Решение № 38 от 10.03.2026, Окръжен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Търговище, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ

Членове:

ЯВОР ПЛ. ТОМОВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. ХРИСТОВА в присъствието на прокурора В. Анг. В. като разгледа докладваното от ЯВОР ПЛ. ТОМОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263500600040 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 313 и сл. НПК.

Образувано е по жалба на адв.Й. К. от ТАК, като защитник на подсъдимия Д. В. Д. от гр.Търговище, срещу присъда № 25/ 11.12.2025 г. постановена по НОХД № 395/2025 г. по описа на РС Търговище, с която подсъдимият бил признат за виновен за това, че „в периода от 27.05.2013 г. до 14.01.2024 г. включително, в гр.Търговище, след като бил осъден с Решение № 195/25.04.2013 г. по гр. д. № 120/2013 г. по описа на P C - Търговище, влязло в сила на 27.05.2013 г. да издържа своя низходяща - дъщеря си В. В. Д. (родена на 13.06.2012 г.), чрез нейната майка и законен представител - В. Т. С., като заплаща месечна издръжка в размер на 80 лева, съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две вноски, а именно - част от месечни вноски за месец май 2013 г. и месец януари 2024 г. и сто и двадесет пълни вноски за периода, като общият размер на дължимата издръжка за периода възлиза на 10 209,02 лева“ – престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за което му е наложено наказание пробация, със следната съвкупност от пробационни мерки:

- „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 2 г., която да се изпълни чрез явяване и подписване два пъти седмично пред пробационен служител при Сектор „Пробация” в ОЗ ”ИН” - гр.Търговище;

-„Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 2 г., която да се изпълни в Сектор „Пробация” в ОЗ”ИН” - гр.Търговище;

- „Безвъзмезден труд в полза на обществото“, в размер на 200 ч., които да бъдат положени в рамките на 1 г.

С оглед изхода на делото, съдът е възложил на подсъдимия и заплащането на направените разноски в размер на 376.90 лв.– за експертиза, извършена в ДП – по сметка на ОДМВР Търговище и сумата 40 лв. разноски за явяване на в.л. в с.з. – по сметка на РСТ.

1

Недоволен от присъдата е останал подсъдимия, който чрез защитника си адв.Й.К. е подал жалба в законоустановения срок. В жалбата се излагат съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на атакувания съдебен акт, като се заявява, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила отнасящи се до проверката и оценката на събраните доказателствени материали. С оглед на посоченото, адв.К. моли въззивният съд да направи самостоятелен анализ на доказателствения материал и след като се убеди в основателността на посочените възражения и доводи, да отмени обжалваната присъда като неправилна, респ. да постанови нова, с която да оправдае подс.Д..

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа изцяло лично от подсъдимия и чрез двамата му защитници адв.К. и адв.А., който в пледоарията си развива подробно доводите си за недоказаност на обвинението по несъмнен начин и пледира за оправдателна присъда. Същото е становището и на адв.К., който в условията на алтернативност претендира за изменение на присъдата посредством намаляване на срока на наложените пробационни мерки.

Представителят на Окръжна прокуратура – Търговище заявява, че първостепенният съд подробно и аргументирано е обсъдил цялата относима доказателствена съвкупност и е постановил осъдителна присъда, който е правилна и законосъобразна, като само относно размера на наказанието посочва, че пробационните мерки следва да бъдат намалени като продължителност.

Въззивният съдебен състав, като обсъди доказателствената съвкупност, след преценка на съображенията и доводите, изложени от подсъдимия и неговия защитник, повереника на гражданските ищци, представителя на ТОП, както и след цялостна преценка на правилността на обжалваната присъда, съгласно чл.314, ал.1 от НПК, установи следното:

Съдът намира подадената срещу присъдата въззивна жалба за допустима, а по същество за частично основателна.

