Решение № 537 от 17.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 537 гр. София, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Н. Г.

Членове:

Петър Стоицев

Емил Дечев при участието на секретаря Даниела Т. Славенова в присъствието на прокурора М. Н. Т. като разгледа докладваното от Лилия Н. Г. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100600818 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда от 05.03.2025 год. по НОХД № 12900/2023 год. по описа на Софийския районен съд, НО, 23 състав, Р. Д. С. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал. 1, б. А и б. Б от НК, като на основание чл. 373 от НПК и чл.58а от НК й е било наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 64 МЕСЕЦА при първоначален СТРОГ режим на изтърпяване. С присъдата С. е осъдена да заплати на гражданския ищец Л. С. Ж. сумата от 520 лева, представляващо обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението, както и е осъдена да заплати държавна такса в размер на 50лв върху размера на уважения гр.иск и разноските по делото, включително и държавна такса за издаване на 1 бр. изпълнителен лист.

Срещу присъдата, в законоустановения срок за обжалване и протест е постъпила въззивна жалба от подсъдимата Р. Д. С. чрез сл. защитник – адв. Н.

Д. от САК.

С депозираната въззивна жалба се атакува постановеният първоинстанционен акт изцяло, като се сочи, че подсъдимата не е доволна от постановената присъда и същата е неправилна, несправедлива и несъответна.

Излагат се доводи, че производството по делото е проведено по реда на чл.

371, т. 2 от НПК, но решаващият съд не е извършил редукция при 1 определянето на наказанието, което се явява и несправедливо.

В заключение е изложено искане за отмяна на постановената присъда и постановяване на нова, която да бъде съобразена със закона и да се определи ново наказание по размер, съответно на извършеното престъпление, справедливо и годно да постигне генералната превенция за превъзпитание.

С въззивната жалба не е отправено искане за събиране на нови доказателства.

След изготвяне на мотивите към присъдата е била предоставена възможност защитата и подсъдимата да допълнят въззивната си жалба, което не е сторено.

Атакуваното решение е от актовете, които подлежат на протестиране и обжалване по реда на гл. 21 от НПК.

В хода на въззивното производство не е провеждано съдебно следствие.

Пред въззивната инстанция се установи, че ГИ и ЧО Л. Ж. е починала на 07.10.2025 год. С протоколно определение от 30.06.2026 год. наследниците на последната - Н. Г. М., А. К. Б., А. Б. В., Е. Б. В., Д. К. Б., Р. Х. Ч., са конституирани като ГИ и ЧО.

Защитникът на подс. С. – адв. Д., в хода по същество поддържа становище, че наложеното наказание е завишено. Сочи се, че стойността на инкриминираната сума е в размер едва на 520 лева или по -малко от 260 евро.

Излагат се аргументи, според които не се спори относно авторството на деянието, но се акцентира на изразеното в съдебното производство пред първата инстанция дълбоко разкаяние. Според защитата, подсъдимата не е в състояние да събере нужните средства за да възстанови имуществените вреди от престъплението, тъй като в момента излежава присъда в Сливенския затвор. Адв. Д. излага доводи и относно влошеното здравословно състояние на С. в последните години, както и претърпяна от нея хирургическа интервенция на бъбреците а и предстояща нова такава. В тази връзка се набляга на невъзможността С. да работи в условията на затвора. Според защитата, наложена присъда от 64 месеца „Лишаване от свобода“ , т.е. 5 години и половина е изключително тежка и не съответства, както на извършеното, така и на целите на превенцията на закона. Поддържа се теза, че наложеното наказание не е справедливо и не е пропорционално на извършеното деяние, поради което се иска отмяна на присъдата на първоинстанционния съд и да се постанови нова правилна, справедлива и съответна със закона.

В правото си на лична защита, подс. С. поддържа казаното от адвоката си, като не излага допълнителни аргументи.

В хода на съдебните прения прокурорът поддържа становище, че първоинстанционния съдебен акт следва да бъде потвърден в цялост, тъй като наказанието е правилно индивидуализирано с оглед обществената опасност и на деянието и на дееца. Според представителя на държавното обвинение, 2 ниската стойност на отнетите вещи не следва да бъде критерий за ревизия на наказанието и се иска от въззивния съд да потвърди присъдата на СРС.

Явилият се ЧО и ГИ Р. Ч. не взема отношение в съдебните прения.

В предоставената й последна дума подс. С. моли наложеното наказание да бъде намалено.

Депозираната жалба е постъпила в законоустановения срок и отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, настоящият състав на Софийски градски съд я намира за частично основателна.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите и възраженията в протеста‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание‚ и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, чрез законосъобразно извършени процесуални действия, въз основа на събраните от първия съд писмени и гласни доказателства. След извършен собствен анализ на същите, настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава съществено от приетата от първата инстанция:

Подсъдимата е Р. Д. С., родена на ******** г., в гр.Нова Загора, българка, българско гражданство, осъждана, живуща в гр. София, ж.к.

„********, вх. ******** и с постоянен адрес с. Загорци, общ. Нова Загора, обл. Сливен, ЕГН **********.

Подсъдимата С. е осъждана, в това число и:

С Присъда № 110/17.05.2012 г. по НОХД № 785/2012 г. на Районен съдСтара Загора, в сила от 02.06.2012 г. и е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 години, като наказанието е изтърпяно на 24.02.2015 г.

С Присъда № 33/15.02.2016 г. по НОХД№ 1733/2015 г. на Районен съд Пазарджик, в сила от 27.04.2016 г. и е определено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 години, като наказанието е изтърпяно на 24.04.2020 г.

