Протокол № 175 от 12.10.2021, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 175 гр. Сливен, 11.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Снежана Бакалова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Георгиева Сложи за разглеждане докладваното от Снежана Бакалова Гражданско дело № 20212200100240 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищецът Т. М. Й. ГМ., редовно призован, не се явява, за него се явява адв. М.А. от АК – Ямбол, редовно упълномощена от по-рано.

За ответника Прокуратура на Република България, редовно призован, се явява прокурор К. М. прокурор в ОС – Сливен.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД на делото.

АДВ.А.: Уважаема г-жо Председател, поддържаме депозираната искова молба с доказателствените искания направени в нея. С оглед получения отговор от ПРБ и твърдението, че за тях не става ясно съществува ли такова наказателно дело и какво е развитието му. Признавам си, че само и единствено по причина да не затрупвам делото с бумащина затова съм изискала наказателното дело, но ще представя и моля да приемете официален отговор от МП до моя клиент от 22.05.2017 г., придружено с констативен протокол от Инспектората към ВСС, в който на 35 страници ИВСС абсолютно детайлно е извършил хронологическо изследване на забавянето на това дело, като всички процесуално-следствени действия в хода на досъдебното производство, в хода на съдебната инстанция пред всяка една от съдебните инстанции, при многократното му разглеждане както пред Военен съд – Сливен, така и пред Военно апелативен съд, така и пред Върховния съд 1 на РБългария не съм го представила. Да, притежавах го, но с оглед на това, че съм изискала наказателното дело не съм го представила. Прочитайки отговора на исковата молба останах с впечатление, че прокуратурата въобще не е разбрала какво претендирам, като претендира, че липсват доказателства за твърденията. Представям този констативен протокол в два екземпляра, единия е за прокуратурата. Признавам си, че в моята практика до този момент не се е налагало, след като искам наказателното дело да пиша искова молба 50 страници, за да проследя хронологията и затова не съм го направила.

ПРОКУРОР М.: Уважаема г-жо Председател, поддържам всеки един от отговорите в единадесетте страници на писмения отговор, които подробно са аргументирани. Действително към момента на депозиране на исковата молба същата не беше придружена с каквито и да е доказателства относно образуване, движение, ход и приключване на наказателното производство, поради това са наведени и съответните възражения в тази посока.

Същевременно, имайки предвид обстоятелството, че с ваше протоколно определение въпросното НОХД е изискано, съответно прокуратурата в мое лице се запозна с материалите по делото и със съответни писма бяха изискани относими копия от материали и в този смисъл аз съм запознат с това какво съдържа въпросното НОХД. По отношение на едно от исканията и възражението, което съм направил срещу него по отношение на доказателствата, които ще се събират, а именно по чл. 156 ал.1 ГПРК, досежно допускането на свидетели, които е поискала ищцовата страна.

Действително в кориците на гражданското дело се съдържа молба, с която съответно са посочени двама свидетели, при режим на довеждане, но считам, че тази молба не дава отговор на изискванията на процесуалния закон и на чл.

156 ал. 1 от ГПК и за прокуратурата отново не става ясно, тъй като цитирам „…чрез които ще докажем твърдените обстоятелства в исковата молба.“ В исковата молба са твърдени много обстоятелства някои от които са покрити с обективни материали от делото, други са твърдения, които не почиват на обективни факти. За нас не става ясно кои точно обстоятелства в исковата молба ще доказват тези свидетели, за да можем да организираме и реализираме съответно правото на защита като ответник във въпросното производство. В този смисъл моля да не допускате. По отношение на възраженията, които съм въвел в писмения отговор, доколкото днешното съдебно заседание се явява последно за тяхното конкретизиране, си 2 позволявам да конкретизирам възраженията си. Поддържам всяко едно от възраженията, които съм депозирал в исковата молба, няма да ги приповтарям. Моля да ги приемете като валидни възражения към днешния момент. По отношение на възражението, което касае приложението на чл. 5 от ЗОДОВ след запознаване с материалите по делото в тяхната цялост установих, че на практика от м. февруари 2008 г. ответникът по настоящото производство, до неговото приключване, не е бил на територията на РБългария, респективно не е присъствал на процесуално-следствени действия, това е довело до значителното усложняване на процеса както в неговата досъдебна, така и в неговата съдена фаза, ангажиращо изготвянето на съответни молби за правна помощ, реализирането на производства свързани с искане за неговата ексрадиция и за да не ги повтарям те сап приложени към делото. В крайна сметка е прието това производство да продължи задочно, ищецът е призоваван многократно, делото е отлагано затова, поради което считам, че с процесуалното си поведение ищецът в настоящото производство, в рамките на наказателния процес, категорично е осъществил хипотезата на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ. Алтернативно, ако не приемете тази хипотеза считам, че са на лице категорични доказателства за намаляване отговорността на прокуратурата по смисъла на чл. 5 ал. 2 от ЗОДОВ. В този смисъл е налице и съдебна практика както на ОС – Сливен, така и на АС – Бургас, по повод на идентично гражданско производство, което се реализира спрямо друг от съпроцесниците на настоящи ищец, а именно Матеос Майер, преди няколко години. Разбира се, при необходимост мога да посоча номерата на гражданското дело, но това предполагам не би представлявало трудност за съда. По отношение на депозираното в днешното съдебно заседание доказателство, предоставям на съда дали да го приеме към доказателствената съвкупност, а от гледна точна на прокуратурата същото съдържа както беше посочено 35 и повече страници материали, в хронология, която вероятно е наситена и с определени изводи от органа, който е анализирал тази хронология и разбира се аз в настоящия момент няма как да обхвана 35 страници и съответно да взема становище и искам възможност да се запозная и тогава да взема становище. Ако прецените, че това доказателство е необходимо дотолкова, доколкото е наведено с оглед на нашите твърдения в писмения отговор, то аз декларирам, че съм запознат с материалите по делото и ако то излага единствено хронология моля да не го допускате, като 3 приемете, че съм запознат с материалите по делото и от гледна точка на това възражение нямам основания да го поддържам, но ако приемете доказателството моля да ми дадете адекватно време за запознаване с всички материали по приложеното доказателство. В този смисъл моля да съобразите аргументите.