Фактическата обстановка е напълно изяснена от районният съд, който в съответствие с процесуалния ред е събрал необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното решаване на делото. Доказателственият материал по делото е анализиран от РС Търговище задълбочено, поотделно и в своята съвкупност. С него се изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото по същество. От събрания доказателствен материал първостепенният съд е установил следната фактическа обстановка, която въззивния съд изцяло споделя:

От съвместното съжителство на подсъдимия и въззивник в настоящото производство и св.В. С., на 13.06.2012 г. било родено детето В. В. Д., която след раздялата им останала да живее при майка си. С решение № 195/25.04.2013 г. по гр. д. № 120/2013 г. по описа на PC Търговище, влязло в сила на 27.05.2013 г. подсъдимият бил осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер на 80 лв. За събирането й бил издаден изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 117/2013 г. на ДСИ при P C – Търговище. След влизане в сила на съдебното решение в сила подсъдимият не заплатил нито една месечна вноска по присъдената издръжка. Впоследствие, с протоколно определение по гр. дело № 57/2024 г. на P C - Търговище, влязло в сила на 05.03.2024 г. месечната издръжка, която следвало да плаща подсъдимият била увеличена на 400 лв., като тази издръжка била заплащана редовно.

За периода от 27.05.2013 г. до 14.01.2024 г. подсъдимият не платил две частични месечни вноски за месец май 2013 г. и за м. януари 2024 г. и сто и двадесет пълни вноски за периода, или общият размер на дължимата издръжка за периода възлиза на 10 209.02 лв.

Подсъдимият имал възможност да плаща издръжката: притежавал недвижим имот (апартамент) в гр.Търговище, кв. „З...“ №..., вх. Б, ет. 2, ап. 5, продал друго жилище в града находящо се на ул.“О..“ № ..., продал и земеделски земи - 1/6 идеална част от нива в местността „КАЛИНОВО“ в землището на с. С..., общ.Търговище. Освен това притежавал и лек автомобил марка „БМВ Х 1 Х ДРАЙВ 18“ с рег. № Т .... АК.

2

В инкриминираният период подсъдимият напуснал страната и се установил да живее в Германия. Там работел и получавал доходи /по негови обяснения, когато не работил получавал от трудовата борса получавал около 700-800 евро на месец/, които са му позволявали да изпълнява задължението за издръжка. По делото не е установено подсъдимия да страда от заболявания, които да му пречат да полага труд.

Първостепенният съд е приел за доказана по безспорен начин описаната по-горе фактическа обстановка, която е била установена от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – В. С. и нейната майка Радка Т., заключението по назначената икономическа експертиза, частично от обясненията на подсъдимия и от писмените доказателства по делото. Съдът правилно е кредитирал показанията на посочените свидетели, доколкото чрез тях се изяснява фактическата обстановка по делото Въззивният съд също подробно и задълбочено анализира показанията на свидетелите, приобщените писмени доказателства и заключението по изготвената експертиза, като не намери никакви пропуски в аналитичната дейност на районния съд, поради което не е необходима корекция на изведените въз основа на този анализ правни изводи. Правилно съдът не е кредитирал показанията на св.М.Р., приемайки от една страна, че същите противоречат на показанията на С. и Т., а от друга, че е приятел с подсъдимия и заедно са изтърпявали ефективно наказание лишаване от свобода. В показанията си св.Райков /л.67 от нохд № 395/2025 г. на РСТ/ посочва, че през м.септември 2013 г. подсъдимият и неговата бивша съпруга - св.В. С. отишли в кантората на адв.Д.Кънчев от АК - Търговище и там видял как „…Митко брои пари, но не знам какво са правили вътре…“. Тези показанията остават изолирани и неподкрепени по никакъв начин от останалите доказателства и правилно не са били поставени в основата на присъдата.

