Решение № 164 от 05.09.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Пловдив, 05.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалина Ст. Иванова

Членове:

Михаела Хр. Буюклиева

Велина Ем. Антонова при участието на секретаря Нели Б. Богданова в присъствието на прокурора И. Г. Д. като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600140 по описа за 2022 година Производството е по реда на гл. 21 НПК.

С присъда № 36/05.07.2017 г., постановена по НОХД №

151/2013 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора, подсъдимият И. Г. Ф. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 304, ал. 1, пр. 1, 2, 3, алт. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1 т. 2, б. ”б” НК е осъден на пробация, включваща „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила и „задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от една година и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила, като е признат за невинен и оправдан по обвинението за това, че деянието е извършено и в периода след 18.10.2010 г. до 29.11.2010 г.

Със същата присъда подсъдимият И. Г. Ф. е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 387, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Със същата присъда подсъдимият И. Г. Ф. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал.

1, т. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода, като на основание чл.

66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено с изпитателен срок от 1 три години, считано от влизане на присъдата в сила, като е признат за невинен в това, че на неустановена дата по неустановен начин е придобил боеприпасите, предмет на обвинението, както и че е държал без надлежно разрешение и още 50 броя патрони кал. 22, поради което е оправдаван по повдигнатото му в този смисъл обвинение по чл. 339, ал. 1 пр. 1 НК.

На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия И. Г. Ф. е определено едно общо наказание една година лишаване от свобода , което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за изтърпяване с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Срещу така постановената присъда, в осъдителната й част, е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея от адв. И. В., в качеството му на защитник на подсъдимия Ф.. В жалбата се излагат доводи за необоснованост на присъдата в атакуваната й част и допуснати съществени процесуални нарушения, както и за явна несправедливост на наложените наказания. В този смисъл се прави искане обжалваната присъда да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият Ф. да бъде признат за невинен и оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. Алтернативно се иска отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или намаляване размера на наложените наказания.

По повод на постъпилата въззивна жалба е образувано ВНОХД № 45/2021 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, по което е постановено решение № 260118/22.07.2021 г., с което първоинстанционната присъда е изменена, като на основание чл. 59, ал. 1 НК от така наложеното на подсъдимия Ф. наказание лишаване от свобода е приспаднато времето, през което същият е бил задържан, считано от 06.12.2010 г. до 08.12.2011 г. В останалата й част присъдата е била потвърдена.

По постъпила срещу решението на въззивния съд касационна жалба от защитника на подсъдимия И. Ф. – адв. И. В., е образувано н.д. № 968/2021 г. на ВКС, І н.о. По делото е постановено решение № 60254/28.03.2022 г., с което решението по ВНОХД № 45/2021 г. на АС Пловдив, в частта, с която е изменена и потвърдена първоинстанционната присъда относно осъждането на подсъдимия И. Г. Ф. за престъплението по чл.

304, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК и за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, е отменено и делото е върнато за ново разглеждане в отменената част на въззивния съд от друг състав, от стадия на съдебното заседание.

Делото се разглежда от Пловдивския апелативен съд за втори път.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, поради което предлага атакуваният съдебен акт, в осъдителната му част, като обоснован и законосъобразен, да бъде потвърден.

2

Подсъдимият Ф. и неговият защитник адв. И. В. поддържат жалбата и направеното с нея искане.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателствата и обсъди изложените от страните доводи и становищата, съобразно правомощията си по чл. 313 и чл. 314 НПК, намира и приема за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество – частично основателна.

Настоящата инстанция счита, че обжалваният съдебен акт, в атакуваната му част, не отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. От съдържанието на мотивите към атакуваната присъда не става ясно кои са доказателствените материали, послужили на окръжния съд да приеме описаните за установени факти, липсва какъвто и да било анализ на множеството противоречия, съществуващи между наличните по делото доказателства, не са изложени правните съображения за взетото решение относно инкриминираните престъпления по чл. 304 НК и чл. 339 НК, като липсва и отговор на направените от защитата възражения. На следващо място, незадоволителното качество на мотивите към атакуваната присъда осуетява пълноценното осъществяване на въззивната проверка на релевираните в жалбата доводи, поради липсата на ясни мотиви към нея.

Относно обвинението по чл. 304 НК окръжният съд се е задоволил да преразкаже показанията на свидетелите С. и Н., само да маркира обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите М., Я. и Т..

Спомената е и само една от множеството експертизи, назначени за изследване на ВДС, изготвени по прилаганите СРС, без да е изразено ясно и недвусмислено становище дали същата се кредитира и дали са ценени останалите.

От мотивите към първоинстанционната присъда изобщо не става ясно въз основа на кои доказателства е прието, че: „От 2007 г. до средата на 2010 г. НА* към М. ф., чрез свои служители, извършила многобройни данъчни ревизии, проверки за установяване на факти и обстоятелства, проверки по прихващане или възстановяване с данъчни обекти търговски дружества, в които съдружници/акционери били свидетелят И. А. и неговият брат Л. А. А., а именно „Г. - *" ООД, „Г - *" ООД, „Г. - *" ООД, „Б. О." АД, „Г. - *" АД, „Л. - ****" ООД, „М. ****" ООД, „В." ООД, „Ж" ООД, „М."

