Решение № 890 от 12.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 890 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Чочкова

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Силва Д. Абаджиева в присъствието на прокурора Т. Люб. Н. като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100605550 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 29.03.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 10597/2022 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 94-ти състав, подсъдимият Д. Т. К. е признат за виновен в това, че на 25.03.2021 г. около 05:25 часа в гр. София, на бул.

„*******, пред полицейските служители при 07 РУ - СДВР М.Х. Х. и И. Р.Т. се заканил на Ц.Л.Т. – К.а с У. с думите „Ще те убия и после ще се самоубия“ и тази закана би могла да възбуди основателен страх у нея за осъществяването й, поради което и на основание чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което на основание чл.

66 ал. 1 от НК е отложено за срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК от така определеното наказание е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан по наказателното производство по реда на ЗМВР, с постановление на прокурор и с мярка за неотклонение задържане под стража.

Със същата присъда подс. Д. К. е признат за невиновен в това на 25.03.2021 г. около 03:30 часа в гр.София, на бул. „******* да се е заканил на Ц.Л.Т. – К.а с У. с думите „Тази вечер ще се лее кръв, ... не заслужаваш да живееш“ и „Ей ся, още малко да си пийна, да ми залепне релето хубаво и ще те заколя“, като замахал с нож близо до главата й, и тази закана би могла да възбуди основателен страх у нея за осъществяването й, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено второ престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, както и по квалификацията по чл. 26, ал. 1 от НК.

На основание 189, ал. 3 от НПК подс. Д. К. е осъден да заплати по сметка на 1

СДВР сумата от 961,00 (деветстотин шестдесет и един) лева, представляваща направени на досъдебното производство разноски.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба с допълнение към не я от подс. Д. К., с която се оспорва правилността на съдебния акт в неговата осъдителна част, като се прави искане за неговата отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда по отношение на подсъдимото лице.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимия иска отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване на нов, с който подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Посочва, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие не се е установило подсъдимият да е отправил закана за У. спрямо Ц.Т. – К.а. Твърди, че от всички събрани доказателства, вкл. от показанията на полицейските служители, не се установява подсъдимият въобще да е имал нож в ръката си и да е замахвал с него, отправяйки закани спрямо Ц.Т. – К.а. Защитата излага доводи, че първоинстанционният съд е тълкувал превратно доказателствата по делото, като необосновано не е кредитирал показанията на свидетелите Б. Т., Р.Т. и Б.С. и е изложил предположения относно това по какъв начин алкохолът би могъл да се отрази на поведението на подсъдимия.

Представителят на Софийска градска прокуратура прави искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна.

В последната си дума подс. Д. К. иска да бъде оправдан. Твърди, че никога не е имал такива намерения към съпругата си. Посочва, че се касае за инцидент, при който не е извършил посочените от обвинението действия.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени доказателствени източници. След техния анализ въззивният съд прие следното:

Подсъдимият Д. Т. К. е роден на ******* г. в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан (реабилитиран), женен, със средно образование, трудово ангажиран.

Подс. Д. К. и Ц.Т. - К.а имали сключен граждански брак и през 2021 г. двамата живеели в къща на адрес гр. София, бул. „******* заедно с малолетния си син.

Вследствие употреба на наркотични вещества при подс. Д. К. е формирана зависимост, предимно с психичен характер, към амфетамини, която към 2021 г. била в непълна ремисия. Наред с това при него е налице и вредна алкохолна употреба с риск от формиране на болестна зависимост.

Отношенията между двамата съпрузи били влошени, тъй като имали чести конфликти след като подсъдимият употребявал алкохол и наркотични вещества. В такива ситуации подсъдимият упражнявал психически и емоционален тормоз по отношение на Ц.Т. – К.а, в резултат на което при нея се проявила продължителна стресова реакция, страх и тревожност.

През нощта на 24 срещу 25.03.2021 г. подс. Д. К. и Ц.Т. – К.а се намирали в дома си заедно с 5-годишното им тогава дете. Тогава подсъдимият отново употребил голямо количество алкохол, взел нож и започнал да заплашва съпругата си. Ц.Т. – К.а се уплашила и се обадила на сестра му Г. К.а и баща му Т. К., които веднага дошли на адреса. Въпреки това подсъдимият продължил да се държи агресивно и да заплашва съпругата си. Виждайки поведението на брат си, на 25.03.2021 г. в 05:19 часа Г. К.а се обадила на национален телефон за спешни повиквания 112 от телефонен номер 2

******* и подала сигнал, че брат й е взел нож и отправя заплахи, както и да побързат, защото има малко дете на адреса.

Около 05:25 часа на подадения сигнал се отзовали свидетелите М.Х., Т. Д. и И.

Т. – полицейски служители при 07 РУ – СДВР, назначени като ППГ – Контрола за времето от 19:00 часа на 24.03.2021 г. до 07:00 часа на 25.03.2021 г. Пред двора на къщата ги чакала Г. К.а, която им обяснила, че брат й е употребил алкохол и наркотични вещества, станал е агресивен и е започнал да заплашва съпругата и детето си, че ще ги убие. Полицейските служители влезли в двора на къщата, където заварили подс. Д. К., който продължавал да крещи, че ще избие всички, и Т. К., който се опитвал да го успокои. Подсъдимият започнал да крещи и на полицейските служители да се махат от имота му.

