Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14872 от 11.09.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 4404/2022
Вид
Решение № 14872
Подписан
11.09.2023
Състав
ГЕРГАНА КИРИЛОВА ГЕОРГИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 14872 гр. С., 11.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. Г. при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. Г. Гражданско дело № 20221110104404 по описа за 2022 година

Предявени са от /ФИРМА/ срещу С.Л.З. и С.И.П., при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответниците, при разделна отговорност, съответно за С.З.

5/6 и за С.П. – 1/6, съответно за сумата в размер на 2 335,01 лева – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2016 г., за топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, абонатен № ******, сумата в размер на 26,03 лева, представляваща главница за такси за дялово разпределение, за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано 1 от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.07.2019 г. до окончателното плащане, сумата в размер на 449,89 лв. – мораторна лихва върху главницата за отопление на имота, за периода от 14.09.2015г. до 16.01.2018г., сумата в размер на 5,97 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за такси за дялово разпределение, за периода от 10.07.2015г. до 16.01.2018г., и за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д.

№ 40613/2019г. по описа на СРС, 45-ти състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена.

За дължимите суми за неплатена стойност на доставената топлинна енергия и лихва за забава в плащането ѝ в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.

410 ГПК, която не е влязла в сила по отношение на ответниците, поради подадено възражение от последните, поради и което навежда за него да е налице правен интерес от предявяване на исковете. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

2

В срока по чл. 131 от ГПК С.Л.З. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и размер. Навежда, че по силата на НА за покупко-продажба на недвижим имот № 195, том 1, рег. № 6176, дело 182/2009г. е закупил топлоснабдения имот от В.И.П., брат на С.П., като посочва, че с договора, обективиран в нотариалния акт е учредил пожизнено право на ползване на З.П. и С.П., като в случая именно С.П. реално ползва имота. По изложеното намира, че между него и топлопреносното дружество не е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия. С отговора прави възражение за изтекла в негова полза погасителна давност.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил и отговор на исковата молба от ответника С.И.П., с който той оспорва исковете по основание и размер. С отговора прави възражение за давност, както и възразява между него и топлопреносното дружество да е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия. Ищцовото дружество не било представило и доказателства за публикуване на общите условия, в един местен и един централен всекидневник. Оспорва иска и по размер, като оспорва представените към исковата молба от ищеца съобщения към фактури. По изложеното моли за отхвърляне на исковете.

В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно 3 призован се представлява от юрисконсулт П., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковете.

Ответникът Е. Г. П., редовно призован в съдебно заседание, се представлява от назначения му особен представител – адвокат М. Л. Н., който поддържа отговора на исковата молба и моли за прекратяване на производството, поради недопустимост на така предявените искове, а ако съдът не приеме възражението му за недопустимост за основателно, моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач, конституирано на страната на ищеца /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени доказателствата на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по свое вътрешно убеждение, съгласно чл. 12 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Исковете са допустими, като предявени от надлежна страна в полза на която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в производството по ч.гр.д. № 50589/2021г., в срока по чл. 415 ГПК и при дадени изрични указания от съда за предявяване на иск при условията на чл. 415, ал.1,т.2 от ГПК. Предмет на исковете по чл. 422 от ГПК е установяване дължимостта на 4 сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. В тази връзка следва да е налице идентитет по отношение страни, размера на сумите и основанието посочени в заповедта за изпълнение и в обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Съдът е констатирал този идентитет, като е посочил, че явно поради техническа грешка исковете са насочени и срещу трето за спора лице, като в тази връзка е прекратил исковото производство по отношение посоченото от ищеца лице Валентина Илиева Славова с определението си, постановено по реда на чл. 140 от ГПК.

Определението като необжалвано е влязло в сила на 31.03.2023г. По гореизложеното възраженията на процесуалния представител за недопустимост на исковете са неоснователни, което предполага, че исковете следва да бъдат разгледани по съществото на спора.

