Решение № 2333 от 22.12.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2333 гр. Пловдив, 22.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20215330207727 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-010548, издадено от началник група към ОДМВР-Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на АТ. В. Н. е наложена:

- глоба в размер на 200 лв. за нарушение на чл. 25, ал.2 ЗДвП;

- глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б. „а“ от ЗДвП.

С жалбата се оспорва приетата за установена в НП фактическа обстановка и се моли за неговата отмяна. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Не претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди 1 доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото частично потвърждаване и частично отменяне по следните съображения.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН.

Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед №8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е извършено на 02.08.2021г., АУАН е издаден на 19.10.2021г., а НП – на 09.11.2021г., тоест преди погасяване отговорността на дееца по давност.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН и приета за установена от съда, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. АУАН и НП отговарят на законовите изисквания за реквизити.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя, предоставена му е възможност да направи възражения, от която се е възползвал, поради което в максимална степен е охранено правото му на защита.

ОТНОСНО НАРУШЕНИЕТО ПО ЧЛ. 25, АЛ.2 ЗДВП.

В тази част АУАН и НП са издадени за нарушение при следните фактически параметри:

На 02.08.2021г., около 11:25 часа в гр.Пловдив, на бул. „България“ до № 136, в посока запад, жалбоподателят управлява собствения му лек автомобил ОПЕЛ ФРОНТЕРА с рег. № ******* като навлиза частично от средна в лява пътна лента на платното за движение, без да пропусне движещият се там лек автомобил АУДИ с рег. № ******* и го застъргва в дясната му странична част-ПТП с материални щети.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното.

2

В конкретния случай констатациите в АУАН не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по служебна инициатива на съда доказателства- разпит на актосъставителя и свидетеля по акта, които с категоричност потвърдиха отразеното в акта.

Презумптивната доказателствена сила на АУАН в случая не се опровергава от обясненията на нарушителя, доколкото по мнение на настоящия състав те не заслужават кредит на доверие в тази им част.

Всъщност в случая сме изправени пред класически случай, в който досежно релевантните по делото обстоятелства са налице две противоречащи си групи гласни доказателствени средства:

-от една страна са показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, -а от друга страна са обясненията на жалбоподателя.

Съдът намира, че следва да се кредитират показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, но не поради техния брой, а поради качеството на тези свидетели:

-единият е полицейски служител, който е незаинтересован от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които е установил, независимо дали показанията му биха довели до отмяна или потвърждаване на НП;

-а другият е непосредствен очевидец на процесното деяние, който е и м а л най-непосредствени впечатления от него, доколкото сам е бил участник в ПТП. Действително последното обстоятелство е индиция за възможна заинтересованост, но според съда в конкретния случай гаранция за достоверността на изложеното от свидетеля по акта е в наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване.

От друга страна е трайно установено положение в теорията и съдебната практика, че обясненията на подсъдимия/нарушителя имат двуяка природа, като

- от една страна са годно доказателствено средство, - но от друга са средство за защита на наказаното лице, поради което следва да се проявява особена осторожност при преценка на тяхната действителна доказателствена стойност, което изисква внимателната им съпоставка с останалия събран по делото доказателствен материал.

3

В случая- доколкото се опровергават от останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства (Протокол за ПТП, ведно със схема на ПТП) съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя в тази им част.

Допълнителен аргумент за тяхната недостоверност е и несъответствието им с пътната обстановка на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Васил Левски“. В този смисъл е общо известно, а и се установява чрез извършена служебна справка на общодостъпния сайт google maps на електронен адрес: https://www.google.com/maps/place/%D1%83%D0%BB.+%E2%80%9E%D0%92%D0% pa.googleapis.com%2Fv1%2Fthumbnail%3Fpanoid%3DtvcFxrmXODc31nrZItZMSw%26 prod.gps%26w%3D360%26h%3D120%26yaw%3D91.51632%26pitch%3D0%26thumbfov че в посока запад на бул. „България“ не е налице стеснение на пътя, което да обуслови необходимост от маневра, на която се позовава жалбоподателят и която приписва на св. Т..

Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващият орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 25, ал.2 ЗДвП, доколкото не е съобразил поведението си и не е пропуснал заелия преди него лява пътна лента лек автомобил АУДИ с рег. № *******.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да можеха да се кредитират обясненията на жалбоподателя и да се възприеме фактическата обстановка изложена от него, то отново извършеното от него би се явило съставомерно по чл. 25, ал.2 ЗДвП.

Това е така, доколкото и според обясненията на жалбоподателя водачът на лек автомобил АУДИ е заел лявата пътна лента преди него, доколкото го бил изпреварил в зоната на кръстовището. Обстоятелството дали изпреварването е било правомерно или не е изцяло ирелевантно, доколкото нормата на чл. 25, ал.2 ЗДвП е императивна и безусловна и създава задължение да се пропуснат движещите се в съседната пътна лента , в която се навлиза, МПС и то независимо дали движението им е правомерно или неправомерно.