След това подсъдимият влязъл в една от стаите в къщата, където била и Ц.Т. К.а, а свидетелите М.Х. и И. Т. го последвали. След като влезли в къщата, пред полицейските служители Х. и Т. подсъдимият се заканил на съпругата си Ц.Т. - К.а, като й казал: „Ще те убия и после ще се самоубия“, а сестра си обиждал, като я наричал„курва“. Полицейските служители констатирали, че Ц.Т. - К.а треперела, тъй като била изплашена от действията и думите на съпруга си. Св. И. Т. се опитвал да успокои подсъдимия, като му казал, че ако изпълни заканата си, детето му ще остане сирак. Полицейските служители преценили, че подсъдимият е опасен за близките си и затова го задържали по реда на ЗМВР и го транспортирали в 07 РУ - СДВР.

На 25.03.2021 г. Ц.Т. – К.а подала молба по ЗЗДН, ведно с декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН пред СРС, въз основа на която било образувано гр. д. № 16814/2021 г. по описа на СРС, ГО, 37-ми състав. На 25.03.2021 г. била издадена и заповед за незабавна защита по чл. 18 ал. 1 от ЗЗДН, с която подс. Д. К. бил задължен да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо съпругата и сина си, било му забранено да ги приближава на повече от 50 метра и бил отстранен от семейното им жилище.

В резултат на инкриминираните събития и отправените от подс. Д. К. закани Ц.Т. - К.а преживяла остра стресова реакция и изпитала реален страх за живота си в условията на хроничен стрес при нея поради упражнявано домашно насилие.

По време на разглежданите събития подс. Д. К. се намирал в състояние на обикновено (просто) алкохолно опИ.е към тежка степен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Въззивната инстанция счита, че първостепенният съд правилно е установил спорните по делото факти, поради което не намира основания за коригирането им.

Първият съд е направил подробен анализ на събраните доказателствени източници, като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е дал изчерпателен отговор защо кредитира едни от тях, а други – не.

Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се споделя от настоящата инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. Д. К., контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение е информацията от показанията на свидетелите М.Х., И. Т. и Т. Д., заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство техническа експертиза, комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. Д. К. и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на Ц.Т. К.а по писмени данни и заверените копия на материалите по гр. д. № 16814/2021 г. по описа на СРС, ГО, 37-ми състав.

Въззивният съд се довери на показанията на свидетелите М.Х., И. Т. и Т. Д., които са полицейски служители и по делото не са ангажирани никакви доказателства, 3 които да поставят под съмнение тяхната добросъвестност, обективност и незаинтересованост от изхода на делото. От изложеното от тях се установява, че на инкриминираната дата са изпълнявали служебните си задължения по охрана на обществения ред и са се отзовали на подадения сигнал от ОДЧ-70 за мъж, който заплашва съпругата си с нож, като преди това е употребил алкохол и наркотични вещества. Техните показания са еднопосочни по отношение на адреса, на който са били изпратени, лицата, които са присъствали там, поведението на подсъдимия, както и обстоятелството, че е бил под въздействие на алкохол. Липсата на конкретен спомен от тяхна страна за датата, часа и конкретно употребените от подсъдимия реплики спрямо съпругата му, а именно „Ще те убия и после ще се самоубия“, е преодоляна чрез прочитане на показанията им от досъдебното производство по реда на чл. 281 ал.

4 вр. ал. 1 от НПК, които поддържат в хода на първоинстанционното съдебно следствие.

На следващо място, настоящият съдебен състав също ,подобно на първия съд кредитира заключението на изготвената по делото техническа експертиза като обективно и компетентно изготвено. От експертното заключение се изяснява, че на 25.03.2021 г. в 05:19 часа Г. К.а се обадила на спешен телефон 112, за да подаде сигнал срещу брат си – подс. Д. К., като се установява и точното съдържание на разговора с оператора, приел сигнала, вкл. че подсъдимият е размахвал нож, заплашвайки, докато детето му също се е намирало там. В тази връзка СРС обосновано е отчел, че макар свидетелите - полицейски служители да са категорични, че при идването им на адреса подсъдимият не е държал нож или друго оръжие, св. Т. е посочил, че пред него съпругата или сестрата на подсъдимия са споделили, че преди това той е държал нож.

Въпреки това по делото не са налице доказателства какви конкретни действия подсъдимият е извършвал с държания от него нож, както и да е отправял инкриминираните реплики „Тази вечер ще се лее кръв, ... не заслужаваш да живееш“ и „Ей ся, още малко да си пийна, да ми залепне релето хубаво и ще те заколя“ спрямо съпругата му.

Въззивният съд, подобно на СРС, даде вяра и на заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на подс. Д. К. и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза по отношение на Ц.Т. - К.а по писмени данни като обосновани, аргументирани и компетентно изготвени.

Заключението на КСППЕ по отношение на подс. Д. К. установява, че при него е налице формирана зависимост към наркотични вещества (амфетамини), както и вредна алкохолна употреба с риск от формиране на болестна зависимост, като по време на разглежданите събития подсъдимият се намирал в състояние на обикновено (просто) алкохолно опИ.е към тежка степен, но е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.