Решение № 155 от 14.04.2025, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 1846/2024
- Вид
- Решение № 155
- Подписан
- 14.04.2025
- В сила
- 10.05.2025
- Състав
- ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ МИНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57, ал. 1, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 179, ал. 1, т. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 179, ал. 2 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 50, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 155 гр. Перник, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: В. Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря МИЛЕНА Р. КРЪСТАНОВА като разгледа докладваното от В. Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20241720201846 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. Г. И. с ЕГН **********, гр. П., ул. ***, чрез адв. Б., против НП № 24-1158-002608 от 01.10.2024 г. издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Перник, с което на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Излагат се доводи, че НП е издадено при съществени процесуални нарушения.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв. Б., поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно. Посочва, че не е изяснена фактическата обстановка по делото в АУАН и НП и в тях не са посочени доказателства, които подкрепят фактите.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.
Ответникът - Началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Перник.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 17.09.2024 г. в 13:44 часа, в град Перник по ул. „Владайско въстание“ с посока на движение от ул. „Петър Пенчев“ към ул. „Юрий Гагарин“ на кръстовището с ул. „Димитър Благоев“ С. И. е управлявал товарен автомобил марка „Мерцедес 814“ с рег. № ********, собственост на „Колхида-Метал“ АД с ЕИК *********. И. като водач на превозното средство не е съобразил поведението си с пътен знак Б-1 и отнел предимството на движещия се по пътя с предимство (по ул. „Димитър Благоев“ с посока на движение от ул.
„Юрий Гагарин“ към р. Студена) МПС с рег. № ********, като с действието си причинил ПТП с материални щети без пострадали лица.
При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН № GA1350989 от 1
17.09.2024 г., а въз основа на него и процесното НП.
По делото са разпитани св. Б. и св. В., които заявяват, че И. е управлявал товарния автомобил по път без предимство. Не е съобразил поведението си с поставения знак, който е указвал пътя с предимство, като въз основа на това е настъпило ПТП с материални щети.
Разпитан е и св. Ж., който е пристигнал след настъпването на ПТП и свидетелства за материалните щети по двете превозни средства.
Настоящият съдебен кредитира в цялост показанията на свидетелите Б., В. и Ж., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
В наказателното постановление нарушението е описано пълно и ясно, съобразно нормата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, с което е осигурено правото на защита на наказаното лице. Както в АУАН, така и в наказателното постановление точно, ясно и конкретно е посочено и законовото основание, въз основа на които санкционния орган е приел, че се касае за административно нарушение и е наложил съответно наказание.
Това налага извода, че при издаване на НП санкционния орган е съобразил визираните разпоредби, като е посочил възприетата фактическа обстановка и законовите разпоредби, които са нарушени. Съставеният акт за установяване на нарушението е връчен надлежно на жалбоподателя и същият е бил наясно в какво именно нарушение е обвинена и въз основа на какви доказателства. От така описаното съдът констатира, че не са налице нарушения на процесуалните правила, които да се определят като съществени и да внасят неяснота относно фактическите и правни рамки на формулираното обвинение, водещи до нарушаване на правото на защита на наказаното лице.
Непосочването в АУАН и НП в какво точно се касаят настъпилите материални щети на нарушава правото на защита на И.. По делото не е спорно, че са настъпили материални щети по двете МПС-та, за което е били съставен протокол за ПТП. Същите се потвърдиха и от свидетелските показания по делото. Лицето е санкционирано затова, че не е съобразило поведението си със знак Б-1, не е пропуснало движещо се по пътя с предимство МПС, поради което е настъпило ПТП. Какви са настъпилите вреди не са от съществено значение за правната квалификация, тъй като не е спорно, че процесното ПТП е настъпило.
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.
2
По отношение на приложението на материалния закон:
Съобразно нормата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. За нарушителя е създадено задължение с пътен знак Б1 да пропусне движещите се по пътя с предимство. От свидетелските показания на свидетелите Б., В. и Ж. се установява, че И. е бил на път без предимство и не е пропуснал движещия се автомобил, поради което е настъпило ПТП.
Доводите, че другия автомобил се е движил с висока скорост не отменят задължението на наказаното лице да пропуска движещите се по пътя с предимство автомобили. Същите доводи остават и недоказани, тъй като не може да се установи с какво скорост се е движил л.а. при настъпване на ПТП.
Анализът на всички събрани доказателства, гласни и писмени, доказват по безспорен начин, че И. с поведението си е нарушил правилата на ЗДвП, свързани със задължението му като водач на пътно превозно средство да спазва задълженията, които му се вменяват с разпоредбите в закона и правилника за неговото прилагане и конкретно, правилата за предимство при пресичане на път с предимство.
Предвид изложеното, правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на наказаното лице на основание чл. 179, ал. 2, във вр. с, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, доколкото цитираните санкционни норми предвиждат извършеното нарушение в диспозицията си.
В случая е приложима нормата на чл. 179, ал. 2 пр. 1 от ЗДвП, тъй като е настъпил предвидения в хипотезата на цитираната разпоредба общественоопасен резултат, а именно пътно-транспортно произшествие, което по смисъла на § 6, т. 30 от ДР е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети, съотв. същото е в причинна връзка с допуснато нарушение, цитирано в нормата на чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, а именно - неспазване на пътен знак.
Като взе предвид, че санкционната норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП предвижда административна санкция в твърд размер, в какъвто е определено наказание, съдът намери, че не следва да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същата.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-1158-002608 от 01.10.2024 г. издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Перник, с което на С. Г. И. с ЕГН **********, гр.
Перник, ул. *** на основание чл. 179, ал. 2, вр. чл. 179, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд - Перник по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
3