Решение № 454 от 04.03.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 454

Перник, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - III касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

Членове:

АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА

СИЛВИЯ МИЧЕВА-ДИМИТРОВА

При секретар АННА МАНЧЕВА и с участието на прокурора АЛБЕНА ТЕРЗИЙСКА като разгледа докладваното от съдия АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА канд № 20267160600007 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по две касационни жалби – на „***“ АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор инж. Б. Б., и на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, с адрес: [населено място], [улица], ет. 10, против Решение № 347 от 06.11.2025 г., постановено по АНД № 1257 по описа за 2025 г. на Районен съд – Перник.

С обжалваното решение е изменено Наказателно постановление № 56 от 28.07.2025 г., издадено от инж. И. М. П. – директор на Регионална инспекция по околната среда и водите – София, с което на „***“ АД, [населено място], с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], представлявано от изпълнителния директор инж. Б. Б., на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) е наложена имуществена санкция в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева за нарушение по чл. 123в, т. 2, във връзка с чл. 164, ал. 1 от ЗООС, като размерът на санкцията е намален на 40 000 (четиридесет хиляди) лева.

В касационната жалба на „***“ АД се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението на районния съд поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Поддържа се, че е налице нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като при съставянето на акта за установяване на административно нарушение не са присъствали свидетели. Навеждат се и доводи за нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, във връзка с неяснота относно датата и периода на извършване на нарушението поради непосочване на начален момент. Излагат се твърдения и за нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, във връзка с индивидуализацията на наказанието, както и че наказателното постановление е издадено в противоречие с разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

Твърди се още, че не са събрани достатъчно доказателства, които да обосноват еднозначен извод за нарушение на Условие 9.3.1, във връзка с Условие 9.3.1.1 и Условие 9.2 от Комплексно разрешително № 53‑Н1‑И0‑А2/2024 г. С оглед изложеното се иска отмяна на решението на районния съд и постановяване на съдебен акт по същество, с който изцяло да бъде отменено наказателното постановление като незаконосъобразно.

В касационната жалба на директора на РИОСВ – София се поддържа незаконосъобразност на решението на районния съд в частта, с която е изменено Наказателно постановление № 56 от 28.07.2025 г., изразяваща се в намаляване размера на наложената на „***“ АД имуществена санкция за нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС. Моли се решението на районния съд да бъде отменено и наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.

В съдебно заседание касационният жалбоподател „***“ АД, редовно призован, се представлява от юрисконсулт С. С., който поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи, като отхвърли касационната жалба на директора на РИОСВ – София като неоснователна.

В съдебно заседание директорът на РИОСВ – София, редовно призован, не се явява. Представлява се от Н. С. – директор на дирекция „Административни, финансови и правни дейности“ към РИОСВ – София, притежаващ юридическа правоспособност. Поддържа касационната жалба и моли съда да я уважи, като отхвърли касационната жалба на „***“ АД като неоснователна.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационните жалби и предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.Административен съд – Перник, касационен състав, като прецени наведените касационни основания и доводи на страните, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени от процесуално легитимирани страни, участвали в производството пред районния съд, за които решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок за обжалване.

Касационната жалба на „Топлофикация – Перник“ АД, разгледана по същество, е основателна.

Касационната жалба на директора на РИОСВ – София, разгледана по същество, е неоснователна.

След извършена проверка в пределите на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че решението на Районния съд е валидно и допустимо, доколкото същото е постановено по жалба срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

В хода на настоящото съдебно производство се установи, че на „***“ АД е издадено Комплексно разрешително № 53-Н1/2014 година за експлоатация на горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия – т.1.1 от Приложение № 4 към ЗООС. С Решение № 53-Н1-И0-А2/2024 година комплексното разрешително е актуализирано.

С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 6 от 30.01.2025 година, издаден от младши експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“ (ККФОС), Дирекция „Контролна и превантивна дейност“ (КПД) при РИОСВ София е установено, че на 08.01.2025 година в [жк], [населено място] на площадката на ТЕЦ „Република“, „***“ АД, в качеството си на оператор на горивна инсталация за производство на топлинна и електрическа енергия не е изпълнило задълженията си по Условия от Комплексно разрешително №53-Н1/2014 година, актуализирано с Решение № 53-Н1-И0-А2/2024 година на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда, а именно: Условие 9.3.1.1 „Всички емисии, формирани от експлоатацията на инсталацията по Условие 2, които са установени извън технологичния им път от горивните камери на парогенераторите до съответното изпускащо устройство да се считат за неорганизирани“, във връзка с Условие 9.3.1 „Всички емисии на вещества от инсталация по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“.

Нарушението се изразявало в това, че във връзка с постъпил сигнал е извършена проверка при която се установило наличие на неорганизирани емисии от площадката, сградата и съоръженията, експлоатирани от оператора.

