Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 963 от 13.12.2023, Районен съд - Добрич

Съд
Районен съд - Добрич
Дело
Гражданско дело 3493/2022
Вид
Решение № 963
Подписан
13.12.2023
В сила
26.01.2024
Състав
Деница Божидарова Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 237, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1,предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.9 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19 ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 963 гр. Добрич, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Б. Петкова при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело № 20223230103493 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството e образувано по предявени от "МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 206613478, /правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: 201284228/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори Р. Д. и Т. Ч., чрез: адвокат М.

Й. - САК,съдебен адрес за призоваване: гр. София, бул. „България“ №81, вх.

В, ет. 8, ап. 22, установителни искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1,предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД срещу Д. М. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Д., ул. "***", бл. ***, ет.

****, ап. ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. №909/2022г. на ДРС заповед по чл.

410 от ГПК №433 от 28.03.2022г., а именно: 974.44 лв. (деветстотин седемдесет и четири лв. и 44 ст.) - представляваща 15 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.11.2020 г. до 20.01.2020г. , ведно със законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК / 24.03.2022г./ до окончателното погасяване на задължението; 212.40 лв. (двеста и дванадесет 1 лв. и 40 ст.) - лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието от 21.11.2021 г. до 27.01.2022 г., кумулативно съединени с осъдителни искове по чл.79, ал.1,предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на следните суми: 982.87лв.

(деветстотин осемдесет и два лева и 0.87 ст.), представляваща 10 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.02.2022 г. до 20.11.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на предявяване на осъдителния иск /28.11.2022г./ до окончателното погасяване на задължението; 3 299.81 лева /три хиляди двеста деветдесет и девет лева и 0.81 ст/- предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на предявяване на осъдителния иск /28.11.2022г./ до окончателното погасяване на задължението; сумата в размер на 3803.69 лв. (три Хиляди осемстотин и три лева и 0.69 ст.), представляваща 25 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.11.2020 г. до 20.11.2022 г.

Претендират се сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

Претендираните права произтичат от следните обстоятелства: „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД е небанкова финансова институция, вписана в търговския регистър на Република България под ЕИК: 206613478. Основният предмет на търговска дейност на дружеството е предоставянето на краткосрочни потребителски кредити посредством използването на търговска мрежа. На 27.07.2020 г. Д. М. М. е кандидатствала за целеви потребителски кредит при „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД и в резултат е сключен Индивидуален договор за Потребителски кредит под № *** г. („договора“) между „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ** ЕАД, в качеството на Кредитор и Д. М. М., съответно в качеството й на Потребител. Въз основа сключения договор за кредит № М0000001839/27.07.2020 г. на потребителя е отпуснат паричен кредит в размер на 5400 лв. (Пет хиляди Четиристотин и лв. и 0 ст.).

Съгласно договорената цел на кредита в чл. 7, б. а), сумата по кредита в размер на 4586.41 лв. (четири хиляди петстотин осемдесет и шест лв и 41 ст.) е била служебно усвоена от Кредитора за погасяване на текущо задължение на Д. М. М. към „Мъни Плюс Мениджмънт“ по друг договор за кредит, сключен между страните с № *** г., за което ищецът представя заявление за рефинансиране на задължения и заявление за пълно предсрочно погасяване .

2

Сумата по кредита по чл. 7,б.б) в размер на 813.59 /осемстотин и тринадесет лв и 59 ст./ лева за текущи нужди Кредиторът е превел по посочената от Потребителя банкова сметка сългасно чл. 8 от договора -гбанкова сметка с IBAN: BG27BPBI79381099611002 при банка Юробанк АД, видно от платежно нареждане за извършен кредитен превод с реф. № 000PCWU202095244.

Съгласно чл. 11.4 от процесния договораза кредит общият размер на задължението, което потребителят се е задължил да върне за срока на договора, е в размер на 11024.52 лв. (Единадесет хиляди двадесет и четири лв. и 52 ст.), при лихвен процент на кредита: 41% /чл. 9 от договора/ и ГПР на кредита: 49.67% (чл. 10 от договора), от която обща сума, на връщане подлежат по пера 5400 лв. (Пет хиляди Четиристотин и лв. и 0 ст.) - размера на предоставения кредит; сума в размер на 5624.52 лева - договорена възнаградителна лихва. Съгласно чл. 11.6 от договора, потребителят се задължава да върне получения паричен кредит /главница/, ведно с договорната възнаградителна лихва, съобразно посочения в чл. 11.5 от договора погасителен план. Срокът, за който е предоставен потребителския кредит , е 48 месеца, съгласно чл. 6 от договора, като падежът за плащане на последната месечна погасителна вноска, съгласно погасителния план по чл.

11.5. от договора е 20.07.2024 г. Страните са уговорили съгласно чл. 19.2 от договора, че при просрочие на дължима погасителна вноска, потребителят ще дължи на кредитора законната лихва върху цялата просрочена сума за целия перио на просрочието.

Към датата на подаване на заявлението по чл, 410 ГПК кредитът е бил в просрочие като не са били заплатени вноските по главницата от 4 до № 18 вкл. по погасителния план, както и вноските по договорната лихва от № 4 до № 18 вкл. по погасителния план.

Неизплатеното задължение на ответника към ищеца към момента на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК по договор № *** г., възлиза на сумата в общ размер 1186.84 лева (Хиляда сто осемдесет и шест лв. и 84 ст.), както следва: 974.44 лв. - представляваща 15 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.11.2020 г. до 20.01.2022 г.; и 212.40 лв. (Двеста и дванадесет лв. и 40 ст.) - лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието от 21.11.2021 г. до 27.01.2022 г., за които суми ищецът предявява установителни искове.

