Разпореждане № 59062 от 14.05.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 59062 гр. София, 14.05.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110154582 по описа за 2025 година

Постъпило е писмо с вх. № 143778/07.05.2026 г. от СРП, поради което Съдът РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗПРАТИ жалби на СГП ведно с настоящото разпореждане в следния смисъл:

ЖАЛБА

ДО СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА

Срещу Постановление за отказ от образуване на ДП от 30.04.2026 г. по пр. пр. № 21658/2026 г. по описа на СРП

Настоящият съдебен състав счита, че отказът на прокурора не е законосъобразен, мотивиран и в нарушение на НК.

Първоинстанционният прокурор не се е запознал с фактите по делото, тъй като използва думата такси (стр.-2 „държавни такси“), а молбата по чл.83 ГПК е за освобождаване от депозит за експертизи, а не от държавни такса.

Двете вземания от страна на Съдебната власт са различни. Докато чл.160 ГПК говори за разноски по събиране и проверка на доказателства, а чл.69 и чл. 73 ГПК за държавни такси, които са публични държавни вземания (виж ТР № 6/23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК.). Държавната такса винаги се дължи, независимо от изхода на делото. В този смисъл е Определение № 126 от 15.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1193/2013 г., II г. о., ГК, решение № 10/26.06.2003 г. на КС на РБ по к. д. № 12/2003 г., Определение № 3 от 5.01.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 3692/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Росица Ковачева. Ето защо постановлението не е мотивирано.

Първоинстанционният прокурор неправилно е приел, че

1 освобождаването от държавна такса не води априори до имотна вреда, а до пропуснати ползи. Това твърдение не е мотивирано, тъй като по процесното дело ответниците искат освобождаване от депозит - разноски, но не и от такси, които са две различни хипотези на чл.83 ГПК. Винаги става въпрос за имотна вреда и то в лицето на Съдебната власт, тъй като неоснователното освобождаване или въвеждане на заблуждение на имотния състав, води да направата на разходи от страна на бюджета на Съда, което означава вреда при невярна декларация по чл.83 ГПК. Това е така, защото разноските се плащат от бюджета на Съда, съгласно чл.83, ал.3 ГПК.

Неправилен е изводът, че е налице чл.9, ал.2 НК. Първоинстанционният прокурор не е отчел закона, а именно че делата, които са подсъдни на РС, съгласно чл.104 ГПК са с материален интерес до 25 000 лева, поради което държавната такса (макар и в случая ответниците да не искат освобождаване от държавна такса, а от разноски – депозит за експертиза в размер на 200 евро), е в размер на 1000 евро, а за вещни дела при данъчна оценка от 50 000 лева държавната такса 500 евро. Тезата на прокурора означава, че винаги при невярно подадена декларация по чл.83 ГПК пред Съд, деянието ще бъде по чл.9, ал.2 НК, само защото държавната такса е ниска. Държавната такса е ниска, защото е определена от закона. Винаги държавните такси пред РС са ниски. Следователно, обективни са факторите, които налагат такъв размер на държавната такса. При този извод на прокурора следва, че никога няма да бъде осъществен състава по подаване на декларация с невярно съдържание по чл.83 ГПК, самото защото държавните такси са ниски. А те са ниска, заради закона.

Неправилно прокурорът не е отчел и факта, че декларацията по чл.83 ГПК е пред Орган на съдебната власт. Не е отчетен факта, че при по този начин се подава декларация пред Съд, която има за цел страната да не внесе такса или депозит, а съдът да направи такива разходи, т.е. да се ощети бюджета на съдебната власт. Същият е единен за ПРБ и от него се изплащат обезщетението по ЗОДОВ и по чл.45 ЗЗД. Не е отчел високата обществена опасност на деянието, тъй като са подава невярна декларация изобщо, а пред правораздавателен орган.

Считам, че младата възраст на ответниците не може да послужи като основание за отказ от образуване на ДП. Това е така, защото едната има законен настойник, който е подал декларация с невярно съдържание. А другото лице и подало лично. Не са отчетени фактите, че лицата, които са подали декларацията по чл.83 ГПК имат доходи, които не съответстват с декларираното – над 10 000 евро, дялове от търговски дружества и няколко имота.

Настоящият съдебен състав не споделя извода, че деянията са малозначителни. Винаги, когато се подава декларация с невярно съдържание пред Съд, няма как да е малозначително, тъй като нарушава доверието в Съдебната система, подкопава Върховенството на закона и не действа 2 превъзпитателно спрямо лицата и обществото. Деянието показва липса към уважение, респект към зачитане на Закона.

Не е правилен извода, че липсвало субективен елемент. Видно от материалите по делото и изпратената информация, М. и А. В. са приели наследството по опис, следователно са знаели за съществуването на своето имущество, което значително се различава от това, което са декларирали. В този смисъл първоинстанционният прокурор не е събрал необходимите доказателства или доказателствени средства, от които да установи факти и обстоятелства пряко доказващи наличието на умисъл.

Прокурорът не е установил факта, че едната от декларацията не е подадена от непълнолетно лице, а от нейния законен представител. Не е обсъдил този факт и не го преценил в цялата съвкупност.

В мотивите си прокурорът е изложил категоричен извод, че състав по чл.313 НК или сходните, не може да се носи никога при действия по чл.83 ГПК пред районен съд. ТДТССГПК не е изменяна от 2007, както и ГПК в тази част, поради което не може само поради липса на актуализацията на таксите да се приеме, че е налице чл.9, ал.2 НК.

Следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав получава по 5 декларация по чл.83 ГПК на месец, като около 95 % от тях са с невярно съдържание – скрити доходи, осигурители, имущество, вземания и т.н. Има около 150 граждански съдии, които означава, че следва да се преосмисли характера на разследването и правния анализ на деяния по чл.313 ГПК или сходни такива при подаване на декларация с невярно съдържание по чл.83 ГПК, от който се намалява бюджета на съдебната власт. Същият се формира, освен от вноската от МФ, но и от собствени приходи – такси, които постъпват основно от гражданските производство, наеми и др. облигационни права от страна на ВСС.

С оглед изложеното, моля да отмените обжалваното постановление и да се върне за продължаване на процесуалните действия.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3