Решение № 1137 от 16.12.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. П***, 16.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Мария Ненова при участието на секретаря Мария Кузева като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело № 20215220102191 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът Ц. СТ. Н. чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че на 23.12.2020 г. е сключил с ответника „Микро Кредит“ АД договор за заем Microcredit № *** за сумата от 500 лв. при ГПР в размер на 48.90 %, ГЛП в размер на 40.47 %, за срок от 6 месеца и общо дължима сума в размер на 560.64 лв.

Твърди, че на същата дата между страните бил сключен договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ***, според който ищецът следвало да заплати на ответника допълнително сумата от 260.28 лв., разпределена на 6 месечни вноски по 43.38 лв., при което общата сума, дължима на ответника била в размер на 820.92 лв.

Счита, че договорът за допълнителни услуги е нищожен поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, тъй като с него се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на ищеца с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Позовава се на съдебна практика в този смисъл.

На следващо място сочи, че договорът е неравноправен по смисъла на чл. 143, т. 5 от ЗЗП, тъй като същият предвижда заплащане на необосновано висока сума, чийто размер е над половината от размера на отпуснатия кредит.

Счита, че основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя и до допълнително увеличаване на подлежащата на връщане сума.

1

Счита на следващо място, че договорът заобикаля разпоредбата на чл.

19, ал. 4 от ЗПК, понеже събирането на такси за допълнителните услуги е част от дейността по управление на кредита и следва да са включени в ГПР, като по този начин се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. Сочи, че така се калкулира допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва, а поради невключване на уговорките за заплащане на разходи по допълнителни услуги в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания в кредитното правоотношение, което от своя страна представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Посочва съдебна практика в този смисъл.

Твърди, че посочването на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО, което означава, че клаузата за неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО.

Твърди, че е налице и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП.

На следващо място сочи нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в договора е посочена само абсолютна стойност на ГПР и липсва ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият). Твърди, че в договора не е посочено по ясен и разбираем за потребителя начин дали са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл не става ясно какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото е предвидена дължимост на сумата от 260.28 лв. за допълнителни услуги. Поради това счита, че договорът за паричен заем е недействителен, а оттам е недействителен и договорът за допълнителни услуги.

Счита, че договорът за допълнителни услуги противоречи на разпоредбите на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и води до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като дава възможност за събиране на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с действия по усвояване и управление на кредита.

По изложените съображения моли да бъде прогласена нищожността на Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № *** от 23.12.2020 г.

Претендира заплащане на разноските по делото.

Ангажира писмени доказателства.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „Микро Кредит“ АД чрез пълномощника си адвокат Митев намира иска за недопустим, тъй като е подаден от лице без валидно учредена представителна власт. Оспорва истинността на представеното по делото пълномощно.

2

По същество намира иска за неоснователен.

Твърди, че договорът за допълнителни услуги е напълно самостоятелен спрямо договора за заем и няма характер на договор за потребителски кредит, тъй като има за предмет предоставяне на услуги, поради което спрямо него не са приложими разпоредбите на ЗПК, а общите разпоредби на ЗЗД.

Оспорва твърдението, че договорът противоречи на добрите нрави.

Твърди, че допълнителните услуги не са нещо абстрактно, а носят реална полза за кредитополучателя и цената на тези услуги е реално измерима.

Посочва примери в тази насока, изхождайки от цените на услугите, вписани в Тарифата за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД. Твърди, че ищецът реално се е възползвал от допълнителната услуга „Разглеждане до минути“ и „Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД“.

Позовавайки се на съдебна практика, заявява, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност.

Твърди, че договорът за допълнителни услуги не е неравноправен по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същият не съдържа уговорки за заплащане на обезщетение или неустойка, нито е неравноправен по смисъла на останалите хипотези на чл. 143, ал. 2 от ЗЗП. Твърди, че клаузите на договора са индивидуално уговорени с ищеца и той по своя воля се е обвързал с тях. Това твърдение извежда от искането за допълнителни услуги, в което ищецът сам е заявил допълнителните услуги, които желае да ползва.

Сочи, че ищецът е бил наясно с цената на всяка една от услугите по пакет „Комфорт“, определена в Тарифата за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД.

Намира за несъстоятелно твърдението на ищеца, че предоставянето на допълнителни услуги представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Счита, че дори и ищецът да е бил заблуден по някакъв начин, то това не означава, че друг потребител или потребителите в по-голямата си част биха сторили същото. Сочи, също така, че за да бъде развален договорът, следва подобна търговска практика да бъде установена с акт на КЗП и да бъде забранена със заповед на председателя й.

