Решение № 516 от 11.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 516 гр. В.Т., 11.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и П. година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Радка Цариградска

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Мария Й. Ранкова като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно гражданско дело № 20254100500852 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на на ЕТ В.-С. В. против Решение № 761/27.05. 2025 г., постановено по гр.д. № 3008/2023г. по описа на РС В.Т., с което са отхвърлени исковете на ЕТ В.-С. В., ЕИК 040528621, със седалище и адрес на управление с. ***, срещу Прокуратура на Република България и Министерство на вътрешните работи по чл. 2в, ал. 1 от ЗОДОВ за солидарно заплащане на обезщетение за имуществени вреди от претърпени загуби в размер на 6000 лв. от обезценяване на четири броя компютърни конфигурации с инсталиран софтуер, на обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи в размер на 4000 лв. от нереализирани приходи от ползване на четири броя компютърни конфигурации с инсталиран софтуер и на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. от увреждане доброто име на ЕТ „В. - С. В.”, в резултат на допуснати съществени нарушения на правото на Европейския съюз по досъдебно производство №ЗМ-36/2006г., по описа на ОД на МВР – гр.

В. Търново, преписка №427/2006г. на Районна прокуратура – В.Т., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 16.10.2023г. до окончателното изплащане на задълженията.

Жалбоподателят навежда доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на съдебното решение – не били обсъдени всички доводи на страните, формирани неверни фактически и незаконосъобразни 1 правни изводи. Счита за установена собствеността върху иззетото по досъдебно производство имущество, а противния извод на съда счита за противоречащ на чл. 19, ал.3 и чл. 17, ал.3 от Конституцията на РБългария, чл.

17 от ХОПЕС – съдът не е зачел митническа декларация при внос на процесната техника от ищеца като документ за собственост. Излага, че иззетото имущество не е ползвано при проведеното разследване, не са повдигани обвинения във връзка с него и е задържано ненужно дълго – 12 години, което е причинило вреди на ищеца. Счита, че делото не е било изяснено от фактическа и правна страна. Моли решението да бъде отменено и постановено ново, с което предявените искове да бъдат уважени.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от ответниците по делото. Пред въззивния съд ответникът МВР заема писмено становище за неоснователност на жалбата и потвърждаване на обжалваното решение. Представителят на Окръжна прокуратура В.Т. заема становище в с.з. за неоснователност на жалбата, предвид липсата на доказателства за собствеността върху компютърните конфигурации, които са иззети като веществени доказателства по досъдебно производство и че липсата им е засегнала работата на едноличния търговец-ищец и че от наказателното производство е пострадало доброто му име.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост. Сочените пороци досежно неучастие на страна и грешка в правната кавлификация могат да обусловят неправилност на решението.

При проверка за неговата правилност по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Районният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 2в, ал. 1 ЗОДОВ за осъждане на МВР и Прокуратурата на РБългария да заплатят на ищеца солидарно обезщетение за имуществени вреди от претърпени загуби поради обезценяване на иззетите движими вещи в размер на 6000 лв., обезщетение за имуществени вреди от пропуснати ползи от нереализирани приходи в размер на 4000 лв. от ползване на вещите и обезщетение за неимуществени вреди от 2 увреждане доброто име на ищеца в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковете до окончателното изплащане на задължението, претърпени в резултат нарушено право на собственост, право на справедлив съдебен процес и на стопанска инициатива, гарантирани с чл.

16 и чл. 17 от ХОПЕС, както и правото на ефективно средство за защита съгласно чл. 13 от ЕКЗПЧОС и чл. 47 от ХОПЕС и забраната за държавните органи да ограничават свободното движение на капитали съгласно чл. 34 от ЕКПЧОС и чл. 63 от ДФЕС.

Претенцията се основава на твърденията, че на 14.02.2006г. в магазин на ищеца, намиращ се в гр. ****, ползван съвместно с „В. КОМПЮТРИ” ООД, е извършено претърсване по досъдебно производство №ЗМ-36/2006г., по описа на ОД на МВР – гр. В. Търново, преписка №427/2006г. на Районна прокуратура – В.Т., при което са иззети четири броя компютърни конфигурации с инсталиран софтуер, които твърдие да са негова собственост и да са ползвани при осъществяване на търговска му дейност. Излага, че с постановление от 07.08.2018г. на РП В.Т. досъдебното производство е прекратено, поради изтичане на предвидения в закона давностен срок.

