Решение № 1425 от 02.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1425 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Радка Ст. Цекова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20245300101022 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация чл.45 от ЗЗД.

Ищцата М. Й. М., ЕГН **********, с адрес с. М. ****, моли съда да постанови решение, с което да осъди А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес с. М.

***, да й заплати сума в размер на 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания, вследствие с. на О. Й.

Й., ведно със законната лихва, считано от ****г. до окончателното заплащане.

Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че ответникът, с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № 227/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е признат за виновен за това, че на ****г. е причинил по непредпазливост с. на О. Й. Й., с ЕГН **********, вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди. Ищцата твърди, че п.т е неин б., като същата търпи неимуществени вреди от неговата с., подробно описани в исковата молба. Ищцата твърди, че между нея и п. съществувала изключително силна връзка на привързаност и обич. Твърди, че п.т бил нейна опора, двамата се виждали почти всеки ден, споделяли си, ищцата се допитвала до него за съвети. Ищцата твърди, че била в шок от новината за с. на б. си, в първите дни се затворила в себе си и не разговаряла с никого, неговата с. й причинила 1 неутешима скръб и болка, след случилото се не може да спи повече от 4-5 часа на денонощие, буди се и единствените й мисли са насочени към спомена за б. й.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Оспорва наличието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и п.. В условията на евентуалност оспорва ищцата да е понесла морални болки и страдания от загубата с продължително проявление във времето, които в достатъчна степен да обосновават основание за търсеното обезщетение. Прави възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищцата обезщетение за претърпените неимуществени вреди е прекомерно завишено и в противоречие с принципа за справедливост и съществуващите в страната икономически условия и стандарт на живот.

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

По делото е прието като доказателство препис от Присъда № 47/ 18.05.2023г., постановена по НОХД № 227/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, вляза в сила на 01.03.2024г., с която ответникът е признат за виновен за това, че на ****г., в землището на с. М., е причинил по непредпазливост с. на О. Й. Й., с ЕГН **********, вследствие на умишлено нанесени леки телесни повреди.

От приетите по делото писмени доказателства – Удостоверение за родствени връзки /л.7/ се установява родствената връзка на ищцата с п. О. Й., а именно ищцата е с. на п. О. Й..

С Тълкувателно решение № 1/ 21.06.2018г., т.д. № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС, се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са освен лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, по изключение е и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбоко емоционална връзка с починалия и търпи от неговата с. продължителни болки и страдание, които в конкретния случай е 2 справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/ 1961г. и ППВС № 5/ 69г. се допуска като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.

В мотивите на тълкувателното решение е залегнало, че особена близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/ дядовци и внуци, предвид на това, че в традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/ дядовците и внуците, са част от най- близкия родствен и семеен кръг, като връзките по между им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Формалната връзка на родство обаче не е достатъчно, за да обоснове основание да се направи изключение и да се присъди обезщетение, а е необходимо да бъде установено, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и лицата от разглеждания родствен кръг /братя и сестри, баби/ дядовци и внуци/ е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

В настоящия случай съдът намира, че ищцата, при носена от нея доказателствена тежест, не доказа наличие на особено близка духовна и емоционална връзка с починалия, обосноваваща основание да се направи изключение от правилото за определяне кръга на правоимащите съобразно ППВС № 4/ 1961г. и ППВС № 5/ 69г., както и проявление на неимуществените вреди в правната й сфера, чийто интензитет и продължителност надхвърлят нормално присъщите за отношенията братя и сестри морални болки и страдания. От събраните по делото доказателства не се установяват конкретни житейски обстоятелства, станали причина за създаване на особена духовна и емоционална близост между починалия и неговата с. по смисъла на тълкувателното решение, която да поражда основание за включване на ищцата в кръга на лицата, имащи право да получат обезщетение за неимуществени 3 вреди от с. на О. Й.. На следващо място не се установява от събраните по делото доказателства в правната сфера на ищцата да са настъпили неимуществени вреди, надхвърлящи като интензитет и продължителност болките и страданията, които е нормално да търпи една с. по повод загубата на обичания от нея б..

За установяване твърденията на ищцата за съществуването на особена близка емоционална връзка с починалия и понесените от нея неимуществени вреди вследствие на неговата с. по делото са събрани гласни доказателства – разпитани са свидетелите А. М. /с. на ищцата/ и М. Й. /б. на ищцата/.