Оспорва допълнителните услуги, предмет на договора за допълнителни услуги, да са свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че липсва легална дефиниция на това понятие и не е ясно съдържанието му. Освен това твърди, че видът, размерът и действието, за което се събират такси, са ясно посочени в Приложение № 1 – Описание на допълнителните услуги към договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № *** от 23.12.2020 г. и в Тарифа за допълнителни услуги на „Микро Кредит“ АД. Твърди, че допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за сключване на договора за кредит, както и че те нямат нищо общо с управлението и усвояването на кредита. Дори и да се приеме, че те са свързани с договора за 3 кредит, счита, че съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът има право да събира от кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Твърди, че допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит по смисъла на чл.10а, ал. 1 от ЗПК са такива услуги, които кредиторът не е длъжен да предоставя безвъзмездно и за своя сметка на кредитополучателя, каквито услуги в случая са били предоставени на ищеца. Позовава се на повисокия риск за кредитора при отпускане на кредити от финансови институции в сравнение с банките.

Твърди, че възнаграждението за допълнителни услуги не следва да се включва в ГПР по кредита, тъй като се основава на отделно облигационно отношение, което няма връзка с договора за кредит. Въпреки това посочва, че в договора за заем е посочен фиксиран ГПР и общата сума за погасяване по договора. Посочва кои от допусканията съгласно т. 3 от Приложение № 1 са взети предвид при изчисляване на ГПР по договора, а по отношение на останалите сочи, че не са относими, тъй като договорът не друга предвижда възможност за изменение на размера на ГПР и на лихвата, освен при изцяло или частично предсрочно погасяване на кредита. Счита, че тъй като ГПР се изчислява по формула, съдържаща се в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, няма законово задължение същата да бъде посочена в договора за кредит. Посочва съдебна практика на Окръжен съд – Бургас в този смисъл.

По изложените съображения моли за прекратяване на производството по делото като недопустимо, а при условията на евентуалност – за отхвърляне на иска като неоснователен.

Претендира разноски.

Ангажира доказателства.

Съдът като взе предвид становището на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства – договор за заем, погасителен план и общи условия към договор за заем MicroCredit, че на 23.12.2020 г. между тях е сключен договор за заем MicroCredit № ***, по силата на който ответникът „Микро Кредит“ АД в качеството на заемодател се е задължил да предостави на ищеца Ц. СТ. Н. в качеството на заемател заем в размер на 500 лв., а ищецът се е задължил да върне заетата сума на 6 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 93.44 лв., при фиксиран лихвен процент в размер на 40.47 %, ГПР в размер на 48.90 % и обща сума за погасяване в размер на 560.64 лева.

На същата дата между страните е сключен и договор за допълнителни услуги към заем MicroCredit № *** от 23.12.2020 г., също представен по делото, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, включващ: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от 4 името и за сметка на клиента по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; 3.

Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4.

Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал; 5.

Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 6. Разглеждане до минути;

7. Преференциално обслужване; 8. Право за участие в специални промоции, срещу заплащане на 6 месечни вноски, всяка от които в размер на 43.38 лв.

Съгласно приетите по делото разписки за извършено плащане, ищецът е заплатил по кредита чрез онлайн-платформата еРаy.bg сума в общ размер на 273.64 лв., както следва: на 04.02.2021 г. сума в размер на 136.82 лв. с посочено основание „вноска по кредит 901200044390 Ц. СТ. Н.“ и на 03.03.2021 г. сума в размер на 136.82 лв. с посочено основание „вноска по кредит 901200044390 Ц. СТ. Н.“.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Предмет на делото са кумулативно съединени установителни искове за нищожност на договор за допълнителни услуги към договор за заем поради противоречие със закона – чл. 10а, чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, накърняване на добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД и неравноправност – чл. 146, ал. 1 във връзка с чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Основателността на исковете предполага наличие на сочените от ищеца основания за нищожност на договора за допълнителни услуги, които следва да бъдат установени от него при условията на пълно и главно доказване по делото.

Сключеният между страните по делото договор за заем Microcredit № *** от 23.12.2020 г. има правната характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, а договорът за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № *** от 23.12.2020 г. има своето правно основание в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, доколкото е сключен между заемодателя и заемателя въз основа на договор за потребителски кредит и има за предмет допълнителни услуги, които заемодателят ще предостави на заемателя във връзка с отпуснатия кредит. Договорът за допълнителни услуги има акцесорен характер, тъй като не може да съществува без предварително сключен между същите страни договор за потребителски кредит. Поради това неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Съдът следва да се произнесе по съответствието на договора със законовите изисквания за неговата действителност в рамките на наведените от ищеца основания.