Решение № 157 от 12.11.2024, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 157 гр. Кубрат, 12.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20243320100430 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД.

Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 203670940, представлявано от Ю. Х. Ю. – Изпълнителен директор чрез юрк.Н. А., твърди, че на 30.11.2022 г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, на основание чл.

99 от ЗЗД, между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК 201257149, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски кредит № 7000899319 от дата 27.12.2018 между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и И. С. М. е прехвърлено в полза на „Иновативни финанси“' ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна „Иновативни финанси“ ООД прехвърля процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.10.2023 г.

На 27.12.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, като заемодател и И. С.

М. като заемател е бил сключен Договор за потребителски кредит с № 7000899319, по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на 1 заемателя под формата на заем парична сума в размер на 7918.94 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита. Твърди се, че кредиторът е превел кредитните средства по лична банкова сметка на кредитополучателя. Последният се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита била в общ размер на 11197.62 лв. като договорната лихва по кредита е била уговорена от страните в размер на 3278.68 лв.

Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 05.02.2019 г., на 36 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежа на всяка отделна погасителна вноска, като първите 35 броя вноски са в размер на 311.05 лв. всяка, а последната погасителна вноска е изравнителна и е в размер на

310.87 лв. След настъпване на крайния падеж на договора – на 05.02.2019 г. длъжникът не погасил месечните вноски и останал задължен.

На 30.04.2024 г. ищецът депозирал в РС – Кубрат, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против ответника,образувано в ч. гр. д.№ 296/2024 г. и приключило с издававането на Заповед № 172/08.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумите: 6613,18 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 7000899319/27.12.2018 г., ведно със законната лихва от 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 4889,26 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 26.04.2019 г. до 05.01.2022 г.; 8,27 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 26.04.2019 г. до 29.04.2024 г.; Заповедта за изпълнение била връчена на ответника, който в едномесечния срок подал възражение, в което посочил, че по-голямата част от задължението си е погасил, а претендираните вземания за лихви са прекомерно завишени.

В изпълнение указанията на заповедния съд, ищецът предявява настоящия установителен иск, с който моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът И. С. М. дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД гр. София сумите 6613,18 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 7000899319/27.12.2018 г., ведно със законната лихва от 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата;

4889,26 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 26.04.2019 г. до 05.01.2022 г.; 8,27 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 2

26.04.2019 г. до 29.04.2024 г. Претендират присъждане и на направените по настоящото и по заповедното производство разноски.

Ответникът И. С. М., ЕГН ********** с пост./наст. адрес в *** се представлява от пълномощник адв. В., който заявява становище, че исковете следва да се уважат съобразно заключението на вещото лице, тъй като доверителката му е извършвала плащания по договора.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От приложеното ч. гр. д. № 296/2024 г. по описа на Районен съд – Кубрат, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 172/08.05.2024 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство.

Издадената заповед е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове по реда на чл. 422 ГПК.

От представените с исковата молба писмени доказателства се установява следното:

На 27.12.2018 г. между „ТИ БИ АЙ Банк “ ЕАД, като заемодател и И. С.

М. като заемател е бил сключен договор за потребителски кредит № 7000899319. На 30.11.2022 г. е б и л подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания, на основание чл. 99 от ЗЗД, между „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД и „Иновативни финанси“ ООД, ЕИК 201257149, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № 7000899319/27.12.2018 между „ТИ БИ АЙ Банк “ ЕАД и И. С. М. е прехвърлено в полза на „Иновативни финанси“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. От своя страна „Иновативни финанси“ ООД е прехвърлило процесното вземане в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940 по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.10.2023 г.

Съгласно Договора за потребителски кредит № 7000899319/27.12.2018 г. заемодателят отпуснал на заемателя паричен заем в общ размер на 7918.94 лева, а последният усвоил цялата сума веднага след сключването му. И. С. М. се е задължила да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения договор, като заплати сума в общ размер на 11197.62 лв. и е 3 уговорено договорната лихва по кредита да е в размер на 3278.68 лв.

Ответницата се съгласила да върне сумата 11197.62 лв. чрез 36 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, всяка вноска в размер на 311.05 лв. и последна изравнителна в размер на 310.87 лв. с краен срок 05.02.2019 г.