Пострадалата Л. Ж. била в напреднала възраст и вдовица. Към инкриминирания период пострадалата Ж. и св. Г.Б. живеели в апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „Дървеница“, ул. „********, ап. 36. Пострадалата обитавала едната стая от апартамента, а св. Б. бил под наем от три години в друга стая. В таванско помещение към апартамента, което също било стопанисвано от пострадалата Ж., под наем живеела св. О. Г..

На 31.05.2022 г. св. Б. платил на св. Ж. сумата от 220 лв., представляваща наем за ползваната от него стая. На 01.06.2022г. св. Г. платила на пострадалата своя сума в размер на 270 лв., представляваща наем и 3 консумативи за ползваното от нея помещения. Св. Ж. подреждала парите си в пликове, които държала в нощното си шкафче. Пликовете били надписани:

„наем Ж.“, наем О.“, „пенсия“, „заеми“, като имала отделен плик, в който съхранявала касови бележки.

Св. Ж. била в напреднала възраст и трудно подвижна, поради което искала да наеме помощник-асистент, който да й помага в ежедневните нужди.

От нейна приятелка получила телефонен номер на жена на име „Р.“ – ********, която била домашна помощница и всъщност това била подсъдимата Р. С.. Св. Ж. дала контактите на св. Б., който се ангажирал да се срещне с лицето и да го заведе до дома й, за да се срещнат и уговорят условията за наемането й на работа.

На 01.06.2022 г. срещата между св. Ж. и подс. С. се състояла и двете се уговорили на 02.06.2022г. последната да почисти жилището на починалата ГИ и ЧО.

На 02.06.2022г., сутринта, подс. С. отишла в дома на Ж.. Св. Б. по това време спял в наетата от него стая, тъй като бил след нощна смяна. Св. Ж. отворила и пуснала подс. С. в жилището си. Към този момент Ж. все още не била прибрала в пликове парите, получени от наеми предишните дни и подс.

С. ги видяла. Св. Ж. поръчала на подс. С. да почисти жилището, като след това прибрала парите на обща стойност 520 лв. в пликове в чекмеджето до спалнята си и легнала да си почива. След известно време св. Ж. поискала от подс. С. да й напазарува плодове и извадила от чекмеджето, където съхранява парите си, 50 лв. от пенсията си и ги дала на подсъдимата. В този момент подс.

С. видяла къде св. Ж. съхранява парите си. След като напазарувала, подс. С. оставила касовата бележка за покупките и без да бъде забелязана взела от пликовете с надписи „наем Ж.“ и „наем О.“ обща сума от 520 лв. и напуснала жилището.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от приобщените по делото доказателства, а именно: направеното признание от подсъдимата в хода на първоинстанционното производство показанията на пострадалата Ж., свидетелските показания на св. Г.Б. и св. О. Г.; протокол за оглед на иззети дактилоскопни следи, протоколи за разпознавания; заключение на дактилоскопната експертиза, заключение на КСППЕ; справка съдимост на подсъдимата.

Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, ал.2 от НПК, като подс. С. изцяло е признала фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласила да не се събират нови доказателства по тези факти.

Въззивният съд намира, че признанието на подс. С. по отношение на изложените в обвинителния акт факти напълно се подкрепя от останалите доказателства по делото. Доказателственият материал по делото е еднопосочен и от него с изискуемата категоричност може да се заключи, че 4 именно подс. С. е автор на деянието, за което е била предадена на съд. Този извод се застъпва от показанията на св. Ж., св. Б. и св. Г., както и от извършените от тях в хода на ДП разпознавания на подсъдимата. Също така, в хода на досъдебното производство са били иззети дактилоскопни следи от пликовете, в които пострадалата е съхранявала парите, както и от касовата бележка в един тях. Чрез надлежно извършената дактилоскопна експертиза се установява, че дактилоскопната следа иззета от касова бележка в един от пликовете е оставена от подсъдимата. По отношение на годността на показанията на пострадалата е налице КСППЕ. От заключението й се установява, че психическото състояние на пострадалата към момента на инкриминираното деяние й е позволявало правилно да възприема фактите, имащи значение по делото и да дава достоверни показания за тях.

От изложеното въззивният съд приема, че правилно първоинстанционният съд е заключил, че всички събрани по делото на досъдебна фаза доказателства по един непротиворечив и несъмнен начин установяват еднопосочно фактическата обстановка по делото, доколкото са непротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондират помежду си. На следващо място събраният доказателствен материал подкрепя направеното от подсъдимата признание на фактите в обвинителния акт.

Въззивният съд намира, че при правилно установена фактическа обстановка първостепенният съд е направил и правилен правен извод досежно съставомерността на инкриминираното деяние.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че признаците на престъплението описано в чл. 196, ал. 1, т. 1, във вр. чл. 194, ал.

1 НК, във вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ от НК са налице от обективна страна – на 02.06.2022г. подс. С. е отнела от апартамент, находящ се в гр. София, ж.к.

„Дървеница“, ул. „******** чужди движими вещи – сумата от 520 лв. от владението на Л. С. Ж., без нейно съгласие и с намерението противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява опасен рецидив.

С оглед разписаното в чл. 11, ал. 2 НК, деянието е извършено при пряк умисъл, като С. е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала настъпването им.

Подсъдимата е съзнавала, че с действията си отнема чужди движими вещи с намерение противозаконно да ги присвои, като именно това е целяла. Тя е съзнавала общественоопасния характер на извършеното деяние и е искала настъпването на общественоопасния резултат.

Разпечатката съдържа 54 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fba099a8-1fd7-4360-bd25-834d97306ead