Решение № 12297 от 05.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12297 гр. София, 05.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20221110119180 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати сумата в размер на 2115 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца в качеството му на собственик на лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № СА 1633 ХТ имуществени вреди, вследствие на настъпило на 15.05.2017 г. ПТП, предизвикано от попадане в необезопасен и несигнализиран участък на пътното платно изрязан асфалт по дължина с дълбочина около 10 см и широчина над 2,5 м, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 15.05.2017 г., около 22,10 часа при движение по бул. „Самоковско шосе“ от ОП с посока кв. „Панчарево“ и срещу комплекс „Чери“ собственият на ищеца лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № СА 1633 ХТ попаднал в необозначена и необезопасена дупка - изрязан асфалт по дължина с дълбочина около 10 см и широчина над 2,5 м, в резултат от което последвал удар на автомобила в електрически стълб от ляво на пътното платно. Посочва се, че местопроизшествието било посетено от органи на Пътна полиция, на ищеца били взети проби за наличие на алкохол в кръвта, които били отрицателни, и бил съставен протокол за ПТП № 1675892/15.05.2017 г. Твърди, че в резултат от описаното ПТП настъпили множество материални щети по процесното МПС, които довели до неговата техническа неизправност и пълна непригодност за експлоатация по предназначение, като ремонтът на автомобила се явявал икономически нецелесъобразен, тъй като стойността му надвишавала пет пъти средната пазарна цена на МПС, поради което ищецът бил принуден да го дерегистрира пред органите на КАТ. Сочи, че средната пазарна цена на лекия автомобил е в размер на 2115 лв., а за ремонта на същия били необходими 10 495.85 лв.

1

Счита, че отговорност за вредите носи ответникът, тъй като същият е собственик и стопанин на общинския път, на който е настъпило ПТП-то и в това свое качество отговаря за бездействието на работниците, служителите и службите за контрол, на които е възложил дейността по поддържането на пътя. Твърди, че доколкото нанесените на собствения му лек автомобил щети, представляващи тотална щета, са настъпили вследствие процесното ПТП, причина за което е попадане в необезопасен и несигнализиран участък на пътното платно изрязан асфалт по дължина с дълбочина около 10 см и широчина над 2,5 м, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата в размер на 2115 лв. - стойност на средната пазарна цена на аналогичен на процесния л. а., ведно със законната лихва от предявяване на иска - 08.04.2022 г. до окончателното погасяване. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба. Оспорва предявения иск по основание и размер, като счита, че не са настъпили предпоставките за ангажиране отговорността на ответника. Сочи, че исковата претенция е необоснована, тъй като ищецът не е описал фактическата обстановка и не е конкретизирал мястото на инцидента. Оспорва щетите, нанесени на челно стъкло, таван, преден и заден ляв калник да се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва механизма на настъпване на произшествието, както и твърдението на ищеца, че му е била взета проба за наличие на алкохол в кръвта. Оспорва причинно-следствената връзка и размера на иска. Навежда възражение за съпричиняване. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

С определение от 26.05.2022 г. е конституирано по делото като трето лице-помагач на страната на ответника - „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД.

При условията на евентуалност, по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК, е предявен и е приет за съвместно разглеждане с определение от 26.05.2022 г. - обратен иск с правно основание чл.

79, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 82, вр. чл. 258 ЗЗД от ответника Столична Община против „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД за заплащане на сумата в размер на 2115 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във връзка с ПТП настъпило на 15.05.2017 г. в гр. София, около 22,10 часа при движение по бул. „Самоковско шосе“ от ОП с посока кв. „Панчарево“ и срещу комплекс „Чери“, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба - 23.05.2022 г. до окончателното изплащане.

Столична община твърди, че е налице сключен с „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД договор № СО15-РД-55-272/04.05.2015 г., като дейностите във връзка с процесния пътен участък били възложени на изпълнителя с конкретно възлагане с изх. № СОА17-ТД26-5510/10.05.2017 г., но „ГБС - Инфраструктурно строителство“ АД не е изпълнило задълженията си по него за въвеждане на временна организация на движението с цел недопускане на ПТП и сигнализиране на участъка в ремонт и по-конкретно не е спазило задълженията си по чл. 12, ал. 1, т. 11 от договора. Претендира разноски.

В срок е представен отговор по обратния иск, с който ответникът по него оспорва същия като неоснователен и недоказан. Оспорва наведените в обратния иск твърдения, че 2 процесното ПТП е настъпило вследствие нарушение на правилата за временна организация на движението в процесния пътен участък, като отрича такова да е било извършено. Твърди, че липсва виновно поведение от негова страна. Счита, че ищецът по обратния иск е допуснал нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 5, предл. първо от договор № СО15-РД-55272/04.05.2015 г., като не е осигурил присъствието на упълномощен представител, който да осъществява контрол при извършване на СМР. Поддържа, че е изправна страна по посочения договор със Столична община. Моли за отхвърляне на обратния иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал.

2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

По предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45 ЗЗД.

Отговорността за непозволено увреждане е предвидена в закона в защита на правата и интересите на гражданите. Тя има за задача не само да задължи виновния да обезщети пострадалия за причинените му вреди, но и да възпитава гражданите на законността и да ги възпира да не увреждат противоправно правата и интересите на другите граждани. В т. 3 на ППВС № 17/1963г. /допълнено с ППВС № 4/75г. /, са дадени задължителни указания на съдилищата при разграничаване на отговорността по чл. 45 - чл. 49 ЗЗД и тази по чл. 50 ЗЗД.

