Решение № 5438 от 08.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5438 гр. Пловдив, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20255330107586 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, вр.с чл. 330, ал. 2, т. 6 вр. чл. 190 и следващите от КТ; чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 344, ал.

1, т. 3 вр. чл. чл. 225, ал. и 2 от КТ, и чл. 86 ЗЗД от И. Д. Д. с ЕГН **********,с адрес гр.

********** ул.“********“ № *** чрез адв. К. против Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ-Пътнически превози” ЕООД, с ЕИК: 1754056470228, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.” Васил Априлов” № 3, представлявано от ********* *****. А. Ч. за признаване за незаконно уволнението и извършено със Заповед № *********/25.02.2025г на ППП Пловдив към „БДЖ-Пътнически Превози“ ЕООД и за отмяна на същото, възстановяването и на заеманата от нея длъжност преди уволнението „***********“ в ППП Пловдив към „БДЖ-Пътнически Превози“ ЕООД, осъждане ответното дружество да и заплати сумата в размер на 2743,44 лв. /две хиляди седемстотин четиридесет и три лева и 44 ст./-обезщетение за оставане без работа в периода 25.02.2025г - 03.04.2025г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане, сума от 4468,56 лв. (четири хиляди четиристотин шестдесет и осем лева и 56 ст.) - разлика между брутното трудово възнаграждение, получавано преди уволнението, и получаваното в по - нисък размер при нов работодател за периода от 04.04.2025г. – до 25.08.2025г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Притендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че Д. работела в ответното дружество последно като 1

„***********“ до 25.02.2025 г, когато със Заповед № ********/25.02.2025г на *********** на ППП Пловдив към „БДЖ-Пътнически Превози“ ЕООД трудовото и правоотношение било прекратено на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ. Твърди се, че заповедта не е мотивирана, липсва яснота и недвусмисленост при посочване на „нарушенията“ и описаното в нея не отговаря на истината, не е спазена процедурата за започване и провеждане на дисциплинарно производство, нарушено е правото и на защита. Не са и връчени документи „доклад №********/14.12.2024г“; ,„доклад №********/17.12.2024г“ и „пояснение от Т. М.“.

В заповедта се твърди, че нарушението е извършено на 14.12.2024 г. и следователно срокът за налагане на наказанието е изтекъл на 14.02.2025г. Същото е наложено на 25.02.2025 г.след изтичане на двумесечния преклузивен срок. В периода на провеждане на процедурата и налагане на наказанието същата е била в отпуск поради временна неработоспособност. Не е взета предвид и закрилата на чл 333 ал.1 от КТ. Ищцата има ******** *****, което е проявна форма на ******** болест ********. Признава, че на 14/15.12.2024г действително по график е трябвало да работи нощно дежурство като „******** *******“- на пост № *** в ******** гара Пловдив. Още през деня на 14.12.2024г-събота не се чувствала добре. Имала болка в областта на слепоочията и стягане в тилната част на врата и при навеждане остра стрелкаща болка в кръста. Не отишла на лекар, тъй като в събота личният лекар не е на работа и считала, че ще може да си изработи дежурството. Около 18,50 часа се явила на инструктаж в канцеларията на ******** *********, ********** *******, която се намира в района на Централна гара. Там били ******** ******* Т. М., ****** ****** и ******* ****** ***. К. и други колеги. На бюрото нямало анализатор за наличието на алкохол в дъха (дрегер), нито такъв е бил изискан и донесен в канцеларията докато била там. Не била уведомена, че ще бъде извършена проверка за алкохол и ****. К. не е заявявала в нейно присъствие, че ще ги тества за алкохол, нито е искала да й бъде доставен дрегер. След проведения инструктаж в 19,00 часа се подписала в книгата за инструктаж и след като и ********* ******** се разписал срещу нейния подпис, излязла от канцеларията. Отправила се по най-бързия начин към подлеза, за да стигне до работното й място -пост № **** в ****** гара /което е на около 3 км разстояние/ с ЕМВ /електрически мотричен влак/ до спирка **** - ***** Пловдив, защото другата смяна свършвала 12-часовото си дежурство в 19,00 часа и чакала да бъде сменена. Някъде по средата на подлеза посока 10-ти коловоз и станало много зле.

