Решение № 74 от 03.06.2024, Районен съд - Кнежа

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Кнежа, 03.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Елеонора Н. Пейчовска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20221430100292 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 422 във вр. с чл. 124 от ГПК.

Образувано е по искова молба на С. С. И., чрез пълномощника – адв. В.

Ч. от АК-Вр., против Л. Д. М., с която се иска от съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 362.05 лв., представляваща остатък по дължимо арендно плащане по Договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2014 год., вписан в Служба по вписванията – гр. Кн. под дв.вх.№ 4277/ 2014 год., с нотариално заверени подписи с рег.№ 5769/ 18.12.2014 год. и заверка на съдържанието рег. № 5769/ 18.12.2014 год. на нотариус с рег.№ 407 на Нотариалната камара, с р-н на действие РС – Б. Сл., за стопанската 2019/2020 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното изплащане на дължимата сума.

В молбата се твърди, че по силата на 7 бр. нотариални актове ищецът е придобил общо 1/4 идеална част от недвижим имот, находящ се в землището на гр. Кн., а именно ПИ № 015005, представляващ Нива с площ 86.914 дка, четвърта категория, в местността „Динкови колиби“. Твърди се, че имотът бил отдаден под аренда с Договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2014 1 год., съгласно който арендното плащане е в размер на 50 лв./дка. Твърди се, че с уведомление от 05.03.2020 год. ищецът е уведомил арендатора – ответник в настоящото производство, че е придобил идеални части от недвижимия имот, предмет на договора. Твърди се още, че за стопанската 2019/2020 година ответникът е ползвал 21.729 дка от процесната нива, които са собственост на ищеца и му дължи сумата от 1 086 лв., от които са били изплатени 724.40 лв., а остатъкът от 362.05 лв. не е заплатен.

Ищецът твърди, че поради неизпълнение на задължението се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника и изпълнителен лист, издадени в производството по ч. гр. дело № 536/ 2021 год. на РС – Кн. и е било образувано изпълнително дело при ЧСИ Т. К., с рег. № 815 на КЧСИ. Твърди се, че съдебният изпълнител събрал вземанията на взискателя и прекратил изпълнителното производство, но длъжникът е подал възражение по реда на чл. 414 от ГПК. Посочва се, че с разпореждане на съда от 01.04.2022 год. на ищеца е бил даден едномесечен срок за предявяване на установителен иск срещу длъжника, с което за него е възникнал правен интерес от предявяването на настоящия иск. Претендира деловодни разноски както в заповедното, така и в исковото производство.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът, чрез адв. И. А. от АК-Пл., е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по основание и размер. Счита, че така предявеният иск е неоснователен и недоказан, и моли съда да го отхвърли. Твърди, че до момента не е извършена делба на процесната нива и арендното плащане е било определено съобразно правата на страните по ЗН. Сочи, че ищецът притежава 16.67% от процесната нива или 14.488 дка, за които дължимата рентна цена съгласно договора е в размер на 724.20 лв., както и че на ищеца е била преведа по банкова сметка сумата от 634 лв., т.к. прехвърлителите Е. А.

Т. и К. А. К. са получили на 21.08.2020 год. дължащото им се арендно плащане, т.е. преди ищецът да придобие притежаваните от тях идеални части.

Ищецът – редовно призован, в съдебното заседание не се явява и не се представлява. С депозирано по делото писмено становище с вх.№ 1615/ 13.05.2024 год., чрез адв. Вл. Ч. от ВрАК, не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие. Моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан, като съобрази извършеното от ответника плащане в 2 изпълнителния процес. Претендира се деловодни разноски.

Ответникът – редовно призован, в о.с.з. се представлява от адв. Ив. А. от ПлАК, с пълномощно по делото, който оспорва иска и моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира разноски по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към делото ч. гр. дело № 536/ 2021 год. по описа на РС – Кн. се установява, че въз основа на заявление от ищеца С. С. И. срещу ответника Л. Д. М. е била издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение за заплащане на сумата от 362.08 лв., задължение по договор с номер 4277/ 18.12.2014 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2021 год. Заповедта е била връчена на длъжника чрез ЧСИ Т. К., с рег.№ 815 на КЧСИ и район на действие ОС – Пл., като същият в срок е подал възражение срещу така издадената заповед за изпълнение.

