Решение № 962 от 22.07.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 962 гр. Пазарджик, 22.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асен В. Велев при участието на секретаря Лора Анг. Герова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Гражданско дело № 20265220100538 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба и уточненията към нея от Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Пазарджик, ул. „*****, чрез пълномощника си адвокат П. К., със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „*****, срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Бизнес Парк – София“ № 1, сграда 15, вх. А, ет. 4.

В исковата си молба ищцата твърди, че на 03.07.2006 г. в гр. Пазарджик е сключила договор за потребителски кредит с „ОББ“ АД със срок за издължаване 6 месеца. Излага, че изплащала редовно задължението си по кредита, но поради внезапното й оставане без работа, не успяла да погаси незначителна част от него. Твърди, че след като спряла плащанията не е получавала известия от банката, съд или съдебен изпълнител, съответно не била уведомявана за предприети срещу нея действия по събиране на дълга, нито е сключва споразумения към договора. Твърди, че не е имала информация за остатъка от кредита, като го считала за погасен по давност.

При кандидатстване за отпускане на друг кредит разбрала, че в Централния кредитен регистър при БНБ (ЦКР) съществувало висящо нейно задължение и имала лошо кредитно досие, поради което банката не можела да й предостави кредит. След справка в ЦКР установила, че на 29.02.2016 г. ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД (предишно „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД) е придобил вземането по кредита. Твърди, че подала жалба пред ответника с искане да бъде коригирана информацията до ЦКР и да бъде заличена от регистъра, поради настъпила давност за задължението, но от ответното дружество получила отговор, според който вземанията по сключения с „ОББ“ АД кредит били прехвърлени от банката на ответника с Договор за цесия от 29.02.2016 г., поради което нейн кредитор по договора бил цесионерът „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД. Твърди, че със същия отговор ответникът оспорил възражението й за 1 погасяване по давност на вземането, като посочил, че дали е изтекла или не погасителна давност било от компетентността на съда. Твърди се, че до момента не били предприемани никакви действия и не била уведомявана за образуване или предприети действия по изпълнително дело срещу нея, както и за извършената цесия. Счита, че дори да били предприети изпълнителни действия, поради пасивното поведение на ответника, вземането било погасено по давност, поради което не дължи на ответното дружество сумата от общо 2 439,03 евро (4 770,33 лева), представляващи главница, лихви и такси по сключения с банката договор за кредит. Излага, че е изтекла общата петгодишна давност, тъй като последното плащане по кредита било извършено през 2006 г. Оттогава били изтекли повече от 5 години, в случая 20 години, без да били предприемани действия за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, а съгласно чл. 119 от ЗЗД погасяването на главното вземане обуславяло и погасяването на произтичащите от него допълнителни акцесорни права за обезщетения за забава, лихви, такси и разноски. Счита, че е изтекла и десетгодишната абсолютна давност, предвид нормата на чл. 112 от ЗЗД, според която с изтичането на 10-годишна давност се погасявали всички парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсванията, освен ако давността не била спряна по закон, доколкото от 2006 г. до 2025 г. били изтекли 20 години. Счита, че вземането било погасено по давност още преди да бъде прехвърлено на ответника през 2016 г., която цесия не й била надлежно съобщена, съответно ответникът продължавал да поддържа информация за този дълг в ЦКР и да претендира плащане, което породило правния й интерес от завеждане на настоящия отрицателен установителен иск. Отправено е искане съдът да постави решение, с което да признае за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от общо 2 439,03 евро (4 770,33 лева), поради изтекла погасителна давност.

След указания на съда, в уточнителна молба ищцата сочи, че била извършила проучване и установила, че през 2007 г. и на основание чл. 237, б.

„в“ от ГПК (отм.) в полза на „ОББ“ АД, бил издаден изпълнителен лист по гр.д. № 2463/2007 г. на РС - Пазарджик. Сочи, че препис от молбата не й бил връчван предвид нормите на ГПК (отм.). Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изп. дело № 977/2011 г. по описа на ЧСИ Т. Л., рег. № 820 и район на действие ОС - Пловдив, по което ответното дружество било конституирано като взискател на основание договор за цесия от 29.02.2016 г.

