Определение № 1295 от 07.05.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1295 гр. София, 07.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20258002902187 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Венигаз“ ЕООД - чрез адв. М. Х., против решение № 184 от 11.06.2025 г., постановено по в. т. д. № 47/2025 г. на Апелативен съд - Пловдив. Решението е обжалвано в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 101 от 31.10.2024 г. по т. д. № 35/2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик е осъдено „Венигаз“ ЕООД да заплати на Община Септември сумата 10 100 лв. (5 164.05 евро) неустойка по чл. 16 за забавено изпълнение по договор № 48 от 31.03.2022 г. за възлагане на обществена поръчка, част от сумата по фактура № 298/09.01.2023 г. на стойност 52 987.52 лв., ведно със законната лихва от 13.02.2023 г. до окончателното плащане, и сумата 25 100 лв. (12 833.43 евро) неустойка по чл. 17 за некачествено изпълнение по договор № 48 от 31.03.2022 г. за възлагане на обществена поръчка, част от сумата по фактура № 299 от 09.01.2023 г. на стойност 52 987.52 лв., ведно със законната лихва от 13.02.2023 г. до окончателното плащане, както и разноски, съразмерно на уважената част от исковете. Решенията са постановени при участие на „Ати консулт“ ЕООД в качеството на подпомагаща страна на ответника „Венигаз“ ЕООД.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно поради наличие на основания по чл. 281, т. 3 ГПК и за отхвърляне изцяло на исковите претенции. Поддържа се, че не е налице забава в изпълнението на договора от страна на касатора и че неоснователно е ангажирана отговорността му за заплащане на неустойка, уговорена в чл. 16 на договора за възлагане на обществена поръчка. Излага се оплакване, че въззивният съд необосновано е приел, че срокът за изпълнение на СМР по 1 договора е изтекъл на 27.09.2022 г., като не е изложил мотиви приема ли за доказано спирането на строителството и ако да - за кои периоди и с колко е удължен срокът за завършване на възложените работи. Относно неустойката по чл. 17 се навеждат оплаквания, че въззивният съд не е обсъдил всички възможни причини за установените след приключване на работата на обекта пропадания и образуване на ръбове по пътното платно, немотивирано е приел, че дружеството - изпълнител е разполагало с технически и икономически потенциал за полагане на трошен камък и че е следвало да положи такъв като проявление на дължимата от добрия търговец грижа, позовал се е неправилно на чл. 260 ЗЗД и не е съобразил отсъствието на надлежно прието изпълнение на работите по смисъла на чл. 265 ЗЗД като предпоставка за „активиране“ на неустойката за некачествено изпълнение на възложената с договора работа.

С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като значим за изхода на спора по иска за заплащане на неустойка за некачествено изпълнение, уговорена в договорната клауза на чл. 17, е посочен следният въпрос : „При наличие на сключен договор за възлагане на обществена поръчка изисква ли осъществяване грижата на добрия търговец заплащането на собствен риск на търговеца на количества СМР /в случая трошен камък/, които не са предвидени в количествено-стойностната сметка и документацията за поръчката и за които липсват клаузи в договора за изменение на цената, като такива с обслужващо предназначение под страх от възникване на гражданска договорна отговорност за некачествено изпълнение“. Допускането на касационно обжалване е обосновано с твърдения, че поставеният въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 82/19.07.2011 г. по т. д. № 658/2010 г. на I т. о. и решение № 241/09.03.2017 г. по т. д. № 2799/2015 г. на I т. о. - основание за допускане на касационно обжалване по чл.

280, ал. 1, т. 1 ГПК. Бланкетно е посочено и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. По отношение на частта от въззивното решение, с която е уважен искът за заплащане на неустойка по чл. 16 от договора, е посочено, че „основният спорен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл и е обусловил правните му изводи по предмета на спора, е относно това, че липсват двустранно разписани протоколи между страните за спиране и продължаване на СМР като е прието, че срокът за завършване на СМР е до 27.09.2022 г.“, което разрешение противоречи на практиката на ВКС в решение № 50183/14.07.2023 г. по т. д. № 2161/2021 г. Като самостоятелно основание за касационно обжалване е заявено и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК очевидна неправилност на въззивното решение, предвид неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 258 ЗЗД при произнасяне по иска за неустойка за некачествено изпълнение и очевидно неправилно произнасяне по иска за заплащане на неустойка за забава (определяне на началния момент на забавата, без да е изследвано за какъв период и за колко дни строителството е било спряно).

