Определение № 152 от 24.01.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. София, 24.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Десислава Добрева

Е. Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20238002900723 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Столична община против решение №771 от 05.12.2022г. по т.д. №884/22г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касационната жалба- „МТК Гроуп“ ООД, гр. София е на становище, че жалбата е неоснователна, а решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.285 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. М. А. е поддържал основание по чл.280,ал.1,т.1 и 3 и ал.2 ГПК. Поставил е въпроса –1/ „ Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивният съд.“ Страната е направила лаконично оплакване, че първостепенния съд не се бил произнесъл по основни въпроси за нищожност на клаузата на чл.5, ал.4, т2 от договора.

Поставен е въпросът – 2/Когато въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд, длъжен ли е да изложи и собствени мотиви, още повече, че в първоинстанционното решение липсват мотиви за конкретното тълкуване.“Страната е изложила оплакванията си за неправилност на решението, което обжалва при изброяване на практика на ВКС по 1 приложението на чл.272 |ГПК. Поставен е въпросът – 3/“Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени мотиви по спор и да се произнесе по всички възражения, очертани във въззивната жалба“.Страната по този въпрос не е изложила конкретни доводи по спора, а е изброила съдебна практика на ВКС и е възпроизвела части от мотивите на изброените решения, обосноваващи задълженията на въззивния съд в качеството му на въззивна инстанция при непълен въззив. Поставен е въпросът – 4/“Приетото от въззивния съд увеличение на цената със 7.5% различен от действителността на клаузата на т.2, чл.5, ал.4 от договора, основание ли е за прогласяване нищожността на клаузата, поради накърняване на добрите нрави и действителната воля на страните.“Страната пространно е изложила оплакванията си за неправилност на изводите на съда. Поставен е въпрос № 5/ „Извършено ли е нарушение при прилагане на ТРОСГТК № 1 / 13 като въззивният съд е излязъл от предоставените му от закона правомощия, като „ служебно“ е подпомогнал една от страните в защитната й позиция / ищеца“. Страната е направила лаконично оплакване основано на твърдението й, че съдът в нарушение принципа на състезателност е подпомогнал ищеца.

Поставен е въпрос №6/ – „Длъжен ли е съдът да се произнесе по направеното възражение за нищожност на чл.5,ал.4, т.2 в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, съобразно доводите на ответната страна за налични основания, изброени от нея както следва: 1 / НСИ не може да предостави статистически данни..2/НСИ не разполага с месечна справка.., 3/ НСИ не разполага със статистически данни ..“ Страната е развила пространно оплакването си за неправилност на изводите на състава, като е посочила, че съдът ги е обсъдил, но не бил „ отразил никакви мотиви“, само намерил доводите за неоснователни. Поставени са въпросите- 7/ „Допустимо ли е съдът при тълкуване на договора да му придаде смисъл какъвто не съответства на волята на страните“. 8/“При спор относно точния смисъл на договорна клауза, как и въз основа на какви критерии, съдът следва да изясни същия прилагайки нормата на чл.20 ЗЗД „9/“Правилно ли е извършеното от съда тълкуване на договора … 10/“Длъжен ли е съдът да провери дали са се осъществили всички предпоставки на уговорената клауза…“ Страната е изброила съдебни актове на ВКС, като е заявила, че обжалваното решение им противоречи. Развила е и своите съображения по тълкуване на, чл.5,ал.4,т.2 от договора, в контекста на защитната си теза. Посочила е, че „това“ поставяло въпросите – 11/ „Доказал ли е при условията на пълно и главно доказване ищецът своята претенция … „ 12/ „Допустимо ли е съдът да постанови своето решение, като се позове само на част от предвидената договорна клауза.“ Страната лаконично е посочила, че „ САС е тълкувал неправилно договора“, като в тази връзка е поставен въпроса: 13/ „ Следва ли съдът да приеме, че ищецът е изпълнил своето задължение и отправя валидно предложение за преговори…“ Изложени са пространни оплаквания за неправилност на изводите на състава, възпроизведени от касационната жалба. Поставен е въпроса - 14/“ Длъжен ли е съдът служебно да следи за 2 нищожността на отделни части от сключения договор, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе за нищожност само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност“.Касаторът е развил своето оплакване по съществото на спора като е посочил, че имало образувано тълкувателно дело по което липсвало все още произнасяне по аналогичен въпрос. Поставен е и въпрос № 15/“ Задължен ли е въззивният съд като втора инстанция по същество да извърши собствена преценка на фактите и подкрепящите ги доказателства съобразно разпоредбите на чл.8,ал.3,чл.9 и чл.10 ГПК“. Страната е интерпретирала ТР ОСГТК №1/01г., в частта му, относно съдържанието на мотивите на въззивното решение. Поддържано е и това, че решението било очевидно неправилно с общото оплакване, че съдът не бил изследвал в пълнота релевантни по делото факти. Страната е дефинирала основанието, като се е позовала на установена от ВКС практика, без да я конкретизира. Други доводи не са развити.

Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, правният въпрос е задължителен елемент от преценката за допускане на решението до касационно обжалване. Същият съставлява общо основание, формулира се от касатора и се извежда от решаващите мотиви на въззивния съд, обусловили постановения правен резултат- арг. Т.1 ТРОСГТК № 1 / 01 г. С оглед така приетата със задължителна тълкувателна практика дефинитивност на общото основание, първият въпрос е хипотетичен и вътрешно противоречив, отразяващ разбирането на страната, за това, че въззивният съд не е отчел, че първостепенния не се е произнесъл по основаните въпроси по спора. Това твърдение, с оглед пространните мотиви на първостепенния съд е изцяло невярно, но и общия въпрос намиращ своят отговор в закона / с оглед твърдението за правните последици на решение при липсващи мотиви/ е фактически необоснован и не удовлетворява изискването за общо основание.Въпроси № 2, 3 и15 също не са релевантни, тъй като обобщено се отнасят до фактически невярното твърдение на касатора, че въззивният съд не е изложил свои мотиви и е нарушил закона като е приложил чл.272 ГПК по отношение на част от мотивите на първостепенния съд. Извън това че за да е релевантен третият и петнадесетия въпроси, страната следва изрично да посочи какво точно не е обсъдил въззивният съд и как това се е отразило върху решаващите му изводи / обстоятелства които не са разгледани от страната/.Въпроси №4, 5 и 13 са изцяло фактически, а не правни – свързани с установяване на конкретни факти по делото и обусловени от оплакванията на касатора за неправилност на решението, като съдържателно предполагат обсъждане именно на тези оплаквания. Т.е. и в този случай не е налице общо основание.

Шестият поставен въпрос също е изцяло фактически , а освен това и основан на невярното твърдение, че съдът не е обсъдил възражението за нищожност на клаузата. В случая развитите доводи по защитната теза на касатора и оплакванията за неправилност на изводите на състава са без правно 3 значение за тази фаза на касационното производство, тъй като се обсъждат само ако бъде допуснато касационно обжалване, поради неотносимостта им към основанията по чл.280, ал.1 ГПК.

Въпросите №11 и № 12 също са фактически, а не правни.

Касаторът е поддъжал и основание чл.280,ал.2 ГПК в хипотеза на „ очевидна неправилност“, чрез общи оплаквания и разясняване същността на основанието. Изложението не съдържа доводи по нито една от хипотезите на очевидна неправилност, която дефинитивно предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание.

Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение.

Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод по чл.281, т.3 ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.3 ГПК в касационната жалба.

Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях 4 релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.

С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание, както вече бе отбелязано, липсват доводи по очертаните хипотези.

От поставените въпроси с №7,8,9 и 10/, свързани с тълкуване на договора, релевантен е въпрос 8/“При спор относно точния смисъл на договорна клауза как и въз основа на какви критерии, съдът следва да изясни същия прилагайки нормата на чл.20 ЗЗД.“

Съдът за да постанови обжалвания резултат е приел, че страните са сключили договор за извършване на обществен превоз № СОА 16 –ДГ56 1196/ 02.12.2016г. по силата, на който ищецът се е задължил да извършва обществен превоз по основани градски автобусни линии № 12 18,20,21,22,23,24,24А,25,26,28,29,31,81,86,117,118,и 119 от общинската транспортна схема на СО срещу възнаграждение в размер на 3 лв. за километър. В чл.5,ал.2 от Договора е уговорено, че дължимото възнаграждение се заплаща ежемесечно на две вноски – в размер на 30% авансово до 15-то число на текущия месец, а останалата част до 14-то число на следващия месец, определено въз основа на действително извършения пробег.Страните в зависимост от промяната на цените на гориво- смазочните материали са уговорили промяна в така опредЕ.та цена на извършвания превоз с чл.5,ал.4, т.2 от договора ако цената на ГСМ бъде увеличена с 20%, съгласно данните на НСИ, спрямо цената на същите към подписване на договора. Предвидено е провеждане на преговори между тях, като при това условие цената може да бъде увеличена до 5% , а ако не бъдат проведени такива преговори, възнаграждението се увеличава с 2.5 % на километър маршрутен пробег. Ищецът с исковата молба е претендирал увеличение в размер 7.5 % с оглед увеличената цена на ГСМ с над 60%. Съдът, след изслушването на експертиза, установяваща това увеличение е приел, че цената с увеличение 7.5 % е дължима, като е съобразил изчисления размер с експертизата. По отношение приемане на претендирания размер, като уговорен, въззивният състав е препратил към мотивите на долната инстанция по реда на чл.272 ГПК. Тези мотиви, станали мотиви и на обжалваното решение съд по тълкуване на уговорката на чл.5,ал.4,т2 от договора, съставляват определянето на клаузата като двустранно установена възможност след преговори да бъде установена промяна в разходите, съобразно инфлацията, респ. дефлацията, за да бъде осигурена равностойност на насрещните престации по договора. Така е достигнат извод, че страните с тази уговорка са приели, че предвиденото процентно увеличение на цената е приложимо при 20% увеличение на ГСМ, като за следващите 20% отново се начислява 2.5% - увеличение на стойността на километър пробег. Или, прието е, че при увеличение над 60% -каквото било налице в случая увеличението следва да бъде с 7.5 % . Към тези мотиви в допълнение въззивният съд е добавил, че при прилагане тълкуването от ответника по 5 спора на разпоредбата на чл.5,ал.4, т.2 от договора би се стигнало до неоправдано икономическо разместване, което било в „ущърб“ на изпълнителя, на който биха били възложени последиците от многократно увеличените цени на горивата. Така стойността на увеличението съдът е определил като 7.5 % за километър пробег и е уважил заявената претенция изцяло, като е оставил в сила решението на първостепенния съд.