Протокол № 13 от 09.02.2022, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 13 гр. Пазарджик, 07.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елеонора П. Серафимова при участието на секретаря Виолета Сл. Боева

Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско дело № 20215200900112 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 11:30 часа се явиха:

Ищцата Л.К. се явява лично.

За ответника „Булгар Минерали Стрелча“ АД в несъстоятелност не се явява представител.

Не се явява синдика И.К..

За ответника „Сайлест“ ЕООД не се явява законен представител. Явява се адв. Д. ред.упълномощен.

Явяват се вещите лица инж. Х.К. и Л.Ц..

Явява се свидетеля И.И..

Страните са редовно призовани.

Л.К.: – Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: - Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Л.К.: - Поддържам ИМ и допълнителната ИМ.

Адв. Д.: - Поддържам подадените отговори. Нямам доказателствени искания.

На основание чл. 375 от ГПК

1

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

Настоящото производство е образувано по искова молба на ЛЮБ.

АНДР. К., ЕГН **********, от гр.София против „Булгар Минерали Стрелча“ АД (в несъстоятелност), със седалище и адрес на управление гр.Стрелча, ул.

„Фелдшпати“ №1, ЕИК 200117532 и „Сайлест“ ЕООД, ЕИК 203100755, със седалище и адрес на управление гр. Б., ***, вх.А, ап.1. Претенцията с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ е да се установи със сила на присъдено нещо несъществуването на вземане на „Сайлест“ ЕООД към „Булгар Минерали-Стрелча“ АД (н.) за сума в размер на 7 814,02 лв., която е част от приетото вземане в размер на 10 651,02 лв., включено в списъка на приетите вземания, обявен в ТРРЮЛНЦ на 13.05.2021 г., изменен с Определение № 260399/02.07.2021 г. по т.д.№66/2010г. по описа на ПзОС, обявено в ТРРЮЛНЦ на 02.07.2021 г. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че процесното вземане е предявено от кредитора „Сайлест“ ЕООД в пълен размер от 12 000 лв. и представлява обезщетение за лишаване от ползване през месеците януари, февруари и март 2021 г. на част с площ от 9740 кв.м. от недвижим имот с площ 35 000 кв. м, представляващ ПИ №000680, находящ се в местността „Радин дол” по КВС на гр.Стрелча.

Предявеното вземане било включено от синдика в допълнителен списък по чл. 688, ал.3 ТЗ с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ в пълния предявен размер от 12 000 лв. Ищцата депозирала възражение, като с Определение № 260399/02.07.2021 г. съдът по несъстоятелността изключил от изготвения списък вземането на „Сайлест“ ЕООД за разликата над 10 651,02 лв. до пълния му размер. Изложени са твърдения, че след постановяване на Решение № 157/25.11.2015г. по т.д. № 66/2010 г., с което съдът обявил в несъстоятелността и прекратил дейността на БМС АД (н.), била извършена дерегистрация на дружеството по ЗДДС. В тази връзка бил изготвен Оценителски доклад за определяне пазарна стойност на материалните активи, собственост на длъжника, в който като краткотрайни активи фигурирали: 1) Ocн.материали -натриев полуфабрикат - 7159,36 тона; 2) Осн.материали пегматит млян ІІ-ро кач. насипен - 1650 тона; 3) Полуфабрикат - пегматит млян ІІ-ро кач.- 2417,42 тона; 4) Готова продукция - минерално брашно 1564,78 тона и 5) Готова продукция - пегматит - 441,97 тона. Именно тази продукция била струпана на две купчини в имота на „Сайлест“ ЕООД. Твърди се още, че при съставяне на протокола за въвод на „Сайлест“ ЕООД във 2 владение на имота от 05.01.2017 г., дружеството не направило възражение за наличието на имущество на несъстоятелния длъжник, което да му пречи да упражнява правата си на собственик, т.е. страните не направили констатации за наличието на купчини готова продукция – вид, количество, площ в източната част на имота. Твърди се, че площта, заета от двете купчини готова продукция е 4729 кв.м., поради което и при средна наемна цена за сходни имоти за процесния период от около 0,20 лв. на кв.м, т.е. при месечен наем от 946 лв. - тримесечния сбор възлиза на сумата от 2837 лв. Ето защо се твърди, че приетото вземане не съществува в размера от 2837 лв. до 10651, 02 лв. или за разликата, посочена в петитума от 7814,02 лв.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от страна на ответника „Сайлест“ ЕООД чрез управителя Татяна Митова, в който се подържа, че така предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен.