От показанията на разпитаните свидетели не установяват отношения, различаващи се по съдържания от традиционните за българското общество отношения между братя и сестри.

В показанията си свидетелите сочат, че ищцата и п. О. имали много добри отношения и много добре се разбирали, никога не са карали за имоти и наследство, помагали си взаимно, събирали се заедно на празници заедно с другите б.я и всички взаимно се уважавали. Установява се, че ищцата и починалия са живели в едно населено място – с. М., като се виждали през два – три дни. Ищцата живее със с.а си в с. М. от 2010г., като преди това живеели в с. О., община б.я Д.и и в чужбина през 2004г., през 1994г. ремонтирали къщата в с. О. и О. помагал по време на ремонта – работел като общ работник, без да вземе една стотинка. Установява се, че след с.та на б. си ищцата изпаднала в депресия, нито готвела, нито чистела, от притеснение получила гъбички на ръцете и краката и поради това сега не може да работи. Установява се, че ищцата има семейство- с. и деца, с които живее в едно домакинство, до 2010г. не е живяла със семейството си в с. М..

Посоченото от свидетелите е израз на типичните за българските традиции отношения в семейството, на характерните за нашето общество прояви на съпричастност, грижа и подкрепа към членовете на семейството в широк кръг, включващо братята и сестрите, но не разкрива изключителност на съществувалата между п. О. Й. и неговата с. родствена връзка. От показанията на свидетелите не може да се установи, че за ищцата са били налице конкретни житейски обстоятелства, които са причина обичайно съществуваща между братя и сестри привързаност да е станала толкова силна, че с.та на починалия да е причинила на ищцата морални болки и страдания, 4 надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Действително, че между ищцата и починалия са съществували близки отношения, както и ищцата е понесла тежко новината за неговата с., както и че ищцата и по настоящем продължава да тъгува за своя починал б.. Но посоченото не мотивира извод, че са налице преживени от ищцата страдания от с. на б. й, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Показанията на св. М., че ищцата изпаднала в депресия, както и че от стрес получила гъбички на ръцете и краката, не са подкрепени от други събрани по делото писмени доказателства- например медицинска документация за извършени прегледи и изследвания, предписани лекарства и др. На следващо място показанията и на двамата свидетели съдът кредитира при условията на чл.172 от ГПК, като отчита тяхната вероятна заинтересованост с оглед на това, че св. М. е с. на ищцата, а св. Й. е неин б., който освен това е предявил иск против ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от с. на О. Й..

Недоказването на критериите, възприети от ОСНГТК като основание за присъждане по справедливост на обезщетение за неимуществени вреди от други лица, извън най- близкия родствен и семеен кръг на починалия по смисъла на Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, изключва ищцата като активно материалноправно легитимирано лице да получи претендираното обезщетение, поради което предявения от нея иск подлежи на отхвърляне като неоснователен. В този смисъл е Решение № 17/ 16.03.2021г., т.д. № 291/ 2020г., ІІ т.о. на ВКС.

С оглед на гореизложеното предявеният иск за неимуществени вреди е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

В частта по разноските.

Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по чл.38, ал.1, т.2 и чл.36 от ЗАдв, като бъде присъдено дължимото минимално възнаграждение, което в настоящия случай, с оглед материалния интерес, съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 3050лв., която сума следва 5 да бъде присъдена на процесуалния представител на ответника. Адвокатско възнаграждение ще бъде присъдено на адв. В. В., за когото е представен договор за правна защита и съдействие, сключени с ответника /л.20/, от който договор се установява, че е договорена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗАдв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. Й. М., ЕГН **********, с адрес с. М.

****, против А. Г. Г., ЕГН **********, с адрес с. М. ***, за заплащане на обезщетение в размер на 30 000 лв. за неимуществени вреди- претърпени болки и страдания, от с. на нейния б. О. Й. Й., причинена по непредпазливост от ответника, за което е постановена присъда по НОХД № 227/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ведно със законната лихва, считано от ****г. до окончателното заплащане на сумата, като неоснователен.

ОСЪЖДА М. Й. М., ЕГН **********, с адрес с. М. ****, да заплати на адв. В. А. В., от АК – Пловдив, със служебен адрес гр. П.****, адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 във вр. чл.36 ЗАдв, в размер на 3050 лв. /три хиляди и петдесет лева/, за производството по гр. дело № 1022/2024г. по описа на Окръжен съд- Пловдив.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________ 6