Решение № 5217 от 13.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5217 гр. София, 13.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20231100100602 по описа за 2023 година прецени:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът И. Д. П. излага, че бил поръчител по договор за ипотечен кредит, сключен на 12.05.2006 г. между "ДЗИ Банк" АД като кредитор и Р.П.П. като кредитополучател, и И. Д. П. като солидарен длъжник, с който договор банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 51 500 лева. Договорът бил обезпечен с договорна ипотека върху собствен на кредитополучателя Р.П.П. недвижим имот. Ответникът "Ю.Б." АД (предишно наименование "Ю.И Е.Д.Б.") като правоприемник на "ДЗИ Банк" АД, обявил кредита за предсрочно изискуем и на 05.09.2012 г. подал заявление до СРС за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ищеца. По това заявление заповедният съд по ч.гр.д. № 41720/2012 г. издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците Р.П.П. и И. Д.

П. за сумата от 58 167,94 лева главница по договор за кредит, такса по кредита в размер на 269,53 лева, договорна лихва върху главницата в размер на 4269,77 лева за периода 10.01.2012 г. - 04.09.2012 г., и разноски по делото в общ размер 2546,63 лева. По изпълнителния лист било образувано изп. дело № 20128470400695 на ЧСИ Н.П. срещу двамата длъжници. В рамките на това изпълнително дело върху имота, собствен на длъжницата Р.П.П., върху който била учредена договорна ипотека, било проведено изпълнение и той бил възложен на купувач с постановление от 27.05.2013 г. на съдебния изпълнител след проведена публична продан. Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист били обезсилени от СГС с определение от 09.12.2015 г.

Ответникът "Ю.Б." АД предявил срещу ищеца И. Д. П. установителен иск по 1 реда на чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземанията, по който иск било образувано търговско дело № 160/2013 г. на Софийския окръжен съд. Във въззивното производство било постановено решение № 2118 от 04.11.2015 г. по т.д. № 2709/2015 г. на САС. В мотивите на решението било прието, че публичната продан по изпълнителното дело била извършена само за задължения на Р.П.П., обезпечени с учредената върху имота ипотека.

На 30.03.2018 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение и съобщение за опис на недвижим имот по изп. дело № 20168640400120 на ЧСИ В.Н.. Към поканата за доброволно изпълнение бил приложен изпълнителен лист от 27.09.2016 г., издаден от СОС в полза на ответника "Ю.Б." АД на основание влезлите в сила решение № 40 от 13.03.2015 г. и решение № 2118 от 04.11.2015 г. по т.д. № 2709/2015 г. на САС. По изпълнителното дело № 20168640400120 ищецът получил и уведомление за предаване на съдебния изпълнител и на изп. дело № 695/2012 г. по искане на взискателя "Ю.Б." АД.

По изпълнителното дело била наложена възбрана на собствен на ищеца имот и насрочен опис на 20.04.2018 г.

Ищецът твърди, че не дължи на ответника "Ю.Б." АД сумите, предмет на изпълнителното дело, поради прекратяването на предходното изпълнително производство на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 ГПК и поради изтекла според ищеца погасителна давност, която не спира в хода на изпълнителното производство, съгласно тълкувателната практика на ВКС, и не е била прекъсвана в хода на изпълнението.

На основание изложените съображения, ищецът прави искане до съда да признае за установено, че И. Д. П. не дължи на "Ю.Б." АД следните суми: сумата от 58 167,94 лева главница по договор за ипотечен кредит № 33 от 12.05.2009 г., и допълнителни споразумения от 24.06.2010 г., 13.12.2010 г., 21.12.2010 г. и от 23.08.2011 г., ведно със законна лихва от 05.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва върху главницата в размер на 4269,77 лева за периода 10.01.2012 г. - 04.09.2012 г.; такса по кредита в размер на 269,53 лева, и разноски по делото в общ размер 2546,63 лева, от които 1254,14 лева държавна такса и 1292,49 лева възнаграждение за адвокат, за които суми бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №41720/2012 г. на СРС; сумите от 1254,14 лева държавна такса и 1292,49 лева възнаграждение за адвокат, както и сумата от 2497,59 лева разноски за исковото производство, за които суми бил издаден изпълнителен лист по т.д.

№ 160/2013 г. на СОС, поради погасяване на вземанията по давност.

Ответникът "Ю.Б." АД гр. София оспорва иска, като твърди, че вземанията срещу ищеца не са погасени по давност. Позовава се на датата на влизане в сила на решенията на СОС по т. дело № 160/2013 г. и САС по т. дело № 2709/2015 г.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие от фактическа и правна страна следното:

С договор за ипотечен кредит № 33 от 12.06.2006 г., "ДЗИ Банк" АД предоставила на Р.П.П. кредит в размер на 51 500 лева, за срок от 25 години.

Кредитът бил обезпечен с ипотека върху собствен на кредитополучателката 2 имот. С договора ищецът И. Д. П., нямащ качеството на кредитополучател, се е задължил към кредитора "ДЗИ Банк" АД като солидарен длъжник (а не като "поръчител по основното задължение", каквато теза се застъпва в исковата молба на стр. 3). Поради неизпълнение на задълженията по кредита, по заявление на ответника "Ю.Б." АД (с предишно наименование "Юробанк и Еф Джи груп") като правоприемник на "ДЗИ банк" АД, Софийският районен съд издал заповед за изпълнение от 16.10.2012 г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от същата дата, по ч.гр.д. № 41720/2012 г. на същия съд, за следните вземания: 58 167,94 лева главница по договор за ипотечен кредит; 269,53 лева такса за периода от 20.06.2012 г. до 04.09.2012 г.; 4269,77 лева договорна лихва за периода от 10.01.2012 г. до 04.09.2012 г.; 2546,63 лева разноски по делото, от които 1254,14 лева държавна такса и 1292,49 лева възнаграждение на адвокат. Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжниците Р.П.П. и ищеца И. Д. П.. С разпореждане от 25.06.2013 г. заповедният съд е указал на заявителя "Ю.Б." АД да предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжниците. Заявителят представил доказателства за предявен иск само срещу длъжника И. Д. П.. С определение от 09.12.2015 г. заповедният съд е обезсилил заповедта за изпълнение и изпълнителния лист в частта му срещу кредитополучателката Р.П.П..

