Решение № 16854 от 28.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16854 гр. София, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110151118 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правно основание чл. 432 КЗ.

Образувано е по искова молба на Т. М. Д. срещу ЗЕАД „БВИГ“ АД, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 323,35 евро (632,42 лв.), като част от цяло вземане в размер на 736,70 евро (1440,80 лв.) след допуснато изменение на иска в о.с.з. от 29.05.2026 г. от 204,52 евро (400 лв.), като част от цяло вземане в размер на 736,70 евро (1440,80 лв.), представляваща остатък от застрахователно обезщетение за отстраняване на щетите по л.а. „Хюндай Соната“, с ДК № *****, причинени вследствие на ПТП, настъпило на 30.06.2023 г., в 23:55 ч. в гр. София, на кръстовището на бул. „Прага“, бул. „Ген. Михаил Д. Скобелев“, бул. „Христо Ботев“ и бул. „Патриарх Евтимий“ по вина на водача на л.а. Форд Мондео“, с ДК № *****, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 30.06.2023 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се твърди, че на 30.06.2023 г., в 23:55 ч. в гр. София, на кръстовището на бул. „Прага“, бул. „Ген. Михаил Д. Скобелев“, бул. „Христо Ботев“ и бул. „Патриарх Евтимий“ е настъпило ПТП между л.а. „Хюндай Соната“, с ДК № *****, управляван от ищеца Т. М. Д. и л.а. Форд Мондео“, с ДК № *****, управляван от ХДД, по вина на последния, който въпреки пътната маркировка „М10“ (задължително на дясно) продължава движението си направо от бул. „Прага“ към бул.

„Христо Ботев“. В резултат на ПТП на л.а. „Хюндай Соната“, с ДК № ***** са причинени щети, и тъй като към датата на ПТП гражданската отговорност на виновния водач била застрахована в ответното дружество, ищецът подал заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, по което била образувана щета № 471022232304485, преписка № 52-9-404 от 03.07.2023 г., и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 289,20 лв. (147,87 евро). Поддържа, че за отстраняване на нанесените щети по л.а. „Хюндай Соната“, с ДК № ***** е необходима сумата 1752,64 лв. с ДДС (896,11 евро) , поради което на 08.08.2023 г. поканил ответното дружество да му 1 заплати остатъка от дължимото обезщетение, но същото му заплатило допълнително още 20 лв. (10,23 евро). Излага съображения, че застрахователното обезщетение следва да се определи по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпЯ.та вреда към момента на настъпване на застрахователното събитие. Поддържа, че тъй като претенцията към застрахователя възниква едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него, то застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ отговаря в обема, в който отговаря и причинителя на вредата, включително и за лихвите за забава от датата на настъпване на застрахователното събитие. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове. Поддържа, че претендираното от ищеца обезщетение значително надвишава действително претърпените вреди, и не всички увреждания по лекия автомобил са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Твърди, че претенцията на ищеца е завишена и по отношение на цената за труд за отстраняване на щетите по автомобила. Оспорва и претенцията за законна лихва.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения иск:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка с противоправно поведение на застрахования при ответника водач е претърпял твърдените имуществени вреди в сочения размер, както и че ответникът е застраховал гражданската отговорност на делинквента към датата на настъпване на вредите.

В тежест на ответника при установяване на горните факти е да докаже погасяване на задължението.

Безспорно между страните по делото е, че 1) към датата на ПТП гражданската отговорност на водача на л.а. Форд Мондео“, с ДК № **** е застрахована в ответното дружество; 2) на 30.06.2023 г., в 23:55 ч. в гр. София, на кръстовището на бул. „Прага“, бул. „Ген. Михаил Д. Скобелев“, бул. „Христо Ботев“ и бул. „Патриарх Евтимий“ по вина на водача на застрахованото при ответника МПС „Форд Мондео“, с ДК № *****, който въпреки пътната маркировка „М10“ (задължително на дясно) продължава движението си направо от бул. „Прага“ към бул. „Христо Ботев“ и реализира ПТП с л.а.

„Хюндай Соната“, с ДК № *****, както и че 3) за отстраняване на щетите по л.а.

„Хюндай Соната“, с ДК № ***** ответникът е заплатил на ищеца сумата от 309,20 лв.

(158,09 евро).

