Решение № 499 от 17.12.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Варна, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20253100900163 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от М. З. И., ЕГН ********** от гр. *** срещу „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище гр.София, за приемане за установено в отношенията между страните, че договор за потребителски кредит № 720031254517/ 01.10.2022 г. е нищожен поради противоречие със закона, конкретно поради нарушение на правилото на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК относно начина на формиране на ГПР по кредита. Отправена е и парична претенция за връщане на сумата от 1886,71 лева като дадена при начална липса на основание, представляваща разликата между сбора от всички извършени плащания по договора – 21 886,71 лева и действително дължимата по договора главница от 20 000 лева, на осн. чл.55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 23 от ЗПК.

Ищецът твърди, че по силата на договор за потребителски кредит №720031254517/ 01.10.2022г., сключен с ответника, му е предоставена в заем сумата от 25771,63 лева срещу задължение за връщане на 37 месечни вноски. Действително усвоената сума възлизала на 20 000 лева, а с остатъка е покрита застрахователна премия в размер на 5771,63 лева. Фиксираният размер на ГЛП по кредита е 41,10%, а ГПР е определен на 47,75%. В исковата молба са посочени следните основания за нищожност на договарянето: в ГПР не са включени всички разходи по кредита, а именно дължимата застрахователна премия. Твърди се, че сключването на застрахователен договор представлява задължително условие за отпускане на кредита.

Поддържа се, че обстоятелството, че в чл. 7.2.2 и чл. 19 от договора застраховката е определена като незадължителна допълнителна услуга не е определящо за преценката за задължителността на застраховането, тъй като от останалите обстоятелства при сключване на договора, се установява противното. Изискването за сключване на застраховка е предвидено в отнапред съставено от ответника договорно съдържание, върху което потребителят не е могъл да влияе. Намира, че липсва ясно описана в договора методика относно формирането на този сборен показател, вкл. кои 1 компоненти са включени в него. По този начин потребителят е поставен в невъзможност да вземе информирано икономическо решение. Доколкото договорът не отговаря на съществените изисквания на ЗПК, същият е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК, а потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Тъй като общо внесената от ищеца сума възлиза на 21886,71 лева, се претендира връщане на даденото над чистата стойност, или сумата от 1886,71 лева.

Ответникът оспорва иска. Сочи, че въпросният кредит е сключен от разстояние, по реда на ЗПФУР, посредством мобилното приложение на банката. Потребителят е идентифициран от приложението чрез видео идентификация, включваща разпознаване на данни от документ за самоличност и лицево разпознаване. След успешната идентификация на потребителя е изпратен код, чрез който да достъпва приложението.

На 29.09.2022г. ищецът е използвал мобилното приложение и е кандидатствал за одобрение на кредит. При стартиране на процедурата по кандидатстване потребителят сам е избрал размера на кредита, срока за издължаване, както и застрахователното покритие. След задаване на тези параметри от потребителя, банката е изготвила проект на договора и го е изпратила за одобрение от ищеца. Същият е разполагал с 24 часа за запознаване със съдържанието. Всички действия на ищеца в приложението са записани като електронен запис на логове (генерирани автоматично записи от системи за контрол на достъпа до приложението). Оспорва твърденията за нищожност на договарянето. Намира, че не следва да се приравнява грешно посочения ГПР с въобще непосочения такъв. Счита, че ако годишният процент на разходите не отразява всички разходи по кредитирането, то следва да намери приложение разпоредбата на чл. 19, ал.

5 от ЗПК, тоест недействителността да обхване само конкретната клауза, но не и цялото договорно съдържание. Позовава се, че начинът на изчисляване на ГПР и видът на включените в него разходите са предмет на законова регулация и кредиторът няма задължение да предоставя на потребителя информация по тези въпроси, включително защото тази информация не може да бъде представена по ясен и разбираем начин.

Счита, че и задължението на кредитора да оповести взетите допускания, използвани при изчисляване на ГПР, не е абсолютно. Такива допускания подлежат на обявяване само при променливост на някой от параметрите на кредитирането- лихва, срок, падеж.

В процесния случай страните не са договорили възможност за промяна на условията по споразумението- договорът е сключен за конкретна сума, при фиксиран срок на издължаване и лихва, поради което не е било необходимо посочване на допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Възразява срещу твърдението, че дължимата застрахователна премия следва да фигурира като образуващ ГПР коефициент.

Съгласието на потребителя за сключване на договора за застраховка е обективирано чрез Сертификат № 17200312545172022. Освен това сключването на застраховка не представлява задължително условие за отпускане на кредита, а потребителят е изразил изричното си съгласие за застраховане. В подкрепа на твърденията за незадължителност на застраховането сочи, че застрахованият ищец разполага с право на отказ от застраховане както в деня на сключване на договора, така и след тази дата/ което право е уредено в чл. 10 от ОУ към застрахователния сертификат/. Сочи, че премията е действително заплатена на застрахователя. Въз основа на изложеното настоява за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Страните, редовно призовани за съдебно заседание, не се явяват и не се представляват.

По делото са депозирани молби, с които се поддържат вече изразените по делото становища.

