Решение № 1086 от 09.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1086 гр. София, 09.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-9, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Ст. Янева при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Анелия Ст. Янева Търговско дело № 20241100901438 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са в условията на евентуално и кумулативно съединение осъдителни искове с правна квалификация чл. 95, ал. 1 вр. чл. 94с, ал. 2 и чл. 95в ЗАПСП.

Ищецът сдружение „Музикаутор“ твърди, че бил организация за колективно управление на авторски права, регистрирана по реда на ЗАПСП в регистъра на Министерство на културата, считано от 1994 г. На основание чл.

94а, ал. 2 ЗАПСП имал право да управлява правата на авторите на различни музикални произведения, сред които и изброените 10 в исковата молба, а именно: „The Thrashin' of the Christ”, „Testify”, „Cyco Vision”, „Superbeast”, „Redefine Pure Faith Live”, „Cmnd Ctrl”, „Rocket Skates”, „The Grudge”, „Lateralus” и “Reflection”, по силата на договори, сключени с организациите, чиито членове били авторите на текстовете и музиката на посочените песни.

Ответникът „ТЪНКА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ“ ЕООД стопанисвал заведение, находящо се в гр. София, ул. „Партений Нишански“ № 10. На 30.03.2024 г. ответникът организирал в него концертно събитие с наименование „Deftones Night with Radula”. По време на същото публично били представени описаните по-горе произведения, но без разрешение от авторите. С това нарушил авторските им права. Ищецът сочи, че от неправомерното използване на произведенията авторите претърпели имуществена вреда под формата на пропусната полза /неполучено възнаграждение/. Претендира обезщетение при твърдения, че ответникът бил организатор на събитието, а евентуално – че бил стопанин на мястото, на което било проведено.

Претендира по 1 000 лева за нарушаване на правото върху музиката и върху текста за всяко едно от представените без разрешение произведения или общо 1

10 000 лева /5 112,92 евро/, заедно със законната лихва от 12.07.2024 г. до погасяване. Претендира разноски.

Ответникът „ТЪНКА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ“ ЕООД оспорва исковете при твърдения, че не бил организатор на посоченото събитие. Оспорва такова да се е състояло в стопанисваното от него заведение на 30.03.2024 г., а евентуално – оспорва по време на събитие на тази дата да са били публично представени описаните в исковата молба произведения. Поради това моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:

С определението от 11.11.2025 г. за безспорни между страните са обявени следните обстоятелства: 1/ че процесните произведения са музикални и с текст, както и че създаването им е резултат от творческа дейност по смисъла на чл. 3 ЗАПСП; 2/ че ищецът е вписан в регистъра, воден от Министерство на културата на основание чл. 94г ЗАПСП, като организация за колективно управление на авторски права за упражняване на дейност по управление на права във връзка със следните начини на използване и обекти: възпроизвеждане на музикални произведения, разпространение на записи на такива, публичното им изпълнение, излъчването им по безжичен път, предаването им по кабел/друга електронна съобщителна мрежа и др.; 3/ че авторите на музиката и текстовете на описаните в исковата молба произведения са посочените от ищеца лица – и към 30.03.2024 г., и към датата на предявяване на иска; 4/ че техните авторски права са предоставени на ищеца в горепосочения смисъл, тъй като авторите на текста и композиторите на процесните музикални произведения са членове на чуждестранни организации за колективно управление на права, с които ищецът има сключени договори за взаимно представителство - както към момента на твърдяното нарушение, така и към момента на предявяване на исковете; 5/ че към 30.03.2024 г. ответникът е стопанисвал заведение за развлечение с име „ТЪНКА ЧЕРВЕНА ЛИНИЯ“, находящо се в гр. София, ул. „Партений Нишански“ № 10. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването им за доказано.

Предвид горното съдът намира, че описаните в исковата молба музикални произведения са годен обект на авторското право съгласно чл. 3, ал.