По същество съдът намира, исковете за частично основателни, по следните съображения: Ищцовото дружество в качеството му на топлопреносно предприятие /ноторно известен факт/ за установяване на твърдените в исковата молба обстоятелства, а именно, че продажба на топлинна енергия се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди е ангажирало писмени доказателства в тази насока, съдържащи се на лист 38 и 39 от досието на делото както следва: Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /ФИРМА/, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014г на Съвета на директорите на /ФИРМА/ и 5 одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г на КЕВР, на основание чл. 150 от ЗЕ. Визираните общи условия уреждат реда и условията за продажба на топлинна енергия между /ФИРМА/ и битовите клиенти на топлинна енергия, присъединени към топлопреносната мрежа на територията на града. Тези общи условия регламентират правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределяне и заплащане на топлинна енергия, отговорност при неизпълнение на задълженията, условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела средствата за търговско измерване и и дялово разпределение, редът и сроковете за предоставяне и получаване от клиентите на индивидуалните сметки за разпределение на топлинна енергия. Съгласно чл. 32, ал. 1 от ОУ месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал. 2 на чл. 32 след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Според чл. 33 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните 6 дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

По делото е приет протокол от решение на ОС на ЕС на /АДРЕС/, от който е видно, че собствениците на самостоятелни обекти в СЕС са взели решение за сключване на договор за извършване на услугата „дялово разпределение“ като за целта са упълномощени конкретно лица от името на ЕС да подпишат договор с /ФИРМА/. За ап.29 не е положен подпис на собственик, като е посочено, че апартамента е необитаем. Решението обаче, като необжалвано е влязло в сила и подлежи на изпълнение, като обвързва всички собственици на самостоятелни апартаменти в сградата на СЕС, включително и техните правоприемници. Сключен е договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“, приет на л.16-17 по делото. В раздел 2, т.2.5 страните са уговорили, че договора се сключва за срок от три години, с опция за удължаване, в случай, че никоя от страните не го прекрати с отправено писмено предизвестие месец преди прекратяването му.

Няма данни по делото да е отправено такова предизвестие.

Оспорва се първата предпоставка за уважаване на исковете, а именно наличието на валидно сключено между страните правоотношение по доставка на топлинна енергия.

По смисъла на Закона за енергетиката потребител на 7 топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Съгласно чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия, коментирани по-горе, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕВР, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването и от потребителя. Потребител на топлинна енергия е лицето, което получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва топлоснабдения имот по силата на вещно или по силата на облигационно право на ползване. Ето защо облигационната връзка по договора за доставка на топлинна енергия възниква от момента на възникване на вещното или облигационно право на ползване. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество при промяна на собствеността или вещното право на ползване, новият и предишен собственик или ползвател са длъжни да подадат до продавача в 30 дневен срок заявление за откриване, промяна или закриване на партидата като според ал. 3 на разпоредбата ако предишният собственик или ползвател не 8 закрие партидата си продавачът събира дължимите суми от стария собственик или ползвател до момента на откриване на партида на новия собственик. В контекста на гореизложеното собственикът на топлофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятие за доставената в имота топлинна енергия в случаите, когато е носител на всичките три елемента от правото си на собственост- право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта.

Съобразявайки изложеното дотук, съдът приема, че ответникът Е. Г. П. е страна по възникналото облигационно правоотношение с /ФИРМА/, произтичащо от доставка на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, а именно апартамент 2, находящ се в /АДРЕС/ за процесния период от време. Видно е партидата и до днес не е сменена и се води на името на Е. П., като от приетия по делото Договор за покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 от ЗТСУ № 180 от 30.05.1988г. се установява, че П. е собственик на имота. Предвид изложеното, съдът приема, че през периода - 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ответникът е имал качеството клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал.1 от ЗЕ.

Ирелевантно за правния спор е обстоятелството дали П. е обитавала имота, след като по делото не са представени доказателства в рамките на процесния период между трето за спора лице и топлопреносното предприятие да е налице правоотношение по доставка на топлинна енергия, което да 9 изключва отговорността на ответника. Определящо за задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е качеството "клиент на топлинна енергия" на ответника, което произтича от правото му на собственост, а не от фактическото обитаване на топлоснабдения имот.