Почувствала стягане в тила, шум в ушите, сърцебиене и схващане от кръста по продължение на задната част на десния и крак. Това състояние много я изплашило и тъй като положението и се влошавало, взела такси и отишла в спешния кабинет на ******* **********. След преглед и били назначени изследвания, тъй като болката вече била нетърпима. Приели я по спешност в болницата и продължили с манипулациите и изследванията. След 21,00 часа я настанили в болнична стая и тогава дежурната сестра и донесла дамската чанта, в която бил мобилният й телефон. В този момент й се обадила колежката З. Т., защото трябвало да я смени в 19.10 часа. Докато била в болницата й открили ********* ******** и й назначили постоянно лечение. Основното заболяване за приемането било увреждане по ******** на ******** и *****, ******** ******* и *******, стеснение на ****** ****** ******, ******* ******* и ******* ********* ********. На 20.12.2024 г.

2 била изписана от болницата и тогава разбрала, че до 09.01.2025 г. ще е в отпуск поради временна неработоспособност. Своевременно уведомила ******** ********* ****** П. В..

На 15.01.2025 г. В. връчил на работното и място искане за даване на обяснения. На 17.01.2025г. дала исканите обяснения. На 18.01.2025г на обяд в района на ********* гара по време на нейна смяна им била извършена проверка за алкохол с дрегер от служба РСБК, която регулярно прави внезапни проверки. Пробата и била отрицателна. Когато получила фиша си за месец декември 2024г разбрала, че ответникът обжалвал болничния и лист № ********* издаден с Решение ******** от 20.12.2024г на тричленна ЛКК при ***************** пред НОИ. На 25.02.2025г, когато се явила на работа за нощно дежурство в 18,50 часа, в канцеларията на сменния ръководител Т. М. не била допусната до инструктаж от ****. К.- ********* ***** Пловдив, която заедно с ***. А. М. и връчила заповедта за уволнение и я накарала да подпише декларация. ****. К. прибра подписаните от нея документи и излязла от канцеларията. С решението на ТЕЛК комисия болничният лист № ******** издаден с Решение ******* от 20.12.2024г на тричленна ЛКК при *********** е изцяло потвърден. За периода от 25.02.2025г до 03.04.2025г не е работила при друг работодател и е останала без работа. Не се е регистрирала и в Бюро по труда. На 04.04.2025г сключила трудов договор № ***** при нов работодател – ******** с ЕИК ********* на пълен работен ден при основна месечна заплата в размер на 1100 лева и към момента на завеждане на иска работи там.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника, в който се оспорват исковете.

Потвърждава се издаването на заповедта, връчванто й и основането за прекратяване на правоотношението. Твърди, се, че при явяването на ищцата на 14.12.2024 г. около 18:50 ч в канцеларията на „******** ********, ******* *******” за инструктаж, същата е била видимо в нетрезво състояние, лъхаща на алкохол, залитайки. Дежурната служителка на длъжност „********** *********, ******** *******” Т. М. е започнала провеждането на инструктаж, като Д. през цялото време се държала неадекватно. Тя е подписала ежедневния инструктаж, като е декларирала, че е бодра, трезва, отпочинала, неупотребила алкохол или други упойващи вещества. ********* ***** Пловдив се свързала с дежурната служителка на длъжност „*********, ******* *******, *******” при ****** Пловдив, като я помолила да и донесе анализатора за наличието на алкохол в дъха(дрегер). Докато чакали анализатора ищцата се държала грубо и арогантно с К.. След доставяне на дрегера К. заявила, че всички служители ще бъдат тествани за наличието на алкохол в дъха, при което И. Д. напуснала помещението на дежурния „******, ******”, тичайки. При така създалата се ситуация, К. заедно с дежурната *****, ***** М., с личен автомобил се придвижили до ********* гара Пловдив. Там установили, че Д. не е на работното си място (пост № ***), след което направили неуспешни многократни опити да се свържат с нея по телефона. В 21:36 часа на 14.12.2024г. на телефона на Т. М. е получено обаждане от З. Т., на длъжност „******* ****** пост № ***” при ******* Пловдив, която съобщила, че Д. е в болнично заведение ( ***** ******** *******) гр. Пловдив. От Д. за изискани обяснения, които съответстват на твърденията и в исковата молба. Т. М. ****** ****** е потвърдила явяването на Д. в нетрезво състояние. Преди връчване на заповед за уволнение, ищцата е попълнила 3 декларация, че не се ползва със закрила по чл. 333 от КТ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства –лично трудово досие на И. Д.; допълнитено споразумение от 25.11.2024 г. е видно, че ищцата работила в ответното дружество от 2006 г., когато била назначена на длъжност „*******“ за неопределено време. От 14.09.2023 г. същата заемала длъжност „******** ******“ в ******* и ******* ****** Пловдив на пълно работно време по график на смени с възнаграждение от 1270 лв.