Последното е породило правен интерес у заявителя да предяви в едномесечен срок установителен иск за вземането си.

Не е спорно между страните, а се установява от представеното от ищеца съобщение от 21.09.2021 год., че в производството по образуваното изпълнително дело № 20218150400858 по описа на ЧСИ Т. К. с рег.№ 815 задължението е било изцяло погасено от длъжника – ответник.

Установява се от приложеното по делото решение № 87 от 17.06.2022 год. по гр. дело № 741/ 2021 год. на РС – Кн., потвърдено с решение № 547 от 12.12.2022 год. по в. гр. дело № 703/ 2022 год. на ОС – Пл., касационната жалба срещу което е била оставена без разглеждане с определение № 3735 от 23.11.2023 год. по к. гр. дело № 1240/ 2023 год. на ВКС, ІІІ ГО, 1-ви състав и потвърдено с определение № 1166 от 13.03.2024 год. по ч. к. гр. дело № 473/ 2024 год. на ВКС, ІV ГО, 3-ти състав, че със същото е отхвърлен предявеният от Л. Д. М. против С. С. И. иск с правно основание чл. 124 от ГПК, с който се иска от съда да приеме за установено, че между тях съществуват валидни облигационни правоотношения по силата на договор за аренда на земеделска земя, с нотариална заверка на подписите с рег.№ 5769/ 18.12.2014 год. на нотариус Г. Хр. с рег.№ 407 на НК, с р-н на действие РС – Б. Сл., вписан в Служба по вписванията – гр. Кн. под вх.рег.№ 4277/ 2014 год., както и че Л.

3

Д. М. е арендатор на следните поземлени имоти земеделска земя, а именно:

-ПИ с идентификатор ***, с площ 86922 кв. м., с № 015005 по предходен план, нива, категория 3, в местността „Динкови колиби“ от землището на гр. Кн., при съседи: ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, *** и ***;

-ПИ с идентификатор ***, с площ 11402 кв. м., с № 391009 по предходен план, нива, категория 3, в местността „Търнакската Гр.“ от землището на гр. Кн., при съседи: ***, ***, ***.

Със същото решение е оставено без уважение искането на Л. Д. М. съдът да установи неоснователно и незаконосъобразно вписано в Агенция по вписванията обстоятелство – предсрочно едностранно разваляне на горепосочения договор за аренда на земеделска земя, поради неизвършено арендно плащане за стопанската 2019/2020 година, като неоснователно и недоказано.

Оставено е без уважение искането на Л. Д. М. съдът да отмени на основание 537, ал.2 от ГПК извършеното в Служба по вписванията при РС – Кн. вписване на Заявление с вх.рег.№ 1924, дв.вх.рег.№ 1922, акт № 53, том ІІІ от 17.09.2021 год. от С. С. И. за частично разваляне на договор за аренда на земеделска земя, с нотариална заверка но подписите с рег.№ 5769/ 18.12.2014 год. на нотариус Г. Хр. с рег.№ 407 на НК, с р-н а действие РС – Б. Сл., вписан в Служба по вписванията гр. Кн. под вх.рег.№ 4277/ 2014 год., като неоснователно и недоказано.

Видно от представения и приет по делото договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2014 год., с нотариална заверка на подписите и от мотивите на влезлите в сила съдебни решения, на 18.12.2014 год. между Л. Д.

М., като арендатор и Н. Д. В., като арендодател, е бил сключен договор за аренда, по силата на който последната е отдала под аренда на ответника Л. М. два земеделски имота с обща площ 98.316 дка, както следва: Нива от 86.914 дка в местн. „Динкови колиби“, 4 категория, съставляваща имот № 015005 и Нива от 11.402 дка в местн. „До Търнакската Гр.“, 3 категория, съставляваща имот № 391009. Съгласно чл. 4 от арендния договор, земеделските имоти са отдадени под наем за срок от 10 стопански години, считано от 01.10.2015 год. до стоп. 2024/2025 година. Арендаторът, съгл. чл. 7 от договора се е задължил за заплаща по 50 лв. на дка от арендуваната земя годишно. Арендният 4 договор е сключен в изискуемата съгл. чл. 3 от ЗАЗ писмена форма с нотариална заверка на подписите с рег.№ 5769/ 18.12.2014 год. на нотариус Г.