Направено е уточнение, че предвид извършеното заснемане на процесния имот в кадастралната карта на гр.Стрелча, искът касае имот с идентификатор ***. Изложени са твърдения, че обосновано и съобразявайки постановеното от ПАС решение № 48/07.02.2020 г. по в.т.д.№710/2019 г., синдикът приел, че БМС АД (н.) ползва част с площ от 9 740 кв.м. от описания имот, като през процесния период е складирал там готова продукция, собственост на дружеството, без да има основание за това и по този начин същото неоснователно се е обогатило. Дължимото за това обезщетение на „Сайлест“ ЕООД било в размер на по 4000 лв. месечен наем, т.е. 12 000 лева общо за тримесечния период. Постановявайки Определение № 260399/02.07.2021 г., съдът по несъстоятелността формирал изводите си въз основа на служебно известните му заключения от съдебно-техническата и съдебно-оценителска експертизи, приети в хода на предходно производство по реда на чл.692 ТЗ, които се отнасят се за непосредствен преди процесния период на претендирано от „Сайлест“ ЕООД обезщетение за ползване на същия имот. В тази връзка е цитирано такова произнасяне, а именно с Определение № 260353/10.06.2021 г. по т.д. № 66/2010 г. на ПзОС, в което съдът по несъстоятелността въз основа на приетите експертизи установил, че заетата с готова продукция площ в конкретния случай е 9343 кв.м., а наемната цена за 1 кв.м. възлиза на 0,38 лв. Установените и изяснени по този начин факти и обстоятелства , дали основание на съда в производството по чл.692 ТЗ да възприеме размер на месечното обезщетение от 3550,34 лв. или общо 3

10651,02 лв. - дължими за лишаването на „Сайлест“ ЕООД от ползване на част от имота за процесния период от 3 месеца. Развити са подробни съображения. Оспорва се като изцяло неоснователно твърдението на ищеца, че готовата продукция на БМС АД(н.), находяща се в източната част на процесния имот на „Сайлест“ ЕООД е била разположена на площ от 4729 кв.м., заета от две купчини готова продукция. Освен това в ИМ липсвало твърдение да е имало договореност, съгласно която „Сайлест“ ЕООД, придобивайки собствеността върху имота, да е придобил и тази готова продукция или да поел задължение да търпи наличието й в процесния имот.

Сочи се, че ищецът измествал спора от това, каква площ заема готовата продукция към въпроса - какво тегло има същата. Акцентира се, че цитираният оценителски доклад от 30.11.2015 г. не отразявал реалното й количество, тъй като в него със забележка било посочено, че описаните стойности могат да претърпят корекции. В случая актуалното количество продукция било установено с последващ оценителски доклад от 2018 г. в размер на 43278,21 тона, а същото било посочено и в обявлението на сайта Министерство на правосъдието от 04.03.2021 г.

В същият срок по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от синдика И.К., който съгласно разпоредбата на чл.694, ал.4 ТЗ участва в процеса. Синдика подържа становището, че искът е неоснователен, тъй като при приемане на предявеното вземане се съобразил с влезлия в сила съдебен акт на ПАС, а именно решение № 48/07.02.2020 г. постановено по в.т.д. №710/2019 г. по негов опис. Сочи, че размерът на обезщетението за процесния период в размер на 10 651,02 лв., прието от съда по несъстоятелността с Определение № 260399/02.07.2021 г. по т.д. № 66/2010 г. на ПзОС, се явява найсправедлив, тъй като съобразно назначените в производството по чл.692 ТЗ две експертизи, били измерени и определени с голяма точност площта с готовата продукция на БМС АД (н.), както и пазарната наемна цена на кв.м. заета площ. Поддържа, че относима към настоящия спор е единствено площта, която заема готовата продукция, но не и нейното тегло. Приложените към ИМ като доказателства списък с готова продукция и оценителския доклад от 2015 г. не отразявали актуалните количества на стойностите с готова продукция.