2

За да се произнесе съдът, съобрази от фактическа страна следното:

От представеният по делото договор за потребителски кредит № 720031254517, се установява, че считано от 01.10.2022 г. ищецът и банката-ответник са обвързани от договорно отношение по силата на което на клиентът е била предоставена заемната сума в общ размер на 25 771,63 лева, от които 20 000 лева кредит и 5 771.63 лева застрахователна премия. Съгласно чл. 7.2 от договора, частта от сумата, представляваща кредитни средства се усвоява до 3 работни дни, считано от датата на сключване на договора, по сметка на потребителя, открита при кредитора. Съответно частта от сумата, представляваща застрахователна премия, се усвоява чрез директен превод от кредитора по банкова сметка на съответния застраховател. В договора за потребителски кредит е договорен годишен лихвен процент в размер на 41.10% и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочие. Годишният процент на разходите е в размер на 47.75%, съответно общо дължимата сума по кредита, възлиза на 45 844,01 лева, съгласно чл. 10 от договора.

Съгласно чл. 7.2 от договора средствата по кредита за общо ползване се превеждат от кредитора по сметка на потребителя, открита в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, а частта от средствата, представляващи дължима конкретна застраховка, се привеждат директно по сметка на съответния застраховател, респ. по сметка на съответния застрахователен посредник. Инкорпориран е в чл.11.2, погасителен план, включващ падеж и размер на вноската, сумите, които се погасяват, и дължимия остатък. Придружаващи договора за кредит са Стандартен европейски формуляр и декларации. Във връзка със застраховката, по делото е представена, подписана от ищеца декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита” за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставен от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, и допълнителна медицинска услуга "Второ медицинско мнение", предоставена от Mediguide International. Видно от писмените доказателства е изготвен сертификат №17200312545172022 за застраховане, чрез който клиентът е бил запознат, че срокът на застраховката е равен на срока на договора за потребителски кредит, при дължима сума в общ размер от 5771.63 лв., формирана от сбор от еднократна застрахователна премия и данък върху нея. Отбелязано е, че застраховката е сключена със застрахователното посредничество на „Ти Би Ай Банк“ЕАД. Във връзка с предоставените застрахователни продукти, ищецът е бил запознат с информационен документ, подписал е декларации и относими общи условия.

Между страните е обезспорно, че отпусната главница в размер на 20 000 лева е била усвоена. Безспорно е още, че общият сбор на извършените от клиента погашения към датата на сезирането възлизат на 21 888,55 лева.

Няма спор между страните, че застрахователната премия не е взета предвид при определяне величината на ГПР по договора, както и че при включване на този разход към ГПР, тази величина би надвишила лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

С молба с вх. № 16120/ 06.06.2025 г., по делото са представени 2 броя платежни с бенефициер застрахователно дружество „Кардиф-Животозастраховане“, както и извадка от протокол.

От заключението по приетата по делото съдебна компютърно-техническа експертиза, която се цени от съда, като компетентно и добросъвестно дадена, се установява, че в процеса на кандидатстване за кредит, осъществен чрез мобилно 3 приложение „tbi bank”, потребителят е избрал да сключи договор за застраховка.

Констатира се, че ползвателят на приложението е разполагал с опция да не приема предложената застраховка като избере отметка „Ако не искате защита на сметката и кредита“. Експертът е посочил, че договорът за кредит се предоставя за подпис в мобилното приложение, където се визуализира с договорни клаузи, съобразени с предоставената от клиента информация в хода на процеса по кандидатстване.

Софтуерният продукт позволява договорът да бъде подписан едва след като бъде прочетен изцяло. В хода на изследването, вещото лице е достигнало до извода, че изборът на допълнителна услуга „Защита на кредита“ не оказва влияние на стойностите на годишният лихвен процент и годишния процент на разходите.

Последните запазват своя размер, определен от размера на кредита.

Въз основа на изложеното, съдът намира от правна страна следното:

По делото са предявени искове за установяване на нищожността на потребиелско договаряне поради противоречие с правилата за потребителска закрила (ЗПК), както и кондикционна претенция за връщане на платеното по сключен договор за потребителски кредит над поначало дължимата главница.

Учреденото между страните отношение има характеристиките на договор за потребителски кредит, съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция.

Кредитополучателят има качеството „потребител“ по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо в отношенията между страните, приложение намират императивните норми на ЗПК и ЗЗП, съобразно които в случай, че не са спазени изискванията на чл.

10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал. 1, т. 7-9, според чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се счита за недействителен.

В настоящият случай, макар потребителското качество на ищеца, съдът не може да се произнася служебно по всички основания за нищожност на договора поради накърняване на потребителската закрила, каквото задължение е налице ако потребителят е ответник в исково производство. Когато искът е прявен срещу потребител, последният е длъжен, под страх от преклузия, да изчерпи всички възражения срещу иска. Съответно, в същите рамките се разпростира задължението на съда за съдействие на по-уязвимата страната. Когато, обаче потребителят е този, който инициира съдебния процес, предметът на иска се очеравата от него. В този случай следва да намери проявление принципът на диспозитивното начало- чл. 6, ал. 2 от ГПК, съгласно който съдът е обвързан от конретният обем на защита, заявен в исковата молба. Обратното би ознававало съдът да се произнесе по незаявено основание за нищожност. В този смисъл, в настоящия случай, съдът не следва да извършва служебна проверка действителност на други договорни клаузи извън посочените от ищеца. Ето защо по делото съдът е ограничен единствено до преценката за съотвествие на договора с изискването на чл.10,ал, т. 10 от ЗПК.