Ответникът следвало да изплати целия заем на 05.02.2019 г. – последната падежна дата, но и след настъпване на крайния падеж останал задължен.

В тази връзка „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е подало на 30.04.2024 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.

410 от ГПК образувано в ч. гр. д. № 296/2024 г. по описа на РС – Кубрат. По цитираното частно гражданско дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 172/08.05.2024 г., с която съдът е осъдил ответника в настоящото гражданско дело да заплати на ищеца както следва: 6613.18 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 7000899319/27.12.2018 г., ведно със законната лихва от 30.04.2024 г. до окончателното изплащане на сумата; 4889.26 лв. – договорна лихва, начислена за периода от 26.04.2019 г. до 05.01.2022 г.; 8.27 лв. – обезщетение за забава, начислено за периода от 26.04.2019 г. до 29.04.2024 г.

Поради това, че така издадената заповед за изпълнение е била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът в законовия едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване вземането си.

По делото е изготвена съдебносчетоводна експертиза, която дава заключение, че стойността на кредита е бил преведен на 27.12.2018 г. по сметката на ответницата. Размерът на непогасената главница е в размер на 6613.18 лв. и представлява разликата между дължимата 7918.94 лв. и внесената 1305.76 лв. Размерът на непогасената договорна лихва по процесния договор е 2092.70 лв. и представлява разликата между дължимата от 3278.68 лв. и внесената в размер на 1185.98 лв. Размерът на лихвата за забава, вследствие на забавено плащане по процесния договор е 18.28 лв. и представлява разликата между начисленото обезщетение за забава до 05.11.2019 г. в размер на 42.34 лв. и внесените 24.36 лв.

Заключението по изготвената ССЕ като обосновано, компетентно извършено и неоспорено от страните се възприема от съда изцяло.

4

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.

При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. По този иск следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

Ответникът, при съответно твърдение, следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.

В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен между ответника и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД Договор за потребителски кредит № 7000899319/27.12.2018 г. Вземанията са цедирани от кредитора „Иновативни финанси“ ООД. Последното цедира на „Агенция за събиране на вземания“ АД, гр.София с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 18.10.2023 г. процесните вземания по договора за потребителски кредит с кредитополучател И. С. М..

При извършване на проверка за наличие на неравноправни клаузи съдът намира, че договорът за потребителски кредит отговаря на изискванията на закона – чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. Уговорения ГПР е в рамките на законоводопустимия размер (чл.19, ал.4 от ЗПК), както е установено от самия договор и не се явява неравноправна клауза. Уговореният ГЛП в размер на 24.09 % с подробно посочен начин на формиране, също не е неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП.

В самия договор (стр.3 от него) се съдържа и погасителния план, т. е. броя месечни вноски, размера на всяка вноска, в т. ч. последната, първото месечно плащане и ден от месеца, в който се дължат плащанията.

Погасителният план, инкорпориран в договора, съдържа необходимата за 5 потребителя информация относно условията на погасяване на кредита (размер на вноската, брой вноски, дата на плащане на вноските). В европейското право е предвидено и СЕО приема за достатъчен погасителен план съдържащ тази основна информация за погасяване на кредита. Не е необходимо под формата на погасителен план да се посочва каква част от вноската е предназначена за погасяване на главницата (практиката на СЕО). В чл.12 от договора кредиторът изрично се е задължил да предостави на заемателя на предпочитан от него вид носител при поискване и безвъзмездно извлечение по сметката под формата на погасителен план, съгл. чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК.

С оглед на това, съдът приема, че не е налице нарушение на императивните разпоредби на чл.10, ал.1, т.11 и т.12 от ЗПК.

Ответникът не е бил уведомен за извършената цесия, защото по делото липсват доказателства годни да установят връчването на уведомление на адресата. Независимо от това, доколкото заявлението е основано не на предсрочна изискуемост на вземането по договора, а на изцяло падежирал дълг, това обстоятелство е без правно значение. В трайната съдебна практика е прието, че действието по уведомяване на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а целта е длъжникът да знае на кого да плати. Длъжникът има интерес да оспорва уведомяването на цесията тогава, когато не е платил на ненадлежен кредитор.