Отговорността по чл. 50 ЗЗД може да се ангажира, когато вредите са настъпили поради свойства на самата вещ, без виновно поведение при ползването й. Отговорността по чл. 50 ЗЗД е налице и когато не съществува техническа възможност за пълното обезопасяване на вещта /виж решение № 367 от 12.05.2010 г. по гр.д. № 1140/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 177/ 25.10.2016 г., гр. д. № 1263/2016 г. ІІІ г.о., решение № 309/ 04.06.2014 г., гр. д. № 1354/2012 г. на IV г. о. и др./. Доколкото в случая съществува техническа възможност за поддържане на пътната мрежа в годно техническо състояние, то правната квалификация на претенцията е чл. 49 ЗЗД.

За да е налице фактическият състав на отговорността по чл. 49 ЗЗД е необходимо да са налице следните елементи – причинени от виновни и противоправни действия /бездействия/ вреди /имуществени и неимуществени/ от лица при или по повод на възложена им работа, които вреди да са в причинно-следствена връзка с противоправното действие /бездействие/ на лицата, на които е възложена работата.

От представеното в заверен препис по делото свидетелство за регистрация част I за лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № СА 1633 ХТ и намиращото се на л. 19 от делото удостоверение с рег. № 214134003494/03.06.2021 г., издадено от МВР, Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, се установява, че ищецът Н. Т. Б. е бил собственик на процесното МПС в периода от 30.09.2014 г. до 10.05.2018 г.

Съгласно представения по делото Протокол за ПТП № 1675892 от 15.05.2017 г., причина за ПТП е преминаване през необезопасена дупка /изрязан асфалт/ на лек автомобил марка „Ауди А3“, с рег. № СА 1633 ХТ на ул. „Самоковско шосе“ от ОП с посока кв.

„Панчарево“ на същата дата в 22,10 часа, в резултат от което МПС се удря в електрически стълб. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила само относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.

Когато вписаните в него обстоятелства не са достатъчни за установяването на пълния механизъм на ПТП, дори да липсва оспорване на верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест на установяването му посредством ангажирането и на други доказателства – разпит на свидетели, вкл. и чрез назначаване на вещи лица /като автотехническа, медицинска или 3 комбинирани експертизи/, ако преценката на фактите, от значение за механизма на ПТП, изисква специални познания, които съдът не притежава /виж решение № 15 от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о./. В случая механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно доказване от страна на ищеца посредством всички допустими по реда на ГПК доказателства и доказателствени средства /арг. чл. 12 ГПК/.

Механизмът, посочен в протокола, съответства на заключението по САТЕ, изготвено по ч. гр. д. № 31716/2017 г. по описа на СРС, 24 състав по реда на чл. 207 ГПК, поради което при оценка на доказателствата по делото, съдът намира, че същият е установен и съвпада с посочения в исковата молба от ищеца. Експертът по САТЕ заявява, че между механизма на ПТП и вредите по автомобила е налице причинно-следствена връзка.

По делото е проведен разпит на свидетеля Трайчо Б. – баща на ищеца, чийто показания съдът кредитира като ясни, последователни и непротиворечиви. Свидетелят посочва, че процесното ПТП е настъпило на 15.05.2017 г. Твърди, че получил обаждане по телефона и му било съобщено от случайни хора, че синът му е претърпял инцидент. Сочи, че пристигнал на местопроизшествието след около пет минути, видял ищеца, на когото вече била указана медицинска помощ, процесният л.а., увит в стълб, както и дълбоко изкопана дупка на пътното платно, която не била обозначена с пътни знаци, а не било указано и обстоятелството, че на пътния участък се извършва ремонт. Твърди, че времето е било сухо, участъкът имал видимост, но не бил осветен. Посочва, че платното е било нарязано в дълбочина около 10 – 15 см, а също така и по широчина на участък с дължина около 100 – 120 м. Допълва, че процесният автомобил бил в толкова увреден, че не било възможно да се движи на собствен ход, с оглед което бил взет с кран и прибран в двор.

Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са публична общинска собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на всяка настъпила неизправност на пътната настилка, която създава опасност от повреждане на движещите се по нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДП предвижда, че лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок.

Не се спори между страните по делото, че пътният участък, на който е настъпило процесното ПТП, съставлява част от общинска пътна мрежа на Столична община. От обстоятелството, че на пътната настилка на общински път към момента на настъпване на произшествието е имало необозначена дупка, което се установява от събраните в производството писмени доказателства, показанията на разпитания свидетел, преценени съгласно чл. 172 ГПК в съвкупност с останалия доказателствен материал по делото, както и заключението на САТЕ, се налага изводът, че общината не е изпълнила законовото си задължение да поддържа в изправност общинската пътна мрежа. Доколкото общината като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея лица, същата отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за привеждане на пътната настилка в състояние, годно за поемане на пътен трафик и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което е породена деликтната отговорност на възложителя – Столична община за обезщетяване на вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презумира да е виновно, като не е налице надлежно проведено обратно доказване с цел оборване на установената в закона презумпция.