Решение № 1733 от 11.10.2021, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1733 гр. Пловдив, 11.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20215330101668 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявени от В. Д. Г. против „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 4 662, 66 лв. – главница и лихви по договор за кредит за граждани от 27.11.2002 г., ведно със законна лихва, считано от 07.09.2004 г. в размер на 8 588, 16 лв. – до датата на предявяване на исковата молба в съда, и сумата от 93, 27 лв. – разноски по делото, по изпълнителен лист от 13.09.2004 г., издаден по гр.д. № 5666/2004 г. на Районен съд – Пловдив, за принудителното изпълнение на които е образувано *** *** ***, поради погасяване на вземането по давност към момента на образуване на *** производство.

При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи сумата от 4 662, 66 лв. – главница и лихви по договор за кредит за граждани от 27.11.2002 г., ведно със законна лихва, считано от 07.09.2004 г. в размер на 8 588, 16 лв. – до датата на предявяване на исковата молба в съда, и сумата от 93, 27 лв. – разноски по делото, по изпълнителен лист от 13.09.2004 г., издаден по гр.д. № 5666/2004 г. на Районен съд – Пловдив, за принудителното изпълнение на които е образувано *** *** ***, поради погасяване на вземането по давност.

В исковата молба се твърди, че в полза на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД 1 е издаден изпълнителен лист от 13.09.2004 г. на основание постановено решение по гр.д. № 5666/2004 г. на Районен съд – Пловдив, за сумата от 4 662, 66 лв. – главница и лихви по договор за кредит за граждани от 27.11.2002 г., ведно със законна лихва, считано от 07.09.2004 г. и сумата от 93, 27 лв. – разноски по делото, за които задължения ищцата отговаряла солидарно в качеството й на поръчител. Сочи, че вземането е прехвърлено с договор за цесия от 15.07.2013 г., сключен между „УниКедит Булбанк“ АД – правоприемник на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД, и „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Поддържа, че по молба на цесионера от 28.04.2014 г. е образувано *** *** ***. Твърди, че вземанията, предмет на издадения установителен иск, се погасяват с общата петгодишна погасителна давност, тъй като са установени с влязло в сила решение, като счита, че последните са недължими, тъй като към датата на образуване на *** производство, последните са погасени по давност. В условията на евентуалност счита, че давностният срок е изтекъл по време на *** производство, тъй като от датата на образуване на *** – 28.04.2014 г. до м. януари 2021 г. – датата на получаване на призовка за принудително изпълнение, давностният срок е изтекъл, като в хода на *** производство е настъпила перемция. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който се излагат съображения за недопустимост на предявения иск, тъй като заповедта за изпълнение е издадена на несъдебно изпълнително основание, което се ползва със стабилитета на влязло в сила съдебно решение, поради което приложение следва да намери общата петгодишна погасителна давност. В този смисъл се позовава на съдебна практика. Счита, че по отношение на процесния случай приложение следва да намерят постановките на Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давността спира да тече. В този смисъл счита, че постановките на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д.

№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да намерят приложение едва от датата на постановяване на посоченото тълкувателно решение, поради което от датата на образуване на *** производство през 2014 г. до 26.06.2015 г. давността за вземането е спряла да тече, като на 26.06.2015 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който следвало да изтече на 26.06.2020 г., но е прекъснат с депозирането на молба от 25.09.2017 г., в която е поискано прилагането на конкретен изпълнителен способ от страна на ***. Сочи взискателят не следва да бъде санкциониран за бездействие в случаите, в които предприетите по негово искане или от *** изпълнителни действия са се оказали неуспешни. Счита, че в случая не следва да намери приложение и института на перемцията, тъй като ако е поискано прилагането на конкретен изпълнителен способ, преди неговия край не може да се прецени необходимостта от прилагане на друг изпълнителен способ, макар да е 2 изтекъл период с продължителност от две години. Сочи, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, *** е длъжен да го изпълни, като единствената последица от настъпилата перемция е, че *** следва да образува новото искане в ново – отделно *** дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. Счита, че новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали *** го е образувал в ново дело или не е образувано такова. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, и предявен при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Установява се, че с изпълнителен лист от 13.09.2004 г., издаден на основание чл. 237 от ГПК (отм.) и чл. 242-249 ГПК (отм.) по гр.д. № 5666/2004 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ищцата В. Д. Г. е осъдена да заплати солидарно с Р. Т. Х., Й. А. М., П. Д. Т., М. Г. С., Е. О. С., Р. Й. И. и В.

А. И., в полза „Ейч Ви Би Банк Биохим" АД, сумата от 4 662, 66 лв., представляваща просрочени главница и лихви, дължими към 07.09.2004 г. по договор за потребителски кредит за граждани от ***, ведно със законна лихва върху присъдената сума, считано от 07.09.2004 г. до окончателното плащане, както и сумата от 93, 27 лв., представляваща разноски за производството.

