Решение № 285 от 04.05.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 285 гр. Видин, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НИНА Д. НИКОЛОВА при участието на секретаря Полина Ст. Въткова като разгледа докладваното от НИНА Д. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20251320100767 по описа за 2025 година

От В. И. К. с настоящ адрес в гр.Брегово, обл.Видин, е предявен иск против „ Фератум България ” ЕООД, ЕИК:200599406, със седалище и адрес на управление гр.София ул. „Александър Малинов “ №51, вх.А, ет.9, офис 20 иск с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22,вр.чл.11, вр.чл.19, ал.4 от ЗПК за признаване, че договор №1024632 за предоставяне на потребителски кредит от 31.05.20212г., сключен с „ Фератум България “ ЕООД е нищожен.

В условията на евентуалност да се признае, че клаузата на чл.5 от договор №1024632 за предоставяне на потребителски кредит от 31.05.20212г., сключен с „Фератум България“ ЕООД, въз основа на която клауза е сключен договор за гаранция / поръчителство / е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Ищцата твърди, че е страна по процесния договор, , допълнен с анекс №1/08.09.2021г., по силата на който и е предоставен кредит в размер на 2000.00 лева, и се е задължила да върне сумата, заедно с дължимата лихва , при ГПР 49.66% , при лихва 652, при лихвен % 0 и при срок на кредита от 18 месечни вноски. Релевира се, че съгласно т.5 от договора е следвало да сключи договор за гаранция с дружеството „Ferratum Bank“, с цел да бъде обезпечен сключения договор за потребителски кредит. Излагат се доводи, че договора потребителски кредит №1024632 е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, вр.чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.В условията на евентуалност сочи, че клаузата на чл.5 от договора, въз основа на която клауза е сключен договор за гаранция / поръчителство / е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.22 от ЗПК, вр. чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК.

Поддържа, че договор №1024632 е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, 1 тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като е посочен като размер, но не са посочени включените в същия компоненти, и конкретизация как е формиран същия ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита.Релевира се, че не става ясно какво точно е включено в процента на ГПР, освен лихвата, доколкото е предвидена дължимостта на такса гарант.Според ищцата, след като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.Сочи се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, като с уговорката за заплащане на гаранция, се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута . Сочи се, че възнаграждението за поръчителя е уговорено в чл.4.3 от преддоговорната информация и дори е посочен неговия размер, както и че представянето на договора за поръчителство е било условие за сключването на договора за кредит.

От ответника е подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, в който ответникът оспорва предявените искове, с твърдение, че договорът за поръчителство с определен гарант не бил задължително условие за сключване на кредитен договор. Кредитополучателят можел да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора.

Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция бил отделно облигационно правоотношение, но което Фератум България не била страна.

Твърди се, че липсва заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП.

Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.

По делото са събрани писмени доказателства, допусната е съдебно счетоводна експертиза, чието заключение е изслушано в съдебно заседание и не е оспорено от страните.

Като взе предвид изложеното от страните и събраните в производството доказателства, съдът намира за установено следното от фактическа страна: На 31.05.2021г. между ищеца, като кредитополучател, и ответното дружество, като кредитор, е сключен Договор № 1024632 от 31.05.2021г. за предоставяне на потребителски кредит, по силата на който ответното дружество е предоставило в заем на ищеца сумата в размер на 1 600,00лева за срок от 18 месеца при условия, въведени в исковата молба. На 08.09.2021г. е сключен Анекс № 1 към Договора, с който главницата е увЕ.чена с 400 лева, или отпуснатият кредит е уговорен в размер от 2000.00 лева. В т.5 от договора е предвидено , че кредитът се обезпечава с поръчителство на Фератум банк в 2 полза на ответника.

Посочено е, че с подписване на договора,кредитополучателят потвърждава ,че е запознат с правото си да посочи поръчител, който да бъде одобрен от кредитора в процедурата по отпускане на кредит. Видно от справка от ответника, платените по договора суми са в общ размер 2792.00 лева,като сумата за гаранция от 1892.00 лева е дължима на лицето ,предоставящо услугата и кредиторът има право да нареди сумата към лицето, комуто е дължима, в случай, че бъде изплатена към кредитора.