В срока по чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба.

4

Възразява се, че в конкретния случай не намират приложение цитираните решения на ПАС и първоинстанционното по т.д. № 201/2018 г. на ПзОС, тъй като същите касаели различен от процесния период и поради това били неотносими към спора. Не ставало ясно защо ответникът се позовавал само на тези актове, въпреки съществуването на още няколко влезли в сила съдебни решения (по в.т.д. № 722/2021 г. и в.т.д. № 757/2021 г. по описа на ПАС), които се отнасяли за различни периоди от време и с които БМС АД (н.) бил осъден да заплати на „Сайлест“ ЕООД различни суми за различни по размер площи, като обезщетение за ползване на част от имота му.

Излагат се твърдения, че от момента на въвода във владение 05.01.2017 г. „Сайлест“ ЕООД упражнявал фактическата власт върху имота, който закупил съгласно постановлението за възлагане, поради което било възможно дружеството да извършило действия за увеличаване количествата готова продукция в купчините и разпиляването около тях с цел увеличаване размера на претендираните обезщетения. Сочи се, че в този период БМС АД (н.) е обявен в несъстоятелност и с прекратена дейност, поради което не би могло да придобие и да складира по-голямо количество готова продукция от това, което вече е било налично.

Позовава се на геодезическо замерване на купчините суровина в имота възложено от синдика на фирма „Екскалибур“ ЕООД, извършено през месец март 2017 г., т.е. два месеца след въвода на новия собственик в имота, от което било видно, че са били измерени само двете купчини суровина, но не и разпиляното около тях. Твърди се, че всички количества готова продукция над количествата, описани в оценителския доклад в края на 2015 г. не могат да бъдат заприходени в право на несъстоятелния длъжник, тъй като принадлежат на новия собственик - „Сайлест“ ЕООД.

В срока по чл.373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника „Сайлест“ ЕООД, в който изцяло се подържат твърденията и възраженията, съдържащи се и в първоначалния отговор. Актуалното количество готова продукция било в размер на 43278,21 тона, които били установени съобразно оценителския доклад от 2018 г., а не според старата и неактуална оценка от 2015 г. Готовата продукция се намирала в имота към момента на придобиването му от „Сайлест“ ЕООД без да има договорка съгласно която след този момент дружеството да е поело задължение да търпи наличието й в 5 имота. Актуалното количество от 43278,21 тона млян пегматит било посочено последно и в обявлението за продажба от 04.03.2021 г. (нестанала), качено на сайта Министерство на правосъдието. Не възразява по приемане и на копията от двете съдебни решения, описани под № 1.1 и 1.2 в ДИМ. Възразява се обаче по приемане на всички останали писмени доказателства, представени с ДИМ. Поддържа се, че цитираното геодезическо измерване е неотносимо и също не следва да бъде прието по делото.

В срока по чл.373 ГПК не е постъпил допълнителен отговор от синдика.

Съобразно така изложеното от страните съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл.694, ал.3, т.1 от ТЗ.

Указва на страните, че твърденията им се нуждаят от доказване като разпределя доказателствена тежест, като всяка от страните следва да докаже фактите, от които черпи благоприятни последици. В тази връзка в тежест на страната с оспорено вземане е да установи съществуването на същото и затова ответното дружество „САЙЛЕСТ“ ЕООД ще следва да представи доказателства за установяване основателността на предявените от него вземания, както по основание така и по размер.

С Определение № 162/8.12.2021 г. съдът е съобщил проекта за доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените им искания.

Предоставя възможност на страните да вземат становище по доклада на делото.

Л.К.: - Нямам възражения по доклада по делото.