От така представения изпълнителен лист се установява, че последният е издаден на основание влязло в сила съдебно решение, поради което съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД вземането се погасява с изтичане на общата – петгодишна, давност. Давността започва да тече от датата на влизане в сила на съдебното решение, която в случая в производството не е установена, доколкото не е приложен заверен препис от влязлото в сила съдебно решение, но са налице данни, че последното е постановено през 2004 г., когато е образувано производството по делото, като изпълнителният лист е издаден на 13.09.2004 г.

Ищцата твърди, че до датата на образуване на ***, е изтекла погасителната давност за вземането, предмет на издадения изпълнителен 3 лист, доколкото действия за неговото принудително изпълнение са предприети едва с образуване на посоченото *** производство. Ответникът възразява, че за принудителното събиране на вземането е образувано *** по описа на *** *** ***, като молбата за това е депозирана преди изтичане на установения за това давностен срок.

По предявения установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК съдът следва да съобрази изминалият период от време до датата на образуване на първото *** производство, доколкото след образуването му следва да бъдат преценени основанията на недължимост на задължението на основание чл. 439 ГПК по предявения при условията на евентуалност установителен иск.

За принудително събиране на вземането по изпълнителния лист е образувано *** *** ***, което е прекратено и изпратено по искане на взискателя за разглеждане при ***, като с Разпореждане от 18.12.2007 г. е образувано на основание пар. 3 от ПРЗ на ЗЧСИ по *** *** ***.

*** производство пред *** е образувано по молба на взискателя „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД от 01.11.2004 г. против всички длъжници по издадения изпълнителен иск, с която молба взискателят е поискал осъществяване на имуществено проучване и налагане на възбрана върху недвижимите имоти и запор върху притежаваните моторни превозни средства и банкови сметки.

Въпреки липсата на данни за точната дата на влизане в сила на съдебното решение, на основание на което е издаден изпълнителен лист от 13.09.2004 г. по описа на Районен съд – Пловдив, не може да се приеме, че вземането на кредитора е погасено по давност, тъй като още същата година по негова молба от 01.11.2004 г., е образувано *** производство пред *** за неговото принудително събиране.

В настоящия случай погасителната давност за вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, е била прекъсната с насочване на изпълнението по ***, а именно на 01.11.2004 г. с депозиране на молба на взискателя за образуване на *** производство, доколкото в нея е посочен конкретния изпълнителен способ, който да бъде предприет от *** за принудително 4 удовлетворяване на вземането на кредитора по отношение на всички длъжници. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 45/30.03.2017 г. по търг. д. № 61273/2016 г., ГК, IV г.о., в което е прието следното разрешение: “като действия, с ефект да прекъснат 3-годишния давностен срок, следва да се зачетат – молбата за образуване на *** дело от 12.07.2007 г., тъй като в същата взискателят е посочил изпълнителен способ за събиране на вземането си – запор и продажба на слънчоглед”.

Следователно до момента на образуване на *** производство погасителната давност за вземането, предмет на издадения изпълнителен лист не е изтекла.

По така изложените предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се отхвърли като неоснователен.

Предвид неоснователността на главния иск се сбъдна вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 4 662, 66 лв. – главница и лихви по договор за кредит за граждани от 27.11.2002 г., ведно със законна лихва, считано от 07.09.2004 г. в размер на 8 588, 16 лв. – до датата на предявяване на исковата молба в съда, и сумата от 93, 27 лв. – разноски по делото, по изпълнителен лист от 13.09.2004 г., издаден по гр.д. № 5666/2004 г. на Районен съд – Пловдив, за принудителното изпълнение на които е образувано *** *** ***, поради погасяване на вземането по давност.

Давността не се прилага служебно, т.е. изтичането на предвидения в закона срок на бездействие на носителя на субективното право на вземане не е достатъчно, за да се приложат последиците от настъпилото погасяване на възможността за принудително реализиране на публичното задължение.

Необходимо е длъжникът да направи изрично волеизявление, с което да се позове на изтеклата давност. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК *** може да прекрати *** производство, когато бъде представено влязло в сила съдебно решение, с което е уважен иск по чл. 439 ГПК, т. е. признато е за установено, че не са налице материално-правните предпоставки за законност на изпълнителния процес, включително поради погасяване на задължението по давност. Единственият способ за защита на длъжника в хипотеза на поддържано твърдение за изтекла погасителна давност по отношение на вземане остава предявяването на иск - отрицателния установителен иск по чл.

439 ГПК, предявен преди да е приключило принудителното събиране на вземането.

5

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния *** по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на ***, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на *** дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Посочено е, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото *** е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. На следващо място в мотивите на решението е уточнено, че ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на ***, отваряне на помещения и изнасяне на 24 вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.