От представените писмени документи- инструктаж от 14/15.12.2024 г.; искане за обяснение от 10.01.2025 г.; обяснения от 17.01.2025 г.; декларация от 25.02.2025 г.; заповед № *************/25.02.2025 г.; заповед № ******/25.02.2025 г.; удостоверение за брутен доход от 26.06.2025г.; фишове за м. януари и февруари на 2025 г.; трудова книжка № ****; е видно, че на 15.12.2024 г. на ищцата Д. е бил извършен инструктаж в 19.00 ч. без да е извършвана проверка за алкохол на същата поради напускане на канцеларията от нея. На 10.01.2025 г. от ищцата са поискани обяснения от работодателя й, относно държанието й на 14/15.12.2024 г. в канцеларията на „******* *******, ******** *********“; отклоняване от проверка за употреба на алкохол, неявяване на ратното място-пост № ***, неподаване на информация към 17.12.2024 г. относно ползване на медицински отпуск и неговата продължителност. На 17.01.2025 г. са представени обяснения от служителката, в които същата е заявила, че през деня на 14.12.2024 г. не се чувствала добре, въпреки това решила да отиде на работа, тъй като била нощна смяна и в същия ден-събота личният и лекар не бил на работа. След като се явила около 18.30 ч. в канцеларията и се провел инструктаж и тя се разписала в книгата и напуснала канцеларията към 19 ч без да е била уведомявана, че ще се извършва проверка за алкохол и без да е видяла наличие на дрегер. Когато преминавала през подлеза, за да отиде на работното си място усетила стягане в тила, шум ушите, сърцебиене и схващане в кръста и по продължение на десният и крак. Тъй като се изплашила от състоянието си взела такси и отишла в дежурния кабинет на ********* ******* *******. Извършени й били прегледи и я приели по спешност за лечение в болницата. Към 21 ч. я настанили в стая и й донесли дамската чанта, където бил мобилният и телефон. В това време се обадила колежката и Т., за да разбере, какво става. Д. и обяснила, че е приета по спешност в болница и не е имала възможност да се обади. Табакова заявила, че ще се обади на М. и ще и предаде информацията. Към 17.12.2024 г. ищцата нямала информация докога ще бъде в болница.

После успяла да разбере, че до края на м. декември ще е нетрудосторособна. Изписана била на 20.12.2024 г. и й се издал болничен лист до 09.01.2025 г. Своевременно уведомила ****** ******* *******. На 25.02.2025 г. със заповед на ******** на ППП Пловдив на И. Д. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа в състояние, което и позволява извършването на възложените задачи и да не употребява алкохол през работно време или друго упойващо вещество. Поради това е прекратено трудовото и правоотношение. Заповедта е връчена на служителя на 25.02.2025 г. Същата е декларирала, че не са налице обстоятелства за ползване на закрила по чл. 333 от КТ. Поради прекратяване 4 на правоотношението на Д. е определено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за три работни дни и е начислено задължение за заплащане на работодателя на сума от 2339,85 лв.(размер на брутно трудово възнаграждение) за неспазено предизвестие.