Решение № 31 от 05.03.2026, Районен съд - Кнежа
- Съд
- Районен съд - Кнежа
- Дело
- Гражданско дело 707/2025
- Вид
- Решение № 31
- Подписан
- 05.03.2026
- Състав
- Мая Павлова Кончарска
Цитирани разпоредби
- чл. 131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341-345 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341-345 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341-345 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341-345 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 341-345 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 21, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 22 · Семеен кодекс
- чл. 22, ал. 1 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 31 гр. К., 05.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мая П. Кончарска при участието на секретаря Силвина В. Хлебарска като разгледа докладваното от Мая П. Кончарска Гражданско дело № 20251430100707 по описа за 2025 година
Производството е за делба и се намира в първата фаза.
В депозираната пред съда искова молба ищецът Е. М. В., чрез пълномощника адв. С. Ч. от АК – Плевен, твърди, че с ответницата Д. А. М.В.а са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с решение № 131 от 31.10.2025 год. по гр. дело № 166/ 2025 год. на РС – К., в сила от същата дата. Твърди се, че бившите съпрузи са притежавали недвижимо имущество, което не е било предмет на бракоразводното дело. Твърди се, че с решение № 71 от 27.05.2024 год. по гр. дело № 147/ 2024 год. на РС – К., влязло в законна сила на 14.06.2024 год., ищецът лично е придобил следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор *** в гр. К., с адрес: ул. „***** ****“ № ***, в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 22 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: Сграда за търговия. Сочи се, че този имот е придобит на основание предварителен договор по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, сключен на 09.03.2020 год. с Потребителна кооперация „Напредък“ К., и същият не е съпружеска имуществена общност, тъй като окончателното изплащане на продажната цена е било направено около две години преди сключването на брака между страните на 18.06.2022 год. С оглед на това ищецът счита, че в случая окончателният договор не е породил права за бившата му съпруга и нейния принос е изключен.
1
Твърди се още, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 9, том 4, рег.№ 2246, дело № 390/ 15.08.2023 год. на И. И.а – нотариус с рег.№ 023 на НК, с район на действие РС – Ч.б., бившите съпрузи са придобили следния недвижими имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, находящ се в с. Г., общ. Ч.б., с площ от 865 кв. м., към които се придават 20 кв. м. или всичко урегулирано 885 кв. м., съставляващо имот № ІV-595 в кв. 45 по плана ан с. Г., заедно с построените в него две ЖИЛИЩНИ СГРАДИ, ВТОРОСТЕРПЕННА ПОСТРОЙКА и ГАРАЖ, при граници и съседи: улица, имот №№ V-597, № VІ596, VІІ-594, ІІІ-588.
Твърди се, че както в хода на бракоразводното дело, така и извънсъдебно, страните не са успели да уредят въпроса по отношение на съсобствеността спрямо имуществото, като тази съсобственост е нежелана и за ищеца е налице правен интерес от провеждане на настоящото производство. Същият моли съда да допусне делба на гореописаните имоти, като по отношение на първия от тях (в гр. К.) да възложи собствеността на него изцяло поради това, че не е СИО, а относно втория – да допусне делба при равни права между съделителите.
С влязло в сила определение рег.№ 298/ 17.11.2025 съдът е прекратил производството по делото, в частта досежно предявения иск за съдебна делба на ПИ с площ от 865 кв.м., към които се придават 20 кв.м., или всичко урегулирано 885 кв.м., съставляващо имот № ІV-595 в кв. 45 по плана на с. Г., общ. Ч.б., заедно с построените в него ДВЕ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ, ВТОРОСТЕПЕННА ПОСТОЙКА и ГАРАЖ, при граници и съседи на целия имот: улица, имот № V-597, имот № VІ-596, имот № VІІ-594, имот № ІІІ-588 и е изпратил делото в тази му част по подсъдност на РС – Ч.б..
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.
ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не се явява, но се представлява от адв. С. Ч., с пълномощно по делото. Процесуалният представител поддържа исковата молба, позовава се на писмени доказателства. В хода по същество моли съда да постанови решение, с което да възложи на ищеца недвижимия имот в гр. К., тъй като имотът не представлява СИО, а е негова лична собственост. Не претендира разноски по делото.
2
ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, се явява лично в о.с.з. и с адв. Ц. А. от ПлАК, с представено по делото пълномощно. Процесуалният представител излага доводи за наличие на съсобственост между страните по отношение на процесния имот, тъй като предварителният договор е бил обявен за окончателен по време на брака им и моли съда да допусне делба на имота между бившите съпрузи при квоти по 1/2 идеална част за всеки от тях. Не претендира деловодни разноски.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение съгласно чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а се установява от приетите като доказателства Решение рег.№ 131/ 31.10.2025 год. по гр. дело № 166/ 2025 год. на РС – К. и удостоверение за сключен граждански брак (дубликат), изд. на 20.08.2024 год. от Община К., че ищецът и ответницата са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с развод. Решението е влязло в законна сила на 31.10.2025 год.
Видно от така представените писмени доказателства бракът между страните е бил сключен на 18.06.2022 год. с акт № 0016 и същият е продължил до 31.10.2025 год. – датата, на която е прекратен с развод.