Хр., рег.№ 407 на НК и район на действие РС – Б. Сл. и е вписан в Служба по вписванията гр. Кн. с дв.вх.рег.№ 4277/ 18.12.2014 год., том VІІ, № 42.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че в периода от 28.11.2019 год. до 11.06.2020 год. със 7 нотариални акта ищецът е придобил идеални части от първата нива, предмет на арендния договор, а именно Нива с площ 86.922 дка в местн. „Динкови колиби“, представляваща ПИ с идентификатор *** в землището на гр. Кн., с номер по предходен план 015005.

С нотариален акт № 167/ 2019 год. ищецът е придобил на основание дарение 1/640 ид. част от нивата; с нот. акт № 168/ 2019 год. е закупил 19/640 ид. ч. от същата нива, с НА № 7/ 2020 год. е закупил 1/16 ид. ч. от имота, с НА № 170/ 2020 год. е закупил 1/32 ид. ч. от нивата, с НА 15/ 2020 год. е закупил 1/16 ид. ч. от нивата, с нот. акт 177/ 2020 год. е закупил 1/32 ид. ч. от нивата и с НА № 117/ 2020 год. езакупил 1/32 ид. ч. от същата нива. Така ищецът С. И. е придобил общо 8/32 ид. части или 1/4 ид. част от нивата, предмет на процесния договор за аренда.

Не е спорно по делото, че на 11.12.2020 год. ответникът е превел по банкова сметка на ищеца сума в размер на 634 лв., арендно плащане за 2019/2020 год.

С писмено уведомление ищецът С. И. е уведомил ответника Л. М., в качеството му на арендатор, че частично разваля процесния аренден договор от 18.12.2014 год. по отношение на нивата в местността „Динкови колиби“, поради неизвършено плащане за стопанската 2019/2020 година. Това частично разваляне на арендния договор е вписано в СВ – Кн. на 17.09.2021 год., вх.рег.№ 1922, том ІІІ, № 53.

В хода на производството по гр. дело № 741/ 2021 год. по описа на РС – Кн. е била назначена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която е установено, че за стопанската 2019/2020 год. арендаторът – ответник Л. М. е заплатил на ищеца С. И. сумата от 634 лв. и е останала неизплатена сума в размер на 362.13 лв.

В случая за стопанската 2019/2020 година от страна на арендатора – ответник в настоящото производство, е налице частично неизпълнение на 5 задължението за заплащане на дължимата арендна вноска, като е останала неизплатена сума в размер на 362.13 лв.

При така установените обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 124 ГПК, за установяване дължимостта на частично вземане по договор за аренда на земеделска земя.

Установителният иск е процесуално ДОПУСТИМ. Същият е предявен на основание чл. 415, ал.1, т.1 от ГПК, с оглед постъпилото възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.

Искът е подаден в законоустановения едномесечен срок.

Разгледан по същество, искът е ОСНОВАТЕЛЕН.

Ищецът, в качеството си на собственик на 1/4 идеална част от ПИ № 015005, представляващ нива с площ 86.914 дка, 4 категория, в местността „Динкови колиби“ в землището на гр. Кн., черпейки права от процесния договор за аренда, сключен с ответника – арендатор Л. М., е претендирал от последния арендно плащане за 21.729 дка земеделска земя общо в размер на 1086 лв., от които са били изплатени 724.40 лв. Поради частично неизпълнение на задължението от страна на ответника, ищецът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 362.08 лв., представляваща остатък по дължимо арендно плащане по Договор за аренда на земеделска земя от 18.12.2014 год., с нотариална заверка на подписите, за стопанската 2019/2020 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.07.2021 год. – датата на подаване на заявлението в съда, до изплащане на вземането.