От географска точка с координати [Наименование], [Наименование], разположена в [жк] била визуализирана неорганизирана емисия от сградата, в която са разположени парогенераторите – котлен цех. Кълба от прах с кафяв цвят излизали от различни компрометирани участъци – от покрива, отвори и процепи на сградата на котлен цех, които запрашвали района. При обход на промишлената площадка било установено, че неорганизираните емисии с кафяв цвят излизат от покрива и от различни процепи и нерегламентирани отвори на сградата, в която са разположени парогенераторите. Площадката на дружеството била запрашена от неорганизирани емисии, които излизали от котления цех. Установени били емисии от експлоатация на ПГ № 4, извън регламентирания им технологичен път от горивната камера на парогенератора, преминали за последователно пречистване посредством електрофилтри и сероочистваща инсталация и изпускани в атмосферния въздух чрез изпускащо устройство № 2. Така описаното деяние било квалифицирано от страна на актосъставителя като нарушение на чл. 123в, т. 2, във връзка с чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда. АУАН е предявен и подписан от представител на дружеството на 30.01.2025 година.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу констатациите, обективирани в АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН директорът на РИОСВ София е издал Наказателно постановление № 56 от 28.07.2025 година, с което на основание чл. 53 и чл. 83, ал. 1, и ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания и чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда е наложил на „***“ АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк], представлявано от изпълнителния директор инж. Б. Б. имуществена санкция в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева за извършено административно нарушение на чл. 123в, т. 2, във връзка с чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда. Наказателното постановление е връчено на 30.07.2025 година.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд – Перник, който с Решение № 347 от 06.11.2025 г., постановено по АНД № 1257/2025 г., го е изменил, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 40 000 (четиридесет хиляди) лева.

За да постанови решението си, районният съд, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, е приел от фактическа страна обстановката, отразена в АУАН и в наказателното постановление.

Въз основа на установената фактическа обстановка и след извършване на проверка за законосъобразност на производството по налагане на имуществената санкция, във връзка с доводите на жалбоподателя, районният съд е приел, че при съставянето на АУАН и при издаването на наказателното постановление са спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като са изложени всички обстоятелства, необходими за установяване на вмененото административно нарушение.

Районният съд приел също, че извършването на административното нарушение е доказано по категоричен начин и че дружеството правилно е подведено под административнонаказателна отговорност.

По отношение на вида и размера на наказанието районният съд приел, че определената от административнонаказващия орган имуществена санкция не съответства на степента и обществената опасност на нарушението. С оглед значимостта на засегнатите обществени отношения е счел наказанието за прекомерно завишено и е определил имуществена санкция в размер на 40 000 (четиридесет хиляди) лева, като в този смисъл е изменил наказателното постановление.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В този аспект настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

С оглед разпоредбата на чл. 220 от АПК, съгласно която касационната инстанция възприема установената от районния съд фактическа обстановка, настоящият касационен състав намира, че в конкретния случай същата не е изцяло правилно установена, доколкото е формирана въз основа на неправилна правна интерпретация на релевантните факти, довела до неправилно приложение на материалния закон.

По доводите, изложени в касационната жалба на „***“ АД относно твърдяното неправилно приложение на закона от страна на районния съд във връзка с изводите за процесуалната законосъобразност на административнонаказателното производство по издаване на наказателното постановление, настоящия касационен състав намира следното:

Неоснователни са доводите на касатора, свързани с твърдяната неправилност на изводите на районния съд относно спазването на процесуалните правила на Закона за административните нарушения и наказания, визирани в чл. 40, ал. 1, чл. 42, т. 7, чл. 52, ал. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Районният съд е обсъдил подробно и мотивирано всяко от тези възражения и е изложил законосъобразни и обосновани изводи за тяхната неоснователност. Тези изводи са основани на относимите правни норми и на събраните по делото доказателства, поради което настоящият касационен състав не намира за необходимо да ги преповтаря. В тази част касационната жалба се явява неоснователна.

Основателни обаче са доводите на касатора относно недоказаността на вмененото административно нарушение. Както беше посочено административнонаказателната отговорност на дружеството е ангажирана за това, че не е изпълнило Условие 9.3.1.1 „Всички емисии, формирани от експлоатацията на инсталацията по Условие 2, които са установени извън технологичния им път от горивната камера на парогенераторите до съответното изпускащо устройство да се считат за неорганизирани“, във връзка с Условие 9.3.1 „Всички емисии на вещества от инсталацията по Условие 2 да се изпускат в атмосферния въздух организирано през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2“., определени в Комплексно разрешително (КР) № 53-Н1/2014 година, актуализирано с решение № 53-Н1-И0-А2/2024 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околната среда.