1, т. 2 ЗАПСП вр. чл. 71, ал. 1 КМЧП. Доколкото са съставени както от музика, така и от текст, обект на авторското право е и литературното произведение съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗАПСП. Ищецът е легитимиран да търси защита при нарушаване на авторските права върху текста и музиката на процесните музикални произведения - чл. 95в, ал. 2 ЗАПСП.

Съгласно чл. 18, ал. 2, т. 3 ЗАПСП публичното представяне или изпълнение на произведението представлява използване на авторското право.

Физическите и юридическите лица, организатори на концерти /публични представяния/, както и заведения за хранене и развлечения /в които публично се представят произведения, обект на авторско право/ са ползватели по смисъла на дефинитивната норма на § 2, т. 6 от ДР на ЗАПСП. Използването на произведенията по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗАПСП без отстъпено право съставлява нарушение на авторските права върху тях – както от организатора на събитието, така и от собственика на заведението, в което същите са били публично представени.

2

Съгласно чл. 95, ал. 1 ЗАПСП, който наруши авторско право, сродно на него право или друго право по този закон, дължи обезщетение на носителя на правото или на лицето, на което той е отстъпил изключително право за използване.

Основният спорен по делото въпрос е използвал ли е ответникът процесните произведения - чрез организация на събитието и/или чрез представянето им в неговия бар по начин, даващ възможност да бъдат възприети от неограничен брой лица. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес /чл. 157 ГПК/ ищецът следва да установи тези факти. Ангажирани са писмени доказателства /възпроизведени на хартиен носител преписи от електронни документи, каквито по смисъла на чл. 3 и чл. 4 ЗЕДЕУУ вр. чл. 3, т . 35 от Регламент (ЕС) 910/2014 представляват обявата на събитието и афиш, за които се твърди да били публикувани на страницата на ответника в социалната мрежа „Фейсбук“/, както и показания на трима свидетели.

На първо място и с оглед възраженията на ответника, следва да се даде отговор на въпроса допустими ли са описаните доказателства.

Според чл. чл. 184, ал. 1 ГПК електронният документ може да се представи по делото в заверен от страната препис на хартиен носител – т.е. липсва нормативно изискване документът да бъде представен в нотариално удостоверен препис. Такъв може да му даде по-висока доказателствена стойност /за това, че е бил публикуван в конкретно интернет пространство към определен момент/, но липсата му не прави представеният документ недопустим като писмено доказателство. Доколкото ищецът е ангажирал описаните по-горе електронни документи по реда на чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, а ответникът не е поискал представянето им на електронен /съгласно чл.184, ал. 1, изр. 2 ГПК/, а в хода на процеса е оспорил единствени доказателствената им стойност, не са налице основания за изключването им.

На следващо място, поначало свидетелските показания са допустими винаги, освен за установяване на фактите, които са изчерпателно посочени в чл. 164, ал. 1 ГПК, които ограничения не могат да бъдат разширявани.

Недопустимост на свидетелски показания не е предвидена както за установяване публикуването на обявата за събитието, така и за обстоятелствата относно извършване на нарушението - публичното представяне на произведенията в процесното заведение. Защитата на авторските права е уредена в дял III на ЗАПСП, като в глава XII е уредена гражданскоправната отговорност на нарушителите, а глава ХIII – административнонаказателната, като двете се носят независимо една от друга.

В случая ответникът излага доводи за недопустимост на свидетелските показания поради липсата на установено нарушение по реда на чл. 97 и сл. и от лицата по чл. 98 ЗАПСП. Тези текстове обаче уреждат административнонаказателната отговорност, поради което не са приложими при установяването му по предявен иск по чл. 95 ЗАПСП. В случая следва да се има предвид и че законът не поставя като предпоставка за уважаване на иска установяване на административното нарушение по съответния ред.

Казусът е подобен например на такъв, при който поради нарушение на правилата за движение по пътищата /по ЗДвП/, едно лице реализира ПТП и причинява вреди на друго. По пътя на логиката, излагана от ответника, в дадения пример следва да се приеме, че при предявен иск от увреденото лице срещу делинквента нарушението на ЗДвП може да се установи единствено 3 чрез съставяне на протокол от органите на МВР, респ. издаване на АУАН, но не и чрез свидетели. Това несъмнено не е така - и в процесния казус, и в използвания за пример.

С оглед систематичното място на административнонаказателната отговорност, установеният в чл. 97 и сл.

ЗАПСП ред касае единствено нейното ангажиране. Нито ЗЗД, нито в ЗАПСП предвиждат, че деликтът, който би могъл да е и административно нарушение, трябва да е установен по съответния административен ред. Напротив, по силата на чл. 299 и 300 ГПК само влезлите в сила решения и присъди обвързват гражданския съд да приеме за доказани определени факти, но не и АУАН /дори и влязъл в сила, дори и потвърден от съда/. Установеното от административнонаказващия орган не обвързва гражданския съд да приеме за доказан деликта, а следва при спорност на факта в гражданския процес да се съберат доказателства за деянието. Ако има съставен по установения ред протокол, последният по силата на чл. 179 ГПК ще обвързва гражданския съд да приеме за осъществени удостоверените в него факти /ако не се проведе успешно производство по чл. 193 ГШК/, но този протокол не е единственият способ за доказване на деянието. Както вече беше посочено, за установяването му са допустими всички доказателства, вкл. свидетелски показания.

И на последно място, в настоящия казус не става въпрос за проведено „разследване“

– не се ангажира нито наказателната, нито административнонаказателната отговорност на ответника, санкциите по които се налагат след разследване. Ищецът не е разследвал, а е натоварил свой служител със задачата да посети събитието на място и лично да се увери в осъществяване на нарушението – дали действително са звучали в бара описаните в исковата молба произведения. Подобно действие не противоречи на закона и на морала, нито има забрана именно натовареното с посочената дейност лице да бъде разпитано като свидетел в производството по предявен иск за обезщетение. Подобна хипотеза е изключително често срещана, като в сходни казуси не се поставя въпросът за т.нар. от ответника „частно разследване“ и „изземване функции на държавните органи“. Така например в практиката по трудови спорове работодателят най-често натоварва определени свои служители да извършат проверка за установяване на дисциплинарни нарушения или за нанесени имуществени вреди /като и в двата случая може и да са престъпления/. Натоварва служители да удостоверят връчване при отказ на искане за обяснения по чл. 193 КТ или на уволнителна заповед. В последователната и константна по този въпрос съдебна практика по исковете по чл. 344 КТ и 203 КТ и др. именно тези „проверяващи“ или „удостоверяващи“ определени факти лица са разпитвани като свидетели и именно посредством техните показания се установяват годни за работодателя факти /например на извършено нарушение, нанасяне на имуществена вреда, спазване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание и др./. Никъде в съдебната практика по дадените за пример спорове не се среща схващането, че работодателят няма разследващи функции, респ., че са недопустими показанията на натоварените с проверка или удостоверяване на определени факти лица или че посредством тях не може да бъде установено едно или друго обстоятелство. Ето защо точно както свидетелите на работодателя в дадения пример са допустими доказателства, така и свидетелите на ищеца – натоварени от него лица да установят нарушението - са допустими и с показанията им принципно може да се установи фактът на нарушение на авторските права. В допълнение следва да 4 се посочи и че практиката на ВКС по сходни на процесния казуси приема за допустими показанията на свидетели, ангажирани от ищеца с установяване факта на нарушението - виж определение № 590/09.11.2020 г. по т. д. № 135/2020 г. на ВКС, 2 ТО. Дори и да се приеме, че свидетелите - служители на ищеца, са заинтересовани, то чл. 172 ГПК повелява съдът да прецени показанията с оглед всички доказателства по делото, а не да не ги допуска или кредитира.