ООД, „Г. А. - ****" ООД. Заради начина на водене на данъчните ревизии и проверки, приключили с необосновано благоприятен резултат за данъчнозадължените лица, била инициирана вътрешна проверка от И. на ф. м., в резултат на която били уволнени няколко ревизори и били наложени дисциплинарни наказания на няколко ръководители на данъчни екипи, в т.ч. директора на НА* - С. З., допуснали съзнателни грешки при ревизиите и проверките“. Буквалният цитат е дословен препис на обвинителния акт, като окръжният съд не е посочил нито едно писмено и/или гласни доказателства, 3 които подкрепят така приетите за установени фактически положения в тази насока и които са в основата на последващите инкриминирани събития.

Прието е също, че изложената фактическа обстановка е установена по несъмнен начин от показанията на свидетелката З. С.. Както бе отбелязано по-горе, окръжният съд се е ограничил единствено с преразказ на показанията на тази свидетелка, дадени в хода на съдебното следствие и на досъдебното производство. С. е разпитана веднъж от окръжния съд и няколко пъти на досъдебното производство, включително пред съдия. Заявеното при всичките й разпити, обаче, не потвърждава приетото от окръжния съд, че между нея и подсъдимия Ф. са се осъществили всички срещи на датите на инкриминираните деяния – през м. август 2010 г., на 16.09.2010 г., на 29.09.2010 г. и на 18.10.2010 г., включени в продължаваното престъпление по чл. 304 НК. В показанията си в хода на досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281 НПК, свидетелката посочва конкретни дати на срещи с Ф. и описва проведените при тях разговори и действия на последния.

Първата - през м. август 2010 г., на която твърди, че й предал от името на представител на собствениците на фирма „Г.“ АД да „измисли цялата схема на проверка“, с която да приповтори действията на данъчните органи – ревизори и да санкционира прикрИ.ето на нарушителите с изготвените преди това ДРА, за което й предложил сумата от 1000 лв. и обещал да й даде още 50 000 лв. (л. 8 – л. 13 от т. 1 на ДП). Втората среща, според показанията на С., е на 11.10.2010 г. на работното й място в сградата на ** на ***, когато й предал бял лист, на който бил напечатан текст, съдържащ десет точки с план за проверка (л. 51 – л. 54 от т. 1 на ДП). Третата среща – на 18.10.2010 г., в ресторант, когато й подал завити на руло в салфетка 1000 лв. (л. 58- л. 60 от т.

1 от ДП). Свидетелката С. е разпитана и пред съдия (л. 78 – л. 82 от т. 1 на ДП), когато отново описва именно тези три срещи (дава показания и за последващи такива, включени в инкриминирания период, за които подсъдимият е оправдан и присъдата е влязла в сила). Сведения за срещи на другите две инкриминирани дати – на 16.09.2010 г. и на 29.09.2020 г., свидетелката С. не съобщава. Обяснения в тази насока не е давал и подсъдимият Ф.. При тези данни, въз основа на кои доказателствени материали окръжният съд е приел за безспорно установено, че същите са се състояли, че на тях са се провели описаните в мотивите разговори и на тези срещи подсъдимият й е предлагал различни парични суми, не става ясно.

Действително, по делото са приложени ВДС, изготвени въз основа на прилагани СРС на посочените две дати (т. 1 ВДС, л. – 43 – л. 57 и л. 58 – л.

74), но същите не са били предмет на какъвто и да било анализ от окръжния съд. Отделен е въпросът, че в разпоредбата на чл. 177, ал. 1 НПК е регламентирана забраната обвинението и присъдата да се основават само на данните от СРС.

От мотивите към атакуваната присъда не става ясно защо окръжният съд е приел, че описаната фактическа обстановка се установява и от показанията на свидетеля М. Н., при положение че същият описва съвсем 4 различен подход и механизъм на комуникация с подсъдимия Ф. относно извършването на т. нар. „режисирана“ полицейска проверка. Не кореспондира и с наличните по делото показания на свидетеля Т. Т. изводът на окръжния съд, че същите подкрепят показанията на свидетеля Н. за „замислената схема“. Напротив, както при разпита му в хода на съдебното следствие, така и пред разследващия орган на досъдебното производство, Т. категорично е отрекъл да е говорил с Н. за „съдействие“ и „уреждане“ на проверки на фирми на И. А., при който работил като шофьор. При тези данни, защо окръжният съд е приел точно обратното, не става ясно.

В мотивите си окръжният съд не е подложил на какъвто и да било анализ обясненията на подсъдимия Ф., като е отбелязал само, че те подкрепят показанията на свидетеля Н.. Становище относно изложената от подсъдимия версия за естеството на срещите и разговорите му със свидетелката С., за които категорично отрича да й е предлагал и предавал каквото й да било, включително и пари на срещата на 18.10.2010 г., липсва.

Липсват каквито и да било мотиви и досежно субективната страна на престъплението по чл. 304 НК, за което подсъдимият Ф. е признат за виновен.

По отношение на престъплението по чл. 339, ал. 1 НК окръжният съд не е посочил въз основа на кои доказателствени материали е възприел описаната фактическа обстановка. Не са обсъдени и заключенията на балистичните експертизи (две от досъдебното производство и една в хода на съдебното), нито става ясно дали са кредитирани всички или някои от тях.

Посочено е само, че според всички тях инкриминираните патрони са годни боеприпаси, което не кореспондира със тяхното съдържание, тъй като са назначени за изясняване на различни обстоятелства. Липсва и становището на окръжния съд по отношение на възраженията на защитата, че държането на част от боеприпасите съставлява административно нарушение, както и относно искането за приложение на чл. 9, ал. 2 НК.