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от Община Септември 2 чрез адв. В. Б., в който е изразено становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

От подпомагащата страна „Ати консулт“ ЕООД не е изразено становище във връзка с подадената от „Венигаз“ ЕООД касационна жалба.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал.2 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, Апелативен съд - Пловдив е съобразил следните релевантни за спора факти, които е приел за установени след самостоятелен анализ и преценка на доказателствата съобразно правомощията по чл. 269 ГПК :

На 31.03.2022 г. между Община Септември като възложител и „Венигаз“ ЕООД като изпълнител е сключен договор за възлагане на обществена поръчка № 48/31.03.2022 г. с предмет реконструкция на улични водопроводи в гр. Септември с цена 220 743.87 лв. без ДДС (264 892.64 лв. с ДДС). С договора дружеството - изпълнител е поело задължение да извърши СМР съгласно изискванията на техническа спецификация, утвърдена от възложителя, и оферта, одобрена от възложителя, като видовете, количествата и договорените цени са включени в количествено - стойностна сметка. В договорната клауза на чл. 2 е уговорен срок за изпълнение 45 календарни дни, считано от датата на откриване на строителната площадка с протокол - акт обр. 2/2а; предвидено е удължаване на срока за изпълнение при лоши атмосферни условия, както и при спиране на строителството, за което се изготвя акт № 10, а при възстановяване - акт № 11. Постигната е договореност окончателното изпълнение да се удостовери чрез подписване на констативен акт за установяване годността на приемане на обекта - приложение № 15, по чл. 176, ал. 1 ЗУТ и Наредба № 3/31.07.2003 г. В чл. 16 на договора е уговорено, че при забава изпълнителят дължи неустойка в размер на 0,5% с ДДС от стойност на неизпълнените работи за всеки просрочен ден, но не повече от 20 % от цената на договора с ДДС, като възложителят има право да задържи предявената неустойка от съответното плащане по договора, а в чл.

17 - че при некачествено, неточно или частично извършване на СМР изпълнителят дължи освен неустойка в случай на установена забава, и неустойка в размер на 20% с ДДС от стойността на целия договор. Със заповед от 23.05.2022 г. на кмета на Община Септември за лице, на което е възложено осъществяването на инвеститорски контрол върху обекта, е определен Станой Милов, чиито задължения са включвали обход, приемане и завършване на строителството, а също и контрол върху качеството.

На 13.06.2022 г. е съставен протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия, от която дата е започнал да тече 3 уговореният в клаузата на чл. 2 срок от 45 дни за изпълнение на възложените СМР, който е следвало да изтече на 28.07.2022 г. Ответникът - изпълнител е представил едностранно подписани актове и протоколи, както следва :

Протокол 2а/15.06.2022 г. за извършени изкопни работи - разкрита земна маса на определено ниво, отговаряща на предвиденото в проекта; Акт за състоянието на строежа при спиране с дата 17.06.2022 г.; Акт за състоянието на строежа при продължаване на СМР от 18.08.2022 г.; Актове обр. 12 за скрити СМР от 22.08.2022 г., 26.08.2022 г., 30.08.2022 г., 05.09.2022 г.; Акт обр.