Не е спорно между страните и се установява от приетото като доказателство Решение рег.№ 71/ 27.05.2024 год. по гр. дело № 147/ 2024 год. на РС – К., че с него на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е обявен за окончателен сключения на 09.03.2020 год. в гр. К. между Кооперация „Потребителна кооперация „Напредък“ К.“, представлявана от председателя Маргарита Павловска, като продавач и ищеца Е. М. В., като купувач, предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно: СГРАДА с идентификатор *** в гр. К., с адрес: ул. „***** ****“ № ***, в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 22 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: Сграда за търговия, за сумата от 4 000 лева, изплатени изцяло по банков път от купувача на продавача. Видно от мотивите на съдебния акт, както и от писмените доказателства по приложеното към делото гр. дело № 147/ 2024 год. по описа на РС – К., предварителният договор е бил сключен на 09.03.2020 год., а договорената продажна цена на имота е била платена по банков път от Мерко Емилов В., съответно на 21.02.2020 год. – сума в размер на 2 000 лв. и на 04.08.2020 год. – 2 000 лв., за 3 което са били издадени фактури №№ 3817, 3942 от същите дати.
Представени и приети като доказателства са скица на сграда № 15865703-25.08.2024 г. с идентификатор ***, изд. от СГКК – Плевен и удостоверение с изх.№ 6511010257/ 26.02.2025 год. за данъчна оценка по чл. 264, ал.1 от ДОПК, издадено от Община К.. Видно от последното, данъчната оценка на недвижимия имот е 1 763.10 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от съсобствениците, чрез който той упражнява потестативното си субективно право да иска прекратяване на съсобствеността, е необходимо да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване съществуването на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху имотите, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство – чл. 341-345 от ГПК.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от СК вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие има са придобити.
Доколкото правото на делба произтича от конкретна имуществена общност и се обуславя от същата, то за да уважи иск за съдебна делба, съдът следва да установи, че е налице съсобственост между страните върху процесния недвижим имот, както и че същите не могат да го поделят доброволно.
СК предвижда възникване на СИО при възмездно придобиване по време на брака в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното. Когато придобиването на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства, придобити по дарение, наследство или с друго лично имущество по смисъла на чл. 22 СК, приносът е изключен и е основание за пълна (или частична) трансформация. Според разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от СК, лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, а съгласно чл. 22, ал. 1 от СК , вещните права, придобити преди 4 брака, както и придобитите по време на брака по наследство или дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
Спорен по делото е въпроса процесният недвижим имот придобит ли е от страните по делото – бивши съпрузи, по време на брака им и същият следва ли да бъде включен в делбената маса.
Установи се по несъмнен начин, че недвижимият имот, предмет на настоящото производство, е закупен с предварителен договор през 2020 год. и че продажната цена за имота е била изцяло платена (на две вноски от трето лице) на продавача още тогава и тогава е било предадено владението върху него на ищеца, т.е. преди сключването на гражданския брак между страните.
Безспорно е, че по време на брака им (продължил от 18.06.2022 год. до 31.10.2025 год.) и преди неговото прекратяване съдът е обявил предварителния договор за покупко-продажба на имота за окончателен – на 14.06.2024 год. Дали придобито по време на брака чрез договор за покупкопродажба недвижимо имущество е съпружеска имуществена общност или лична собственост (изцяло или частично) на единия съпруг, зависи единствено от характера на средствата, с които е заплатена покупната цена.
От страна на ответницата не са наведени твърдения за участие в закупуването на имота с лични парични средства. Независимо от това същата счита, че е придобила право на собственост върху имота по силата на съдебното решение, с което предварителният договор е обявен за окончателен по време на брака й с ищеца. Ако приемателят по предварителния договор е в брак, при изповядане на окончателния договор и изпълнение на дължимата от него престация той ще придобие обещания имот в съпружеска имуществена общност поради презумптивния принос на другия съпруг. Сключеният по време на брака възмезден окончателен договор ще породи права за другия съпруг, макар той да не е страна нито по предварителния, нито по окончателния договор, ако престацията на приемателя също е изпълнена по време на брака. Ако обаче престацията на приемателя е изпълнена преди сключването на брака, окончателният договор няма да породи права за другия съпруг, тъй като неговият принос ще е изключен.
Действително в случая юридическият момент на придобиването на имота е датата на влизане в сила на съдебното решение по чл. 19, ал. 3 ЗЗД (на 14.06.2024 год.), но предхождащото заплащане на стойността му е станало 5 преди брака – в този см. 2 бр. фактури от 2020 год. за заплащане на продажната цена на имота, поради което ищецът е станал изключителен собственик на имота, без наличие на съсобственост с ответницата (на базата на съвместен принос в придобиването изцяло или частично на имота).
Гореизложеното обуславя извода на съда, че процесният имот не е станал СИО, в случая липсва съсобственост между страните и доколкото имотът не е бивша съпружеска имуществена общност искът се явява неоснователен и не следва да бъде допускана делба.
Страните не са претендирали разноски по делото.
При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда държавна такса в размер на 4% върху стойността на имота (по данъчна оценка) или сумата от 36.06 евро.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск и НЕ ДОПУСКА да се извърши делба на СГРАДА с идентификатор *** в гр. К., общ. К., обл. Плевен, по КККР одобрени със заповед № РД-18-1431/ 07.08.2018 год. на Изп. директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо сградата е от 20.06.2024 год., с адрес: гр. К., ул. „***** ****“ № ***, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ: 22 кв. м., брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни, предназначение: Сграда за търговия, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
Разпечатката съдържа 36 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fba7ac67-5166-4aa7-9470-8704e608d455