Наред с установителния иск, ищецът има правен интерес да предяви срещу 3 ответника и осъдителни искове за изискуемата и неплатена главница в размер на 4 282.68 лева (Четири хиляди двеста осемдесет и два и 0.68 ст.) , както и осъдителен за иск за сумата от 3803.69 лв. (Три Хиляди осемстотин и три лева и 0.69 ст.), представляваща 25 броя вноски по договорната възнаградителна лихва, дължими за периода от 20.11.2020 г до 20.11.2022 г. вкл. Към датата на подаване на настоящата искова молба са падежирали и не са заплатени и вноските по главницата от № 19 до № 28 вкл. с падежи от 20.02.2022 г; 20.03.2022г., 20.04.2022 г; 20.05.2022 г.; 20.06.2022 г.; 20.07.2022 г. ; 20.08.2022 г.; 20.09.2022г. и 20.11.2022 г.

След подаване на заявлението по чл. 410 ГПК по погасителния план са падежирали посочените по-горе месечни всноски по главницата, които също не са заплатени от ответника, като са дължими и следните суми: 982.87лв.

(деветстотин осемдесет и два лева и 0.87 ст.) - представляваща 10 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.02.2022 г. до 20.11.2022г. На следващо място, към датата на подаване на исковата молба са падежирали и не са заплатени и вноските по договорната от № 4 до № 28 вкл. с падежи от 20.11.2020 г до 20.11.2022 г. вкл. Незаплатеното-задължение за договорна вьзнаградителна лихва по договор № М0000001839/27.07.2020 г. към датата на подаване на настоящата рскова молба възлиза в размер на 3803.69 лв. (Три Хиляди осемстотин и три лева и 0.69 ст.) - представляваща 25 броя незаплатени вноски по договорна вьзнаградителна лихва, дължими за периода 20.11.2020 г. до 20.11.2022 г. Поради допуснатото просрочие по кредита и на основание чл. 19.3, т.1 от договор № М0000001839/27.07.2020 г. към исковата молба ищецът прилага Уведомление , с което прави изрично изявление за предсрочна изискуемост на оставащата главница по кредита в размер на 3 299.81 лева /Три хиляди двеста деветдесет и девет лева и 0.81 ст./ , която представлява вноски по погасителния план от № 29 до № 48 вкл. с падежи от 20.12.2022г. до 20.07.2024г. включително.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата - редовно уведомена, не депозира писмен отговор. Преди съдебно заседание с нарочна молба с вх. рег. № 19676/08.11.2023г. признава исковете.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, прави искане съдът да постанови решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК - при признание на иска.

Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да постанови решение при 4 признание на иска. В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкретния случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл. 237, ал. 1 от ГПК. С нарочна молба ответникът изрично признава предявените искове. Спазени са и изискванията на чл. 237, ал. 3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което ответникът може да се разпорежда. За пълнота следва да добави, че посоченият в процесния договор за кредит ГПР не надхвърля максимално допустимия размер, регламентиран с разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК.

Относно отговорността за разноски:

На основание чл.78, ал.1 от ГПК основателна се явява и претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски за заплащане на държавна такса в размер на 399,72 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1472,78лв., тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждането на иска. В полза на ищеца са дължими и разноските, сторени в заповедното производство: 73,38 лв. - заплатена държавна такса и 429,82 лв. адвокатско възнаграждение.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1,предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл.9 от ЗПК и чл.86, ал.1 от ЗЗД в отношенията между ищеца "МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 206613478, /правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: 201284228/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори Р. Д. и Т. Ч. и ответника Д. М.

М., ЕГН: **********, с адрес гр. Д., ул. "***", бл. ***,***, ет. ***, ап. ***, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на издадената по ч. гр. д. № 909/2022 г. по описа на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК № 433 от 28.03.2022 г., а именно: 974.44 лв. (деветстотин седемдесет и четири лв. и 44 ст.) представляваща 15 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за 5 периода от 20.11.2020 г. до 20.01.2020г. , ведно със законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 410 от ГПК / 24.03.2022г./ до окончателното погасяване на задължението; 212.40 лв. (Двеста и дванадесет лв. и 40 ст.) - лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието от 21.11.2021 г. до 27.01.2022 г.; 212.40 лв. (двеста и дванадесет лв. и 40 ст.) лихва за забава, начислена върху просрочената главница за периода на просрочието от 21.11.2021 г. до 27.01.2022 г.

ОСЪЖДА Д. М. М., ЕГН: **********, с адрес гр. Д., ул. "***", бл.

***,***, ет. ****, ап. *** да заплати на МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК: 206613478, /правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: 201284228/, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

„Рачо Петков Казанджията“ № 4, ет. 6, представлявано от изпълнителните директори Р. Д. и Т. Ч., следните суми: 982.87лв. (деветстотин осемдесет и два лева и 0.87 ст.), представляваща 10 броя незаплатени вноски по главницата по кредита за периода от 20.02.2022 г. до 20.11.2022г.,ведно със законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на предявяване на осъдителния иск /28.11.2022г./ до окончателното погасяване на задължението; 3 299.81 лева /три хиляди двеста деветдесет и девет лева и 0.81 ст/- предсрочно изискуема главница, ведно със законната лихва върху главницата по кредита, дължима от датата на предявяване на осъдителния иск /28.11.2022г./ до окончателното погасяване на задължението; сумата в размер на 3803.69 лв. (три хиляди осемстотин и три лева и 0.69 ст.), представляваща 25 броя незаплатени вноски по договорна възнаградителна лихва, дължими за периода 20.11.2020 г. до 20.11.2022 г.