело присъда П. Г. Г. е бил осъден да заплати на А. В. Б. сумата от 120 000 лв. и на К. Я. Б. и К. Я.

Б. – по 80 000 лв., които суми представляват обезщетения за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.05.2012 г. до окончателното изплащане на главниците.

Представено е копие на Споразумение за уреждане на претенции и изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди на основание задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключено на 19.12.2013 г. между застрахователя ЗАД „ВИКТОРИЯ“ и правоимащите лица А. В. Б., К. Я. Б. и К. Я. Б., с което на правоимащите лица са определени обезщетения за причинените им неимуществени вреди във връзка с причинените им болки и страдания от настъпилата смърт на техния наследодател Я. Б. при ПТП от 12.05.2012 г. в размер на 120 000 лв. – за А. Б. и в размер на по 80 000 лв. – за К. Б. и К. Б.. В споразумението изрично е посочено, че както основанията на претенциите, така и размерите на обезщетенията са определени съобразно влязлата в сила присъда по НОХД № ***/2013 г. на БОС, с която П. Г. е бил признат за виновен в причиняване на смърт при ПТП на наследодателя на правоимащите лица.

В т. 5 на горепосоченото споразумение е посочено, че застрахователят оставя без уважение претенцията на правоимащите лица за законна лихва върху присъдените им обезщетения, а в т. 2 на споразумението са изложени мотивите за този отказ: съгласно чл.

223, ал. 2 от КЗ застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 от КЗ, а в случая няма уведомяване на застрахователя от застрахования водач преди датата на постъпване на претенициите от увредените лица, което е станало на 19.11.2013 г., съответно към датата на сключване на споразумението тримесечният срок за изплащане на застрахователните обезщетения не е бил изтекъл и застрахователят не дължи лихва за забава.

В чл. 8 на споразумението е уговорено определените обезщетения да бъдат изплатени на правоимащите лица в срок до 5 работни дни от подписване на споразумението и след представяне от тях на банкови сметки.

В чл. 9 на споразумението е посочено, че правоимащите се съгласяват и заявяват, че са напълно удовлетворени от определените им от застрахователя обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като след изпълнение на поетите от застрахователя задължения по споразумението правоимащите нямат и няма да имат други претенции към него по повод смъртта на техния общ наследодател Я. Б., настъпила в резултат на ПТП от 12.05.2012 г.

Съгласно чл. 10 от споразумението, правоимащите са се задължили да представят оригинала на изпълнителния лист от 06.11.2013 г. за присъдените главници, а застрахователят се е задължил след плащането на обезщетенията да им върне изпълнителния лист с отбелязване на размера на изплатените суми за събиране на законната лихва от 3 осъдения водач.

Между страните по делото не се спори, а това е видно и от представеното преводно нареждане, че на 10.01.2014 г. застрахователното дружество е платило на К. Б. обезщетение за неимущестнвени вреди в размер на 80 000 лв.

Не се спори също така, че за събиране на законните лихви върху присъдените им обезщетения по НОХД № ***/2013 г. на БОС и въз основа на издадения им по това дело изпълнителен лист от 06.11.2013 г. по молба на тримата наследници на Я. Б. е било образувано изп.д. № ***/2014 г. по описа на ЧСИ И. Б., по което от ищеца П. Г. е била събрана и е била платена на ответника К. Б. сумата от 13 635,90 лв., представляваща законна лихва върху присъденото му обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., дължима за периода 12.05.2012 г. – 10.01.2014 г.

При така събраните доказателства, съдът намира, че предявеният установителен иск е неоснователен и недоказан, тъй като по делото не се доказа присъдената със заповедта за изпълнение сума от 639,11 евро, представляваща част от дължимата законна лихва върху главницата от 80 000 лв. за периода 12.05.2012 г. – 10.01.2014 г., да е била платена от ищеца (заявител) П. Г. и получена от ответника (длъжник) К. Б. без правно основание и същата да подлежи на връщане. Напротив – доказа се, че с влязлата в сила присъда по НОХД № ***/2013 г. по описа на БОС П. Г. е бил осъден да заплати на К. Б. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.05.2012 г. до окончателното й изплащане, като застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е платил на К. Б. главницата от 80 000 лв., но не и присъдената му законна лихва, а това акцесорно задължение на ищеца е било погасено чрез извършеното от него плащане в хода на изп.д. № ***/2014 г. на ЧСИ И.