Решение № 346 от 06.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. София, 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20231100901607 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК и чл. 632, ал. 2 ТЗ.

Образувано е по молба с вх. на СГС № 8671/24.01.2025 г., подадена по пощата на 22.01.2025 г., на Национална агенция за приходите с искане за възобновяване на производството по несъстоятелност, спряно с решение от 19.01.2024 г. на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ. Искането е обосновано с твърдения, че дружеството има активи – 11 броя паркоместа, в евентуалност се иска съдът да определи срок за предплащане на разноските и да посочи банкова сметка, по която да бъдат платени.

С разпореждане от 21.02.2025 г. съдът е дал възможност на НАП да внесе разноски в срок до 28.02.2025 г.

С молба с вх. на СГС № 27050/05.03.2025 г., подадена по пощата на 28.02.2025 г., НАП е поискала на основание чл. 63, ал. 1 ГПК продължаване на дадения срок за извършване на плащането и представяне по делото на копие от платежния документ.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С решение № 114 от 19.01.2024 г. производството по делото е спряно на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 ТЗ, като са указани последиците на чл. 632, ал. 2 ТЗ. Решението е вписано в търговския регистър на 22.01.2024 г.

На първо място съдът следва да се произнесе по искането за продължаване на срока на основание чл. 63, ал. 1 ГПК. Искането на молителя е неоснователно, тъй като няма уважителна причина за повторно продължаване на срока за внасяне на сумата. Кредиторите 1

/в това число молителят/ са имали възможност да внесат определените разноски в размер на 10 000 лв. още съгласно протоколното определение от 20.12.2023 г., в 10-дневен срок от обявяване на определението в търговския регистър, т.е. считано от 05.01.2024 г. Такива разноски не са привнесени, поради което съдът е постановил решение № 114 от 19.01.2024 г. със съдържанието, определено в чл. 632, ал. 1 ТЗ. С решението е указано на кредиторите на „Бронз“ ЕООД-в ликвидация, че спряното производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в едногодишен срок от вписване на решението в Търговския регистър при Агенция по вписванията, при условие, че се удостовери, че е налице достатъчно имущество или бъде внесена определената от съда по реда на чл. 629б ТЗ сума за покриване на началните разноски за провеждане на производството по несъстоятелност, която е в размер на 10 000 лв.

Следователно молителят е имал достатъчно време да организира намирането и превеждането по сметката на съда на определената необходима сума от 10 000 лева. Не са посочени, а и няма някакви извънредни, изключителни обективни обстоятелства, които да са попречили тази сума да бъде внесена.

Ето защо, искането по чл. 63, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение. В тази част настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване /в този смисъл Определение № 486 от 18.10.2013 г. по ч.гр.д. № 5101/2013 г. на ВКС, I ГО/, поради което съдът следва да се произнесе по искането по чл. 632, ал. 2 ТЗ.

По същество, по искането за възобновяване съдът намира, че не са налице предпоставките за неговата основателност, а именно открито имущество или предплатени разноски за покриване на началните разноски за несъстоятелността.

Съгласно чл. 632, ал. 2, предл. 2 ТЗ предпоставка за уважаването на молбата е молителят да е удостоверил по несъмнен начин наличието на достатъчно имущество, което би могло да покрие определените разноски за производството по несъстоятелност на длъжника или да депозира необходимата сума за предплащане на началните разноски по чл.

629б ТЗ.

Достатъчно е такова имущество, което е налично и може бързо да се реализира, като се превърне в парични средства, за да послужи за покриване на първоначалните или текущите разноски в производството по несъстоятелност (в този смисъл решение № 820 от 29.12.2005 г. по т. д. 535/2005 г. на ВКС, I ТО). В молбата като такова се сочат 11 броя паркоместа, собственост на длъжника, върху които е наложена възбрана по реда на ДОПК с Постановление за налагане на обезпечителни мерки № 823/2012/000300/08.10.2015 г., издадено от ТД на НАП. Посочените паркоместа по никакъв начин не могат да бъдат определени като „бързоликвидно имущество“. Неоснователни са доводите, че законът има предвид каквото и да било имущество на длъжника, тъй като смисълът, извлечен чрез тълкуване на изискуемото според чл. 632, ал. 1 ТЗ предназначение – „недостатъчно за покриване на началните разноски“, нееднозначно сочи, че се касае само за бързоликвидно имущество, което да обезпечи разноските по заплащане на текущо възнаграждение на синдик, за започване на осребряването, което няма как да се извърши без да се изготвят 2 необходимите оценки и да се снабди синдика с документите, необходими за започване на осребряване. На следващо място, наложените от НАП обезпечителни мерки по никакъв начин не доказват, че длъжникът притежава имуществото, върху което са наложени, още повече, че с оглед установената привилегия в чл. 193 ДОПК НАП е имала възможност, ако имуществото съществува, принадлежи на длъжника и е ликвидно, да го осребри в 6-месечен срок от откриване на производството, което очевидно не се е случило.

Няма спор и че към настоящия момент НАП не е привнесло нужните разноски по депозитната сметка на съда, която е единствена и обявена по начин, абсолютно съответен на начина на обявяване на сметките на НАП. Размерът на определените разноски е посочен и в решението по чл. 632 ТЗ, което е обявено и в търговския регистър, като НАП в продължение на повече от година не е предприела никакви действия по привнасяне на разноски, а доколкото разпоредбите относно спирането на производството, респективно неговото прекратяване и заличаване на търговеца, са предвидени в интерес на всички кредитори и най-вече на Държавата, която съгласно задължителната практика би придобила всички неосребрени активи, то няма основание по индивидуално искане на отделни кредитори да се определят нови срокове и да се предоставят нови възможности.

Следователно е налице искане за възобновяване, но нито длъжникът има имущество, което да покрие началните разноски, за да започне осребряване, нито някой от кредиторите е привнесъл разноски. Предвид гореизложеното молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Национална агенция за приходите по чл. 63, ал. 1 ГПК.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Национална агенция за приходите за възобновяване на производството по т.д.№ 1607/2023 г. по описа на СГС, VІ-17 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър и може да се обжалва в 7-дневен срок от вписването пред Софийския апелативен съд.

Препис от решението да се изпрати незабавно за вписване, на основание чл. 622 ТЗ.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3