Твърди, че това изпълнително дело било прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК, поради пасивното поведение на ответника – кредитор, както и че не била уведомявана за издадения срещу нея изпълнителен лист, нито за образуваното изпълнително дело, нито за извършената цесия или за предприемани срещу нея изпълнителни действия. Предвид изложеното е отправено искане съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, че ищцата не дължи на ответника сумата от общо 2 439,03 евро (4 770,33 лева), от които 711,72 евро (1 392,00 лева) – главница, 1 448,87 евро (2 833,74 лева) - лихви за периода от 09.10.2007 г. до 19.12.2025 г. (датата на отговора на ответника), както и 278,45 евро (544,60 лева) – разноски, като погасени поради изтекла давност. Претендира присъждане и на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответното дружество „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД

(универсален правоприемник на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД), чрез пълномощника си юрисконсулт Йосиф Калипатков, депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва допустимостта на предявения иск. Счита, 2 че фигурирането на задължението в ЦКР не можело да бъде окачествено като осъществяване на принуда по отношение на плащането на задължения, които били погасени по давност и категорично не обосновавало правния интерес на ищеца от воденето делото за установяване недължимостта на вземанията, поради погасяването им по давност. Излага, че ответното дружество, в качеството си на финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, на основание чл. 10 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. на БНБ за ЦКР, възниквало нормативно определено задължение да предоставя информация за кредитната задлъжнялост на всички свои клиенти, което задължение не отпадало дори и при липсата на притезателно право на принудително изпълнение. Цитира се незадължителна съдебна практика - Определение № 967 от 15.03.2024 г. по в. ч. гр. д. № 436/ 2024 г. на ОС – Варна, според която погасителната давност е материалноправен институт и изтичането на определен от закона давностен срок не водел до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължавало да съществува като естествено и длъжникът продължавал да дължи, но възможността да бъде изпълнено била ограничена само до доброволното му изпълнение съгласно чл.

118 ЗЗД. Отказът да се заличи едно неиздължено задължение, макар и покрито с давност, не било в противоречие с изискванията за поддържане на актуални данни в ЦРК, тъй като самото задължение не е погасено, а само възможността на кредитора да предприеме неговото принудително удовлетворяване. Според същото извънсъдебното позоваване на едно превърнало се в естествено вземане, включително поканата за неговото издължаване, не представлявало повод за предявяване на иска за отричане правото на принудително изпълнение. Тъй като дружеството попадало в хипотезата на чл. 4 от Наредба № 22, било задължено да предоставя информация до БНБ, за всички задължения на свои клиенти, поради което същото изпълнявало нормативно задължение за подаване на информация в ЦКР за процесното вземане. Това, обаче, не можело да бъде категоризирано като основание за предявяване на отрицателен установителен иск. Сочи още, че към настоящия момент не било налице висящо изпълнителното производство, като в нито един момент не били предприемани действия, които да накърнят правната сфера на ищеца, обуславящи наличието на правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Цитира съдебна практика, според която след като не били предприемани съдебни мерки за събиране на вземането - действия по издаване на изпълнителен титул или образуване на принудително изпълнение, макар да било налице неотписване на вземането от информационната система на кредитора, това не обуславяло необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на отрицателен установителен иск за недължимост на вземането.

Поради това счита, че не била налице една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на иска - правен интерес. Според ответника дори и да имало предприети изпълнителни действия или предявяване на иск от страна на кредитора за вземането, ищецът отново нямал интерес да предяви настоящия иск, тъй като можел да се брани ефективно, като възрази за изтекла давност в рамките на съответното инициирано от кредитора производство.

Сочи още, че дори да били налице извънсъдебни действия страната, която претендирала извънсъдебно несъществуващо вземане със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не давало повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане.

Предвид липсата на абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на иска – правен интерес, счита производството по делото за недопустимо, 3 поради което моли същото да бъде прекратено. При условията на евентуалност моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като според ответника изложените от ищеца твърдения били неправилни, необосновани и недоказани. Претендира присъждане на разноски, а при условията на евентуалност, в случай, че исковете бъдат уважени, прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител моли за уважаване на предявения иск с присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК. В предоставен от съда срок представя писмена защита с аргументи за основателността на исковите претенции.

Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител и не взема становище извън подадения отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно, кумулативно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предоставя възможност на длъжника за защита срещу материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Предмет на спора по предявения отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение за вземането на ответника поради погасяването му по давност, въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо и водещи до погасяване на възникналото и претендирано право на взискателя или на отговорността на длъжника - Решение № 105/18.09.2019 г. по гр. д. № 2978/2018 г., IV ГО на ВКС, Решение № 71 от 24.07.2019 г. по гр. д. № 2576/2018 г., III ГО на ВКС.

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК следва да се установи, че за вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван. В тази връзка в доказателствена тежест на ищеца е да установи единствено правния си интерес от търсената искова защита, а в тежест на ответника е, при условията на пълно и главно доказване, да установи съществуването на това право, както и че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са били налице основания - настъпването на такива факти, водещи до спиране или прекъсване течението на давността за вземането.