Решение № 10 от 09.01.2025, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Радомир, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20241730100999 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата и ответницата са съседи и живеят в гр. Р., ЖК „.“, бл. ., като ответницата живее на ет. ., а ищцата на ет. .. Апартаментът, който ги разделял на ет. ., бил празен и от години никой не живеел в него. Жилищата им били едно под друго, както и еднакви като разпределение. До 2021 г. с двете били в добри съседски взаимоотношения. Ищцата помагала на ответницата в различни житейски ситуации - била свидетел по делото, водено от нея за поставяне под пълно запрещение на нейния баща, пазарувала и оставяла храна пред вратата на жилището ú, когато тя се разболяла тежко от Ковид - 19, съдействала за пускането на електричество в жилището ú, за пломбиране на водомера и т. н.

През 2020 г. ответницата направила ремонт на жилището си, като извършила значителни преустройства в апартамента. След този ремонт, в банята на жилището на ищцата започнала да се появява влага по стените. Всеки път след баня се налагало ищцата да подсушава на ръка плочките в банята. Това ежедневно подсушаване през зимните месеци ú причинявало болки в ръцете и гърба, а притеснението за това да не се образува влага в жилището нараствало, тъй като на фасадата на блока на апартамента на ищцата имало отвор и се виждала тръба, което породило у ищцата съмнения, че когато ответницата е ремонтирала апартамента си, е възможно да е преустроила и комина и по тази причина да не работи отдушникът в апартамента на ищцата. Във връзка със соченото преустройство ищцата подала жалба до кмета на община Р. и поискала да се извърши проверка на място и ако има нарушения, да бъдат отстранени. По повод подадената жалба била извършена проверка на място и съставен констативен протокол.

Сочи, че около Великденските празници през 2021 г. ответницата подала жалба в РУ - Р. със съмнение, че ищцата ú е заляла колата с жълта блажна боя, която впоследствие се измила с вода.

Това действие на ответницата прекратило техните приятелски взаимоотношения и същите 1 преустановили всякакви контакти.

През 2023 г. ответницата отново подала жалба в полицията с оплакване за хвърлена лютеница върху преградната врата на входното пространство на ет. .. Подадените жалби се отразили негативно на здравословното състояние на ищцата, която изживяла силен емоционален стрес.

На 08.06.2024 г. на четири места във входа били залепени жалбата, подадена от ищцата до кмета на община Р. (преснимано копие, съдържащо всички лични данни на ищцата) и съобщение, от съдържанието на което се установявало, че е изготвено от ответницата. Документите били залепени на табло пред входната врата на блока, във входа на вратата към мазетата и на вратата на асансьора на 9-ти и 10-ти етаж. Съобщението съдържало ирония и квалификации към ищцата и същата била наречена „самоназначилата се за шериф на блока“. Сочи, че тя е член на Контролния съвет на Етажната собственост в блока, била избрана от съседите и упражнявала отговорно правомощията си.

Същите документи - съобщението и жалбата, били публикувани на същата дата и в социалната мрежа „Фейсбук“ в групата „R./Р.“ от профила на ответницата, придружени с коментар над снимките: „Питам се дали и вие имате такива шерифи във вашите блокове?“. Под този пост на ответницата, в отделен коментар тя обвинявала ищцата, че се опитва да спре процеса на саниране, което било невярно, тъй като тя самата участвала в подготовката на документите за санирането на блока.

Отделно от това, под поста имало множество иронични и обидни коментари от членове на групата.

С тези си действия ответницата причинила на ищцата неимуществени вреди, които засягали лични нейни нематериални блага - честта, достойнството и доброто ú име в обществото.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата Л. К. П. да заплати на ищцата А. Г. К. сумата от 5000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, с които се засягат честта, достойнството и доброто име на ищцата в обществото, причинени от действията на ответницата, изразяващи се в разлепването на жалба, подадена до кмета на община Р. и съобщение във входа на бл. . в гр. Р., ЖК „.“ и публикуването им в социалната мрежа „Фейсбук“ в групата „R./Р.“, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответницата е оспорилa предявения иск, като неоснователен и недоказан, с твърдения, че в периода от 2019 г. до 2020 г. ответницата е направила основен ремонт в жилището си - апартамент № . в гр. Р., ЖК „. – 1“.

Четири години по-късно и по неизвестни за нея причини ищцата депозирала до кмета на община Р. молба с вх. № АБ-94-00-1017/08.04.2024 г., съдържаща оплакване за извършено от Л. П. незаконно строителство, като описала несъществуващи промени в жилището, включително събаряне на носещи стени, зазидване на коминно тяло и пр. Поискала възстановяване на жилището в предишния му вид и налагане на най-тежки санкции, включително и при необходимост отнемане на нейното жилище.

Назначената от кмета на общината комисия, след щателна проверка на място, съставила констативен протокол № 1017-1/ЕС/05.06.2024 г., който изцяло опровергавал твърденията на ищцата, като в същия било отразено, че направените вътрешни промени не засягали носещи конструктивни елементи на сградата, съгласно чл. 151, ал. 1, т. 1 ЗУТ, за тях не се изисква разрешение за строителство и същите не представляват незаконен строеж по смисъла на чл. 224 2

ЗУТ. Сочи, че преустройствата, които са извършени в апартамента ú, са подробно описани в протокола на комисията, назначена от кмета на общината, като е посочено, че те не представляват заплаха за живущите в блока, нито имат нещо общо с влагата в апартамента на ищцата.