№ 10 от 07.09.2022 г. за състоянието на строежа при спиране; Акт, обр. № 11 от 10.10.2022 г. за продължаване на СМР. Протоколите/актовете не са подписани от представител на възложителя, в т. ч. и от упражняващия инвеститорски контрол, и не са входирани в Община Септември. С протокол от 12.07.2022 г., съставен от комисия на РДНСК Пазарджик, органите на строителния надзор са констатирали, че към 12.07.2022 г. строителните работи на обекта не са започнали и няма изготвени други строителни книжа, освен протокола от 13.06.2022 г. за откриване на строителна площадка. На 28.11.2022 г. комисията е изготвила протокол с констатации, че на обекта е извършен изкоп, положена е пясъчна подложка, положени са тръби, изпълнено е обратното засипване, изградени са 6 бр. ПХ и необходимия брой СВО, положена е баластра и не е възстановено асфалтовото покритие, като в протокола са изброени съставените от изпълнителя актове обр. 10, 11 и 12. За извършените работи изпълнителят е съставил акт обр. 19/11.01.2023 г., който не е подписан от представители на възложителя, и подробна количествена ведомост без дата.

Въззивният съд е обсъдил събраните в първоинстанционното производство свидетелски показания относно спирането на работите, причините за забавата на изпълнителя, завършването на изпълнението и установените от възложителя недостатъци в извършените СМР. Свидетелят Станой Милов е депозирал показания, че изпълнителят не е изпращал искане за спиране на строителството и не е водена кореспонденция с него в процеса на изпълнение на договора; През м. януари 2023 г., след извършени проверки на обекта, изпълнителят бил уведомен, че следва да представи всички налични строителни документи; След приключване на изпълнението между страните не е подписван акт обр. 15 за предаване на обекта на възложителя;

През лятото на 2022 г. на обекта се извършвали строителни работи, но не е ясно кога са приключили, тъй като не е подписван приемо - предавателен протокол с участие на възложителя. Свидетелят К. Г. - служител в Община Септември, е заявил по време на разпита, че от самото начало на строителството са възникнали проблеми, тъй като обратният насип на водопровода не бил качествено уплътнен, получили се множество пропадания и последвали много сигнали от граждани за нанесени щети по автомобилите им. Разпитаният като свидетел на ответника Н. А. строителен инженер, е обяснил, че в началото на изпълнение на договора възникнали проблеми, свързани с проекта, и се наложили строителството да 4 бъде спряно до тяхното отстраняване; Дейностите по изпълнение на договора били възобновени през м. октомври и в края на месеца всички работи по договора били завършени; За спирането на работите, както и за тяхното завършване с възможност за приемане, изпълнителят уведомил представителя на възложителя Станой Милов. Според свидетеля А. завършващият етап на цялостното изпълнение включвал полагане на трошен камък за укрепване на обратния насип, но този етап не бил предвиден в проекта по конкретния договор, а следвало да се реализира по друг договор за асфалтиране на цялата улица.

За изясняване на спора от фактическа страна в производството пред първата инстанция е назначена съдебнотехническа експертиза, чието заключение въззивният съд е обсъдил заедно с останалите доказателства по делото и го е кредитирал като обективно и обосновано. В заключението са посочени изчерпателно всички заложени в проекта работи, които е следвало да бъдат извършени от ответника - изпълнител, като е констатирано, че полагането на трошен камък за укрепване на обратния насип не е заложено в проекта и в КСС към договора от 31.03.2022 г. При изготвяне на заключението са съобразени установените от възложителя множество пропадания на изпълнената от ответника траншея по трасето на водопровода на уличното платно и водопроводните отклонения към сгради, образуване на ръбове от среза на асфалтовата настилка и пропадания 10-15 см., недостатъчно уплътняване на земната основа, навлизане на вода в изкопа, липса на укрепване на изкопите или инсталиране на подходящи подложки, липса на изпълнен дренаж и на стабилност, неравномерно слягане. След анализ на относимите документи от процеса на строителство вещото лице, изготвило заключението, е изразило становище, че пропаданията са се получили преди да започне изпълнението на проекта по част „Пътна“, включващ полагане на трошен камък и полагане на асфалт; Причините, довели до пропадането, са недостатъчно уплътняване при изпълнението на водопровода, проникване на вода в изкопа и при извършване на самите изкопни работи, недостатъчно укрепване на изкопа, който се е срутил след засипване.