На основание чл. 146 от ГПК съдът ДОКЛАДВА делото.

Ищецът Т. М. Й. ГМ. твърди в исковата молба, че е германски гражданин живеещ постоянно в гр. Фафенхофен в Република Германия.

Твърди, че срещу него в продължение на осем години и пет месеца в РБългария било водено наказателно производство, като описва подробно същото в исковата молба. Твърди, че като краен резултат е бил задържан по силата на ЕЗА в града, в който живее със семейството си и където упражнява дейността си и е бил в ареста за периода от 23.04.2008 г. до 23.06.2008 г., след което на 23.06.2008 г. Върховния областен съд в Мюнхен обявил предаването на него и сънародника му Майер за престъпления посочени в ЕЗА за недопустимо и отказал изпращането на преследваните в РБългария. Същият съд отменил Заповедта за арест с цел екстрадиция. Твърди, че подробно изложеното развитие на делото в исковата молба му дава основание да търси обезщетение от Прокуратурата на РБългария, които представляват пряка и непосредствена последица от водения срещу него наказателен процес.

Твърди, че воденето на наказателното производство е изцяло обусловено от действията и поведението на ответника, като в досъдебната си фаза наблюдаващия прокурор е давал задължителни указания на разследващия орган за повдигане на обвинение и за вземане на мярка за неотклонение, както и за извършване на други следствени действия, въпреки че му е било известно решението на Върховния областен съд гр. Мюнхен. В съдебната фаза на процеса твърди, че прокурорът е поддържал внесените в съда обвинения и протестирал постановената оправдателна присъда и потвърдителното решение на Военния апелативен съд. Счита, че в резултат на воденото срещу него наказателно производство е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в силен психо-емоционален стрес, унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство за безпомощност и обреченост, злепоставяне пред близки, приятели и бизнес партньори, влошаване на здравословното му състояние, лишаване от възможността реално да работи и да издържа семейството си, което към него момента е било от 5 члена.

4

Твърди, че е ограничило пътуванията му по работа в чужбина и най-вече в Швейцария, където се извършвали изпитвания на изделията, които изработва и че наказателното преследване е оставило дълбока емоционална травма и го е променило безвъзвратно. Твърди, че е претърпял неимуществени вреди и от факта, че подробности относно воденото срещу него наказателно производство са разпространени от медиите от представители на прокуратурата и името му се е споменавало в множество журналистически материали и местни и централни медии. В резултат на това в Германия го потърсил български журналист, за да поиска от него информация за воденото производство.

Твърди, че описаните неимуществени вреди са в причинно следствената връзка с повдигнатите обвинения и воденото срещу ищеца наказателно производство и претендира обезщетение за тях в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва за забава от 01.06.2016 г., до окончателното изплащане на сумата.

Твърди също така, че в резултат на описаното претърпял и имуществени вреди, състоящи се в платената от него парична гаранция в размер на 5 000 лв., която е била отнета в пола на държавата, както и заплащането на адвокатски възнаграждения, относими към претенцията, за заплащане на обезщетение за имуществени вреди както в България, при защитата по наказателното производство на ВОП - Сливен, така и по издадената ЕЗА. Твърди, че разноските са в размер на 2517,68 евро, за адвокатско възнаграждение по фактура от 01.07.2008 г., в размер на 2380 евро, за адвокатско възнаграждение по сметка за плащане от 25.04.2008г. и същите са в пряка и непосредствена причинно следствена връзка с изложеното в исковата молба, поради което претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва за забава считано от 01.06.2016 г., както и направените разноски в настоящото производство.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който е оспорил допустимостта на предявения иск, но с определението по чл. 140 от ГПК по настоящото дело, съдът е приел иска за допустим. Ответникът е оспорил основателността на предявения иск, като счита същия за недоказан по основания и по размер. В условията на евентуалност, ако се приеме за доказан по основания, счита същия за предявен в завишен размер. Изложил е 5 следните възражения срещу иска: Липсата на доказани действително претърпени вреди като елемент от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ, оспорва обстоятелството за излагането на развитието на производството в пресата, като излага твърдения, че самият ищец е давал изявления в германската преса, където е обиждал българския военен прокурор, който е водил разследването. Твърди, че предявената претенция е несъобразена с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика по този вид дела, като посочва конкретни съдебни производства, по които е определено много по-ниско обезщетение. Твърди, че претенцията е завишена и несъответна на икономическия стандарт в България за периода на воденото наказателно производство. Твърди, че претенцията е погасена по давност по чл. 111 б. „в“ от ЗЗД и поради погасяването на главното задължение е погасено и задължението на лихви, като прави възражение за погасяване по давност и на претенцията за присъждане на лихви. Прави възражение за присъждането на обезщетението за имуществени вреди, като счита същото за недоказано и навежда възражение, че е налице допринасяне за настъпването на вредоносния резултат, както и наличието на основанията на чл. 5 ал. 1 от ЗОДОВ изцяло за освобождаване на ответника от отговорност за вреди.