От събраните по делото писмени доказателства – протокол за ПТП 01.07.2023г., заявление за щети по МПС от 03.07.2023 г., опис на уврежданията на МПС от 03.07.2023 г., както и от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ се установява, че в срока на застрахователното покритие, на 30.06.2023г. в гр. София, движейки се по бул. „Прага“, с посока от бул. „Пенчо Славейков“ към бул. „Генерал Скобелев“, на кръстовището с бул. „Христо Ботев" (5-те кьошета), водачът на л. а.

„Форд Мондео“, ДК № *****, предприема маневра за завой наляво към бул. „Христо Ботев“ от най - дясната лента за движение, предназначена за движение само надясно, при което реализира ПТП с движещия се от лявата му страна л. а. „Хюндай Соната“, ДК № *****. От протокола за ПТП и от заключението на САТЕ, се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача л.а.

„Форд Мондео“, който е нарушил правилата за движение по пътищата, свързани с осъществяването на маневри - нарушил е правилата на чл. 6 ЗДвП, както и на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като вместо да спази изискванията на чл. 36 ЗДвП, съгласно който завиването наляво се извършва от най-лявата пътна лента по посока на движението, а когато лентите са обозначени за движение в съответна посока - от лента, предназначена за завиване наляво, е предприел маневра за завой 2 наляво от най-дясната пътна лента, без да се съобрази с наличната пътна маркировка в нарушение на нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, като същевременно преди да предприеме на маневра завой наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и не се е съобразил с тяхното положение, посока и скорост на движение (чл. 25, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП), съответно не е пропуснал движещият се от лявата му страна лек автомобил „Хюндай Соната“, и е причинил щети на последния.

В причинна връзка с противоправното поведение на водача на л.а. „Форд Мондео“, с ДК № ***** са настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди по „Хюндай Соната“. От приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от ищеца и в описите на застрахователя - ответник повреди по лекия автомобил, отговарят на описания в протокола за ПТП механизъм на ПТП и се намират в пряка и причинно - следствена връзка с настъпилото на 30.06.2023 г. произшествие в гр.

София.

Спорът между страните е концентриран досежно размера на претенцията.

Със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица на гражданска отговорност за причинени на трети лица имуществени или неимуществени вреди при управлението или по повод притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ застраховани лица по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения със собственика на лек автомобил марка л.а. „Форд Мондео“, с ДК № *****, договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния период носи отговорност за причинените при управлението на същия автомобил вреди на трети лица. Съгласно ал. 3 на чл. 477 КЗ трети лица са всички увредени лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.

Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не повече от договорената застрахователна сума. Съобразно нормата на чл. 492 КЗ, застрахователната сума по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт е 10000000 лв. за всяко застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите лица, а за вреди на имущество – 2000000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата като ползва заключение на вещо лице. Същевременно стойността, изчислена на база на средни пазарни цени е стойността, която съдът преценява като обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и 3 труд, на който оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти.

Във връзка с горното съдът счита, че размерът на обезщетението следва да бъде определен именно на база средни пазарни цени към датата на процесното ПТП. От приетото и неоспорено от страните заключение по изслушаната автотехническа експертиза, която настоящата инстанция на основание чл. 202 ГПК изцяло кредитира се установява, че необходимите средства за ремонта на щетите по застрахованото МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза в размер на 1024,06 лв. Така установената вреда подлежи на обезщетяване от ответника – застраховател на ГО на виновния водач. Съдът намира, че стойността, необходима за възстановяване на възникналите вследствие на процесното ПТП увреждания по л.а „Хюндай Соната“, изчислена по средни пазарни стойности на алтернативни части, не следва да се цени като меродавна. Това е така, защото цел на застрахователното обезщетение е привеждането на автомобила в състояние, аналогично на това, което е било преди произшествието, а това включва и използването на оригинални резервни части, т. е. такива, които са били използвани за направата му, при неговото възстановяване. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на части, боя, материали и труд. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Следователно неоснователно е възражението на ответника, че при определяне на дължимото обезщетение следва да се определи на база алтернативни сервизи. С оглед на горните съображения, съдът приема, че сумата от 1024,06 лв. е стойността на ремонта, необходима за възстановяване на увредения автомобил, собственост на ищеца.