Твърди се, че дружеството е вносител на техника от Нидерландия и извършеното неправомерно изземване и задържане на техниката над 12 години без наличието на каквато и да е връзка на същите с предмета на разследваното престъпление са извършени в нарушение на разпоредбите, защитаващи правото на стопанска инициатива, уредено в чл. 16 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02), съгласно който свободата на стопанската инициатива се признава в съответствие с правото на Съюза, както и в чл. 19, ал. 1 от КРБ. Изземването и задържането били в противоречие и с нормите на чл. 19, ал. 2 и ал. 3 от КРБ, възлагащи със закон да се създаде и гарантира на всички граждани и юридически лица еднакви правни условия за стопанска дейност и закрилата й. Нарушено било правото на собственост, уредено в чл. 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02), съгласно който всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба, както в чл. 17, ал. 1 и ал. 3 от КРБ. Твърди, че изземването на имуществото му не е предприето в защита на обществения интерес, тъй като същото не послужило в продължение на 12 години като веществено доказателство за наказателно преследване и ефективното осъждане на никой негов служител или съдружник и е налице нарушение на принципа за пропорционалност, защита на обществения интерес и законосъобразност при всяко отнемане на имущество. Нарушение на правото на собственост, съгласно чл. 34 ЕКЗПЧОС и Протокол № 1 към нея, стопанска инициатива и ефективна съдебна защита е извършването на претърсване и изземване по отношение на юридическо лице, което не е субект на престъпление и не е свързано с разследвано такова, по отношение на движими вещи, за които няма данни да са средство на престъпление, без предварително съдебно разрешение 3 и без да се конкретизират и обосноват причините, поради които е налице необходимост от неотложни действия и липсва друг начин за събиране на доказателствата в процеса /нарушение на разпоредбата на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2012/С 326/02/. Твърди се нарушение на правото на ефективно средство за защита срещу действията на разследващите органи, гарантирано от чл. 13 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, ратифицирана със Закон, приет от Народното събрание на 31.07.1992 г. (ДВ, бр. от 1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992 г.) - не му били връчени актовете, постановени в рамките на процедурата по събиране на иззетите доказателства и одобряването на тези действия от съда, а подадените жалби и молби били оставяни без уважение или изобщо не били разглеждани от прокуратурата. Нарушена била разпоредбата на чл. 63 § 1 от ДФЕС, забраняваща ограничения върху движението на капитали между държавите членки, каквито са мерките, водещи до пердотвратяване, ограничаване или разколебаване на инвеститорите, а в случая била създадена обществен анагласа че ищецът като ЕТ продава нелицензиран софуер и извършва незаконни операции с копмютри, което нарушил ооканчателно доверието на клиентите.

Претърпените имуществени вреди във вид на пропуснати ползи и претърпени загуби твърди да са в общ размер на 20 000 лв., изразяващи се в имеществени вреди - от задържането за 12 години на техника и софтуер, за обезщетяване на които претендира обезщетение в размер на 10 000 лева и неимуществени вреди, които се изразяват в увреждане на доброто име и търговската репутация на ищеца – обзещетение в размер на 10 000 лева. дружеството. В уточняваща молба от 06.08.2024г. ищецът заявява, че претендираното обезщетение за имуществени вреди се състои от сумата от 6000 лева за претърпени загуби от бракуваната и обезценена техника и 4000 лв. пропуснати ползи от неполучени приходи за периода от 12 години от съвместното ползване на тази техника.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна МВР е подала отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта на предявените искове спрямо министерството, което н есчита за надлежен ответник по делото, съответно отговоренн за действия на отделни звена – ОД на МВР. По същество моли за тяхното отхвърляне по съображения за несъществуване на предпоставките за пораждане правото на обезщетение по чл. 2в ал. 1 от ЗОДОВ, прави възражение за изтекла погасителна давност.

В писмен отговор ответникът Прокуратура на РБългария, чрез РП В.Т. заема становище за недопустимост на претенцията – с оглед оплакването на продължителност на наказателното производство извън разумен срок не била проведена процедурата по чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. По същество оспорва основателността с възражение, че отказът да бъдат върнати веществените доказателства и бил потвърден от съда, в периода на спиране на делото са провеждани оперативно-следствени действия, а самото спиране не е оспорено от ищеца, ищецът не е доказал възможността да бъдат извършени необходимите процесуално-следствени действия, не е доказал вреди и връзката им с процеса и неговата продължителност.

4

За да отхвърли исковите претенции, Райнен съд - В.Т. е приел, че са налице нарушения от страна на втория ответник, но не и от страна на полицията, тъй като действия по разследването след спирането не са извършвани и това е довело до обезценка на иззетите вещи и лишаване на собственика им от възможността да ги ползва, но причината за това е неизпълнението на правомощията на наблюдаващия прокурор по реда на чл. 46, ал. 2, т. 1 от НПК.

Тъй като обаче липсват доказателства иззетите компютърни конфигурации и софтуер да са собственост на ищеца, исковете са отхвърлени. В тази насока съдът приема, че търговският обект, в който са извършени процесуалните следствени действия е собственост на едноличния търговец, но е ползван за търговска дейност от „В. Компютри ” ООД и именно това дружеството е поискало връщането им, а представените счетоводни и митнически документи от ищеца не съдържат индивидуализиращи признаци, от които да се достигне до извод, че процесните компютърни конфигурации и софтуер са именно процесните.