По предявените от "Ю.Б." АД срещу И. Д. П. на 19.07.2013 г. по реда на чл. 422 ГПК установителни искове било образувано търговско дело № 160/2013 г. на Софийския окръжен съд. Делото е приключило с решение № 40 от 13.03.2015 г., с което съдът признал за установена дължимост на главница в размер на 8831,86 лева, като отхвърлил установителния иск за главницата в частта му за сумата от 49 336,08 лева. Исковете за такса в размер на 269,53 лева и договорна лихва в размер на 4269,77 лева били уважени. Отхвърлено е искането за присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

Първоинстанционното решение е било отменено в отхвърлителната му част с решение № 2118 от 04.11.2015 г. по търг. дело № 2709/2015 г. на САС, като вместо това въззивният съд е признал за установено, че И. Д. П. дължи на "Ю.Б." АД пълния размер на главницата от 58 167,94 лева. Въззивинят съд е осъдил И. Д. П. да заплати на "Ю.Б." АД направените разноски за заповедното производство в размер на 1254,14 лева за държавна такса и 1292,49 лева за адвокатско възнаграждение, както и 2497,59 лева разноски за исковото производство. Решението е връчено на 11.12.2015 г. на представителя на ищеца и е влязло в сила на 12.01.2016 г. В полза на "Ю.Б." АД бил издаден изпълнителен лист на 27.09.2016 г. от Софийския апелативен съд.

Вземанията, възникнали по силата на договора за ипотечен кредит, имат характер на периодични плащания и за тях е приложима тригодишна погасителна давност по чл. 111 б. "в" ЗЗД. Тази давност е била прекъсната с предявяването на заявление от 05.09.2022 г. за издаване на заповед за изпълнение за цялата главница по кредита, ведно с дължимите договорна лихва, законна лихва и такса. Същевременно, образуваното по заявлението заповедно производство по ч.гр.дело № 41720/2012 г. на СРС и образуваните по искова молба от 19.07.2013 г. исково производство по търг. дело № 3

160/2013 г. на СОС и по въззивна жалба от 06.04.2015 г. въззивно производство пред САС имат характер на съдебни процеси относно вземането и по време на тяхната висящност давност не е текла, съгласно чл. 115 б. "ж" ЗЗД. С влизане в сила на въззивното решение № 2118 от 04.11.2015 г. по т.д.

№ 2709/2015 г. на 12.01.2016 г. е започнала да тече нова погасителна давност, която е петгодишна, съгласно чл. 117 ал. 2 ЗЗД. Давността е била прекъсната с извършване на опис на недвижим имот на ищеца на 20.04.2018 г. по изп. дело № 20168640400120 на ЧСИ В.Н. и насрочване на публична продан на имота от 25.05.2018 г. до 25.06.2018 г., от 25.08.2018 г. до 25.09.2018 г., от 17.11.2018 г. до 17.12.2018 г., от 08.03.2019 г. до 08.04.2019 г., от 15.06.2019 г. до 15.07.2019 г. и от 07.09.2019 г. до 07.10.2019 г., което се удостоверява от представеното от съдебния изпълнител удостоверение. Давността следва да се счита прекъсната и с предявяването на искова молба с вх. № 68532 от 13.07.2020 г. от ищеца И. Д. П., по която е било образувано гр. дело № 6896/2020 г., преобразувано в настоящото производство, а по време на настоящия процес давност не тече, защото той е също съдебен процес относно вземанията по смисъла на чл. 115 б. "ж" ЗЗД.

Тези съображения дават основание на съда да приеме, че оспорените по реда на чл. 439 ГПК вземания на ответника към ищеца са дължими и не са погасени по давност. Това обуславя извода на първоинстанционния съд за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Поради липса на доказателства за направени разноски, такива не се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Д. П. ЕГН **********, настоящ адрес: гр. Велико Търново ул. "******* срещу "Ю.Б." АД гр. София, ЕИК*******, седалище и адрес на управление: гр. София ул. "******* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено, че И. Д. П. не дължи на "Ю.Б." АД гр. София поради погасяване по давност следните суми: сумата от 58 167,94 лева главница по договор за ипотечен кредит № 33 от 12.05.2009 г., и допълнителни споразумения от 24.06.2010 г., 13.12.2010 г., 21.12.2010 г. и от 23.08.2011 г., ведно със законна лихва от 05.09.2012 г. до окончателното изплащане на вземането; договорна лихва върху главницата в размер на 4269,77 лева за периода 10.01.2012 г. 04.09.2012 г.; такса по кредита в размер на 269,53 лева, и разноски по делото в общ размер 2546,63 лева, от които 1254,14 лева държавна такса и 1292,49 лева възнаграждение за адвокат, за които суми били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 16.10.2012 г. по ч.гр.д. №41720/2012 г. на СРС; сумите от 2546,63 лева разноски в заповедното производство, от които 1254,14 лева държавна такса и 1292,49 лева възнаграждение за адвокат, както и сумата от 2497,59 лева разноски за исковото производство, за които суми бил издаден изпълнителен лист от 27.09.2016 г. по т.д. № 160/2013 г. на СOС.

4

Разноски не се присъждат.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 5