Наред с това, отхвърля твърденията на ищцата, че същата се грижила за ответницата при боледуването ú от Ковид - 19, тъй като още през 2020 г. ответницата по свое желание прекъснала всякакви контакти с ищцата. Ищцата никога не била съдействала и за възобновяване на електричеството в жилището на ответницата.

Твърди и че на 03.05.2021 г. ответницата била уведомена от живущата в блока М. Р., че предният капак на личния ú автомобил е изцапан с жълта боя. След като подала сигнал до РУ - Р., отзовалите се служители я попитали дали е имала спречквания с някои от живущите в блока. Тя заявила, че от лятото на предходната 2020 г., откакто автомобилът бил докаран от Италия, тя винаги паркирала колата на този паркинг. Единственият човек, с когото имала пререкания, била ищцата, като споделила с полицаите за тяхното спречкване, но в сведението, което дала в полицията, не е заявявала, че извършител на този вандалски акт е именно ищцата.

Отделно от изложеното, сочи, че на 17.12.2021 г. е получила заплашително съобщение от ищцата на мобилното приложение „Вайбър“, в което тя я обвинявала, че от външното тяло на климатика се стичала вода по фасадата на нейния апартамент и за това щяла да подаде жалба до прокуратурата и да я съди.

След като ответницата се уверила, че известно количество вода от външното тяло на климатика достига до фасадата на апартамента на ищцата, извикала майстори, които отстранили проблема. Когато през 2023 г. отново бил извършен повторен вандалски акт, при който общата врата с ап. . била залята с доматен сос, ответницата и нейната съседка написали жалби, в които изразили съмнение, че е възможно извършителят да е ищцата.

По отношение на твърденията в исковата молба за разлепване на съобщения във входа на блока, сочи, че същото е направено, след като ищцата скъсала съобщението от специалното табло за съобщения във входа. Целта била то да бъде прочетено от повече съседи. В разлепените копия от молбата на ищцата не се съдържали лични данни, а именно единен граждански номер и данни за документа за самоличност. Трите имана, адресът и телефонният номер на едно лице не били лични данни и в този смисъл нямало извършено противоправно деяние от страна на ответницата.

Не било вярно и твърдението, че ищцата е член на Контролния съвет на Етажната собственост.

Въпреки това, същата си позволила да използва записите от камерите на Етажната собственост за нейни лични цели, за което била сезирана Комисията за защита на личните данни. Отделно от това, по инициатива на ищцата била поставена голяма пощенска кутия от външната страна на входната блиндирана врата на блока, за която само тя имала ключ.

В този смисъл ответницата счита, че даденото определение за ищцата „самоназначил се шериф на блока“ е оправдано и е използвано във възможно най-меката форма. То не било обидно, а характеризирало реалното противоправно поведение на ищцата. Ответницата не била извършила деликтни действия, причиняващи нематериални вреди на ищцата, тъй като по същество се касаело за оценъчни съждения, които представлявали коментар на факти, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. Правото на свободно изразяване на позиция, било чрез залепване на съобщение във входа, било чрез публикация във „Фейсбук“, какъвто бил процесният случай, не съставлявало позорящо изявление, нито внушение за създаване на невярно впечатление. Това било свободно изразяване на мнение, включващо критична оценка на факти за 3 поведението на ищцата в пределите на свободата на словото и изразяването. Заявяването на позиция пред обществото било законно право на всеки гражданин, закрепено в чл. 39, ал. 1 от Конституцията на Република България.

От доказателствата по делото не се установявало и че ответницата чрез изказаното от нея мнение е целяла да накърни честта, достойнството и доброто име на ищцата или да я унизи публично, като разпространява позорни обстоятелства.

С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, чрез упълномощен представител, поддържа предявения иск.

В съдебно заседание ответницата, редовно призована, чрез упълномощен представител оспорва иска и моли същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен протокол от проведено общо събрание на етажната собственост, с адрес: гр. Р., ЖК „. – 1“, от който се установява, че ищцата А. К. е била избрана за член на Контролния съвет на Етажната собственост.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите А. П., З.

Ч., Д. В. и Х. И..

Според свидетелката А. П. страните по делото са били в добри приятелски отношения в началото на тяхното запознанство. Сочи, че през м. май 2024 г. ответницата разлепила на поставени табла на стълбите в жилищния блок и на първия етаж съобщения, които гласели, че ищцата е шериф и че целият блок е под нейно командване. Ищцата била много разстроена от тези действия на ответницата, плачела непрекъснато и вземала успокоителни.

Твърди и че към момента единствено домоуправителят и още един член на Общото събрание имали достъп до камерите във входа, а преди това кодът и паролата за достъп били изпратени на всички членове на Управителния съвет.

Поддържа и че всички живущи във входа са били съгласни да се постави една обща пощенска кутия, ключ от която имали свидетелката, ищцата и още една от съседките в блока. Решението на кого да бъдат предоставени ключовете за достъп до пощенската кутия било на част от живущите в блока, които ежедневно се събирали на пейка в междублоковото пространство.

От показанията на свидетелката З. Ч. се установява, че след като се запознали отношенията между страните по делото били добри, но през 2021 г. се влошили, след като ответницата подала жалба срещу ищцата в РУ – Р., с твърдения, че последната ú е заляла лекия автомобил с блажна боя.