От заключението на вещото лице се установява, че сумата от 1892.00 лева не е включена в посочения размер на ГПР, след включване на разхода допълнителното плащане по договор за гаранция в ГПР, същият ГПР е с размер 141.8155 %. За периода 29.06.2021г.- 03.10.2022г. ищцата е направила плащания по предоставения кредит в размер 4684.00 лева, от които са погасени 2000 лева главница, 652.00 лева договорна лихва, 1892.00 лева гаранция, и 140.00 лева такси за напомнящи писма. В съдебно заседание вещото лице поддържа депозираното заключение.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира от правна страна следното: Представения по делото договор за договор за предоставяне на потребителски кредит установява възникналото заемно правоотношение по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД между страните. Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит / обн.ДВ, бр.18/05.03.2010г. /, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък.Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, договор за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставяили се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през цЕ.я период на тяхното предоставяне.

По делото няма спор, а и след служебна справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а от ЗКИ се установява, че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.Така констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК. Отпуснатият заем на ищцата като физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП и същата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК, както и по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП. Процесният договор е договор за потребителски кредит и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗПК, а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 от ЗПК и в ЗЗП.

В чл.10 и чл.11 от ЗПК се съдържат императивни изисквания, относно формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Съгласно 3 чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1 начин.Неспазването на това изискване води до недействителност на договора за кредит.

Съгласно чл.16 от ЗПК, задължение на кредитора е, преди да предостави заемните средства да извърши за своя сметка оценка на кредитоспособността на потребителя. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи, настоящи или бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора /, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя, са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Разпоредбата на чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит,като тази разпоредба се отнася до неизпълнение от страна на потребителя на неговото основно задължение да върне кредита, който му е предоставен, а не до неизпълнение на други задължения.

Съгласно чл.19, ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Разпоредбата на чл.21 от ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон е нищожна, а според действащата към момента на сключване на процесния договор редакция на чл.22 от ЗПК , когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – т.12 и т.20 и ал.2, и чл.12, ал.1, т.7 – т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен.В чл.24 от ЗПК е посочено също, че за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП.

В процесния случай при определяне на ГПР по кредита, не е бил посочен разхода за заплащане на обезпечение / поръчителство /, поради което съдът намира, че процесния договор за кредит само формално отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото в същия е посочена само общата сума, която потребителя дължи.Следва да се отбележи, че ГПР е посочен в договора и в СЕФ, а именно – 49.66%, но определен въз основа на начислените суми за главница и лихва.В действителност обаче, размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на действителните такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи задължението за заплащане на обезпечение / поръчителство / ще бъде в доста 4 по - голям размер, предвид обстоятелството, че предвиденият размер за възнаграждение за поръчител е в общ размер близък до размера на предоставения кредит, а именно 1892.00 лева.В действителност обаче, както се установява от заключението на изготвената по делото съдебно –счетоводна експертиза, което съдът изцяло кредитира като компетентно,пълно и обосновано, размерите на посочените в договора ГПР и общо дължима сума, не съответстват на действителните такива изводимо от задълженията, които потребителят е поел, тъй като процента, с който би се оскъпил кредита, след като в него се включи задължението за заплащане на обезпечение / поръчителство / е 237.50%.

По този начин се получава общ ГПР, надвишаващ повече от пет пъти размерът на законната лихва за забава.При това положение нарушена се явява разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като за потребителя не съществува яснота какъв е точния размер на задължението му и каква е общата стойност на кредита. Поетото от ищцата, в качеството й на потребител по договора за предоставяне на поръчителство задължение за заплащане на възнаграждение за поръчител в размер на 1892.00 лева е довело до съществено оскъпяване на предоставения й кредит.Това задължение по естеството си представлява скрита лихва, водеща до неоправдано от законова гледна точка обогатяване на заемодателя.Този разход е следвало да бъде включен в ГПР, но същият не е бил взет предвид от кредитодателя при изчисляването на ГПР по договора за кредит.Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която е императивна по своя характер е в защита на обществения интерес и цЕ. потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът за кредит да се явява свръх обременителен за него.В случая обаче, предвиденото в договора за заем допълнително плащане на възнаграждение за поръчител, заобикаля изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК относно максималния размер на ГПР.

Разпечатката съдържа 26 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fbae3681-3c77-4bd8-8536-66f7a360766f