На следващо място, съдът подробно е обсъдил заявеното в с.з. от подсъдимия, че през 2013 г. дал 10 000 лв. на бившата си съпруга, тъй като тя му поискала тази точно такава сума и заявила, че след като я получи няма да има финансови претенции към него. Твърди също, че предаването на сумата е станало в офиса на адв.Кънчев, за което бил изготвен документ, който не е представен по делото. РСТ правилно е отчел, че се касае само за защитна теза, която не се подкрепя от останалите доказателства по делото, включително и от показанията на св.Райков, предвид липсата на конкретизация в тях колко пари са били дадени и с каква цел.

Видно от приложената по делото писмена справка /л.72/, че ИД № 117/2013 г. по описа на СИС при РСТ е било образувано на 13.06.2013 по молба на св. В. С. въз основа на издаден изпълнителен лист от 04.06.2013 г. по гр.д. № 120/2013 г. на Районен съд – Търговище. Същото е било прекратено на 19.11.2023 г., на основание чл.433, ал.1, т.2 от ГПК /а не на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК – за което ако се приеме за достоверна версията на подсъдимия не би имало проблем/. Ето защо въззивният съд напълно споделя извода на РСТ, че ако бившата съпруга на подсъдимия действително е била цялата дължима сума за издръжка, то несъмнено по изпълнителното производство би следвало да се прекрати именно на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК.

За пълнота на изложението, в принципен план следва да се посочи, че съгласно чл.147 от Семейния кодекс отказът от издръжка за бъдещо време е нищожен. Това е така, защото издръжката по своя характер се дължи ежемесечно, като нейната основна цел е да послужи за удовлетворяване нуждите на детето за живот, битови и социални потребности. Ето защо дори хипотетично да се приеме, че подсъдимия и св.В.С. са се споразумели, че дължимата за детето издръжка ще бъде предплатена от подсъдимия за 10 години напред, тази клауза е нищожна и като такава не може да породи никакви правни последици.

Въз основа на приетата като доказана фактическа обстановка, РСТ законосъобразно и правилно е приел за доказано, че подс.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.183, ал.1 от НК, за извършването на което е бил предаден на съд. Това престъпление е от вида на т.нар.„продължени” престъпления и се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на престъплението по чл.183 НК е след изтичане на срока, от който 3 нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите посочени в Семейния кодекс. За да е съставомерно едно деяние по чл.183, ал.1 НК е необходимо от обективна страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено съзнателно от дължащото алиментните задължения лице.

В настоящият случай са установени всички тези елементи: от обективна страна подсъдимия, след като е бил осъден да изплаща издръжка за детето си В., не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, при което е осъществил състава на престъплението субсумирано от правната норма на чл.183, ал.1 НК. От субективна страна, подсъдимия е извършил деянието си с пряк умисъл, обективиран изцяло в конкретните му действия, тъй като е знаел за постановеното по гр.д.№ 120/2013 г. на РСТ решение; съзнавал е общественоопасния характер на деянието, разбирал е това и е желаел настъпването на общественоопасните последици.

Видно е, че в мотивите си РСТ е определил наказанието пробация при превес на отегчаващите вината обстоятелства – множество предходни осъждания на подсъдимия, изключително дългият период на неплащане на издръжката и съответно високия размер на неплатената издръжка. От друга страна не са отчетени никакви смекчаващи вината обстоятелства. Въззивният съд не споделя изцяло тези доводи, като приема, че в случая значението на съдебното минало е силно надценено от районния съд. Същевременно не е отчетено, че след увеличаване на размера на дължимата издръжка на 400 лв. и към настоящия момент подсъдимия своевременно заплаща всяка дължима вноска, както и не е отчетена проявената пасивност от св.В. С. в защитата на интересите на малолетното дете. В периода от 2013 до 2023 г. св.С. е следвало да предприеме активни действия във връзка със заплащане на дължимата от подсъдимия издръжка, а не едва в края на 2023 г. да подава жалба в РП Търговище. Следователно и доколкото въззивният съд констатира, че са налице и смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, продължителността на наложените пробационни мерки следва да бъде намалена до техния специален минимум, както следва: