Решение № 60 от 03.07.2023, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Търговище, 23.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИАНА Н. ИВАНОВА

Членове:

МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско дело № 20233500500097 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от на ищцата С. С. С. от гр.П., действуваща чрез пълномощника си С. Р. С. от гр.П. против решение №77/02.03.2023г., постановено по гр.д.№826/2019г. на Районен съд-П., с което е отхвърлен предявения от нея против ответника С. Й. С. от гр.П. иск по чл.422 от ГПК за установяване на парично вземане за сумата 600 лв., представляваща обезщетение за причинените й вреди от премахване на кабел с дължина 18 метра СВБТ 3х50+25кв.мм, от които стойността на кабела в размер на 300 лв. и пропусната полза от невъзможността да захранва сградата си с ел.ток в размер на 300 лв., ведно със законната лихва от 31.07.2019г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение №584/05.08.2019г. по ч.гр.д.№651/2019г. по описа на РС-П., като на ответника са присъдени направените по делото разноски в размер на 300 лв. С доводи за нарушения на закона и необоснованост, въззивницата моли за отмяна на решението и уважаване на предявения установителния иск.

С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна оспорва допустимостта и основателността на въззивната жалба и моли 1 за потвърждаване на обжалваното решение.

След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:

Въззивната жалба е допустима, но неоснователна

Предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на парично вземане за сумата 600 лв. е обоснован с обстоятелствата, че през 2018г. ответникът причинил материални вреди на ищцата от премахване на кабел с дължина 18 метра СВБТ 3х50+25кв.мм. в собствения й имот в промишлената зона на гр.П., от които стойността на кабела в размер на 300 лв. и пропусната полза от невъзможността да захранва сградата си с ел.ток в размер на 300 лв., ведно със законната лихва от 31.07.2019г. до окончателното плащане, за което е издадена заповед по чл.410 от ГПК за изпълнение на парично задължение №584/ 05.08.2019г. по ч.гр.д.

№651/2019г. по описа на РС-П..

С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПк ответникът оспорва иска с възражение за липса на предпоставките за ангажиране на имуществената му отговорност по чл.45 от ЗЗД.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено следното:

Страните са съседи по имоти в промишлената зона на гр.П., като от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза се установява, че процесният кабел тръгва от частен трафопост, на който ищцата не е абонат, преминава под земята от трафопоста до съседна сграда, където излиза от земята, качва се върху козирката на помещение, прикрепено до сградата на ищцата, собственост на трето лице и преминава по козирката на сградата на ищцата в югоизточния й ъгъл, като по имота на ищцата е положен открито, без трайно прикрепяне. Т.е. същият е предназначен за пренос и разпределение на електрическа енергия при изграждане на разпределителните електрически мрежи и инсталации с ниско напрежение, но преминава не само през имота на ищцата и не е част от ел.инсталацията на нейната сграда.Напротив, описаният кабел е идвал от частния трафопост и е захранвал именно имота на ответника още преди закупуване на съседния имот от ищцата, като срязването на част от същия от около 13 м, оставена на отговорно пазене при ответника, се наложило поради промяна в трасето на свързване на имота му с трафопоста.

С оглед на тази фактическа обстановка, обстоятелството, че част от процесния кабел е минавала през имота на ищцата по козирката на сградата й, без да го захранва и е стигала до имота на ответника, не обуславя извод, че 2 отрязъкът е нейна собственост, същата не разполага и с документация за принадлежност на вещта в патримониума й, респ. опровергава тезата й за причинена вреда от премахването му и от липсата на захранване с ел.енергия на обекта, поради което предявеният иск за обезвреда по чл.45 от ЗЗД не е доказан по основание.В тази насока, първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, които се споделят и от настоящия съдебен състав на въззивната инстанция, поради което въззивният съд извършва препращане към същите, на осн.чл.272 от ГПК.

Разноски от въззивиемата страна не са претендирани и не следва да се присъждат.

Въз основа на изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №77/02.03.2023г., постановено по гр.д.

№826/2019г. по описа на Районен съд-П., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване-чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3