В този смисъл е и трайната практика на ВКС, според която всеки водач на МПС е длъжен да спазва правилата на ЗДвП и има право да очаква същото и от останалите участници в движението, поради което при предприемане на 4 маневри водачът на МПС не е длъжен да презюмира неправомерно поведение от останалите водачи и да съобразява поведението си с такова предполагаемо неправомерно поведение. Неправомерно движещите се МПС ще представляват опасност на пътя, обаче и местоположението им следва да бъде съобразявано от всеки водач от момента, в който движението им обективно е било видимо за предприемащия маневрата водач.

В този изричен смисъл Решение № 549 от 07.01.2011 г. по нак. д. № 629/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 2 от 17.02.2015 г. по нак. д. № 1944/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 473 от 08.07.2011 г. по нак. д. № 442/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение №139/15.08.2019 по дело №1227/2018 на ВКС, Решение № 139 от 02.07.2008 г. по к.н.о.х.д. № 59/2009 г. на Върховен касационен съд , Решение № 216 от 22.11.2016 г. по н. д. № 823 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Решение № 138 от 01.11.2018 г. по н. д. № 601 / 2018 г. на Върховен касационен съд, Решение № 456 от 19.01.2015 г. по нак. д. № 1552/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 104 от 13.05.2016 г. по н. д. № 377 / 2016 г. на Върховен касационен съд, Решение № 139 от 02.07.2008 г. по к.н.о.х.д. № 59/2009 г. на Върховен касационен съд, Решение № 95 от 11.09.2018 г. по н. д.

№ 288 / 2018 г. на Върховен касационен съд.

В процесния случай по признанията на самия нарушител, движението на лекия автомобил АУДИ не само е било обективно видимо, но е било и субективно забелязано от него, като жалбоподателят сам отбелязва, че чул рев на мотор и забелязал как автомобила АУДИ го изпреварва в кръстовището и се насочва към лявата пътна лента.

В този смисъл, след като е забелязал изпреварващия го лек автомобил Ауди, който пръв е заел лява пътна лента , жалбоподателят е бил длъжен по силата на чл. 25, ал.2 ЗДвП да го пропусне, като временно се откаже от намерението си сам да премине в лява пътна лента, до момента, в който това е безопасно.

Като не е постъпил по този начин и въпреки забелязания автомобил АУДИ, жалбоподателят не се е отказал от намерението да се престрои от средна в лява пътна лента, той върши нарушение по чл. 25, ал.2 ЗДвП.

Изцяло неотносим към отговорността на жалбоподателя е въпросът 5 дали водачът на лекия автомобил Ауди от своя страна също е допуснал нарушение на ЗДвП или не.

Това е така, доколкото съгласно трайната съдебна практика ако се установи, че и двамата водачи са допуснали нарушение на правилата на ЗДвП, би било налице съвина и съпричиняване на вредоносния резултат, в който случай и двамата водачи следва да понесат своята отговорност в отделни процеси.

Така Решение №24/07.03.2019 по дело №31/2019 на ВКС, Решение № 201 от 18.02.2019 г. по н. д. № 434 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение №81/17.05.2019 по дело №216/2019 на ВКС, Решение № 16 от 24.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2888/2011 г., II н. о., НК.

В същия смисъл и трайната практика на ВКС приемаща, че ако даден водач сам е допуснал нарушение на ЗДВП (в случая за жалбоподателя- чл.

25, ал.2 ЗДвП), не е налице случайно деяние и той не може да бъде оправдан при ПТП, независимо от поведението на останалите участници в движението и степента на съпричиняване. В процеса по НПК евентуално налично съпричиняване може да се отчита само на база индивидуализация на наказанието, но не и като аргумент за оневиняване на дееца.

Така Решение №81/17.05.2019 по дело №216/2019 на ВКС, Решение №257/09.06.2015 по дело №571/2015 на ВКС, Решение № 229/23 януари 2017г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 753/2016г.на ВКС, Решение № 414 от 15.02.2016 г. по н. д. № 1389 / 2015 г. на Върховен касационен съд, Решение № 318 от 11.VIII.1988 г., по н.д. № 315/88 г., на ВС.

В процесния случай обаче, евентуално съпричиняване от другите водачи (което както се каза не е налице), не може да ползва жалбоподателя дори при индивидуализация на наказанието, доколкото предвидената в чл.

179, ал.2 ЗДвП санкция е във фиксиран размер, тоест правеното възражение се явява освен доказателствено неподкрепено, но и изцяло неотносимо.

Правилно е приложена и санкционната норма на чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, предл.4 ЗДвП, доколкото при доказателствения анализ вече се обоснова, че в резултат от неправомерното поведение на жалбоподателя, изразило се отнемане на предимството на вече заелия лява пътна лента лека автомобил АУДИ се е реализирало ПТП с него по смисъла на дадената в 6 т.30 от ДР на ЗДвП легална дефиниция и по-конкретно:

"Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.“